Р Е Ш
Е Н И Е
№…………./……….03.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
публично съдебно заседание проведено на пети март през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ : ЖАНА МАРКОВА
при участието на секретаря Румяна Дучева,
като
разгледа докладваното от съдията,
т.д.
№ 1030/2017 г., по описа на ВОС,
ТО,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
вх. № искова молба вх. № 22600/07.08.2017 г. на Г.И.Ц., ЕГН **********,***, за
осъждането на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Кн. Ал. Дондуков“, № 68, представлявано от Д.Д.и
Ж.Д., да заплати сумата 100000.00 лв.,
представляваща обезщетение за претърпяни неимуществени вреди - болки и
страдания, в резултат на получени травматични увреждания при ПТП, настъпило на
03.08.2012 г., около 22.00 ч., на главен път I-9, Бургас – Варна, на около 400-500 м. след
разклона за „Мелницата“, по вина на В.Н.В., ЕГН **********, водач на л.а.
„Мерцедес Спринтер“, ДК № *********, ведно със законната лихва считано от
датата на увреждането до окончателното изплащане, както и сумата 8400.00 лв., имуществени вреди,
изразяващи се в закупуване на медицинско изделие по фактура № 64/07.08.2012 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното
изплащане, на осн. чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), вр. пар. 22 ПЗРКЗ. Претендират се
сторените разноски за процесуално представителство.
Ищцата твърди, че на 03.08.2012 г., около
22.00 ч., пътувала с л.а. „Мерцедес Ванео“, ДК № *********като пътник на задна
седалка, по главен път I-9, в посока гр. Бургас. На около 400-500 м. след разклона за „Мелницата“,
в далечината видяла силует на голямо животно, което се движело в лявата страна
на пътя, по посока гр. Бургас. Секунди след това се задало насрещно движещо
МПС, което се движело на дълги светлини и доста бързо, впоследствие разбрала,
че това е управлявания от В. пътнически микробус „Мерцедес Спринтер“. Когато
двата автомобила били на около 100-150 м. един от друг, В. предприел маневра в
ляво, за да избегне коня, но въпреки това ударил животното, при което навлязъл
в лентата, в която се движел автомобила, в който пътувала ищцата и последвал
удар в предна лява част. Вследствие на удара колата била изхвърлена от платното
като ищцата нямала повече спомен за станалото.
Отговорността на ответника се обосновава с
наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност”, за управлявания от В. лек автомобил, обективирана в полица №
08111890954199, валидна до 30.11.2012 г., сключена със ЗАД „Виктория“, чийто
правоприемник е ответното дружество.
Ищцата твърди, че след произшествието била
транспортирана по спешност в болнично заведение, където била установена
фрактура на втори шиен прешлен и мозъчно сътресение. На 10.08.2012 г. била
извършена оперативна интервенция, при която главата била фиксирана и били
поставени медицински изделия, импланти и фиксиращи елементи. Сочи, че до края
на 2012 г. не можела да се придвижива и обслужва самостоятелно. През следващите
две години за нормалното й придвижване и обслужване й бил необходим асистент.
Сочи, че и към днешна дата затрудненията в движението на главата й продължават,
били увредени и свързващите нервни пътища към други части на тялото. Сочи, че
продължава да изпитва силни болки и да приема обезболяващи. Претърпяната травма
се отразила негативно на семейството й, на начина й на живот и на възможността
й да упражнява труд.
В съдебно заседание допълва твърденията си,
като сочи, че виновно поведение за ПТП е налице от страна на водача на МПС
„Мерцедес Спринтер“, ДК № ********* - В., който при управлението е нарушил
разпоредби от Закона за движение по пътищата и Правилника, както следва: чл. 5,
ал. 1, т. 1; чл. 8, ал. 1; чл. 15, ал. 1; чл. 16, ал. 1, т. 1; чл. 20, ал. 1 и
ал. 2; чл. 21 и чл. 25, ал. 1, т. 2 ЗДвП.
В
срока по чл. 367 ГПК, ответникът
„Дженерали Застраховане” АД, оспорва
предявеният иск по основание и размер. Не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП, досежно л.а.
„Мерцедес Спринтер“, ДК № *********, обективиран в полица № 08111890954199.
Сочи, че предявения иск е след изтичане на
погасителната давност. Твърди, че от представените доказателства не може да се
направи извод да е осъществен фактическия състав на непозволеното увреждане от
водача В.. Счита, че претенцията за неимуществени вреди е в завишен размер и
уважаването й би довело до неоснователно обогатяване на ищцата. По отношение на
претендираните имуществени вреди сочи, че от представените доказателства не се
установява да е налице пряка причинна връзка между разхода и лечението на
вредите от процесното ПТП. Релевира възражение за погасяване по давност на
претенцията за присъждане на лихва за забава, считано от датата на събитието.
В
срока по чл. 372 ГПК, ищцата
депозира отговор, в който оспорва релевираното с отговора от страна на
ответника възражение за погасяване на предявения иск по давност като счита, че
срокът е спазен. Оспорва и останалите твърдения и възражения на ответника.
В
срока по чл. 373 ГПК,
ответникът депозира допълнителен отговор, в който поддържа релевираните в
отговора твърдения, възражения и оспорвания.
В с.з. страните, чрез процесуални
представители, поддържат изложените съображения, възражения и оплаквания.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за
установено следното от фактическа страна:
Представен по делото е КП за ПТП № 2287/03.08.2012 г., от който се
установява, че на 03.08.2012 г., около 22:10
ч. на Главен път I-9,
посока гр. Бургас – гр. Варна, на км. 151.000 е настъпило ПТП между ППС
„Мерцедес Спринтер“, ДК № *********, управляван от В.В. и „Мерцедес Ванео“, ДК
№ *********, управляван от М.Ц., при което са пострадали лицата В.В., М.Ц., Г.И.
и М. Ц..
Не се спори между страните, а и се установява от представеното
Постановление от 16.03.2018 г., на ВРП, че по случая е било образувано
досъдебно производство № 4043/2012 г., по описа на IV-то РУ на ОДМВР - Варна, за престъпление по
чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. 2 НК, което било прекратено в хипотезата на чл.
15 НК.
На осн. чл. 146, т. 3 и 4 ГПК, за признато и ненуждаещо се от доказване е прието наличието на валидно застрахователно
правоотношение към датата на ПТП – 03.08.2012 г., по застраховка „Гражданска
отговорност” при ответника, за л.а. „Мерцедес Спринтер“, ДК № *********,
обективирано в полица № 08111890954199.
Представена по делото е медицинска документация, установяваща престоя на
ищцата в болнично заведение, извършените й манипулации, прегледи и изследвания.
Представена по делото е фактура № 64/07.08.2012 г. на стойност 8400.00
лв., за закупуване на задна шийна стабилизация с черепна фиксация.
За установяване твърдяния механизъм на произшествието и претърпяните от
ищцата вреди, в хода на производството са събрани гласни доказателства, чрез
разпит на свидетелите: А.М.Г., без родство с ищцата и М.В.Ц., нейн съпруг.
Показанията на свидетелите се ценят, в частите, в които са резултат на
непосредствени и лични възприятия и не противоречат на приетите за установени
останали факти. Показанията на св. Ц. се ценят при отчитане на възможната му
заинтересованост от изхода на спора. Показанията и на двамата свидетели се
преценяват като последователни и обективни.
По делото е назначена съдебна автотехническа експертиза, чието
заключение, се кредитира от съда като компетентно и безпристрастно дадено. От
заключението се установява, следния механизъм на ПТП: На 03.08.2012 г., около
22.30 ч., на път I-9
„гр. Бургас – гр. Варна“, на около 300-400 м. след разклона за „Мелницата“ в
посока гр. Бяла, обл. Варна – след разклона за с. Дюлино и с. Рудник, автобус
„Мерцедес Спринтер“, ДК № *******, управляван от В.В., в посока гр. Варна, със
скорост относно отрицателен наклон на пътния участък, от около 100.5 км./ч.,
след закъснение за определяне на аварийно спиране, удря с предна дясна част на
автомобила движещо се в пътната му лента и в обратна посока, животно – кон,
собственост на М.М.. Вследствие на удара, водача на автобуса губи управление,
пресича лявата насрещна пътна лента отделена с непрекъсната бяла линия, навлиза
в крайната лява лента отделена от предходната с бяла прекъсната линия и удря с
предна лява част, лявата предна част на движещия се в същия момент, в обратна
посока към гр. Бургас, в крайна лява лента, със скорост около 65 км./ч., л.а.
„Мерцедес Ванео“, ДК № *******, управляван от М.Ц.. В резултат на удара л.а.
„Мерцедес Ванео“ е оттласнат в обратна на движението му посока, завъртян по
часовата стрелка и избутан в канавката в дясно от предходната му лента и посока
на движение, с предна част в посока обратна на посоката му на движение, обърнат
на страничен ляв борд. Вещото лице сочи, че скоростта в пътния участък не е
била конкретно ограничена с вертикална сигнализация и максималната скорост за
движение е била 90 км./ч. Вещото лице посочва, че при своевременна реакция на
водачът на автобуса и движение с позволената скорост в района на
произшествието, скоростта на двата удара е щяла да бъде редуцирана, а оттам и
настъпилите вреди. Експерта сочи, че основната причина за настъпилото
произшествие е била скоростта на движение на автобуса и късната реакция на
водача му.
По
делото е назначена съдебно-медицинска експертиза, чието заключение, се
кредитира от съда като компетентно и безпристрастно дадено. След проверка на
медицинската документация и преглед на ищцата, вещото лице е установило, че при
ПТП на 03.08.2012 г. ищцата е получила съчетана черепно-мозъчна травма с шийна
травма, изразяваща се в разкъсно-контузна рана на главата в лява челна област,
мозъчно сътресение, както и фрактура с дислокация на дъгата, латералната маса и
основата на денса на втори шиен прешлен в ляво. Вещото лице определя получените
травми като тежки, що се касае до потенциалните опасности от квадриплегия след
такава травна на краниоцервикалната връзка. Посочва, че при тази травма трудно
може да се очаква пълно възстановяване като към момента на експертизата е
преминал периода на нагаждане на шията към променения баланс на главата спрямо
отпималната биологична ос на тялото и оплакванията от тръпнене на пръстите на
ръцете и периодичното главоболие са отшумели. Посочва, че към момента
окципитоспинодезата (поставената
вътрешна фиксация)
ограничава движението на главата и шията в значителна степен и предизвиква
значително житейско неудобство, което може да бъде избегнато като фиксацията
бъде свалена, но това се постига отново с тежка за пациента операция.
Установява се още, че травмите са в пряка връзка с произшествието и дори
фиксацията на бъде свалена по оперативен път и движенията шията и главата да
бъдат възстановени, ще останат болките във врата от нарушените анатомични
пропорции в краниоцервикалната връзка. Експерта посочва, че отсъствието на
пълно възстановяване се дължи изцяло на характера на шийната травма и
последвалата окципитоспинодеза като не са установени усложнения или съпътстващи
заболявания у ищцата, които биха оказали влияние върху възстановяването й. В
с.з. вещото лице определя травмите на ищцата като животозастрашаващи.
При тази фактическа установеност, настоящият състав на Варненски окръжен
съд, достигна до следните правни изводи:
Искът черпи правното си основание от разпоредбата на чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.). Искът е пряк и е предоставен на увреденото
лице срещу застрахователното дружество, с което причинителят на вредата се
намира в облигационно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.
Основателността на прекия иск на увредения срещу застрахователя за
обезщетяване на причинените в резултат на застрахователно събитие вреди,
предполага установяването при условията на пълно и главно доказване от страна
на ищеца на валидно застрахователно правоотношение, настъпило застрахователно
събитие, представляващо покрит риск по застраховка гражданска отговорност,
настъпилите вреди, резултат от поведението на застрахования водач, включително обосноваване на техния размер.
Както бе посочено в приетата фактическа установеност обстоятелството, че
към датата на ПТП – 03.08.2012 г., е налице валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” при ответника, за л.а.
„Мерцедес Спринтер“, ДК № *********, обективирано в полица № 08111890954199 е
признато и не се нуждае от доказване, поради което застрахователят е
материалноправно легитимирана страна по прекия иск.
Спорни между страните са обстоятелствата: налице ли е виновно поведение
от страна на водача на застрахования лек автомобил, механизма на ПТП, доколкото
не е налице влязла в сила присъда, обвързваща гражданския съд, настоящият
състав на съда дължи произнасяне по механизма на ПТП и определяне на лицето,
виновно причинило вредоносния резултат.
Възоснова на събраните в хода на производството специални знания и
свидетелски показания, съдът приема за установен следния механизъм на ПТП: На
03.08.2012 г., около 22.30 ч., на път I-9 „гр. Бургас – гр. Варна“, на около
300-400 м. след разклона за „Мелницата“ в посока гр. Бяла, обл. Варна – след
разклона за с. Дюлино и с. Рудник, автобус „Мерцедес Спринтер“, ДК № *******,
управляван от В.В., в посока гр. Варна, със скорост относно отрицателен наклон
на пътния участък, от около 100.5 км./ч., след закъснение за определяне на
аварийно спиране, удря с предна дясна част на автомобила движещо се в пътната
му лента и в обратна посока, животно – кон, собственост на М.М.. Вследствие на
удара, водача на автобуса губи управление, пресича лявата насрещна пътна лента
отделена с непрекъсната бяла линия, навлиза в крайната лява лента отделена от
предходната с бяла прекъсната линия и удря с предна лява част, лявата предна
част на движещия се в същия момент, в обратна посока към гр. Бургас, в крайна
лява лента, със скорост около 65 км./ч., л.а. „Мерцедес Ванео“, ДК № *******,
управляван от М.Ц.. В резултат на удара л.а. „Мерцедес Ванео“ е оттласнат в
обратна на движението му посока, завъртян по часовата стрелка и избутан в
канавката в дясно от предходната му лента и посока на движение, с предна част в
посока обратна на посоката му на движение, обърнат на страничен ляв борд. Причините
за настъпване на произшествието е скоростта на движение на автобуса – около
100.5 км./ч., при максимално разрешена 90 км./ч. и късната реакция на водача му
на намиращото се в лентата му за движение препятствие.
Съдът намира, че с поведението си водача на МПС „Мерцедес Спринтер“, ДК
№ *******, е станал причина за настъпване на ПТП и е нарушил свои основни
задължения като участник в движението по пътищата, разписани в разпоредбите на
ЗДвП, а именно да не създава опасности за движението, да не поставя в опасност
живота и здравето на хората (чл.
5, ал. 1, т. 1) и
при избиране на скоростта си на движение да съобрази конкретните условия на
видимост, така че да е в състояние да контролира управляваното МПС и да е в
състояние да намали скоростта и при необходимост да спре при наличие на
препятствие на пътя или възникнала опасност за движението (чл. 20). В случая, водачът е шофирал с превишена за
пътния участък скорост, несъобразена и с часа на придвижване – около 22.30 ч.,
когато немиуемо видимостта е намалена, което е довело до закъсняло възприемане
на препятствието на пътя, невъзможност да намали своевременно скоростта и да
овладее управляваното превозно средство.
От събраните доказателства се установява и, че това поведение е в
причинна връзка с причинените травматични увреждания на ищцата, която е
пътувала на задна дясна седалка в насрещно движещият се л.а. „Мерцедес Ванео“,
ДК № *********.
Макар и от страна на ответника да е било оспорено наличието на
фактическия състав на деликтната отговорност на застрахования водач, в
границите на преклузивните процесуални срокове твърдения за наличие на
изключващи вината обстоятелства или различен механизъм при който да са получени
травмите на ищцата, не са наведени.
Възоснова на изложените мотиви в предходния абзац, съставът на ВОС
намира, че отговорността на ответника, в качеството му на застраховател на
гражданската отговорност на виновния за произшествието, водач следва да бъде
ангажирана.
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление №
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и множество решения на ВКС, постановени по
реда на чл. 290 ГПК, при определяне на размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът се ръководи от
критерия за справедливост. Уточнено е, че понятието ”справедливост” не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи
в действителността обстоятелства. За да се реализира справедливо възмездяване
на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете
действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и
тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките
и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и
икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
„справедливост” на съответния етап от развитие на обществото в Държавата във
връзка с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност”
на автомобилистите.
От събраните в хода на производството доказателства – свидетелски
показания и специални знания, се установява, че ищцата е получила съчетана
черепно-мозъчна и шийна травма, които са животозастрашаващи, предвид
съществуващата опасност от квадриплегия, извършена е тежка оперативна
интервенция за поставяне на титанова фиксация на шията. Произшествието и
претърпяните травми са нарушили съществено житейския ритъм на пострадалата,
която е млад човек в разцвета на силите си и се е грижила за детето си. Ищцата
била на легло, била подута и синя, в продължение на една година след
поставянето на фиксацията носела обездвижваща яка, изпитвала силни болки, не
можела да се грижи за детето си. През изминалия период от повече от 6 години
след произшествието, поставената фиксация не е отстранена, ищцата продължава да
изпитва болки, не може да движи главата си наляво и надясно, вратът е подут,
гърлото й е стеснено, не може да преглъща и да отваря устата си, което е довело
до проблеми с храненето и приема на лекарства. В резултат на травмите е
променен и външния вид на ищцата – останал й голям белег на челото, което било
вдлъбнато.
От доказателствата се установява още, че през изтеклия продължителен
период от време ищцата не само не е била възстановена напълно, но и такова
възстановяване не може да се очаква и за в бъдеще. Дори и при оперативното
отстраняване на поставената фиксация на шията и при евентуално възстановяване
на движенията на шията и главата, ищцата ще продължи да изпитва болки предвид
настъпилото нарушение в анатомичните пропорции на краниоцервикалната връзка. Следва
да се посочи, че тези трайни увреждания се отразяват и по-общо върху социалната
интеграция на индивида и неговото емоционално състояние и самочувствие.
С оглед на изложеното по-горе, съдът като съобрази характера на
претърпените вреди и неблагоприятната прогроза по отношение на възстановяването
на ищцата намира за справедливо претърпените болки и страдания да се
остойностят в размер 90000.00 лв. като за разликата до претендираните 100000.00
лв., претенцията следва да бъде отхвърлена.
От страна на ответника не е релевирано възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата ищца.
Поради уважаване на претенцията за неимуществени вреди съдът намира за
основателен и акцесорният иск за обезщетение за забава, считано от датата на
деликта – 03.08.2012 г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.
84, ал. 3 ЗЗД, вр. чл. 223 КЗ. (в тази насока е и задължителната за съдилищата
практика на ВКС – Р № 45/15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г., II ТО; Решение №
126/ 02.10.2009 г., по т. д. № 290/2009 г., II ТО).
По имуществените вреди: Размерът на имуществени вреди, изразяващи
се в направен разход за закупуване на поставената на ищцата фиксация е доказан
по основание и размер. От доказателствата по делото се установява, че закупеното
медицинско изделие е вложено при извършената оперативна интервенция на ищцата.
Стореният разход е установен от представената фактура, поради което тази
претенция следва да бъде уважена в предявения размер от 8400.00 лв.
Върху установената по размер имуществена вреда на ищцата се следва и
законната лихва, считано от датата на извършването на разхода – 07.08.2012
г. до окончателното й изплащане.
Основателността на предявените от ищцата претенции
налага обсъждане на релевираното от ищеца възражение за погасяването им по давност. По отношение на главните претенции за
неимуществени и имуществени вреди възражението е неоснователно, предвид
обстоятелството, че исковата молба е депозирана за изпращане по пощата на
03.08.2017 г., поради което и предвидения в разпоредбата на чл. 110 ЗЗД
давностен срок е спазен.
Основателно е релевираното възражение по отношение
на акцесорните претенции. В този смисъл и съобразно посочената по-горе дата на
предявяване на иска и разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, законна лихва се
дължи, считано от 03.08.2014 г. до окончателното изплащане на всяка от
главниците. Така претенциите за законна лихва върху главниците от 90000.00 лв.
и 8400.00 лв., за период 03.08.2012 г. – 03.08.2014 г. следва да бъде
отхвърлена.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата се следват разноски, съобразно
представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК, съразмерно с уважената част
от иска. Така от общо претендираните 5730.00 лв., на ищцата се следва сумата
5201.40 лв., в т.ч. адв. Възнаграждение.
На осн. Чл. 78, ал. 3, вр. Ал. 8 ГПК, съобразно
направеното искане, разноски се следват и на ответника, съразмерно отхвърлената
част от иска. При изчисляване на дължимата сума е включено и служебно
определено по реда на чл. 25 НЗПП, юрисконсултско възнаграждение в размер на
300.00 лв. Дължимата сума възлиза на 64.58 лв., в т.ч. и юрисконсултско
възнаграждение.
На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество,
следва да бъде осъдено да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт, по
сметка на Варненски окръжен съд, дължимата за разглеждане на делото държавна
такса в размер на 3936.00 лв., както и 5.00 лв., за служебното издаване на
изпълнителен лист.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Кн. Ал. Дондуков“, № 68,
представлявано от Д.Д.и Ж.Д.ДА ЗАПЛАТИ
на Г.И.Ц., ЕГН **********,***, сумата 90000.00
лв. (деветдесет
хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на получени травматични
увреждания при ПТП, настъпило на 03.08.2012 г., около 22.00 ч., на главен път
I-9, Бургас – Варна, на около 400-500 м. след разклона за „Мелницата“, по вина
на В.Н.В., ЕГН **********, водач на л.а. „Мерцедес Спринтер“, ДК № *********,
сумата 8400.00 лв. (осем хиляди и четиристотин лева), обезщетение за претърпяни имуществени вреди от същото произшествие,
изразяващи се в разходи за закупуване на медицинско изделие по фактура №
64/07.08.2012 г., ведно с обезщетение за забава върху всяка от главниците,
считано от 03.08.2014 г. до окончателното изплащане, както и сумата 5201.40 лв. (пет хиляди двеста и един лева и 40 ст.), разноски по делото, на осн. чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), чл. 86 ЗЗД и чл. 78, ал. 1 ГПК като ОТХВЪРЛЯ иска присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди за разликата над присъдения
размер от 90000.00 лв. до претендирания
размер от 100000.00 лв., както и
иска иска за присъждане на обезщетение за забава върху всяка от главниците, за периода от 03.08.2012 г. –
03.08.2014 г.
ОСЪЖДА Г.И.Ц., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Кн. Ал.
Дондуков“, № 68, представлявано от Д.Д.и Ж.Д., сумата 64.58 лв. (шестдесет и четири лева и
58 ст.), разноски по делото
Чл. 78, ал. 3, вр. Ал. 8 ГПК, вр. чл. 25 НЗПП.
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Кн. Ал. Дондуков“, № 68,
представлявано от Д.Д.и Ж.Д.ДА ЗАПЛАТИ
по сметка на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, в полза на Бюджета на съдебната власт,
сумата 3936.00 лв.
(три хиляди деветстотин тридесет и шест лева), дължима
държавна такса, както и сумата 5.00
лв. (пет
лева), за служебното издаване на изпълнителен
лист, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в 2-седмичен
срок от съобщаването му на страните, пред ВАпС.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: