Р Е Ш Е Н И Е
№ 547 25.10.2016 г. гр. Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Търговищкият районен съд Девети състав
На двадесет и осми септември 2016 година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА КОЛЕВА
Секретар: В.В.
Като разгледа докладваното от Председателя
Гр. дело № 551 по описа за 2013 година,
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е за делба на недвижими имоти, във втора фаза – по извършване на делбата, по предявени искове по реда на чл.346 от ГПК.
С влязло в сила на 13.06.2016г. решение № 125/13.06.2016г. по гр.д. № 6310/2015г. по описа на ВКС , І г.о., Върховният касационен съд:
Отменя решение № 141/24.09.2015г. по В.гр.д. № 188/2015г. по описа на ТОС, в частта в която Търговищки окръжен съд е потвърдил решение № 313/22.05.2015г. по гр.д. № 551/2013г. на Търговищки районен съд по оставения без разглеждане иск с правна квалификация чл.59 от ЗЗД за сумата от 8830 лв.;
Отменя решение № 313/22.05.2015г. по гр.д. № 551/2013г. на Търговищки районен съд в частта, в която този иск /с правна квалификация чл.59 от ЗЗД за сумата от 8830 лв. е оставен без разглеждане;
Обезсилва решение № 141/24.09.20915г. по В.гр.д. № 188/2015г. по описа на ТОС в частта, в която Търговищки окръжен съд е отхвърлил иска с правна квалификация по чл.59 от ЗЗД за сумата от 11700 лв. след отмяна на първоинстнационното решение в частта, с която този иск е оставен без разглеждане и Връща делото на първостепенния съд за постановяване на решение по същество и на двата иска с правна квалификация чл.59 ЗЗД.
В първото открито заседание от втора фаза-след влизане в сила на решението за допускане на делбата, проведено на 12.03.2015г. /лист 246 по гр.д. № 551/2013г. по описа на ТРС/ освен искането по реда на чл.349 ал.2 от ГПК на ответницата М.Г.Т. *** за възлагане в нейн дял на ап.17, който е допуснат до делба, са поставени на разглеждане претенциите по сметки по реда на чл.346 от ГПК на ответницата, а именно за заплащане на сумата от 8830 лв., като част от платената цена за ап.17 – като лични средства и за заплащане на сумата от 11700 лв., като част от платената цена на ап.5, като лични средства на ответницата. В откритото съдебно заседание , след връщане на делото от ВКС, проведено на 28.09.2016г., ответницата с претенциите по сметки по реда на чл.346 от ГПК М.Г.Т. , редовно призована се яви лично и с упълномощен процесуален представител – а.. П. ***, като двата предявени искове по реда на чл.59 от ЗЗД се поддържат по основание и размер, за което е представена и писмена защита от пълномощника. Не са направени нови доказателствени искания и не са представени други доказателства.
Ищцата по делото за делба, която се явява ответник на претенциите по сметки с правно основание чл.59 ЗЗД , по реда на чл.346 от ГПК, А.И.А. с постоянен адрес в гр. ххххххх, редовно призована не се яви лично в откритото заседание на 28.09.2016г. и се представлява от упълномощен процесуален представител а.. Т. Д. ***, който моли исковете да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни, за което подробни съображения са изложени в писмени бележки. Не са направени нови доказателствени искания и не са представени други доказателства.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
С влязло в сила на 23.06.2015г. решение № 313 от 22.05.2015г. п о гр.д. № 551/2013г. по описа на Търговищки районен съд е отхвърлена претенцията на М.Г.Т. за възлагане в нейн дял на имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 73626.508.55.2.17 – апартамент № 17 с адрес в гр. Търговище, кв. „Запад“ бл.1, вх.Г, ет.5, ап.17, като неоснователна, на осн. чл.349 ал.2 от ГПК; разпределен е в дял на А.И.А. недвижимия имот,представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 73626.508.47.4.5, находящ се в гр. Търговище, кв. „Запад“, бл.4, вх.А, ет.2, ап.5, с площ от 64.99 кв.м., с пазарна стойност 46300 лв., на осн. чл.353 ГПК; разпределен е в дял на М.Г.Т. самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 73626.508.55.2.17, находящ се в гр. Търговище, кв. „Запад“ бл.1, вх.Г, ет.5, ап.17 с площ от 55.14 кв.м., с пазарна стойност 31200 лв., на осн. чл.353 ГПК.; осъдена е А.И.А. да заплати на М.Г.Т. парично уравнение за дела и след прекратяване на съсобствеността в размер на 11154 лв., на осн. чл.353 от ГПК.
Съгласно удостоверение /лист 9/ , изд. на 21.12.2011г. , с влязло в сила на 08.12.2011г. решение № 626/21.11.2011г. по гр.д. № 1070/2011г. по описа на Търговищки районен съд, гражданският брак между И.А.Т. и М.Г.Т., който е бил сключен на 17.06.1989г. е прекратен на 08.12.2011г. Ищцата по делото е дъщеря от първия брак на И.А.Т., а ответницата по делото е втора съпруга на същия.
Безспорно се установи от договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти , сключен на 05.02.1991г. в гр. Търговище /лист 23, 88/ , че на името на съпругата М.Г. Д. е закупен недвижим имот, собственост на ОбНС-Търговище, находящ се в гр. Търговище, кв. „Г. Димитров“ № 1, ап.17 на V етаж в блок № 1, вход Г, построена върху държавна земя, двустайно жилище със застроена площ от 55.14 кв.м. с принадлежащото му таванско помещение № 17 с полезна площ 4.03 кв.м., при изрично посочени граници и съседи. Няма спор, че понастоящем административния адрес на този жилищен имот е гр. Търговище, кв. „Запад“ бл.1, вх.Г, ет.5, ап.17. Съгласно т.2 от визирания договор, описаният недвижим имот се продава за сумата 11483 лв., като цената на имота е покрита със собствени средства в размер на 2683 лв. и и заемни средства от ДСК в размер на 8830.00 лв., внесени с инспекторско нареждане № 517 от 21.01.1991г.
Видно от договор за продажба на държавен имот от военно-жилищния фонд по реда на наредбата за държавните имоти , сключен на 05.12.1990г. в гр. Търговище /лист 87/, на името на двамата съпрузи И.А.Т. и М.Г.Т. е закупен недвижим имот, стопанисван и управляван от МНО, находящ се в гр. Търговище, ж.к. „Г. Димитров“ № 1, представляващ апартамент № 5 на трети етаж в блок № 4, вход А, построен върху държавна земя, състоящ се от две стаи и кухня и балкон, със застроена площ от 64.99 кв.м. с принадлежащото му избено помещение 0 16 с полезна площ от 6.86 кв. м. и 1.46 % ид.части от общите части на сградата , при изрично посочени граници. Няма спор, че понастоящем административния адрес на този жилищен имот е гр. Търговище, кв. „Запад“ бл.4, вх.А, ет.2, ап.5. Съгласно т.2 от визирания договор, описаният недвижим имот се продава за сумата от 15215 лв., като цената на имота е покрита със собствени средства в размер на 3515 лв. и заемни средства от ДСК в размер на 11700 лв., внесени с инспекторско нареждане № 1072 от 05.12.1990г.
От първото писмено заключение по съдебна икономическа експертиза /лист 70-73/, потвърдено от вещото лице Н.Н.В. и прието в първото открито заседание от първата фаза на делбата – на 31.10.2013г. / лист 126-128/ се установи следното: На името на М.Г.Т. преди и по време на подписване /05.02.1991г./ на договора за покупко-продажба на жилището в гр. Търговище, кв. „Запад“ бл.1 , вх.Г, ет.5, ап.17, е съществувал жилищен и спестовен влог и е имало достатъчно средства на името на ответницата с оглед цената на жилището. Цената на жилището по договора е 11483 лв. От констативно съобразителната част към т.1 от визираното писмено заключение по СИЕ се изясни следното: изплатените за ап.17 собствени средства в размер на 2653 лв. са постъпили от жилищно-спестовната партида на М.Г. Д. на 21.01.1991г. и са разпоредени по сметка на ОбНС-Търговище; по спестовния влог на същата след извършените плащания към 21.01.1991г. са останали 4909.34 лв. и след начисляване на лихви в продължение на години /от 1978г. до 1992г./ и през 1993г. е изтеглена сумата 9940 лв. На основание данните по двете спестовни книжки на М.Г. Д. към датата на покупката на ап.17 в бл.1 е имало 9730.46 лв. Съгласно т.2 от същото писмено заключение, в банката – „Банка ДСК“ ЕАД, не съществуват данни за това как е доплатено жилището и дали е теглен заем за целите на покупката на въпросния имот – ап.17 в бл.1. Видно от т.3 към заключението по същия начин е констатирано, че в банката не съществуват данни за това ответницата или наследодателят на страните И.А. да са използвали влогове или кредити в/от банката за заплащане на жилището в гр. Търговище, бл.4, вх.А, ет.2, ап.5. В откритото заседание на 31.10.2013г. ответницата по делото М.Г.Т. е заявила /лист 127-128/ , че И. е изплащал кредита към военния завод – за ап. 5 в бл.4, а във връзка с нейния кредит /за ап.17 в бл.1/ той я принудил да изтегли кредит, макар че е разполагала със средствата и можела да си из плати жилището.
От второто писмено заключение по съдебна икономическа експертиза /лист 258-260/, потвърдено от вещото лице Н.Н.В. и прието във второто открито заседание от втора фаза на делбата – 23.04.2015г. /лист 270/ се установи следното: Сумата от 8830 лв. за периода от 1991г. до 1994г. , като част от цената по придобИ.е на ап.17 в кв.“Запад“ бл.1, вх.Г, ет.5, е изплатена чрез внасяне на средства в брой с вносни бележки по заемно/кредитна сметка № 643250160095794 с посочен в тях титуляр М.Г. Д.. Съгласно писмо от банка ДСК /лист 237/ с нередовни месечни вноски в размер на 291.67 лв. по заемната сметка към 31.07.1992г. е длъжник М.Г.Т. , а дължимият тогава остатък е общо 8814.32 лв. След това са внесените с вносни бележки в брой суми 292 лв. на 25.08.1992г.; 255 лв. на 06.01.1993г.; 6100 лв. на 15.02.1994г. и 4091 лв. на 13.12.1994г., с която сума заема е напълно погасен.
За изясняване на делото от фактическа страна при първото разглеждане, пред първоинстанционния съд са разпитани трима свидетели в първото открито заседание от първата фаза на делбата на 31.10.2013г. /лист 128-130/ и това са: 1. Е. А.Т. – 65г., сестра на И.А. и съответно леля на ищцата А. И.А.; 2. В.С.Й. – 68г., втора братовчедка на ответницата М.Г.Т. и 3. Й.П.П. – 50г. без родство и дела със страните, нейната свекърва е първа братовчедка с ответницата. От показанията на св. Т. се установи, че когато се събрали да живеят заедно брат и имал боксониера, дадена му от военния завод „Хан Крум“, а М. имала дадено от съвета служебно жилище, като плащала наем. Съпрузите имали уговорка, когато им разрешили да ги купят, всеки да си запази неговата собственост т.е. той да си изплати неговото жилище, а тя – нейното. Но междувременно И. направил редица подобрения и придобивки в имота на М. в с. Певец, където тя имала майчина къща – направил и половин декар овощна градина, прекарал и промишлена вода. Св. Т. знае от брат си, че той е и дал на М. 2000 лв., без да и обяснява защо. До последно той и плащал всичко на М., а тя тайно от него си изплащала жилището. От показанията на св. Т. се установи, че и двамата съпрузи работили за консервената, като включително и тя и майка и са ходили да им помагат. По време на брака М. работила като учителка, И. се пенсионирал на 45 години и получил обезщетение 20 заплати, както му се полагали по закон и тогава той си е изплатил жилището със собствени средства, като никой не му е помагал. От показанията на св. Й. се установи, че родителите на М. са споделяли, че това което те имат е за М. и нейния син. Родителите на М. имали имот в с. Стража, който продали и отишли да живеят в с. Певец и са казвали, че тези пари /от продажбата на имота в с.Стража/ през 1976-77 г. са за М. и сина и. Св. Й. не знае дали И. е участвал в закупуването на жилището, в което живеели с М. - в бл.1 ап.17. И. е имал първо дадена гарсониера от военния завод, но не са живели в нея. За да му разрешат да купи по-голямо жилище писал в своето семейство, и М., и сина и. От показанията на св. Й. също се установи, че и двамата са работили допълнително – освен трудовите си доходи, са отглеждали зеленчуци. Тази свидетелка, както каза, мисли, че тези средства от отглеждането и продажбата на зеленчуците са отивали за изплащане на неговото жилище. Според св. П. това жилище в бл.1 ап.17 е лично нейно – на М., защото средствата, с които го е закупила всичките са от нейните родители – дядо Ганчо и баба Стефка, макар че свидетелката бегло познава същите и знае от М. и от свекърва си, че придобитите от родителите и средства са вложени в това жилище, тя е имала спестявания и затова го купила. От показанията на последната свидетелка също се установи, че по време на закупуване на апартаментите И. работил във военния завод, а М. като учителка и двамата са се занимавали с отглеждането на селскостопанска продукция. Двамата съпрузи извършвали селскостопанска работа, защото целта била да живеят заедно и да могат да си подпомогнат закупуването на жилището – става дума за бл.4 ап.5. Други свидетели пред първоинстанционния съд не са разпитвани. В първото открито заседание от втора фаза на делбата на 12.03.2015г. /лист 250/ по искане на ответницата М.Г.Т. съдът и е дал възможност да ангажира гласни доказателства и да представи в случай, че открие други доказателства - писмени да ги представи във връзка с реализирането на селскостопанска продукция и доходи от тази дейност. В следващото , второ по ред открито заседание от втора фаза на делбата на 23.04.2015г. не са представени доказателства, за които съдът е дал възможност на ответницата. Във връзка с твърденията на ответницата, изложени след разпита на свидетели в о.з. на 31.10.2013г. , че И. е получил алкохолно отравяне през 1992г., имал цироза на черния дроб и много високо кръвно налягане, лекуван е освен в Търговище и в София – ВМА, след което нищо не е можел да работи на село, а само във военния завод, когато се пенсионирал през 2000 г., представена е Епикриза /лист 140/ за лечение във ІІ ВО при ОРБ-Търговище, видно от която съпругът и е бил на лечение от 08.05.1992г. до 15.05.1992г. в болницата в гр. Търговище, с диагноза: „хххххххххххххххххикаментозна.“, след което е насочен към ВМА-София – за диагностично прецизиране и нататъшно лечение. Що се касае до искането на ответната страна в о.з. на 28.09.2016г. , при постановяване на настоящото решение, съдът - в първата инстанция да ползва гласните доказателства представени пред въззивната инстанция /в о.з. на 14.09.2015г. – св. С.А.А. и св. Й.П.П./, същото е недопустимо с оглед принципа на непосредственост, регламентиран с разпоредбата на чл.11 от ГПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Съгласно чл.21 ал.1 СК вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Съвместният принос може да се изразява във : влагане на средства; труд; в грижи за децата; в работа в домакинството. От писмените доказателства се констатира, че гражданският брак между И. е М. е сключен на 17.06.1989г.; на името на двамата съпрузи е закупен с договор на 05.12.1990г. - ап.5 в бл.4 вх.А, ет.2 в кв. „Запад“, а на името на М. е закупен с договор на 05.02.1991г. – ап.17 в бл.1 вх.Г, ет.5 в кв. „Запад“ в гр. Търговище. Безспорно е, че за закупуването и на двата апартамента са теглени заеми и са ползвани заемни средства от ДСК. От двете заключения по СИЕ се установи, че макар и да е имала към момента на покупката на ап.17 достатъчно средства ответницата по спестовните си книжки, заемът е погасяван чрез вноски в брой, на ръка, като вносните бележки са от нейно име. От гласните доказателства, събрани пред настоящата инстанция се установи, че през време на брака и към момента на закупуване на недвижимите имоти – двата апартамента И. е работил във военния завод, а М. е работила като учителка. От показанията и на трите разпитани пред районния съд свидетелки се установи, че двамата съпрузи са се занимавали с отглеждане на зеленчуци в имота на М. в с. Певец и продажба на консервената фабрика, като от показанията на първата св. Е. Т. се установи, че преди това И. е направил там и овощна градина, прекарал е промишлена вода и дори са ходили да помагат тя – сестрата на И. и майка им. Съпругът по-късно – м. V.1992г. се е разболял и основно ответницата е работила за произвеждане на зеленчуци в селския имот, но той не е престанал да пенсионирането си да реализира трудови доходи от работата му във военния завод, получил е и обезщетение за продължителна работа при пенсионирането си. Ето защо съдът приема, че е налице принос от съпруга, изразяващ се във влагане на средства в общото домакинство, по смисъла на чл.21 ал.2 от СК. Съобразявайки изложеното , съдът счита, че са недоказани претенциите на ответницата по сметки , че с нейни лични средства са изплатени заемите към ДСК за закупуването на двете жилище , а именно за сумата от 8830 лв., като част от платената цена за ап.17 – като лични средства и за заплащане на сумата от 11700 лв., като част от платената цена на ап.5, като лични средства, поради което и следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 346 от ГПК от М.Г.Т., ЕГН **********, с адрес *** против А.И.А., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. ххххххх, съдебен адрес ***, а.. Т.Д.: иск с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата от 8830 лв., като част от платената цена за ап.17 /жилището в гр. Търговище, кв. „Запад“, бл.1, вх. Г, ет.5, ап.17/ – като лични средства и иск с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата 11700 лв., като част от платената цена на ап.5 /жилището в гр. Търговище, кв. „Запад“ бл.4, вх. А, ет.2, ап.5/ , като лични средства, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните , пред Окръжен съд гр. Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: