Решение по дело №432/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Началника на Районно управление (РУ) Гълъбово при Областна дирекция (ОД) на МВР Стара Загора, подадена чрез пълномощник – главен юрисконсулт М. А., срещу решение № 23 от 09.04.2024 г., постановено по АНД № 20235550200255/2023 г. по описа на Районен съд Гълъбово, с което е отменено наказателно постановление (НП) № 23-0447-000284 от 07.08.2023 г., издадено от Началника на РУ Гълъбово при ОД на МВР Стара Загора.

В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Касаторът оспорва извода на районния съд за допуснато при издаване на НП нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Поддържа, че в акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и НП еднозначно и непротиворечиво е описано извършеното нарушение, както и че изписването на целия текст на чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) по никакъв начин не е нарушило правото на защита на наказаното лице. По тези съображения е направено искане за отмяна обжалваното решение. Претендира за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът И. А. А., редовно призован, не се явява и не се представлява, съответно не изразява становище по основателността на касационната жалба и законосъобразността на обжалваното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, и предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила като законосъобразно и правилно.

Касационният състав на съда, като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и на основание чл. 218, ал. 2 от АПК извърши служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Гълъбово е НП № 23-0447-000284 от 07.08.2023 г., издадено от Началника на РУ Гълъбово при ОД на МВР Стара Загора въз основа на АУАН, серия GA, № 887459 от 09.07.2023 г., с което на основание чл. 174, ал. 3, предложение второ от ЗДвП на И. А. А. са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 2000 (две хиляди) лева и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС)“ за срок от 24 (двадесет и четири) месеца.

Като описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, в АУАН и НП е посочено, че на 09.07.2023 г. в 16:00 часа в гр. Гълъбово на [улица]срещу дом № 38 И. А. А. е управлявал лек автомобил „Мазда 3“ с рег. № [рег. номер], собственост на М. С. М., както и че водачът отказал категорично да му бъде извършена проверка с Дръг Тест 5000, фабр. № ARMF 0096, за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, поради което му бил издаден талон за изследване № 120835 с 8 бр. холограмни стикери. Въз основа на тези факти е прието:

в АУАН – че водачът е нарушил чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, като словесно е възпроизведена относимата към случая част от текста на цитираната разпоредба („отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не изпълни предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози“);

в НП – че водачът „отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не изпълни предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, с което виновно е нарушил чл. 174, ал. 3 от ЗДвП“.

Районен съд Гълъбово е отменил НП по съображения за неговата процесуална незаконосъобразност – допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, като е приел, че фактически е описано едно нарушение – отказ на водача да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, а са му вменени две нарушения по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП –отказ да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и неизпълнение на предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, за които обаче е наложено едно наказание, без да става ясно за кое от двете нарушения е определено наказанието.

Решението на Районен съд Гълъбово е валидно и допустимо, но неправилно – постановено в нарушение и при неправилно приложение на закона.

Приетата от въззивния съд фактическа обстановка относно съставомерния отказ на водача И. А. А. да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози кореспондира със събраните доказателства и изцяло се споделя от касационната инстанция, която поради това препраща към мотивите на въззивния съд в тази им част на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК.

С оглед на забраната по чл. 220 от АПК за нови фактически установявания – за неустановени от районния съд факти, не следва да бъдат обсъждани данните за неизпълнение от страна на водача И. А. А. на даденото с издадения му талон за изследване предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, ако и такива да са налице (вж. приложения към въззивното дело протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози).

При тези данни и доколкото в НП е формулиран фактически извод, че водачът не само е отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, но и не е изпълнил даденото с издадения му талон за изследване предписание (за разлика от АУАН, в който, противно на приетото от районният съд, не е налице подобен фактически извод, а само словесно изписване на нарушената законова разпоредба в тази насока), касационната инстанция приема, че в НП не е налице разширение на повдигнатото с АУАН административнонаказателно обвинение (АНО), съответно – съществено процесуално нарушение, чрез посочването в НП, че водачът не е изпълнил предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. Това обстоятелство, ако да не е изследвано по същество от въззивния съд, като факт от обективната действителност е настъпило след съставянето на АУАН, но преди издаване на НП, поради което от една страна правилно е отразено в НП, а от друга страна не води до отпадане на отговорността на нарушителя за отказа му да бъде тестван за употребата на наркотични вещества или техни аналози, нито пък обуславя извършването на две отделни нарушения по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, както е приел районният съд. Законът предвижда в условията на алтернативност две форми на изпълнителното деяние – отказ на водача на МПС да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и неизпълнение от негова страна на предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, чрез които може да се осъществи състава на административното нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, което нарушение обаче по същество винаги е едно – отказ за извършване на проверка за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. Следователно, независимо дали ще бъде осъществено чрез първата от двете или чрез двете форми на изпълнително деяние, нарушението е едно и за него се следва едно наказание (в случая – две кумулативно предвидени в закона наказания: глоба и лишаване от право на управление на МПС), тъй като втората от двете форми на изпълнително деяние няма и не би могла да има самостоятелно значение (неизпълнението на предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване не би било съставомерно при извършена в тази насока проверка на водача с тест, тъй като талон за изследване се издава само при оспорен положителен резултат от теста, като в този случай единствената последица от неизпълнението на даденото с талона предписание е, че резултатът от теста се приема за релевантен, съответно отговорността на водача ще е за управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози).

Предвид гореизложеното настоящият състав на Административен съд намира, че при съставяне на АУАН и издаване въз основа на него на обжалваното пред Районен съд Гълъбово НП не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в т. ч. и на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, а извършването от И. А. А. на вмененото му нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е доказано по несъмнен и безспорен начин, като наложените му за това административни наказания съответстват по вид и размер на предвидените в закона за извършеното нарушение. Респективно, обжалваното решение, с което НП е отменено на процесуално основание, е незаконосъобразно – постановено в нарушение и при неправилно приложение на закона, и следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което НП бъде потвърдено, като законосъобразно.

Макар в касационната жалба да е направено оплакване за незаконосъобразност на решението на районния съд и като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, конкретни касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН не са релевирани от касатора, поради което и касационната инстанция не дължи произнасяне в тази насока – чл. 218, ал. 1 от АПК.

Предвид изхода и с оглед на своевременно заявеното от касатора искане за присъждане на разноски и пред въззивната, и пред касационната инстанция, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР Стара Загора, от чиято структура е касаторът, юрисконсултско възнаграждение за всяка съдебна инстанция в минималния размер, определен по реда на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ – 80 лева, или за двете съдебни инстанции общо в размер на 160 лева, който съдът намира за адекватен на фактическата и правна сложност на делото и осъщественото процесуално представителство от юрисконсулт – представяне на писмени становища.

Водим от горните мотиви, Административен съд Стара Загора на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 23 от 09.04.2024 г., постановено по АНД № 20235550200255/2023 г. по описа на Районен съд Гълъбово, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-0447-000284 от 07.08.2023 г., издадено от Началника на РУ Гълъбово при ОД на МВР Стара Загора.

 

ОСЪЖДА И. А. А., [ЕГН], от гр. Елхово, [улица], вх. .., ет. .., ап. .., да заплати на Областна дирекция на МВР Стара Загора сумата от 160 (сто и шестдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

 

Решението е окончателно.