Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 383, 27.06.2019 година, град Търговище
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ТЪРГОВИЩКИ РАЙОНЕН
СЪД, ОСМИ СЪСТАВ
На четиринадесети
юни две хиляди и деветнадесета година:
В публично заседание в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ХРИСТИНА СЯРОВА
Секретар: Валентина
Войникова,
като разгледа
докладваното от СЪДИЯТА
ГРАЖДАНСКО
ДЕЛО № 265 по описа за 2019г. на РСТ,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.288а, ал.3 във вр.с чл. 288, ал. 12 от КЗ
/отм./
Ищецът Гаранционен
фонд твърди в исковата си молба, че на основание чл.288а, ал.1, т.1 от Кодекса
за застраховането (отм.) сега чл. 559,
ал. 1 т. 1 от Кодекса за застраховането и Споразумение между Компенсационните
органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002г. (на основата на чл.6 от Четвърта
Моторна Директива 2000/26/ЕЕС) е възстановил изплатеното от НББАЗ на Националното бюро на Р Ф. по щети № 120253/27.03.2014г. и №
220050/27.03.2014г. обезщетение за неимуществени и имуществени вреди в общ
размер на 14 605.55 лева, както следва:
По щета № 120253/27.03.2014г. за
увредения при ПТП, настъпило на 04.02.2011г. в община Н. Л. С. на ул. Росни № la, Р Ф. , скутер „Хонда“
е per. № AD 258 КХ, собственост на Е.К. сума в размер на 7839.53
лева за имуществени вреди.
По щета № 220050/27.03.2014г. за
пострадалия Е.К. в гореописаното ПТП, сума в общ размер на 6766.02 лева за неимуществени вреди.
Твърди се, че виновен за
катастрофата е ответникът Б.Г.Ю., който управлявайки л.а. РЕНО ЕСПЕЙС, е ДКН Т
0444 ТТ, при движение в град Н. Л. С. на ъгъла на RN3 и авеню „Галиени“ отнема предимството на правомерно движещия се скутер
„Хонда“ с per. № AD 258 КХ, удря го като така причинява процесното ПТП.
Вследствие на удара са нанесени и травматични увреждания на Е.К..
В нарушение на чл. 260 от КЗ
(отм.) сега чл. 490 от КЗ ответникът управлявал увреждащия автомобил без
действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към датата на ПТП.
С регресна покана изх. № ГФ — РП 466/22.05.2018г. поканили ответника да
възстанови платеното от Гаранционен фонд, но и до днес лицето не е погасило
задължението си.
Молят съда на основание чл. 288а,
ал.3 във вр. с чл. 288, ал.12 от Кодекса за застраховането (отм.) сега чл. 559,
ал. 3 във вр. е чл. 558, ал. 7 от Кодекса за застраховането, да осъди ответника
Б. Генчев Ю. да заплати на Гаранционен фонд исковата сума от 14
605.55 лева (четиринадесет хиляди
шестстотин и пет лева и петдесет и пет стотинки), представляваща възстановеното
от Гаранционен фонд по щети № 120253/27.03.2014г. и № 220050/27.03.2014г.
обезщетение ведно със законната лихва от датата на завеждане на настоящата
искова молба до окончателното изплащане на сумата и направените по делото
разноски, както и юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание
процесуалният представител поддържа иска.
В
предоставения едномесечен срок е
депозиран отговор на исковата молба от адв.В.Д. – особен
представител на ответника, в който счита предявения иск за неоснователен. Излага съображения, че
не е безусловно доказано авторството на ответника, вината, заявената щета,
размерите й, плащанията по нея. Моли съда да постанови решение с което да се
отхвърли изцяло предявения иск.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна: По
делото като писмени доказателства са приложени копие на Декларация за ПТП в
превод от френски език, копие на Протокол за ПТП, копие на Опростен протокол за
ПТП рег.№ 11/00007/1, копие на Протокол
срещу Б.Ю. в превод от френски език, копие на Заявление за автомобилна
катастрофа с номер на преписката: С11-0008331 С5734; копие на справка ИЦГФ, които се установява,
че на 04.02.2011г. в община
Н. Л. С. на ул. Росни № la, Р Ф. , скутер „Хонда“
е per. № AD
258 КХ, собственост и
управляван от Е.К., претърпява ПТП- катастрофа по вина на ответника Б.Г.Ю.,
който управлявайки л.а. РЕНО ЕСПЕЙС, е ДКН Т 0444 ТТ, при движение в град Н. Л.
С. на ъгъла на RN3 и авеню „Галиени“
отнема предимството на правомерно движещия се скутер „Хонда“ с per. № AD
258 КХ, удря го като
така причинява процесното ПТП. Вследствие на удара са нанесени и травматични
увреждания на Еманюел Кервицек и имуществени щети.
С Писмо
относно ПТП настъпило на 04.02.2011г. във Ф. до НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ
ЗАСТРАХОВАТЕЛНИ е изпратена информация за уреждането на щетата по отношение на
страните, участвали в ПТП.
От 11.04.2012г. до Гаранционен Фонд с вх.№
08-01-348/27.03.2014г. е изпратена
претенция за възстановяване на изплатено обезщетение на НББАЗ на ВCF по щета, причинена от не застраховано
МПС с
българска регистрация Т0444ТТ.
Щета № GF-12-262-F техен реф. № N/11/GU/05792/GON Обща сума 7255.43 евро на 17.03.2014г.
По делото е представен ДОКЛАД ПО ЩЕТА за имуществени
вреди № 120253/27.03.2014 г.; копие на Платежен документ ГФ; копие на Доклад по
щета № 220050/27.03.2014 г., копие на Платежен документ ГФ; копие на Медицински
документи, копие на доклади, копие на квитанции фактури и съгл. чл. 288, ал. 12
от КЗ сумите за предявяване по „регрес”
- 7872.03лв. и 6766.27лв.
До ответника е изпратена РЕГРЕСНА ПОКАНА
с обратна разписка вх.№
ГФ-466/22.08.2018 г., изх. № ГФ – РП – 737 от 4 септември 2015 г. в която на основание чл. 288, ал. 12 от КЗ в
едномесечен срок от получаването на настоящата покана следва да внесе сумата 14638.30 лева в касата на Гаранционен
фонд по указана сметка.
Регресната покана не е получена от ответника. Отбелязано е, че лицето е в
чужбина.
Горната фактическа обстановка съдът прие
за установена въз основа на събраните по делото доказателства, ценени както по
отделно, така и в тяхната съвкупност и допринасящи за изясняване на правно
значимите за решаването на спора факти и обстоятелства.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи: Предявеният иск е с правно основание. с чл. 288а,
ал. 3 във вр. с чл. 288, ал. 12 от КЗ /отм./ и чл.45 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 288, ал.1,
т.2, б. „а „ от КЗ /отм./ Гаранционният фонд изплаща обезщетение за имуществени
или неимуществени вреди, причинени от водач, който няма застраховка
"Гражданска отговорност". В тази хипотеза, с оглед разпоредбата на
чл. 288, ал.3 във връзка с чл. 288, ал.12 от КЗ /отм/ ищецът Гаранционен фонд,
който е изпълнил чужд дълг, разполага с
регресен иск против причинителя на вредата и може да се суброгира в правата на
увредения субект, доколкото се касае за виновно увреждащо поведение - действие
или бездействие на ответника и до размера на изплатеното обезщетение.
Основателността на регресната претенция на ищеца в случая предполага
съществуването на деликтно правоотношение – чл. 45 от ЗЗД, за да възникне
валидно задължение на длъжника да възстанови на ищеца стойността на причинените
от виновното му противоправно поведение имуществени или неимуществени вреди.
От представените
с исковата молба писмени доказателства с превод от френски се установи, че на 04.02.2011г. е настъпило ПТП по вина на
ответника в община Н. Л. С. на ул. Росни № la, Р Ф. . Вследствие на
ПТП-то са нанесени травматични увреждания на Еманюел Кервицек, както и
имуществени щети.
С отговора на исковата молба ответникът не
е оспорил истинността на тези документи, а само прави възражение на приемането
им като годни доказателства в процеса и моли същите да се изключат от
доказателствения материал, доколкото не са в оригинал.
