РЕШЕНИЕ
№ 246
гр. В.Т., 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В.Т. в публично заседание на двадесет и пети май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Йордан Воденичаров
при участието на секретаря АЛБЕНА П. ШИШМАНОВА
като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Гражданско дело №
20214100100774 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид:
М.А. А. чрез пълномощника си адвокат М.Н. от ВТАК твърди, че е пострадала при
пътнотранспортно произшествие, възникнало на 03.09.2019 г. в гр. В.Т., на ул. „Н.Г. “, при
следните обстоятелства /механизъм и условия/:
А.Л. Д. при управление на собствения си лек автомобил марка „Т“, модел „С.“, с рег.
№ ... нарушил правилата за движение / чл.21, ал.1 ЗДвП/ като вместо с разрешената скорост
от 50 км/ч се движил със скорост от 64,2 км/ч и при приближаване на пешеходна пътека,
обозначена с пътен знак Д17 не я пропуснал/ А./ вече стъпила на нея да премине като
намали скоростта и спре/ чл.119, ал.1 ЗДвП/ и в резултат на това в границите на пътеката и
5,5 метра от северния ръб на платното за движение я блъснал и й причинил травматични
увреждания , изразяващи се закрито счупване на дясна раменна кост/ средна телесна
повреда/ , както и разкъсно- контузна рана на главата ; разкъсно- контузна рана на носа;
счупване на носни кости; мозъчно сътресение лека степен протекло със зашеметяване. По
силата на определение за одобряване на споразумение № 141/28.08.2020 г. по НОХД
1291/2020 г. на ВТРС водачът на моторното превозно средство е признат за виновен за
извършеното него деяние на основание чл. 343, ал.3 пр.посл., б.“а“, пр.1-во, алт.2 , във вр.
с ал.1, б.“б“, пр.2-ро, вр. с чл.342, ал.1, пр.3-то, вр. с чл.129, ал.2, пр.2-ро, алт.2 хипотеза 1
от НК.
От злополучното събитие е претърпяла неимуществени вреди , изразени в силни
физически болки /от фрактурите/ , главоболие, световъртеж , замаяност и загуба на памет /
от мозъчното сътресение/, душевни страдания/ смущения на психиката/, изразени в страх да
излиза навън сама , безсъние и чувство за непълноценност свързано с ограничения обем на
движенията в дясната раменна става и неудобствата от намалената възможност да се
обслужва сама в бита. Въпреки проведеното / в МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД ,
където е направена оперативна намеса/ и продължаващо лечение/ пиене на лекарства /
нейното физическо и неврологично/ психическо/ състояние не е напълно възстановено
1
такова каквото е съществувало отпреди събитието.
Освен това е претърпяла и имуществени вреди изразяващи се в направени парични
разноски , свързани с лечението / закупуване на импланти , болничен престой , такса за
преглед от лекар специалист, стойност на закупени лекарства , на процедури по
физиотерапия и др./ възлизащи на сумата 521,62 лева.
Причинителят на вредите към момента на събитието е имал качеството на
застраховано лице по смисъла на чл. 477, ал. 2 от КЗ на основание юридическия факт на
сключен между него и ответника ЗАД „..." АД договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите, оформен със застрахователната полица с №
... г. , със срок на валидност до 10.07.2020 г.
Предявена е пред застрахователя писмена претенция с вх. № 3939/06.11.2020 г. г. за
изплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди, която не е
удовлетворена, тъй-като е последвал отказ с изх. № 598/01.02.2021 г.
Предвид горетвърдяното, моли съда да постанови решение, с което да осъди
застрахователя - ответник да й заплати сумата 40 000 лева , представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, сумата 521,62 заедно със законната лихва върху тези
суми, считано от 03.09.2019 г. / датата на събитието /, до окончателното им изплащане. В
с.з. пълномощникът й поддържа предявените искове . Претендира присъждане на
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 ЗА.
Ответникът чрез пълномощника си – адвокат И.Ц. от САК оспорва иска за
неимуществени вреди по размер с възражения да е прекомерно завишен в несъответствие с
изискването за справедливост; пострадалата да е допринесла за настъпилото събитие / за
вредите / поради обстоятелствата , че внезапно е изскочила на пътното платно и не е била
забелязана своевременно от водача на лекия автомобил , а преди да предприеме
пресичането му не се убедила за липсата на други участници в движението и не е взема
адекватни мерки са собствената си безопасност. Оспорва иска за имуществени вреди
поради доказателствена неустановеност на каузалната връзка между сторените разходи и
лечението свързано с получените травматични увреждания. Оспорва иска за изплащане
на обезщетение за забава в размер на законната лихва с възражение , че началния момент ,
от който би могло да се присъди трябва да бъде съобразен със сроковете установени в КЗ ,
т.е от датата на отказа по извънсъдебно предявената претенция, а не от датата на
събитието. Моли да бъдат отхвърлени или евентуални уважени в по нисък размер , с
присъждане на направените по производството разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено и обосновава следните правни изводи:
Предявените искове имат за предмет претендирано обезщетение за морално
удовлетворение чрез потребителната стойност на парите на претърпени неимуществени
вреди, обезщетение за претърпени имуществени вреди, чиято правна квалификация се
извежда от нормата на чл. 432, ал. 1, вр. с чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ, както и иск /без размер/ с
предмет вторично право на обезщетение за забава в размер на законната лихва, търсено
от датата на увреждането.
Настъпилото по време, механизъм, участници и място /предмет на описание в
исковата молба /отрицателно и нежелано обществено събитие, което разкрива легалните
белези на пътнотранспортно произшествие/ пар.6, т. 30 от ДР на ЗДВП/ и се явява
вредоносен източник /главен юридически факт/ на получените от ищцата телесни
увреждания с медико-биологичното им описание по- горе, произтеклите от тях
неблагоприятни за нея последици , застрахованата гражданска отговорност на водача-
причинител на вредите , наказателната санкция за деянието му с одобреното
споразумение , предявената пред застрахователя писмена претенция за изплащане на
обезщетение, писмения отказ да бъде удовлетворена/ са предмет на убедително
доказване с данните извлечени от представените в заверени по чл.32 от ЗА преписи на
документи/ протокол по НОХД № 1291/2020 г. на ВТРС от 28.08.2020 г . застрахователна
2
полица , уведомление- отказ , 4 броя епикризи , 5 броя амбулаторни листи , резултати от
образно и рентгеново изследване , 15 броя фактури – подробно описани в исковата молба /,
показанията на свидетелите АА/ син на ищцата/ и Й.К. и заключението на съдебно-
медицинската / разчела медицинската документация и направила съответните констатации
и изводи/ експертиза , изслушана, неоспорена и приета по делото, поради което са
надлежно установени по смисъла на чл.154 ГПК, факти / обстоятелства и е ненужно
преповтарянето им.
Обективният механизъм на вредоносното събитие /ПТП/ от експлоатационно-
техническа гледна точка /как и при какви обстоятелства е настъпило- точното място на
удара , положение , начин и скорост на движение на пострадалата преди, към момента на
удара и след него , траекторията на лекия автомобил непосредствено преди удара,
разрешената скорост в района на ПТП и други обстоятелства / е подробно разяснен / в
допълнение към описанието му в исковата молба, пресъздаващо точно текста на одобреното
споразумение за деянието/ посредством заключението на изслушаната, неоспорена и
приета по делото съдебно-автотехническа експертиза на вещото лице инж. С.С..
Удрянето на пострадалата от лекия автомобил , управляван от лицето, чиято
гражданска отговорност по повод на ползването му е била предмет на застраховане по
смисъла на чл.477, ал.2 КЗ е факт , който сам по себе си търпи укор за неправомерност/
противоправност от гледище на ЗДвП, понеже обществения разум, въплатен в
установения с него правов ред не позволява и цели избягване на физически
съприкосновения по пътищата между моторни превозни средства и хора /пешеходци или
не/ , тъй-като довеждат до травми, смърт и дори повреди от материален характер – чл.1,
ал.2 ЗДвП. Този факт съдържа логическа тежест като правно - оценъчно градиво за
наличието на вина, защото тя по начало съпътства противоправността, щом втората е
налице. Безспорно е , за че възникването на разглежданото пътно-транспортно
произшествие може да се вменява единствено небрежна вина /схващана като неполагане на
онази дължима грижа като един абстрактен модел, която даден физически правен субект не
е положил , а е могъл или е бил длъжен да положи/, предполагана , че съществува , ако
доказателствата не оборват предположението – чл.45, ал.2 ЗЗД.
Нещо повече – в случая деянието , противоправния му характер/ неспазване на
правилата на чл.21, ал.1 и чл.119, ал.1 ЗДвП / и вината са установени с одобрено от
наказателен съд споразумение, имащо значението на влязла в сила присъда, поради което
гражданският съд , разглеждащ претенциите на пострадалата към застрахователя е
дължимо обвързан с тяхното установяване такова каквото е , без да има право да
преразглежда тези въпроси – чл. 300 ГПК, вр. с чл. 383, ал.1 НПК . С други думи
поведенческото участие в събитието на въпросното трето лице – водач на лекия автомобил
е недопустимо да се преценява от гледна точка на обстоятелства , явяващи се показател ,
че настъпването му е било извън неговите интелектуално. волеви способности / контрола
на съзнанието/ и обективни възможности да го предотврати, попадащи в съдържанието на
понятието случайно деяние / събитие /- чл. 15 НК, чл.81, ал.1 ЗЗД , изключващо вината му /
на което по същество се позовава ответникът, твърдейки, че пострадалата поради
внезапното й навлизане в платното за движение е попаднала в опасната зона на лекия
автомобил /.
Исковете са доказани по основание и размер .
По силата на сключения договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите ответникът - застраховател е поел задължение да
покрие в границите на определената в него сума един застрахователен риск, наречен
опасност от възникване на задължение на застрахованото лице да заплати обезщетение на
трето увредено лице за причинени му вреди от виновно и противоправно деяние при
3
управление на МПС, т.е. когато възникне ситуация да бъде ангажирана деликтната му
отговорност/ санкционна последица, чиято финансова тежест се понася от
застрахователя/- чл. 429, ал.1, т.1, чл.493, ал.1, т.1 от КЗ.
Ищцата е носител на пряко имуществено притезателно право /вземане/ срещу
застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение, покриващо претърпените от
нея неимуществени и имуществени вреди - чл. 432, ал.1 от КЗ, чието съдържание е
идентично с обезщетението, което причинителят на вредите /делинквента/ дължи и би
платил, ако първата бе упражнила срещу него насрещното си произтичащо от закона
субективно притезателно право, тъй като са налице предпоставките за ангажиране на
деликтната му отговорност- чл. 45, ал. 1, ал. 2, вр. с чл. 51, чл. 52 от ЗЗД.
На езика на гражданскоправната филоС. /липсва легално определение/
правнозначимата неимуществена вреда е неблагоприятна последица /аргумент от чл.51,
ал.1 от ЗЗД, където ясно е казано : „ . . . последица от увреждането"/ от противоправно и
виновно засягане на идеални блага, които са предмет на абсолютни лични права или най-
общо на някакъв правнозащитим интерес /ценност- лична неприкосновеност, свобода,
телесно и психическо здраве, чест, достойнство, добро име, тайна на информацията,
душевно спокойствие и др.
Ясно е, че пряка последица от деликтното деяние на застрахованото лице/ изразена
като реален резултат в получените травматични увреждания/ , е засягането на правно
защитимо идеално благо на пострадалата , наречено здраве във физиологичния/ телесен/
смисъл на понятието, както и засягането на идеално благо, наречено душевно равновесие и
спокойствие/ нервно-психическо благосъстояние/, което засягане е довело до
кратковременна неадекватност от мозъчното сътресение , болки от счупванията и
разкъсно- контузните рани , причиняващи й невъзможност или намалена възможност да
се обслужва сама в бита, ограничение на движенията и затруднение при придвижването,
както и душевни страдания състоящи се в преживявания на страх да излиза сама , да
пресича пешеходни пътеки, чувство на непълноценност и притеснения ще се възстанови ли
състоянието й отпреди злополуката и т.н.
Всички тези вредни за нея последици от неимуществен характер следва да бъдат
възмездени чрез някаква парична компенсация, определена по справедливост - чл.52 от ЗЗД.
В закона липсва каквото и да било определение на понятието справедливост в
правораздаването/няма определение и в тълкувателните актове на ВС на НРБ и ВКС, а само
посочване на примерни показатели за „измерването й" в пари като израз на обществена
оценка на засегнатите идеални блага на личността според конкретните обстоятелства за
всеки отделен случай/. Няма и някаква нормативно фиксирана казуистична "тарифа" за
парична компенсация на морални вреди от отделни видове деликти, причинили различни
физически и психически увреждания /а трябва да има, за да се избегне субективния
произвол!/. По обща и разумна правораздавателна идея се има предвид обаче не
субективното разбиране/ чувство/ за справедливост на всеки отделен съдия/ макар че
фактически то почти винаги се проявява и няма как да не се проявява щом законът мълчи и
не определя съдържанието на това понятие като родово, нито фиксира някаква каузистична
„тарифа" /, а изнамиране на някакъв обективен преобладаващо приет от обществото подход/
критерий за постигане на това явление за подобни случаи на конкретно разглеждания. С
оглед философските прозрения на различни мислители във вековете и човешкия опит,
понятието справедливост би могло да се определи като вид нравствен закон/ обществен
идеал/, повеляващ на всеки и изразяващ съзнателно и доброволно зачитане на принципа на
равенство между всички хора по такъв начин, че в отношенията и един към друг и към
цялото общество, всеки от тях да се постави в положението на другите и да се отнася към
тях, така както би желал да се отнасят с него - една мярка за заслужено компенсаторно
равновесие в живота според човешкото поведение, целяща всеки да получи това, което
другия получава при еднакви или сходни предпоставки и обстоятелства. Ясно е, че основен
и общ ориентир по делата за обезщетения за неимуществени вреди, включително и по
настоящото дело следва да бъдат обичайните разрешения в съдебната практика за други
4
подобни случаи и съпоставими случаи, разбира се, при съобразяване на всички конкретни
обстоятелства, имащи приложно значение при „ оживяването" на понятието справедливост.
Съдът, като съобрази икономическия стандарт на живот в страната към деня на
събитието и сега, измерен чрез средностатистическите показатели за доходите и
покупателните способности на средния българин в съответствие със цените на стоките и
услугите, показващи инфлационен растеж, обстоятелствата, че основният възстановителен
процес свързан с получената фрактура на дясната мишнична кост, въпреки проведеното
правилно и адекватно хирургическо лечение и рехабилитации е продължил повече от
обичайното време и са налице остатъчни явления като ограничени и болезнени движения
на ставите/ раменна и лакътна/ при отвеждане на горния крайник настрани, нагоре и назад ,
отслабена хватателна способност в пръстите на дясната ръка, намален обем на
мускулатурата и субективни оплаквания от болки при промяна на времето , като цялата
функционална годност на дясната раменна става няма да бъде възстановена / заключението
на приетата медицинска експертиза/ ; броя и тежестта на уврежданията , времето на
обездвижване, силата на болките, страховите представи и безпокойствата, социално
битовите неудобства, възрастта на пострадалата/ 69-70 години/ , обуславяща по бавно и
трудно възстановяване , както и казуистичната съдебната практика, приема, че размерът на
претендираното обезщетение- 40 000 лева е напълно съответен на справедливостта/ и дори
малко занижен/.
Наведеното от ответната страна правонамаляващо възражение /чл.432, ал.2, вр. с
чл.51, ал.2 от ЗЗД/ за съпричиняване на събитието / съответно на вредите / от самата
пострадала с поведението й на пешеходец на пътя в конкретната ситуация е напълно
неоснователно / лишено както от логика , така и от опора в доказателствата/. Тя е започнала
да пресича платното за движение по пешеходна пътека М8-1 / тип „Зебра“/ със скорост към
3,9 км./ч / 1.1 м/сек./ пред спрял да я изчака автобус, ограничаващ видимостта й , в който
момент лекия автомобил, управляван от делинквента се е намирал на 89 метра,
предприемайки маневра изпреварване на автобуса. Възприела е появата на автомобила в
момента , в който е чула свистенето на гумите от употребените спирачки е не е могла да
реагира адекватно за да избегне удара . Имала е възможност да го възприеме визуално ,
когато се е намирал на 45,2 м. от мястото на удара и тогава водачът я е възприел и е
реагирал на опасността , т.е. на 3,22 сек. преди настъпването му и на 2 метра от мястото на
удара. За това теоретично изчислено време от 3,22 сек. е могла да направи ускорена крачка
напред и евентуално да избегне удара, но това не е сигурно и възможността е обусловена от
строго индивидуални особености на човека / констатации и мнение на вещото лице по
приетата автотехническа експертиза /.
Нито е навлязла внезапно на плътното за движение в нарушение на забраната на чл.
114, т.1 ЗДвП , нито е нарушила някое от изискванията на чл.113, ал.1, т.1 и т.2 на ЗдвП, за
да й се вменява обективен каузален принос по признака противоправност на поведението
/ известно е, че този признак не винаги означава показател за реален принос, нито е условие
включено в хипотезата на нормата на чл.51, ал.2 ЗДД, пораждащо прилагането й /.
Впрочем изследването по доказателствен път на материалноправния въпрос за
съпричиняване на вредоносния резултат във връзка с конкретното поведение на
пострадалата след като е започнала пресичането на платното за движение по пешеходната
пътека е лишено от смисъл, тъй-като в този случай самият закон го изключва – чл.119, ал.5
ЗДвП. Това е така , защото за приложимостта на тази специална норма / спрямо общата/ са
достатъчни две предпоставки : 1/ пешеходецът да се е намирал на обозначена пътна
маркировка „ пешеходна пътека“ 2/ водачът да е превишил разрешената максимална
скорост за движение / тук те я превишена с 14 км./ч.– чл.21, ал.,1 ЗДвП/ или да е нарушил
друго правило на ЗДвП имащо отношение към произшествието.
Имуществената вреда е неблагоприятна пряка и непосредствена последица / вж.
чл.51, ал.1, чл.82 , ал.1 от ЗЗД/ от противоправно/ от деликт или договорно неизпълнение / и
виновно / чл.45, ал.1, чл.81, ал.1 от ЗЗД/ засягане на блага, които са предмет на абсолютни
или относителни права или най-общо на някакъв правнозащитим интерес/ ценност, т.е. тя
5
изразява разликата между състоянието на имуществото преди и след факта, от който
произлиза увреждането му.
Правнозначимите и подлежащи на поправяне вреди биха се познали като една типична,
нормално настъпваща и небходима/ закономерна/ неблагоприятна последица от дадено
човешко противоправно действие или бездействие, носещо виновен характер. В случая
активът на имуществото на ищцата е намалял с необходимо присъщи с оглед характера,
вида и тежестта на уврежданията, доказани парични разходи, свързани с лечението в общ
размер на 521,62 лева, подлежащ на присъждане.
Върху обезщетенията претендираната лихва за забава подлежи на присъждане не от
деня на събитието , а от 06.02.2021 г. – денят , в който е изтекъл срока за окончателното
произнасяне по извънсъдебната претенция – чл.497, ал.1, т.2 КЗ.
Пълномощникът на ищцата е упражнил правото си по чл.38, ал.2 ЗА да иска
присъждане на адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна защита по
въззивното производство. От представения договор за правна защита и съдействие се
вижда, че тя е поета в полза на материално затруднено лице- ал.1, т.2 ЗА. Определено
съгласно чл.7, ал.2, т.1 и т.3 на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, вземането възлиза на сумата 2030 лева и подлежи на
присъждане, тъй-като насрещната страна е осъдена за разноски и защитата е реално
осъществена.
На основание чл. 78, ал.6, чл.71, ал.1 от ГПК, вр. с чл.1 от Тарифата за
държаните такси, събирани от съдилищата по реда на ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати по бюджетната сметка на ВТОС сумата 1650 лева, представляваща
следваща се държавна такса върху уважените искове, както и сумата 200 лева – разноски за
вещо лице от бюджета на съда..
Предвид гореизложеното , съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.432, ал.1, вр. с чл. 493, ал.1, т.1 на Кодекса за
застраховането, чл.86, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл. 497, ал.1, т.2 на Кодекса за застраховането
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „..." АД , със седалище и адрес на
управление: гр.С., р-н И., ж.к. Д, Г.М. Д. № 1, ЕИК ..., да заплати на М. Д. АНГ. с ЕГН
**********, с адрес: гр. В.Т., ул. „Н.Г. “ № ..., вх..., ет.., ап.. 1/ сумата 40 000 / четиридесет
хиляди / лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди/
физически болки и душевни страдания/ от получени телесни увреждания, състоящи се в
закрито счупване на дясна раменна кост/ средна телесна повреда/ , както и разкъсно-
контузна рана на главата ; разкъсно- контузна рана на носа; счупване на носни кости;
мозъчно сътресение лека степен протекло със зашеметяване. виновно и противоправно
причинени й от А.Л.Д. - застраховано по смисъла на чл. 477, ал.2 от КЗ лице, съгласно
сключен между него и застрахователя договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите, оформен със застрахователна полица № ... г., вследствие
на настъпило на 03.09.2019 г. в гр. В.Т., на ул. „Н.Г. “, застрахователно събитие с характер
на пътнотранспортно произшествие; 2/ сумата 521,62 / петстотин двадесет и един лева и
шестдесет и две стотинки/ лева – представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди от същото събитие, изразяващи се в парични разноски свързани с лечението на
травматичните увреждания и последиците им , заедно с обезщетение за забава в размер
на законната лихва, считано от 06.02.2021 г. до окончателното изплащане на сумите
на застрахователното обезщетение.
6
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6, чл.71, ал.1 от ГПК, вр. с чл.1 от Тарифата за
държаните такси, събирани от съдилищата по реда на ГПК ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „..." АД , със седалище и адрес на управление: гр.С., р-н
И., ж.к. Д, Г.М. Д. № 1, ЕИК ..., да заплати по бюджетната сметка на ВТОС сумата 1850
лева , представляваща следваща се държавна такса върху уважените искове / 1650
лева/ и разноски за вещо лице от средствата на съда/ 200 лева/.
ОСЪЖДА на основание чл.38,ал.2 ЗА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „..." АД , със седалище и адрес на управление: гр.С., р-н И., ж.к. Д, Г.М. Д.
№ 1, ЕИК ...,да заплати на адвокат М.В. Н. от ВТАК сумата 2030 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за осъществена защита на М. Д. АНГ. с ЕГН **********- ищец
по гр.д. № .... г. на ВТОС.
Решението може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Окръжен съд – В.Т.: _______________________
7