МОТИВИ
към Решение по АНД № 3970/2019 г. по описа на
ПРС ХVІІ н. с.
Районна прокуратура гр. Пловдив е
внесла за разглеждане в Районен съд гр. Пловдив досъдебно производство № 31/2018 г. по описа на
Второ РУ при ОД на МВР гр. Пловдив с предложение за освобождаване от
наказателна отговорност с реализиране на административна такава на основание
чл.78А ал.1 от НК спрямо обвиняемия В.П.К. за престъпление по чл.131 ал.1 т.12
вр. чл.130 ал.1 от НК за това, че на 12.11.2017 г. в гр.
Пловдив е причинил на Г.Н.В. с ЕГН ********** лека телесна повреда, изразяваща
се в контузии на лицето с отоци, кръвонасядания, охлузване и разкъсно -
контузна рана по главата - довели до разстройство на здравето извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК, като деянието е извършено по хулигански подбуди.
Съдебното
производство се проведе по реда на Глава ХХVІІІ
от НПК.
Прокурорът поддържа обвинението спрямо
обвиняемия К. по посочената в постановлението правна квалификация на
инкриминираното деяние и предложението за освобождаване на лицето от
наказателна отговорност с реализирането на административна такава. Иска се от
съда да признае извършителя К. за виновен, да го освободи от наказателна
отговорност и да му наложи административно наказание глоба в размер към
средния, предвиден в чл.78А ал.1 от НК.
Упълномощеният защитник на обвиняемия
не оспорва наличието на физически контакт между клиента му и пострадалото лице
св. В., но се твърди, че е имало нанесен само един удар спрямо пострадалия, а
действията на обвиняемия не са били с хулигански мотив – оспорва се
квалифициращия инкриминираното деяние по – тежко наказуем признак – да е
сторено по хулигански подбуди – по см. на чл.131 ал.1 т.12 от НК. Иска се от
съда да оправдае обвиняемия К. по повдигнатото му обвинение – заради липсата на
състав на престъпление от общ характер.
Обвиняемият В.П.К. се явява в съдебно
заседание, не се признава за виновен, дава обяснения. Не отрича да е удрял
пострадалото лице, но твърди да е нанесъл само един удар отдолу /отдолу на
брадичката/, заявява познанство с пострадалия от по – рано, че към момента на
възникналата ситуация пострадалият е бил пиян и го е ударил в момент, когато
св. В. е вадил пистолет от борсетата си. Иска се от съда да бъде оправдан с
доводи за лични мотиви в поведението към пострадалото лице.
Съдът като анализира доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Обвиняемият В.П.К. е роден на *** ***, б., б.г.,
разведен, със средно образование, работещ, неосъждан, ЕГН **********.
Вечерта на 12.11.2017 г. след 21.40 ч.
свидетелят Г.Н.В. си извикал такси от домашния адрес на *** в гр. Пловдив, за
да посети адрес в кв. *** на гр. Пловдив. На поръчката се отзовал свидетелят Р.С.И.,
работещ като *** и управляващ таксиметров автомобил „Хюндай Соната“ с рег. № ***,
собственост на „ЕЛМА“ ООД гр. Пловдив. Клиентът В. седнал на предна дясна
седалка – до ***. Двамата – *** и пътник, не се познавали от по – рано. При
преминаване по бул. „Цар Борис Трети Обединител“ в посока север – юг, в
участъка след кръстовището с бул. „Шести септември“ и преди тунела
таксиметровият автомобил бил приближен от дясна страна и изпреварван от друг
автомобил – автомобил „Мерцедес Е200ЦГИ“ с рег. № ***, регистриран като
собствен на лице с имена Т.И.В.. Автомобилът „Мерцедес Е200ЦГИ“ с рег. № *** се
управлявал от обвиняемия В.П.К., а на
предна дясна седалка в същия автомобил се намирал свидетелят А.О.А. – приятел
на обвиняемия. С предприетата маневра водачът на автомобила „Мерцедес Е200ЦГИ“
осъществил контакт с другия автомобил „Хюндай Соната“, като го застъргал
странично и му причинил увреждания в дясната част – броня, калник, предна дясна
врата. Обвиняемият К. не намалил, нито спрял след случилото се пътнотранспортно
произшествие, а продължил с висока скорост в южна посока. Свидетелят И., който
едва успял да овладее автомобила си, решил да тръгне с таксито си след
автомобила „Мерцедес Е200ЦГИ“, тъй като не успял да види и запомни номерата на
последния – за уреждане отношенията от възникналото ПТП. По пътя св. И. ползвал
звукови и светлинни сигнали, за да сигнализира за евентуално спиране водачът на
автомобила „Мерцедес Е200ЦГИ“. При действащ на кръстовището на Сточна гара
червен сигнал на светофара автомобилът „Мерцедес Е200ЦГИ“ бил настигнат от
автомобила „Хюндай Соната“. Св. В. информирал таксиметровия водач св. И., че
бил *** на *** – работел в ***, но същия ден и вечер не бил на работа, и ще
накара лицата от другия автомобил да спрат, за да извикат органите на КАТ да
дойдат. След кръстовището на Сточна гара двата автомобила били установени един
до друг, като този на обвиняемия застанал косо на таксиметровия.
Свидетелят В. слезнал
от таксиметровия автомобил, а от автомобила „Мерцедес Е200ЦГИ“ слезли ***
обвиняемият К. и пътникът свидетелят А.. Г.В. казал, че бил *** и посегнал да
бръкне в носената на кръста му чантичка – борсета, за да извади служебна карта.
В този момент обвиняемият В.К. се приближил до него и с ръце му нанесъл няколко
удара – седем/осем, в главата, в областта на лицето. Св. В. залитнал от
ударите, не отвърнал на нападението и се насочил към таксиметровия автомобил,
за да влезе да се предпази от нападателя. Свидетелят И. стоял изплашен на
шофьорското си място и от уплаха не смеел да излезе от автомобила си. В това
време на автобусната спирка имало хора, но никой не се намесил в помощ на св. В..
След като спрял да удря св. В. обвиняемият К. се качил в колата си, в същата се
качил и приятелят му св. А., тръгнали, като обвиняемият направил обратен завой
на първото кръстовище, след което закарал св. А. до дома му и се прибрал.
От ударите в главата
свидетелят Г.В. получил отоци, кръвонасядания, сцепена била кожата му под
брадичката, от която рана течало и кръв – разкъсно-контузна рана. Нараняванията
му били леко оточни
и моравокръвонаседнати дясна и лява ушна мида, по един лек оток
моравочервеникаво кръвонасядане зад
двете ушни миди, червеникаво кръвонасядане под дясно око, оток,
моравочервеникаво кръвонасядане и охлузване на вътрешната повърхност на
лигавицата на долна устна срещу централните резци, цепковидна рана на долната
повърхност на брадичката, лек оток и моравочервеникаво кръвонасядане на ляво
слепоочие, лек оток и кръвонасядане пред лява ушна мида.
Свидетелят В. от мобилния си
телефон – с абонатен номер ***, се обадил
на ЕЕН 112 и съобщил за случая с предхождащото го ПТП – обаждането му било
регистрирано в системата в 21 ч. 56 м. и 19 с. Сигнал на ЕЕН 112 подал от телефона си и св. И. – регистриран в 22 ч. 20
м. и 20 с. Въз основа на сигналите били уведомени чрез оператор
съответната служба на МВР и спешна медицинска помощ. Отзовалия се на сигнала
медицински екип оказал медецинска помощ на св. В. като цепковидна рана на долната повърхност на брадичката била обработена. По
искане на *** от Второ РУ Пловдив е бил инициирана връзка чрез ЕЕН 112 отново
със св. И. – регистриран в 22 ч. 29 м. и 51 с., а в 22 ч. 51 м. и 55 с. св. В.
отново се обадил на ЕЕН 112, като чрез оператор била осъществена телефонна
връзка с дежурен от ЦСМП Пловдив. От Сектор „Пътна полиция“ Пловдив бил
изпратен полицейски автопатрул, в чийто състав бил св. Т.Д.Д. – ***. При
пристигане на място св. Д. провел основно разговори с водача на таксиметровия
автомобил св. И. за случилото се по – рано ПТП, възприел и че пътникът св. В.
бил окървавен, но не разговарял с него с подробности относно травмите му, тъй
като основно се интересувал от ПТП. Другият ***, участник в ПТП – обвиняемият К.,
не бил на място при идването на автопатрула.
На следващия ден – на
13.11.2017 г. св. В. *** ЕООД, където бил освидетелстван.
В издаденото на пострадалото
лице св. Г.В. съдебно-медицинско удостоверение /СМУ/ № 56 от прегледа му от ***
на следващия инцидента ден – на 13.11.2017 г., били описани следните
травматични увреждания – дясна и лява ушна мида са леко оточни и
моравокръвонаседнати, зад двете ушни миди е установен по един лек оток
моравочервеникаво кръвонасядане с размери в дясно 2/2 см. и в ляво 2/1.5 см.,
под дясно око е установено червеникаво кръвонасядане с размери 0.8/0.2 см.,
хоризонтално разположено, на вътрешната повърхност на лигавицата на долна устна
срещу централните резци е установен оток, моравочервеникаво кръвонасядане и
охлузване с белезникав налеп, на долната повърхност на брадичката е установена
хоризонтално разположена цепковидна рана с неравни охлузвания и кръвонаседнати
ръбове и дължина 3 см., залепена с тъканно лепило, на ляво слепоочие било
установено лек оток и моравочервеникаво кръвонасядане с кръгловата форма и
диаметър 3 см., пред лява ушна мида са били установени същите увреждания – лек
оток и кръвонасядане с моравочервеникав цвят с размери 4/3.5 см.
За стореното на бул. „Цар
Борис Трети Обединител“ ПТП обвиняемият К. бил наказан с Наказателно
постановление № 17-1030-009391/11.01.2018 г., с което за приети за извършени
към 12.11.2017 г. като водач на пътно превозно средство – автомобилът „Мерцедес Е200ЦГИ“ с
рег. № ***, две нарушения на правилата за движение по пътищата – по чл.25 ал.2
пр.1 от ЗДВП и по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДВП му били наложени две административни
наказания – глоба в размер на 200 лв. и глоба в размер на 100 лв. Обвиняемият К.
не обжалвал това НП, което влезнало в сила на 14.03.2018 г.
Според заключението на
вещото лице по изготвената по писмени материали съдебно-медицинска експертиза
/л.20 от досъдебното производство/ на В. /свидетелят Г.Н.В./ е било причинено контузия
на лицето с отоци, кръвонасядания, охлузване и разкъсно-контузна рана по
главата. Описаните увреждания са в резултат на удари с или върху твърд тъп
предмет и отговарят по време и начин да са причинени както се съобщава в
данните по досъдебното производство – при инцидента на 12.11.2017 г., с който
са в пряка причинна връзка. Било е
причинено разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Към делото са приобщени като веществени доказателства 1 бр. компактдиск CD – R
с надпис „ЕМТЕС“ – съдържащ 4 бр. аудиозаписи и 3 бр. снимки на карти от
регистрирани обаждания на ЕЕН 112 към 12.11.2017 г., приложен на л.51 от
съдебното производство, и 1 бр. компактдиск CD
– R с надпис „Verbatim“,
съдържащ видеозаписи от камери от кръстовищата на бул. „Цар Борис Трети
Обединител“ с бул. „Шести септември“, на бул. „Цар Борис Трети Обединител“ с
ул. „Цанко Дюстабанов“ и на бул. „Христо Ботев“ с ул. „Авксентий Велешки“ в гр.
Пловдив за времето от 21.50 ч. до 22.30 ч. на 12.11.2017 г., приложен на л.15 от досъдебното производство.
Аудиозаписите на 1 бр. компактдиск CD – R с надпис „ЕМТЕС“ са аудиофайл с вписана дата на изгoтвянето му 12.11.2017
г., час 21.56.19 и с продължителност 02.35 минути, аудиофайл с вписана дата на
изгoтвянето му 12.11.2017 г., час 22.20.20 и с продължителност 03.32 минути,
аудиофайл с вписана дата на изгoтвянето му 12.11.2017 г., час 22.29.51 и с
продължителност 07.04 минути, и аудиофайл с вписана дата на изгoтвянето му
12.11.2017 г., час 22.51.55 и с продължителност 05.27 минути, като първият и
последният по време са били инициирани от св. Г.В. от мобилен телефон с
абонатен номер ***, а другите два са разговори със свидетеля Р.И. – ***. При
извършения оглед на веществено доказателство – на другото веществено
доказателство по делото1 бр. компактдиск CD – R с надпис „Verbatim“, в нито един момент не е било заснето движението на процесните
автомобили и участващите лица /протокол за оглед на веществени доказателства,
приложен на л.49 от досъдебното производство/.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на: частично от обясненията на обвиняемия К., показанията
на свидетелите В., И. и Д., частично от показанията на свидетеля А., от
заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза, СМУ, епикриза,
протокол за доброволно предаване, справки за регистрация на моторни превозни
средства, АУАН, протокол за ПТП, часови график, протокол за оглед на веществени
доказателства, характеристична справка, справки за съдимост, справки, справка
за нарушител/водач, от веществените доказателства – 1 бр. компактдиск CD – R
с надпис „ЕМТЕС“ – съдържащ 4 бр. аудиозаписи и 3 бр. снимки на карти от
регистрирани обаждания на ЕЕН 112 към 12.11.2017 г., и 1 бр. компактдиск CD – R
с надпис „Verbatim“, съдържащ видеозаписи от камери от кръстовищата
на бул. „Цар Борис Трети Обединител“ с бул. „Шести септември“, на бул. „Цар
Борис Трети Обединител“ с ул. „Цанко Дюстабанов“ и на бул. „Христо Ботев“ с ул.
„Авксентий Велешки“ в гр. Пловдив за времето от 21.50 ч. до 22.30 ч. на
12.11.2017 г.
Съдът ползва като достоверни и обективни обясненията
на обвиняемия В.К. в частта им относно познанството и приятелските си отношения
със св. А., за това, че той е управлявал автомобила „Мерцедес Е200ЦГИ“ с
рег. № *** към процесния случай на
12.11.2017 г., относно мястото на спиране на автомобилите, излизането му от
колата и това, че и св. В. е бил излезнал от таксито, относно това, че св. В. е
бръкнал с ръка в борсетата си и в този момент е ударил в брадата отдолу този
свидетел, че след това се е качил, закарал св. А. до тях и се прибрал, както и
за това че дни преди инцидента е бил в болнично заведение, а след инцидента –
че бил викан в полицията и му бил съставен акт и наказан за случилото се ПТП с
таксиметровия автомобил. В тази им част обясненията на обвиняемия намират
потвърждение в останалите доказателства, вкл. и на гласните такива от
пострадалото лице св. В., не стоят изолирани и неподкрепени от другата
доказателствена съвкупност.
В останалата им част относно възпроизведените като
релевантни с оглед предмета на делото факти и обстоятелства обяснения, а именно
за това, че се е познавал от по – рано със св. В., че бил ударил последния само
веднъж, че св. В. бил заявил, че ще вземел да го застреля и че бръкнал да вади
пистолет, съдът не прие обясненията за правдиви и достоверни, а като насочени
към отпадане реализацията на наказателната отговорност. В тази им част
обясненията на К. се опровергават от останалите ценени като обективни доказателства.
Опора в тази им част обясненията намират единствено в част от показанията на
свидетеля А. – негов приятел, който приятел според настоящия съдебен състав
също не изложи правдиво това, което е възприел на 12.11.2017 г. като лични
действия от страна на обвиняемия. За да неглижира обясненията на обвиняемия в
цитираната им част, съдът се опира не само на опровергаващите тези частични
обяснения показания на свидетелите В. и И. – единият пряк пострадал от
поведението на обвиняемия, а другият – пострадал като ***, заради ПТП, но и на
писмените доказателства относно причинените по В. наранявания. Според
отразеното в СМУ на пострадалия е било причиненолеко оточни и моравокръвонаседнати дясна и лява
ушна мида, по един лек оток моравочервеникаво кръвонасядане зад двете ушни миди, червеникаво
кръвонасядане под дясно око, оток, моравочервеникаво кръвонасядане и охлузване
на вътрешната повърхност на лигавицата на долна устна срещу централните резци,
цепковидна рана на долната повърхност на брадичката, лек оток и
моравочервеникаво кръвонасядане на ляво слепоочие, лек оток и кръвонасядане
пред лява ушна мида, а според заключението на вещото лице по СМЕ – неоспорено
от страните, вкл. и от страна на обвиняемия, на В. /свидетелят Г.Н.В./ е било причинено контузия
на лицето с отоци, кръвонасядания, охлузване и разкъсно-контузна рана по
главата, като описаните увреждания са в резултат на удари с или върху твърд тъп
предмет и отговарят по време и начин да са причинени както се съобщава в
данните по досъдебното производство – при инцидента на 12.11.2017 г., с който
са в пряка причинна връзка. Толкова много наранявания и то в областта на цялата
глава, а не само по брадичката, са резултат не от един удар, както твърди
обвиняемия К., а от множество удари – така както описват поведението на
извършителя свидетелите В. и И., така както сочи и вещото лице в СМЕ.
Опровергаването на обясненията в тази им част от доказателства, които са извън
субективизма на пострадалото лице св. В., мотивираха настоящата инстанция да
счете, че К. излага тези обстоятелства така както са изгодни за него откъм
желан изход по делото, а не както да са се случили в действителност. Следва да
се отбележи от съда, че се констатира нелогичност и непоследователност в
обясненията на обвиняемия и относно присъствието на приятеля му, и относно
здравословното му състояние – напр. твърди, че е имал нужда от медицинска
помощ, заради направена му по – рано операция, и затова е потърсил да го закара
до болница приятелят му св. А., но след това пък той се е качил да кара, защото
А. бил много зле с карането, почти не можел да кара, хем тръгнал за болницата –
но пък не отишъл до болница, а се прибрал в къщи. Предвид и активното му
поведение на обвиняемия по реакцията му да нанесе бързо и то силни целенасочени
все в главата на пострадалия В. удари, съдът се усъмни и в твърдението му, че
състоянието му е било такова, налагащо оказване на медицинска помощ, още
повече, че след инцидента се е прибрал и в дома си. Дискредитирането на
обясненията в тези им части мотивира съда да приеме и че казаното относно по –
раншното му познанство с пострадалото лице Г.В. – доколкото и св. В. чрез
показанията си отрече такова по – раншно познанство. Изтъкването на такова
предишно познанство е с цел мотивиране на решаващия производството съд да
приеме за налични личните мотиви в поведението на К. при причиняването на
травми на св. В. – да се изключат хулиганските подбуди. От страна на обвиняемия
не се ангажираха доказателства, които да сочат такова по – раншно познанство
между двамата, нито по делото са налични други такива /показанията на св. А.,
че чул обвиняемия да нарича по малко име пострадалия – все с оглед
приятелството му с обвиняемия и дискредитирането им в останалата част – основно
за единия удар от страна на К. към В., не се цениха от съда като годни и
достоверни/. Следва да се посочи и че личното познанство с лице, което да е
пострадало от действия против здравето и телесния интегритет, не изключват
поведението на извършителя да е мотивирано и по хулигански подбуди.
Относно показанията на
свидетелите В. и И. – съдът ги ползва като обективни, макар и дадени от лица,
които се явяват пряко засегнати като потърпевши от личните действия на
обвиняемия К., доколкото същите са логични, последователни и обстоятелствени,
допълващи се и непротиворечащи си и най – вече и доколкото съответстват и на
останалите писмени и веществени доказателства. Двамата свидетели бяха поставени
и в очна ставка съответно В. с К. и И. с А., но и чрез този процесуален способ
– очната ставка, двамата свидетели застъпиха възпроизвеждане на обстоятелства,
потвърждаващи се от писмените доказателства по делото. От страна на защитника
на обвиняемия се поддържа теза за това, че чрез показанията си св. В. се
стремял да манипулира ситуацията, че бил премислял цялата ситуация цял час, за
да се обади на 112. Както се посочи и по – горе първото обаждане към ЕЕН 112 е
инициирано именно от св. В. от неговия мобилен телефон и е регистрирано на 12.11.2017 г., час 21.56.19 и с продължителност
02.35 минути, т. е. непосредствено след случилото се /доколкото ангажирането на
таксито да го вземе от дома му е било около 21.40 ч./.
Показанията на св. Д. – *** към Сектор „Пътна полиция“
Пловдив, пристигнал при свидетелите И. и В. след изпращането му от дежурна
част, се ползват от съда като последователни, логични, съответстващи на
останалите доказателства и неоспорени и от страните по делото. Този свидетел не
е пряк очевидец на случилото се като физическо съприкосновение между обвиняем К.
и свидетел В..
По отношение на казаното от св. А.А. – съдът кредитира
показанията в частта им относно приятелството му с обвиняемия, возенето му в
колата на К., спирането до спирката на Сточна гара, излизането му от колата, че
е бил излезнал и св. В., който е видял да си бърка в чантата, както и
показанията за последващото им тръгване с приятеля му, откарването му до дома и
прибирането на обвиняемия. За тези обстоятелства по делото са налични и то
много доказателства, които ги допълват и не ги и опровергават. Относно обаче
казаното за това, че обвиняемият бил нанесъл само един удар на св. В. – един
шамар, и че чул казано от обвиняемия за познанство с пострадалия – съдът ги
изключи от годните доказателства – по сходни като с обясненията на обвиняемия
причини – опровергавани от другите доказателства по делото, респ. неподкрепени
от обективни доказателства.
Съдът кредитира заключението на вещото
лице по СМЕ, като компетентно, изготвено с нужните познания и опит в
съответната област и неоспорено от страните по делото.
При така възприетата и изложена фактическа обстановка
съдебният състав прие, че обвиняемият В.П.К. с действията си е осъществил от
обективна и субективна страна признаците на състава на престъплението по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.1 от НК, тъй като на 12.11.2017
г. в гр. Пловдив е причинил на Г.Н.В. с ЕГН ********** лека телесна повреда,
изразяваща се в контузии на лицето с отоци, кръвонасядания, охлузване и
разкъсно - контузна рана по главата - довели до разстройство на здравето извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК, като деянието е извършено по хулигански подбуди.
От обективна страна с действията си на 12.11.2017 г.
до автобусна спирка на Сточна гара в гр. Пловдив, насочени към телесния
интегритет на свидетеля Г.Н.В., обвиняемият
К. е причинил, удряйки го с ръце с юмруци и шамари в главата, в областта на
лицето, следните наранявания – лек оток и кръвонасядане на дясна и лява ушна мида, лек оток с
моравочервеникаво кръвонасядане зад двете ушни миди, червеникаво кръвонасядане
под дясно око, оток, моравочервеникаво кръвонасядане и охлузване с белезникав
налеп на вътрешната повърхност на лигавицата на долна устна срещу централните
резци, цепковидна рана с неравни охлузвания и кръвонаседнати ръбове на долната
повърхност на брадичката, лек оток и моравочервеникаво кръвонасядане на ляво
слепоочие, лек оток и кръвонасядане с моравочервеникав цвят пред лява ушна
мида. Тези наранявания по пострадалия са довели до разстройство на
здравето, но разстройство на здравето извън случаите на чл.128
и чл.129 от НК. Причиняването на разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК представлява лека телесна повреда по см. на чл.130
ал.1 от НК.
Налице е по – тежко наказуем квалифициращ деянието
признак с оглед на начина и мястото на извършването на престъплението, а именно
– телесната повреда е причинена по хулигански подбуди по см. на чл.131 ал.1
т.12 от НК. Предприемането на действия, насочени към здравето на лице, което е
станало на обществено място – до спирка за обществен транспорт, на която е
имало множество хора /по показания на св. А. са били на около 10 метра хората
от тях/, пред погледа на множеството лица – извън свидетелите В. и И. – тези от
автобусната спирка, без според съда, изведено от доказателствата по делото,
наличие на личен към пострадалия мотив, както и при продължаващи дори дръзки
действия от страна на нападателя К. спрямо увреда здравето на пострадалото от
него лице – с нанесени няколко удара в областта на главата, причинили
травматични увреждания – отоци, кръвонасядане, разкъсно-контезна рана, на това
и че св. В. се е представил, че е *** /макар и видът му да не е сочел на това –
бил е в ***, не е бил на работа/, съдът преценя като проявено поведение на
незачитане на личната неприкосновеност, на демонстрация на несъблюдаване
добрите нрави и установените норми на дължимо поведение в обществото. Това
агресивно поведение съдът прие, че се дължи на проявени хулигански подбуди от
страна на обвиняемия, заради което е и налице този по – тежко наказуем състав
на деянието.
От субективна страна деянието е
извършено при пряк умисъл – със съзнавани, целени и настъпили обществено –
опасни последици.
С оглед на посочената правна квалификация съдебният
състав прие, че обвиняемият В.П.К. следва да бъде освободен от наказателна
отговорност по реда на чл.78А ал.1 от НК и да му бъде наложено административно
наказание глоба, тъй като в случая са налице всички комулативно предвидени
предпоставки за прилагането на този законов институт. К. е пълнолетно лице, не
е осъждан, не се е ползвал друг път от нормата на чл.78А от НК, за
осъщественото от него престъпление, което е умишлено, законът предвижда
наказание лишаване от свобода до две години или пробация, а с извършването на
деянието не са причинени съставомерни имуществени щети.
Що се касае до размерът на наказанието съдът като взе
предвид смекчаващите отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало и
даването на обяснения, част от които спомагат за изясняване на обективната
истина по делото, а като отегчаващи такива – интензитетът на нанасяне на
травматичните наранявания спрямо пострадалия – чрез множество удари все в
главата на последния и при положение, че е узнал че пострадалият е *** /макар и
неизпълняващ служебни задължения към процесния момент/ прие, че най –
справедливият размер за административното наказание глоба в конкретния случай,
съответстващ на личността на дееца, неговата обществена опасност и обществената
опасност на самото престъпление е в размер до средния предвиден, а именно 3000
лева. Този така определен размер на административното наказание се явява
справедлив и целесъобразен.
Относно веществените доказателства – 1 бр. компактдиск CD – R
с надпис „ЕМТЕС“, приложен на л.51 от съдебното производство, и 1 бр.
компактдиск CD – R с надпис „Verbatim“, приложен на л.15 от досъдебното
производство, съдебният състав прие, че следва да останат към материалите по
делото.
По делото в неговата досъдебна фаза са направени
разноски в размер на 84.00 лв. за възнаграждение на вещо лице, които разноски с
оглед изхода на делото се присъдиха с настоящото решение за заплащане в полза
на ОД на МВР гр. Пловдив на основание чл.189 ал.3 от НПК в тежест на обвиняемия
В.П.К..
По изложените съображения съдът
постанови Решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
М.Р.