Съгласно чл. 288,ал.1, т.2 б.”а’ КЗ. Гаранционен фонд изплаща обезщетение за имуществени и неимуществени
вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество,
ако пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република
България или на друга държава членка и е причинено от моторно превозно
средство, което обичайно се намира на територията на Република България и
виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите". Съгласно чл. 258,ал.4, т.1 КЗ, територията,
на която обичайно се намира моторното превозно средство, е територията на
държавата, където е издаден регистрационният номер на моторното превозно
средство, независимо дали е постоянен или временен.
Видно от материалите по делото, лекия
автомобил, управляван от ответника има български регистрационни номера и
обичайното му местопребиваване е на наша територия. За обратното не са
направени каквито и да било възражения.
Съгласно чл. 288, ал. 12 от КЗ,
след изплащането на застрахователното обезщетение по чл. чл. 288,ал.1, т.2
б.”а’ КЗ за имуществени вреди, когато причинителят не е имал
задължителна застраховка Гражданска отговорност, Гаранционният фонд
встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите
по ал. 8.
Този иск е регресен и принадлежи на
застрахователя, който е изплатил на увреденото лице застрахователно
обезщетение, като ответник по него е виновният причинител на вредите. По делото
са доказани всички необходими предпоставки, за да бъде уважен искът
изцяло. С представения протокол за ПТП се установява по категоричен и
убедителен начин, че виновен за ПТП, станало на 04.02.2011г., е
ответникът по делото, при което са причинени имуществени вреди, установени по
преписка "щета" на застрахователя, като водач на лек автомобил „Рено
Еспейс“ с ДКН Т0444ТТ. Същият е управлявал МПС, без да
има сключена застраховка Гражданска отговорност и случаят е от вида на
посочените в разпоредбата начл. 288,ал.1, т. 2, б.а КЗ.
За да бъде ангажирана отговорността на
ответника по посочената законова разпоредба, следва да се установят с
предвидените в ГПК доказателствени средства две групи факти. От една страна
трябва да се установи липса на сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност", покриваща причинени от деликвента вреди при
управление на горепосоченото МПС. Последният факт е отрицателен и тъй като по
делото от страна на ответника, в чиято тежест е да стори това, не са ангажирани
доказателства за противоположния положителен факт (наличие на валидна за
периода, в който попада датата на процесното ПТП застраховка "Гражданска
отговорност"), съдът приема от фактическа страна за установена липсата на
валидна застраховка към датата на процесното ПТП. Същото се установява и от
предствената справка от информационния център към Гаранционен фонд,
от която е видно, че към датата н ПТП-то 04.02.2011г. за л.а. с ДК№ Т 0444ТТ
няма сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“, полица №
055100057891 е подадена като прекратена на 29.11.2010г., поради „невнесена
вноска“. С оглед засилената социална функция на задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" и разширената застрахователна закрила, която
тя предоставя с Решение № 161/13.11.2012г по т.д. № 607/2011 на ВКС, ТК, ІІ
т.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, данните
на Информационен център имат официално оповестително действие и до доказване на
противното издадените въз основа на тях документи удостоверяват с обвързваща
доказателствена сила съществуването и прекратяването на договорите за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност". Изпълнението на
задължението по чл. 294,ал.1 КЗ гарантира известяването на третите лица, които
имат намерение да предявят иск за обезщетение срещу застрахователя, че
действието на задължителната застраховка "ГО" е прекратено към
определен момент, след който застрахователят не отговаря за причинените от
застрахования деликвент имуществени и неимуществени вреди. По силата на чл.
294,ал.4 КЗ застрахователят следва да предостави ежеседмично до втория работен
ден на следващата седмица справка за сключените и за прекратените
застрахователни договори към края на предходната седмица, включващи данни за
началната и крайна дата на покритието.
От друга страна следва да са налице
кумулативно всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното
увреждане съгласно чл. 45,ал.1 ЗЗД- извършено виновно от деликвента
противоправно деяние, от което да са настъпили в причинно- следствена връзка
твърдените вреди.
Ответникът не оспорил "истинността
на съдържанието" на протокола за ПТП нито който е да е документ изпратен
от Република Ф. .
В практиката си по чл. 290 ГПК ВКС (Р № 15/25.07.2014 г. по т.д. 1506/2013 г.) възприема становището,
че Протоколът за ПТП, издаден от длъжностно лице в кръга на
правомощията му в установената форма и ред, представлява официален
свидетелстващ документ. Като такъв той се ползва, не само с обвързваща формална
доказателствена сила относно авторството на документа, но съгласно чл. 179 ГПК и със задължителна материална доказателствена сила, като съставлява
доказателство за факта на направени пред съставителя изявления и за извършените
от него и пред него действия. Такава част от протокола за ПТП съставлява и
описаните щети върху пострадалия автомобил. Фактът, че при ПТП са били
причинени вреди, се явява установен по делото, тъй като протоколът за ПТП е
официален удостоверителен документ относно пряко възприетите от актосъставителя
обстоятелства, а от него се установява, че актосъставителят е констатирал вреди
по удареното МПС.
В частта му относно обстоятелствата и
причините за ПТП протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице от службите за
пътен контрол съставлява частен свидетелстващ документ, тъй като не
удостоверява действия, извършени от или пред това длъжностно лице по смисъла на
чл. 179,ал.1 ГПК. Този документ обаче удостоверява неизгодни за ответника
факти, чието осъществяване не се опровергава от други доказателства по делото.
В същия протокол е посочено, че ответникът е станал причина за ПТП и срещу него
е образувано дело за причинени утежнени неумишлени наранявания.
Вината
в гражданското право, обратно на становището на ответника, се предполага до
доказване на липсата – чл. 45,ал.2 ЗЗД, но в случая обсъдените по-горе
доказателства дори обосновават извод за наличието и.
В настоящето производство ответникът не
е направил доказателствени искания, не е представил доказателства, които да
оборят съдържанието на представения Протокол за ПТП и констатациите в
него, с което да се приеме, че е провел успешно оспорване на
верността им.
Размерът на претърпяната имуществена
вреда вследствие ПТП е безспорно доказан от приложените писмени доказателства
по щета за имуществени вреди № 120253/27.03.2014 г.; копие на Платежен документ
ГФ; копие на Доклад по щета № 220050/27.03.2014 г., копие на Платежен документ.
С изплащането на обезщетение по силата на чл.288, ал. 12 КЗ фондът е встъпил в
правата на увредения срещу деликвента, като е получил правото да му бъде
възстановено платеното обезщетение. От приложените по делото писмени
доказателства се установява, че е изготвен доклад по щетата, където
са описани констатираните щети по отношение на увредения скутер, като е
посочено че в случая става въпрос за тотална щета на превозното средство.
Представени са и писмени доказателства във връзка с претърпените от Е.К.
травматични увреждания. По поръчка за констатиране на щета е изготвена
експертиза във Ф. , като са описани по отделно стойностите на увредените
материали.
Съдът кредитира приложените от ищеца
писмени доказателства, доколкото съдържащите се в тях данни кореспондират с
отразеното в констативния протокол и определеното обезщетение.
Всички елементи от фактическия състав на
съдебно предявеното вземане се установяват по безспорен начин от събраните по
делото доказателства. Фактическият състав на непозволеното увреждане
по чл. 45 ЗЗД изисква установяване на виновно и противоправно
поведение на водача, в причинна връзка от което са произлезли вредите, както и
че отговорността е възникнала във връзка с използването на процесното МПС от
деликвента. С оглед установеното от фактическа страна, съдът приема за
установено, че ответникът като водач на МПС, без сключена застраховка
"Гражданска отговорност", е причинил ПТП, при което са причинени материални
щети-пряка и непосредствена последица от деянието, описани в протокола за ПТП и
в останалия доказателствен материал по делото.
Настъпилите в причинна връзка от
събитието вреди се установяват от извършените огледи на увреденото МПС и
изготвен доклад по щета. Вината, в случая се предполага, с оглед установената
законова презумпция по чл. 45,ал.2 ЗЗД, която не е опровергана.
Ето защо, следва да се приеме, че са
налице основания за ангажиране гражданската отговорност на ответника за
обезщетяване на вредите, причинени с описаното деяние при управление на
процесното МПС.
Съгласно чл. 288а от КЗ /отм./,
Гаранционен фонд възстановява суми, изплатени от компенсационен орган на
държава-членка на ЕС, когато увреждащото МПС обичайно се намира на територията
на РБългария. Сумите се възстановяват в пълен размер в срок от 15 дни от
писменото заявление на съответния компенсационен орган. Функциите на ГФ в
случая, действащ като компенсационен орган, регламентирани от чл. 285, ал. 6 от КЗ /отм./ се състоят в уреждане на редовно заявени пред чуждия компенсационен
орган претенции за настъпили на негова територия събития, без да се прави
преценка по същество.
Задълженията, произтичащи от непозволено
увреждане, се уреждат от правото на държавата, на чиято територия са настъпили.
Компенсационият орган на държавата-членка по местонастъпването на ПТП е
самостоятелно отговорен за компенсирането на потърпевшата страна, като прилага
правните норми на страната, на територията на която е възникнало
застрахователното събитие при определяне на отговорностите и оценка на
компенсациите.
На компенсация подлежат, както
изплатената сума на потърпевшата страна по ликвидиране на имуществени и
неимуществени щети, така и изплатените суми за външни услуги, както и сумите на
всички разходи, сторени от участващите в компенсацията страни.
В настоящия казус е налице фактическият
състав на чл. 288а, ал1, т.1 от КЗ /отм./
, тъй като ПТП е настъпило на територията на държава-членка на ЕС
Република Ф. , виновният водач на МПС в случая ответника не е разполагал с валидно сключена
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" и поради това
компенсационният орган на държавата-членка, където е настъпило събитието, е
обезщетила увреденото лице за вредите, което от своя страна е задължило ГФ чрез
НББАЗ да възстанови изплатените суми, ведно с разходите на пострадалото лице,
на чуждия компенсационен орган и тези на НББАЗ.
Размерът на дължимите обезщетения е
регламентиран от сключените споразумения между компенсационните органи на
страните-членки, като определянето му е единствено в компетентността на
страната, където е настъпило ПТП /в случая на Р Ф. /.
Предявеният иск като основателен и
доказан в пълен размер, обуславя ангажирането на регресната отговорност на
ответника по чл. 288,ал.12 КЗ във вр. с чл. 45 ЗЗД към Гаранционния
фонд в рамките на платеното обезщетение в общ размер от 14605.55 лева
Върху главницата следва да бъде
присъдена законна лихва, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата.
Неоснователно е направеното от пълномощника
на ответника възражение за изтекла погасителна давност. Правото на регресен иск
за застрахователя е възникнало от датата на плащането – 10.04.2014година и от
този момент е започнала да тече петгодишната погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД, която към датата на предявяване на иска 07.02.2019г. не е изтекла.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на Гаранционен фонд и направените разноски в
общ размер на 1552.39лв. включващи 584.22лв., внесена държавна такса и 968.17лв.
разноски за особен представител.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Б.Г.Ю. с ЕГН-********** с постоянен адрес *** да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД гр.София,
със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Граф Игнатиев № 2 със съдебен
адрес:***, чрез адв.К.В. ***, сумата от 14605.55лв.,
представляваща сбор от изплатено обезщетение по щета №120253/27.03.2014г. в
размер на 7839.53лв. за причинени имуществени вреди и по щета №
220050/27.03.2014г. в размер на 6766.02лв. за причинени неимуществени вреди на Е.К.,
вследствие настъпило ПТП на 04.02.2011г. във Ф. , ведно със законната лихва,
считано от датата на завеждане на
исковата молба 07.02.2019г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл.288а, ал.3 във вр.с чл.
288, ал. 12 от КЗ /отм./, както и сумата
от 1552.39лв., представляваща направени по делото разноски на осн. чл.78,
ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Търговищки окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, на осн. чл.259, ал.1 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: