№ 1175
гр. София, 07.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110212109 по описа за 2023
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на "ххххххххх" ООД, ЕИК ххххххххххх, чрез
законния му представител Р. Д. Д. - управител, против Наказателно
постановление № 42-0006225/25.04.2023 г., издадено от Директор на
Регионална дирекция "Автомобилна администрация" - София, с което на
основание чл. 96 ал. 1 т. 1 предл. последно от Закона за автомобилните
превози /ЗАвП/ на дружеството - жалбоподател е наложена имуществена
санкция в размер на 3000, 00 /три хиляди/ лева за нарушение на чл. 7а ал. 1
вр. чл. 7 ал. 1 изр. 2 ЗАвП.
С жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление
поради нарушения на реда по връчването му.
В съдебно заседание дружеството - жалбоподател, редовно призовано,
се представлява от упълномощен представител - адв. С. Р. от САК, която
пледира за отмяна на наказателното постановление. Прави искане за
присъждане на разноски. Подробни съображения излага в писмени бележки, в
които навежда доводи за съществени нарушения на процесуалните правила и
неправилно приложение на материалния закон. Излага твърдения, че правото
на защита на въззивника е ограничено поради нарушения в процедурата по
връчване на наказателното постановление и обстоятелството, че наказващият
орган неправилно е приложил чл. 58 ал. 2 ЗАНН. Навежда, че наказателното
1
постановление е издадено при неизяснена фактическа обстановка, което
преценява като нарушение на чл. 57 ал. 1 т. 5 ЗАНН. Изтъква, че при
определяне на имуществената санкция наказващият орган не е съобразил
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства в нарушение на
чл. 57 ал. 1 т. 8 ЗАНН, както и целите на административното наказание,
предвидени в чл. 12 ЗАНН. Сочи, че при съставяне на АУАН е допусната
нередовност, тъй като не са посочени всички съставомерни елементи от
вмененото на жалбоподателя административно нарушение и впоследствие
тази нередовност не е била отстранена при издаване на наказателното
постановление. Излага се доводи, че извършването на нарушението не е
доказано по несъмнен и категоричен начин. Сочи и че дружеството -
жалбоподател не е осъществило нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната му отговорност, тъй като притежава Лиценз
№ 14893 за международен превоз на товари, валиден до 17.03.2026 г. По
изложените съображения претендира обжалваното наказателно
постановление да бъде отменено. Алтернативно прави искане за намаляване
размера на наложената имуществена санкция до законовия минимум.
Наказващият орган - Директор на РД "АА" - София, редовно уведомен,
не изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което материалите по
преписката са изпратени в съда, е изложено становище, че наказателното
постановление е издадено при спазване на процесуалните правила и при
правилно приложение на материалния закон и следва да бъде потвърдено.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство и се навежда възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д т. 1
ЗАНН и от санкционираното юридическо лице. С разпореждане от 13.10.2023
г. съдът е приел, че наказващият орган неправилно е приложил разпоредбата
на чл. 58 ал. 2 ЗАНН, поради което и при липсата на редовно връчване на
обжалваното наказателно постановление, въззивната жалба следва да се счете
подадена в срока по чл. 59 ал. 1 ЗАНН. Съгласно отбелязването на
наказателното постановление същото е връчено на 17.05.2023 г. на основание
чл. 58 ал. 2 ЗАНН и е влязло в сила на 31.05.2023 г. Разпоредбата на чл. 58 ал.
2 ЗАНН урежда хипотеза на фингирано връчване на наказателно
постановление, когато нарушителят не се намери на посочения от него адрес
и новият му адрес е неизвестен, като съгласно цитираната разпоредба в този
случай наказващият орган отбелязва тези обстоятелства на наказателното
постановление и същото се счита връчено от деня на отбелязването.
Предвидената възможност за връчване представлява санкция срещу
недобросъвестното поведение на нарушителя, който е променил адреса си и
не е изпълнил задължението си да заяви новия си адрес. За да се приложи
тази разпоредба обаче, следва да са установени кумулативно предвидените
предпоставки: нарушителят да не е намерен на посочения от него адрес и
2
едновременно с това новият му адрес да не е известен, като съгласно трайната
съдебна практика приложимостта на чл. 58 ал. 2 ЗАНН не се обуславя от
инцидентно ненамиране на жалбоподателя на адреса, а от положителното
установяване, че същият е променил трайно местопребиваването си. В случая
наказващият орган обосновава приложението на чл. 58 ал. 2 ЗАНН като за
наличие на предвидените в разпоредбата предпоставки към
административнонаказателната преписка е приложено известие за доставяне,
където е отбелязано, че адресът на жалбоподателя е преместен. В АУАН е
посочен адрес на жалбоподателя гр. София, ж.к. „хххххххххххххх, като от
служебно извършена справка в ТРРЮЛНЦ се установи, че това е адресът на
дружеството, посочен и в регистъра. На същия адрес за връчване е изпратена
покана рег. № 5200-56-3679/15.05.2023 г. до жалбоподателя да се яви за
връчване на наказателното постановление. На известието за доставяне е
отбелязано, че адресатът е преместен, като видно от датата на клеймото
датата на връщане на пратката е 17.05.2023 г. Липсват доказателства кога и по
какъв начин е установено, че въззивникът е променил адреса си. Липсват
доказателства посещаван ли е адреса, посочен в АУАН, кога, от кого, какво е
установено на адреса, установени ли са служители на дружеството, от къде и
от кого е получена информация, че адресът е преместен. Още повече, че при
извършена служебна справка в ТРРЮЛНЦ се установи, че няма промяна в
седалището и адреса на управление на дружеството от 2016 г., като и към
датата на връчване на наказателното постановление по реда на чл. 58 ал. 2
ЗАНН, и към датата на подаване на жалбата, адресът на дружеството е един и
същ - гр. София, ж.к. „хххххххххххххх. По изложените съображения съдът
намира, че жалбата следва да се счете за подадена в срока по чл. 59 ал. 1
ЗАНН и като допустима, да бъде разгледана по същество.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.
84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Дружеството - жалбоподател "ххххххххх" ООД, ЕИК *********, е
юридическо лице, регистрирано на територията на Република България, със
седалище гр. София и адрес на управление ж.к. хххххххххххх с управител Р.
Д. Д.. Дружеството притежава лиценз на Европейската общност за
международни товарни превози № 14893, издаден на 18.03.2016 г. и валиден
до 17.03.2026 г.
Със Заповед № РД - 12-926/20.03.2023 г. на Директора на РД АА -
София, било наредено извършването на комплексна планова проверка на
превозвача "ххххххххх" ООД, която да обхваща периода от 01.04.2022 г. до
01.02.2023 г. и да се извърши за времето от 20.03.2023 г. до 24.03.2023 г. Със
същата заповед били определени и служителите, които да извършват
проверката - свидетелите Д. Б. и И. С. - и двамата, заемащи длъжност
"инспектор" в отдел "Контрол" към РД АА - София. Било определено
проверката да се извърши в РД "АА" - София. Дружеството - въззивник било
3
уведомено за датата на проверката и за документите, които трябва да
представи на проверяващите, с известие рег. № 82-00-56-217/02.03.2023 г.
На 20.03.2023 г. в сградата на РД АА - София свидетелите Д. Б. и И. С.
извършили проверка на представените от превозвача документи в
присъствието на управителя на дружеството - жалбоподател Р. Д.. При
преглед на представените документи - пътни листове и CMR № ххххххххххх
от 24.05.2022 г. свидетелите Б. и С. установили, че на 24.05.2022 г.
превозвачът "ххххххххх" ООД е осъществил международен превоз на товари
по направление Граткорн, Австрия - София с моторно превозно средство
марка "Ман" с рег. № ххххххххххххх, ползвано от дружеството - въззивник
въз основа на договор за лизинг, и с водач В.П.. Свидетелите Б. и С.
извършили проверка в информационна система "Лицензи" към ИА АА и
установили, че за МПС с рег. № ххххххххххххх, няма издадено заверено
копие към лиценз на Общността № 14893 и същото не било вписано във
водения от ИА АА регистър, в който се сдържал и списък на превозните
средства, с които превозвачът "ххххххххх" ООД осъществява дейността си.
Проверяващите установили още две идентични нарушения, както и
други три нарушения на ЗАвП. За резултатите от проверката бил съставен
Констативен протокол за извършена комплексна проверка по известие с рег.
№ 82 - 00-56-217/02.03.2023 г. и заповед с рег. № РД - 12-926/20.03.2023 г.
На 20.03.2023 г. в присъствието на законния представител на
дружеството - въззивник свидетелят Д. Б. съставил АУАН №
336612/20.03.2023 г., с който повдигнал против "ххххххххх" ООД
административнонаказателно обвинение за нарушение на чл. 7а ал. 1 вр. чл. 7
ал. 1 пр. 2 ЗАвП. АУАН бил съставен в присъствието на свидетеля И. С. и бил
предявен на законния представител на жалбоподателя, който го подписал без
възражения. Такива не постъпили и в срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН.
На 25.04.2023 г. въз основа на съставения АУАН № 336612/20.03.2023
г. Ч.К. - директор на РД "АА" - София издал обжалваното наказателно
постановление № 42-0006225/25.04.2023 г., с което на основание чл. 96 ал. 1
т. 1 предл. ЗАвП наложил на дружеството - жалбоподател имуществена
санкция в размер на 3000, 00 /три хиляди/ лева за нарушение на чл. 7а ал. 1
вр. чл. 7 ал. 1 изр. 2 ЗАвП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени
средства: гласни - показанията на свидетелите И. С. и Д. Б., писмените
доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК - лиценз № 14893 от
18.03.2016 г. за международен автомобилен превоз на товари за чужда сметка
или срещу възнаграждение и заверено копие № ********** на посочения
лиценз, АУАН № 336612/30.03.2023 г., CMR № ххххххххххх/24.05.2022 г.,
удостоверение за техническа изправност на ППС с рег. № ххххххххххххх,
справка от информационна система "Лицензи" на ИААА, разпечатки от
програма "CarTracker Tacho Tek", справки от деловодна система "Архимед",
4
извлечения от паметта на тахограф, известие рег. № 82-00-56-217/02.03.2023
г., заповед № РД - 12-926/20.03.2023 г. на Директор на РД "АА" - София,
констативен протокол за извършена комплексна проверка, писмо рег. № 5200-
56-3679/15.06.2023 г., известие за доставяне, копие на пощенски плик,
наказателно постановление № 42 - 0006225/25.04.2023 г., длъжностна
характеристика за длъжността "инспектор" в РД "АА" - София, заповед № РД
- 08-30/24.01.2020 г. на Министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията, заповед № 7/16.01.2023 г. на изпълнителния
директор на ИА "Автомобилна администрация".
Съдът се довери на показанията на свидетелите С. и Б., които са
еднопосочни, последователни, непротиворечиви и разкриват пълно
съответствие с писмените доказателства. За разлика от свидетеля С., който
действително няма съхранен детайлен спомен за обстоятелствата на
проверката на дружеството - жалбоподател, свидетелят Д. Б. има ясен спомен
за характера на проверката, мястото и датата на извършването й, начина на
протичането й, както и констатациите, с които е приключила, поради което
съдът изцяло му се довери и възприе показанията му.
Съдът кредитира и писмените доказателства, които оцени като
еднопосочни, последователни и съответни на гласните доказателствени
средства. Въз основа на писмените доказателства, съдът формира и изводите
си за компетентност на актосъставителя и наказващия орган.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
АУАН и НП са издадени от компетентни административни органи
съгласно чл. 92 ал. 1 и чл. 92 ал. 2 ЗАвП и видно от писмените доказателства -
длъжностна характеристика за длъжността "инспектор" в РД "АА" - София,
заповед № РД - 08-30/24.01.2020 г. на Министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията и заповед № 7/16.01.2023 г. на
изпълнителния директор на ИА "Автомобилна администрация, от които се
установяват материалната и териториалната компетентност както на
актосъставителя, така и на наказващия орган.
АУАН и НП са издадени и при спазване на сроковете по чл. 34 ал. 1 и
ал. 3 ЗАНН. Нарушението е извършено на 24.05.2022 г., установено е на
20.03.2023 г. при извършената проверка, като на същата дата е съставен и
АУАН, т.е. по-малко от година от извършване на нарушението, и по-малко от
три месеца след установяването му. Наказателното постановление е издадено
на 25.04.2023 г., т.е. по-малко от шест месеца от съставяне на АУАН.
При съставяне на АУАН са спазени и разпоредбите на чл. 40 ЗАНН и
5
на чл. 43 ЗАНН. Актът е съставен е присъствието на свидетеля С., който е
присъствал и при установяване на нарушението, и на законния представител
на дружеството - въззивник, подписан е от актосъставителя, свидетеля по акта
и управителя на дружеството - жалбоподател, предявен е на последния за
запознаване и му е връчен препис.
Съдът намира и че както в АУАН, така и в НП, в съответствие с
изискванията на чл. 42 ал. 1 т. 4 ЗАНН и чл. 57 ал. 1 т. 5 ЗАНН са описани
всички съставомерни признаци на нарушението, обстоятелствата по
извършването му, посочени са и нарушените материалноправни разпоредби,
като възраженията на жалбоподателя в тази насока не се споделят. Посочена
е датата на нарушението - датата на извършване на международен превоз на
товари, посочено е ППС, с което е осъществен превоза, както и че за същото
няма издадено заверено копие към издадения на превозвача лиценз на
Общността. Действително, в НП наказващият орган е нарушил разпоредбата
на чл. 57 ал. 1 т. 8 ЗАНН, която предвижда, че в наказателното постановление
следва да се посочат отегчаващите и смекчаващи обстоятелства и другите
обстоятелства, взети предвид при определяне вида и размера на наказанието,
но в случая това нарушение по никакъв начин не е ограничило правото на
защита на въззивника, тъй като имуществената санкция по чл. 96 ал. 1 ЗАвП е
в абсолютно определен размер.
По изложените съображения съдът намери, че в предсъдебната фаза на
административнонаказателното производство не са били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на
обжалваното наказателно постановление на това основание.
Следва да се посочи и че допуснатите нарушения при връчване на
наказателното постановление нямат за последица отмяната му. Предвид
извода за допуснати нарушения в процедурата по връчване на наказателното
постановление, съдът е приел жалбата за допустима и я е допуснал до
разглеждане по същество, с което в пълна степен е гарантирано правото на
защита на жалбоподателя с признаване на възможността му да инициира
производство по съдебен контрол на обосноваността и законосъобразността
на наказателното постановление в производство по Глава III, раздел V от
ЗАНН.
Съдът намери, че не са допуснати нарушения и при приложението на
6
материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 7 ал. 1 изр. второ ЗАвП за всяко моторно
превозно средство, с което превозвачът извършва дейността, министърът на
транспорта, информационните технологии и съобщенията или оправомощени
от него длъжностни лица издават съответно заверено копие на лиценза на
Общността или удостоверение за обществен превоз на моторно превозно
средство. Нормата на чл. 7 ал. 2 от ЗАвП въвежда изискванията за издаване на
лиценз на Общността и лиценз за извършване на превоз на пътници или
товари на територията на Република България с автомобили с българска
регистрация, а разпоредбата на чл. 7 ал. 3 ЗАвП предвижда, че условията и
редът за установяване на изискванията по ал. 2 се установяват с наредба,
издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията в съответствие с чл. 5 от Регламент (ЕО) № 1071/2009 на
Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за установяване
на общи правила относно условията, които трябва да бъдат спазени за
упражняване на професията автомобилен превозвач, и за отмяна на
Директива 96/26/ЕО на Съвета (ОВ, L 300/51 от 14 ноември 2009 г.). Съгласно
чл. 8 ал. 1 от Наредба № 11 от 31 октомври 2002 г. за
международен автомобилен превоз на пътници и товари (Наредба № 11 от
31.10.2002 г.) за издаване на лиценз на Общността и на заверени копия към
него се подава заявление по образец до министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията, чрез ИА АА, към което се
прилага и свидетелство за регистрация на моторните превозни средства, с
които превозвачът ще извършва дейността, както и списък с данните на
моторните превозни средства, които са на разположение на превозвача.
Моторните превозни средства, с които превозвачът извършва дейността (на
разположение на превозвача), се вписват в регистъра по чл. 6, ал. 1 от Закона
за автомобилните превози, като едно и също моторно превозно средство
може да бъде вписано в регистъра само към един лиценз на Общността или
лиценз за извършване на обществен превоз на пътници или товари на
територията на Република България. Моторните превозни средства се вписват
в регистъра в посочените в чл. 9 ал. 2 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г.
хипотези, сред които и въз основа на заявление за увеличаване на броя на
заверените копия на лиценза на Общността. Съгласно чл. 9 ал. 3 от Наредба
№ 11 от 31.10.2002 г. броят на заверените копия на лиценза на Общността се
7
определя от броя на моторните превозни средства с българска регистрация,
които са на разположение на превозвача и за които той е доказал финансова
стабилност по чл. 6, и съответства на броя на превозните средства, вписани в
регистъра по чл. 6, ал. 1 от Закона за автомобилните превози към лиценза
на превозвача. Съгласно чл. 7а ал. 1 от ЗАвП лицензираните превозвачи могат
да осъществяват превоз на пътници и товари на територията на Република
България само с моторни превозни средства, за които има издадени
удостоверения за обществен превоз на пътници или товари, или заверено
копие на лиценз на Общността. Не се споделят възраженията на
жалбоподателя за недоказаност на административнонаказателното обвинение.
От приетите писмени доказателства - CMR от 24.05.2022 г. и разпечатки от
програмата "CarTracker Tacho Tek" се установява, че на 24.05.2022 г.
превозвачът "ххххххххх" ООД е осъществил международен превоз на товари
с ППС марка "Ман" и с рег. № ххххххххххххх. От писменото доказателство -
справка от информационна система "Лицензи" на ИА АА се установява, че за
процесното ППС с рег. № ххххххххххххх няма издадено заверено копие на
лиценз на Общността. Предвид горното като е извършил международен
превоз на товари с пътно превозно средство, за което няма издадено заверено
копие към лиценза на Общността, превозвачът "ххххххххх" ООД е нарушил
чл. 7а ал. 1 вр. чл. 7 ал. 1 изр. 2 ЗАвП.
Касае се за нарушение, извършено от юридическо лице, чиято
отговорност му е обективна, безвиновна, ангажира се за неизпълнение на
задълженията му към държавата при осъществяване на дейността му (чл. 83
ал. 1 ЗАНН), поради което не се дължи изследване на субективна
съставомерност на нарушението.
Липсват основания за приложението на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН,
тъй като не се твърдят и не се установяват никакви смекчаващи отговорността
обстоятелства, с оглед на които обществената опасност на нарушението да е
по-ниска, сравнена с обществената опасност на други нарушения от същия
вид. Дори напротив - може да се направи извод, че в случая се касае за по-
висока степен на обществена опасност на конкретното нарушение, тъй като
при извършената комплексна планова проверка на дружеството -
жалбоподател са установени още две идентични нарушения, което сочи, че не
се касае за инцидентен и изолиран случай на административно нарушение от
същия вид, извършено от въззивника.
8
Наказващия орган правилно е приложил санкционната разпоредба на
чл. 96 ал. 1 т. 1 предл. последно ЗАвП, която предвижда налагането на глоба
или имуществена санкция в размер на 3 000, 00 лева на онзи, който допусне
или разпореди извършването на превоз с моторно превозно средство, за което
няма издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари
или не е включено в списъка към удостоверението за регистрация, или с
моторно превозно средство, което не е включено в списъка на превозните
средства към лиценза на Общността. Санкцията е в абсолютно определен
размер, който по аргумент от чл. 27 ал. 5 ЗАНН не може да бъде намаляван,
поради което и искането във въззивната жалба за намаляване размера на
наложената имуществена санкция не е основателно.
Предвид всичко изложено съдът намери, че въззивната жалба не е
основателна и наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
Независимо от изхода на производството, претенцията на наказващия
орган за присъждане на разноски за осъществено процесуално
представителство, не може да бъде уважена. Съгласно чл. 63д ал. 4 ЗАНН в
полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл.
58д, се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. В
настоящия случай по отношение на наказващия орган не е било
осъществявано процесуално представителство в хода на производството от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование нито чрез явяване
в съдебно заседание нито чрез изготвяне на писмени становища по делото.
Становище по основателността на жалбата е обективирано само в
съпроводителното писмо, с което материалите по
административнонаказателната преписка са изпратени в съда, но същото
изхожда лично от наказващия орган - Директор на РД АА - София. Предвид
всичко изложено съдът намери, че в полза на наказващия орган
юрисконсултско възнаграждение не следва да бъде присъждано.
Предвид извода за неоснователност на жалбата, жалбоподателят няма
право на присъждане на разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 5 вр. ал. 9 ЗАНН, съдът
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 42-
0006225/25.04.2023 г., издадено от Директор на Регионална дирекция
"Автомобилна администрация" - София, с което на основание чл. 96 ал. 1 т. 1
предл. последно от Закона за автомобилните превози на "ххххххххх" ООД,
ЕИК ххххххххххх, е наложена имуществена санкция в размер на 3000, 00 /три
хиляди/ лева за нарушение на чл. 7а ал. 1 вр. чл. 7 ал. 1 изр. 2 ЗАвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София - град на основанията, предвидени в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10