Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ……….
гр. Варна, ………….2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна, Двадесет и трети състав, в
публично заседание на седми декември две хиляди двадесет и първа година в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при
секретаря Нина Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Дичева адм. дело № 1859 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 10, ал. 6 от Закона за
семейните помощи за деца (ЗСПД), във връзка с чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на А.П.Т., ЕГН **********,
против Заповед № ЗСПД/Д-В/10690/31.07.2021 г. на и.д. директора на Дирекция
"Социално подпомагане" /ДСП/-Варна, с която на основание чл. 10, ал.
4 от ЗСПД и чл. 4 от ППЗСПД, вр. чл. 7 от ЗСПД, й е отказана месечна помощ за
детето Е.С. Д., по заявление вх. № ЗСПД/Д-В/10690/15.07.2021 г.
В жалбата се твърди, че няма как
да представи Удостоверение от „Хоспис
св.Магдалена“, тъй като не е получавала възнаграждение за м.07.2020 г.
Посочва, че е представила на служител от Дирекция „Социално подпомагане“ Варна заповед №
130/01.07.2020 г. за прекратяване на трудовото правоотношение. Твърди, че видно
от представената заповед, трудовото правоотношение е прекратено на основание
чл.325, ал.1, т.1 от КТ по взаимно съгласие, като е посочено, че на лицето не
се дължат обезщетения. Посочва, че е представила служебна бележка от новия
работодател. Отправя се искане за отмяна
на постановения отказ.
В съдебно заседание жалбата се
поддържа лично чрез Т., която излага подробни съображения за
незаконосъобразност на оспорения отказ.
Ответникът – Директора на
Дирекция „Социално подпомагане“ - Варна, чрез депозирана молба, изразява
становище за неоснователност на жалбата и моли за нейното отхвърляне като
неоснователна и недоказана.
Административен
съд – Варна, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
С вх.
№ ЗСПД/Д-В/10690 от 15.07.2021 г. жалбоподателката подала до директора на
Дирекция "Социално подпомагане" – Варна заявление-декларация за
отпускане на месечни помощи за отглеждане на дете до завършване на средно
образование, но не повече от 20-годишна възраст по чл. 7 от ЗСПД, за детето Е.С.
Д..
Към
заявлението представила удостоверение за брутен доход за предходни 12 месеца,
копие от удостоверение за назначаване на настойник или попечител, служебна
бележка издадена от личния лекар на детето, лична карта.
Във
връзка с подаденото заявление, с писмо от Агенция за социално подпомагане –
социален работник, жалбоподателката била уведомена, че на основание чл.5, ал.1
от ППЗСПД, в 14-дневен срок от получаването на писмото, да представи липсващите
документи – изплатено брутно трудово възнаграждение от 01.07.2020 г. –
30.06.2021 г., удостоверение за изплатено брутно трудово възнаграждение през
м.07.2020 г. от „Хоспис Св.Магдалена“ ЕООД Варна.
Със
Заповед № ЗСПД/Д-В/10690/31.07.2021г. началник отдел към ДСП-Варна, в условията
на заместване, съгласно Заповед № 03-РД01-0397/2021 г. на директора на
ДСП-Варна – на основание чл. 10, ал. 4 от ЗСПД, чл. 4 от ППЗСПД, вр. чл. 7 от
ЗСПД, чл. 5, ал. 2 от ППЗСПД, отказал
предоставянето на исканата месечна помощ, т. к. в указания 14-дневен срок
жалбоподателката не е представила удостоверение за брутно трудово
възнаграждение от „Хоспис Св.Магдалена“.
В хода
на съдебното производство като доказателства са приети: административната
преписка, Заповед №130/01.07.2020 г. на ръководител „Хоспис Св.Магдалена“ ЕООД,
Трудов договор №229/30.06.2020 г., Удостоверение от АМЦСМП „Майчин дом“ ЕООД за
изплатени трудови възнаграждения, Епикриза на Е.С. Д..
При така установената фактическа
обстановка, по същество безспорна между страните по делото, съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна
процесуална легитимация – адресат на оспорения акт, в законоустановения срок по
чл. 149, ал. 2 от АПК и пред надлежния да я разгледа съд, поради което
е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Обжалваният отказ е постановен при неспазване на
установената форма и съдържание за издаване на индивидуален административен акт
по чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК. Съгласно чл. 59, ал. 1 от АПК административният орган
издава или отказва издаване на акта с мотивирано решение. Според чл. 59, ал. 2,
т. 4 от АПК когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа
фактически и правни основания за издаване на акта.
Изискването за мотивиране на административните актове,
регламентирано в посочените разпоредби, предполага излагането на съображения,
които сочат какви фактически констатации прави административният орган и въз
основа преценката на какви доказателства, а също така как прилага към тях
правната норма. Тоест, мотивите следва да съдържат фактически и правни
съображения за издаването на акта, не някакви общи разсъждения, а конкретните
съображения за този именно административен акт, съставна част от който са те и
чието издаване трябва да обосноват. Когато актът се издава по искане на
адресата /какъвто е настоящия случай/, мотивите се явяват отговор на
молбата/искането, от който трябва да личи ясно становището на административния
орган по нейната/неговата основателност, както от фактическа, така и от правна
страна. В мотивите си административният орган следва да прецени всички
доказателства, които са от съществено значение за този въпрос, чието
разрешаване се цели с издаването на административния акт.
В разглеждания казус, в нарушение на чл. 59, ал. 1 и
ал. 2, т. 4 от АПК, Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Варна не е
изложил каквито и да било съображения във връзка с отказа за отпускане на
месечни помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование за
описаните в заявлението на Т. приложени документи – Заповед №130/01.07.2020 г.
на ръководителя на „Хоспис Света Магдалена“ ЕООД за прекратяване на трудовото
правоотношение с А.П.Т.. Не са обсъдени приложените към заявлението
доказателства, на които се основава искането за отпускане на месечни помощи. Липсва
коментар относно основателността на конкретно посочените в заявлението искания,
както и обсъждане на представените с него доказателства – Заповед№130/01.07.2020
г. за прекратяване на трудово правоотношение с „Хоспис Света Магдалена“ ЕООД.
Гореизложеното обуславя извод, че от обстоятелствената
част на постановения отказ не стават ясни нито фактическите, нито правните
основания за неговото издаване. Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ -
Варна не е изложил мотиви, относими към подаденото до него искане. Липсата на
мотиви в оспорения административен акт препятства извършването на съдебен
контрол за законосъобразност за съответствието на фактическите установявания с
приложимите правни норми и представлява съществено нарушение на закона, което
прави акта незаконосъобразен и само по себе си е основание за неговата отмяна.
Констатираните съществени нарушения на формата на акта
налагат отмяна на оспорения отказ за отпускане на месечни помощи за отглеждане
на дете до завършване на средно образование по ЗСПД и връщане на преписката по
заявлението на А.Т. за ново произнасяне, при което Директорът на Дирекция
„Социално подпомагане“ - Варна следва да се произнесе мотивирано по
основателността на искането на жалбоподателката след изследване на
предпоставките по чл. 4а от ЗСПД и обсъждане на наличните в административната
преписка доказателства, както и Заповед №130/01.07.2020 г. за прекратяване на
трудово правоотношение между А.Т. и „Хоспис Света Магдалена“ ЕООД.
При този изход на правния спор на
жалбоподателката се дължат разноски, но липсва волеизявление за присъждане на
такива, поради което не следва да й бъдат присъждани.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, Административен съд – Варна
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед №
ЗСПД/Д-В/10690/31.07.2021 г. на и.д. директор
на Дирекция "Социално подпомагане" /ДСП/-Варна, с която на основание
чл. 10, ал. 4 от ЗСПД и чл. 4 от ППЗСПД, вр. чл. 7 от ЗСПД, на А.П.Т., ЕГН **********,
е отказана месечна помощ за детето Е.С. Д. по заявление вх. № ЗСПД/Д-В/10690/15.07.2021
г.
ВРЪЩА преписката
на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Варна за ново
разглеждане и произнасяне по заявлението на А.П.Т., ЕГН **********, с вх. №
ЗСПД/Д-В/10690/15.07.2021 г. за отпускане на месечна помощ по чл. 7, ал. 1 от
ЗСПД за детето Е.С. Д., при спазване на указанията в мотивите на настоящото
решение.
РЕШЕНИЕТО съгласно чл. 10, ал. 6 от
ЗСПД е окончателно.
СЪДИЯ: ……………….