№ 23510
гр. С, 31.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20241110156914 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава осемнадесета, раздел I, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от С. А. Т., чрез адв. П. К. и адв. Д. Г.,
срещу Т С“ ЕАД, с която е предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за
признаване недължимост на следните суми: 549,46 лева – главница за потребена
топлонна енергия за периода м07.2012 г. – м.04.2014 г., 101,19 лева – мораторна лихва
за периода 31.08.2012 г. – 03.04.2015 г., 6,12 лева – главница за услугата дялово
разпределение за същия период, 1,03 лева - мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода 31.08.2012 г. – 03.04.2015 г и 113,16 лева – разноски
по гр.д. № 28455/2015 г. по описа на СРС, 126 с-в, представляващи 1/3 част от
вземанията, за които в полза на ответника срещу длъжника С К П – Т.а е бил издаден
изпълнителен лист от 14.09.2015 г. и е било образувано изпълнително дело №
2703/2015 г. по описа на ЧСИ Б Б, поради погасяване на правото на принудително
изпълнение за вземанията с изтичане на предвидения в закона давностен срок.
Ищецът твърди, че ответникът се е снабдил с изпълнителен лист и е бил
взискател по горепосоченото изпълнително дело, по което длъжник е била С П Т.а,
съпруга на ищеца, починала на 24.11.2023 г. След като е приел наследството, оставено
от съпругата му, е бил конституиран като длъжник по изпълнителното дело до размера
на наследствената си квота, а именно 1/3 част. Последното изпълнително действие по
делото е било извършено на 06.11.2018 г., като с постановление от 09.09.2024 г.
съдебният изпълнител констатирал прекратяването му на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Позовава се на изтекла тригодишна погасителна давност и моли съда да констатира
това, като уважи предявения иск по чл. 439 ГПК. Претендира разноски.
Ответникът оспорва исковата претенция като недопустима, тъй като
производството по изпълнителното дело е било прекратено, а при условията на
евентуалност - като неоснователна. Посочва, че в случая давността за процесните
вземания е била многократно прекъсвана, извършвани са били и плащания, а с
настъпването на смъртта на длъжника С Т.а същата е спряла да тече до
1
конституирането на ищеца като длъжник в производството. Поддържа, че давността за
процесните вземания не е тригодишна, а е петгодишна, съответно цитираната от
страна на ищеца с исковата молба съдебна практика не е актуална. Позовава се и на
спирането на давността за периода на извънредното положение по силата на ЗМДВИП.
Моли за постановяване на решение, с което съдът да отхвърли иска.
Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните доказателства,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулирания петитум дават основание на съда да приеме, че
е сезиран с иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване, че след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание са
настъпили факти, от които длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право –
в случая погасяване на правото на принудително изпълнение, поради изтекла давност,
както и наличие на правен интерес от провеждане на исковете. Последният с оглед
субективните предели на изпълнителния титул, с който оттветникът разполага и
предвид актуалната съдебна практика по приложението на чл. 439 ГПК, съдът приема,
че е налице.
В тежест на ответника е да докаже своите възражения и положителните факти,
на които основава изгодни за себе си последици, т.е. да установи онези свои твърдения
и правоизключващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици,
като в конкретния случай носи тежестта да докаже наличието на обстоятелства,
довели до спирането и/или прекъсването на погасителната давност за вземанията си.
С оглед становищата на страните съдът приема, че помежду им не е спорно, а и
това се установява от приобщените в настоящото производство материали, че по
ч.гр.д. № 28455/2015 г. по описа на СРС, 126 с-в, е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение, влязла в сила на 03.09.2015 г. след изтичане на
срока за подаване на възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. Въз основа на същата и
разпореждане на съда от 14.09.2015 г. е бил издаден процесният изпълнителен лист.
Спорният в настоящото производство въпрос е дали правото на принудително
изпълнение за вземанията, за които в полза на ответника е бил издаден
изпълнителният титул, е погасено с изтичането на петгодишна погасителна давност,
респ. настъпили ли са обстоятелства, които да са довели до спирането или
прекъсването на същата, преди тя да е изтекла.
Установява се от приетото в препис изпълнително дело № 2703/2015 г. по описа
на ЧСИ Б Б, рег. № 856 в регистъра, воден от КЧСИ, че на 07.10.2015 г. взискателят „Т
С“ ЕАД е подал молба за образуване на изпълнително производство въз основа на
издадения изпълнителен лист срещу длъжника С Т.а. С молбата взискателят е поискал
съдебният изпълнител да извърши изпълнителни действия за събиране на вземанията,
като на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ на органа по изпълнението е възложно да
определи способа на изпълнението срещу длъжника.
Въз основа на запорни съобщения от 04.11.2015 г. по нареждане на съдебния
изпълнител са наложени запори върху вземанията по банкови сметки на длъжника,
разкрити в „Банка ДСК“ ЕАД, „Юробанк България“ АД, „Уникредит Булбанк“ АД,
„Райфайзенбанк България“ ЕАД.
На 06.11.2018 г. взискателят е подал до съдебния изпълнител молба, с която е
поискал да се наложи запор върху банковите сметки на длъжника, върху вземанията за
трудово възнаграждение и/или за пенсия. Няма данни поисканите действия да са били
2
извършени или взискателят да е бил уведомен за размера на дължимите държавни
такси. Това е сторено едва с писмо до взискателя, изх. № 9021,9069/22.03.2024 г.
С разпореждане от 21.03.2024 г. съдебният изпълнител на основание чл. 432, т. 3
ГПК, вр. чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК е постановил спиране на производството поради
настъпила смърт на длъжника. Поискано е издаване на удостоверение за наследници.
На 19.04.2024 г. такова е постъпило по изпълнителното дело и видно от същото
е, че С К – П Т.а е починала на 22.11.2023 г. и е оставила за свои наследници по закон
съпруга си С. А. Т. и низходящите си – Р А Г и В В Д.
С писмо от 19.04.2024 г. на взискателя са указани възможностите съгласно
разпоредбата на чл. 230, ал. 2 ГПК – че в шестмесечен срок от съобщението следва да
посочи правоприемници на длъжника и техни адреси.
С молба от 19.04.2024 г. взискателят е поискал да бъдат конституирани като
длъжници по делото всички наследници по закон на длъжника съгласно представеното
по делото удостоверение за наследници, след което да бъдат продължени
изпълнителните действия. Поискано е още да се извършват справки за наличието на
банкови сметки и върху същите да бъдат наложени запори.
На 29.05.2024 г. до наследниците на Т.а са изпратени съобщения да заявят дали
са приели наследството, оставено от наследодателя им, макар такова искане от
кредитора да не е било отправено.
На 05.06.2024 г. ЧСИ Б е изпратила на ищеца съобщение за дължимите такси.
С молба от 26.07.2024 г. ищецът, чрез адв. К. и адв. Г., е заявил, че приема
наследството, оставено от съпругата му.
С разпореждане от 01.08.2024 г. производството по делото е възобновено, а
ищецът е конституиран в качеството на длъжник по същото за 1/3 част от
задълженията по делото.
На 03.09.2024 г. в качеството си на длъжник по делото ищецът е поискал
органът по изпълнението да приеме, че делото е било прекратено поради настъпила
перемпция.
С постановление от 09.09.2024 г. изпълнителното производството е било
прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Не са налице данни същото да е обжалвано
от страна на взискателя.
При така очертаното развитие на изпълнителното дело, предвид доводите на
страните, ангажирани в производството, съдът приема, че искът е основателен и
следва да бъде уважен, като съораженията за това са следните:
По въпроса за продължителността на погасителната давност за вземания по
влязла в сила заповед за изпълнение и по-конкретно дали същата е три или пет години,
настоящият състав на първоинстанционния съд приема следното:
Нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД предвижда, че ако вземането е установено със
съдебно решение, срокът на новата давност е всякога 5 години. Независимо, че
изпълнителният лист е издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
която е влязла в сила, а не въз основа на влязло в сила съдебни решение, нормата на
чл. 117, ал. 2 ЗЗД е приложима. По силата на чл. 416 ГПК, когато възражение не е
подадено в преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК, както е в настоящия случай,
заповедта за изпълнение влиза в сила. По същността си правните последици на
влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила
съдебно решение, доколкото последната има установително действие в отношенията
между страните. Съгласно сега действащия ГПК с изтичане на преклузивния срок за
подаване на възражение против заповедта се получава крайният ефект именно на
3
окончателно разрешен правен спор относно съществуването на вземането (в този
смисъл определение № 480/19.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2566/2013 г. по описа на ВКС,
ІV г. о., определение № 318/09.07.2019 г. по ч. гр. д. № 2108/2019 г. по описа на ВКС,
IV г. о., определение № 214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. по описа на ВКС,
IV г. о., решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. по описа на IV г. о. на ВКС
и др.). Ето защо и съдът приема, че продължителността на погасителната давност за
главното вземане в случая е петгодишна.
Съгласно чл. 116, б. "б" ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск или
възражение, но ако същите бъдат отхвърлени, давността не се счита за прекъсната.
Погасителната давност се прекъсва с предприемането на изпълнителните действия -
чл. 116, б. "в" ЗЗД, като в хода на принудителното изпълнение тя може да бъде
прекъсвана многократно /ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС- ОСГТК- т. 10/. Давността се
прекъсва с предприемането на което и да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ, независимо от това дали то е поискано от взискателя
или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя на основание на чл. 18 от ЗЧСИ. Такива действия са искането на взискателя
да се приложи определен изпълнителен способ, както и изпълнителните действия от
този способ, като насочване на изпълнението чрез налагане на запор/възбрана върху
определена вещ, присъединяването на кредитора, възлагане на вземането за събиране
или вместо плащане, извършването на опис, оценка на вещта, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на публичната продан и следващите действия до
постъпването на сумите от проданта или плащанията от третите задължени лица.
Не са изпълнителни действия, които прекъсват погасителната давност,
образуването на изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за
доброволното изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
набавянето на документи и книжа, назначаването на експертиза за определяне
непогасен остатък от дълга, извършването на разпределение /ТР № 2/26.06.2015 г. на
ВКС, ОСГТК - т. 10/.
В конкретния случай след влизане в сила на заповедта за изпълнение съдът
приема, че давността за вземанията е прекъснала с налагането на запори върху
банковите сметки на длъжника със запорните съобщения от 04.11.2015 г. Следва да се
посочи също така, че с молба от 06.11.2018 г. взискателят е поискал извършването на
конкретни изпълнителни действия. Тази молба и доколкото действия въз основа на
същата не са предприети, съдът намира, че е прекъснала давността, независимо от
настъпилата по изпълнителното дело през 2017 г. перемпция. В актуалната съдебна
практика по въпросите за значението на перемпцията и давността в изпълнителното
производство е възприето разрешението, че перемпцията е без правно значение за
прекъсването на давността. Тя е имала значение при действието на Постановление №
3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, тъй като до обявяването му за изгубило сила
новата давност е започвала да тече от прекратяването на изпълнителното дело и
гражданите, съдът и всички други държавни органи са били длъжни да съобразяват
поведението си с него.
Двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не
се осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по постигнато
споразумение между страните), т. е. осъществяването на всички поискани способи е
приключило (успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват
по причина, за която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл
такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото
прилагане.
Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като
4
перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни
искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у
него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече
перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново –
отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на
свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е
образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен
да приложи искания от взискателя изпълнителен способ. Доколкото и действия въз
основа на подадената на 06.11.2018 г. молба не са предприети, то и давността за
вземанията е прекъснала именно тогава, когато е започнала да тече нова давност с
продължителност 5 години.
На следващо място, давността за процесните вземания е спряла да тече за
периода на извънредното положение, както основателно възразява ответникът с
отговора на исковата молба. Съгласно чл. 3, т. 2 ЗМДВИП, обявено с решение на
Народното събрание от 13.03.2020 г., за срока от тази дата до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които
се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Цитираната разпоредба
е ясна – със същата за времето на извънредното положение е спряно течението на
давностните срокове. Направеното от законодателя пояснение относно това кои
срокове спират, а именно "с които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти", по мнение на настоящия състав на съда цели да поясни, че
нормата е приложима както за погасителната давност, така и за придобивната давност.
Аргумент в подкрепа на така направеното тълкуване е и разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от
същия закон - по време на извънредното положение и два месеца след неговата отмяна
не се налагат запори на банкови сметки на физически лица и на лечебни заведения,
запори върху трудови възнаграждения и пенсии, обезпечителни мерки върху
медицинска апаратура и оборудване, както и извършването на описи на движими вещи
и недвижими имоти, собственост на физически лица, освен за задължения за
издръжка, за вреди от непозволено увреждане и за вземания за трудови
възнаграждения. С оглед обстоятелството, че е налице забрана за предприемане на
обезпечителни и изпълнителни действия, то законодателят е предвидил относително
реципрочна мярка за защита на правния интерес и на кредиторите, а именно спиране
течението на погасителната давност за времето до отмяната на извънредното
положение, като последицата е приложима за всички давностни срокове, водещи до
погасяване правото на принудително изпълнение за вземания на частноправни
субекти, какъвто е и ответникът в настоящото производство.
Съгласно § 13 от ПЗР към ЗИДЗЗ (ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.)
сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП,
продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в
"Държавен вестник". Ето защо и за периода от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г.
давностния срок е спрял да тече. Течението му се е възобновило отново, считано от
22.05.2020 г. или същият е спрял за период от 2 месеца и 8 дни. Този давностен срок
следва да се прибави към 5-годишният срок, започнал да тече на 07.11.2018 г. С други
думи тази давност е изтекла на 15.01.2024 г.
Съдът следва да обсъди възражението на ответника, че за периода от смъртта на
длъжника С Т.а до конституирането на нейния наследник като длъжник в
производството давност не е текла, тъй като същата е била спряла.
Както се посочи и по-горе за периода след 06.11.2018 г. в продължение на
повече от две години взискателят не е поискал, а съдебният изпълнител не е предприел
никакви действия за събиране на вземанията по изпълнителния лист. Ето защо и към
5
07.11.2020 г. изпълнителното производство вече е било прекратено на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК с оглед настъпилата перемпция.
Съдът в настоящия си състав, съобразявайки и цитираната по-горе практика на
ВКС относно правното значение на действията на взискателя, изразяващи се в искане
за прилагане на конкретен изпълнителен способ след настъпила перемпция, не приема,
че по прекратено изпълнително производство органът по изпълнението (с оглед
основните правила и принципи на гражданското производство, в т.ч. и на
изпълнителното такова) може служебно да извършва валидни правни действия, които
да пораждат съответните процесуално и материалноправни последици. В случая след
като изпълнителното дело е перемирано, то и действията, предприети от ЧСИ Б без да
е налице искане от страна на взискателя, не са валидно извършени. Същото следва да
се посочи конкретно по отношение на „спирането“ на делото, поради настъпила смърт
на длъжника. Към датата на смъртта на Т.а не е било налице висящо изпълнително
производство, следователно и същото не може да бъде валидно спряно, нито по силата
на закона, нито от съдебния изпълнител с негов акт. Доколкото по аргумент от
разпоредбите на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД, смъртта на длъжника сама по себе си не е
основание за спиране и прекъсване на давността, то и след като делото е било
прекратено, смъртта на Т.а не се е отразила на течението на погасителната давност.
Както се посочи и по-горе, ответникът е поискал действия срещу наследниците да
бъдат извършени едва с молбата от 30.04.2024 г., когато давността за процесните
вземания вече е била изтекла.
В обобщение на изложеното, съдът намира предявения иск за основателен, с
оглед което и следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход от спора право на присъждане на разноски на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК възниква за ищеца. Сторените разноски са за заплатена държавна такса в
размер на 50 лева и адвокатско възнаграждение в размер на сумата 850 лева.
Ответникът е заявил своевременно възражение срещу разноските на ищеца по чл. 78,
ал. 5 ГПК. Същото съдът с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото,
срочното му приключване за период от три месеца, провеждането само на едно
открито съдебно заседание, в което страните не са ангажирали нови доводи и
доказателства и не на последно място съобразявайки цената на предявения иск,
намира за основателно. Тези разноски следва да бъдат намалени до сумата от 400 лева
и в тежест на ответника да се възложи сумата от общо 450 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от С. А. Т., ЕГН **********,
със съдебен адрес: гр. С, ул. „... . I” № .... ет. 6, офис 1, срещу „Т С“ ЕАД, ЕИК ., със
седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „.“ № ..., иск с правно основание чл. 439
ГПК, че С. А. Т. в качеството му на наследник на С К П – Т.а, не дължи на „Т С“ ЕАД
сумата 549,46 лева, представляваща стойност на топлинна енергия за период м.07.2012
г. – м.04.2014 г. за имот с аб. № 174719, ведно със законната лихва от 25.05.2015 г. до
плащането, сумата 101,19 лева – обезщетение за забава за период 31.08.2012 г. –
03.04.2015 г., сумата 6,12 лева – главница за дялово разпределение, ведно със законната
лихва от 25.05.2015 г. до плащането, сумата 1,03 лева – обезщетение за забава за
6
периода 31.08.2012 г. – 03.04.2015 г., както и сумата 113,16 лева – съдебни разноски,
представляващи 1/3 част от сумите, за които е издаден изпълнителен лист на
14.09.2015 г. по ч.гр.д. № 28455/2015 г. по описа на СРС, 126 състав, поради
погасяване на правото на принудително изпълнение за вземането с изтичане
законоустановения давностен срок.
ОСЪЖДА „Т С“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „.“
№ ..., да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на С. А. Т., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. С, ул. „... . I” № .... ет. 6, офис 1, партер, сумата 450 лева – разноски
в първоинстанционното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7