Определение по дело №114/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 398
Дата: 29 януари 2021 г. (в сила от 29 януари 2021 г.)
Съдия: Ралица Цанкова Костадинова
Дело: 20213100500114
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 14 януари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 398
гр. Варна , 28.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
осми януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина П. Карагьозова

Ралица Ц. Костадинова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Костадинова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100500114 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 396 вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. No 261 258 / 08.01.2021г., депозирана от „Интейк”
ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Георги Живков“
№22, представлявано от Р.К.М. – управител, срещу Определение № 265 066 / 29.12.2020 г.
по ч. гр. д. № 16 766 / 2020 г. на РС Варна, с което е ОТХВЪРЛЕНА молбата, подадена от
„Интейк“ ЕООД, ЕИК *********, за допускане на обезпечение на бъдещия иск, който
молителят възнамерява да предяви срещу „Пи Маркет“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр. София, ж.к. „Люлин“, ул. „Търново“, срещу бл.817 с правно
основание чл.75, ал.2 от ЗЗД за заплащане на сумата от 2641,30 лева, представляваща
платена без основание стойност на коригирана потребена електрическа енергия за периода
от 18.12.2010г. до 03.06.2011г. за обект с аб. № ********** и кл. № ********** с титуляр на
партидата Р.А.Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, ******, за което е издадена фактура
№ **********/19.08.2011г., която сума е цедирана на „ИНТЕЙК“ ЕООД на 23.10.2014г. и на
„Пи Маркет“ ЕООД на 21.10.2014г. и на сумата от 1381,61 лева, представляваща законна
лихва за периода от 03.09.2014г. до 29.10.2019г., които суми са заплатени в полза на
ответника по изп.дело № 676/2019г. на ЧСИ Станимира Костова-Данова чрез налагане на
обезпечителна мярка „забрана“ на ЧСИ Станимира Костова-Данова рег. № 718 в КЧСИ,
район на действие – ВОС да предава на взискателя „Пи Маркет“ ЕООД, ЕИК ********* по
изп.д. № 1406/2020г., изп.д. № 1394/2020г., изп.д. № 1396/2020г., изп.д. № 1411/2020г.,
изп.д. № 1416/2020г., изп.д. № 1418/2020г., изп.д. № 1415/2020г., изп.д. № 1395/2020г. и
изп.д. № 1385/2020г. по описа на ЧСИ Станимира Костова-Данова, рег. № 718, район на
действие – ВОС, всички внесени суми за разноски по изпълнителните дела в полза на „Пи
Маркет“ ЕООД до размера от 4022,91 лева, както и чрез налагане на „запор върху
вземанията“ на „Пи Маркет“ ЕООД, ЕИК ********* за разноски в качеството му на
взискател по изп.д. № 1406/2020г., изп.д. № 1394/2020г., изп.д. № 1396/2020г., изп.д. №
1
1411/2020г., изп.д. № 1416/2020г., изп.д. № 1418/2020г., изп.д. № 1415/2020г., изп.д. №
1395/2020г. и изп.д. № 1385/2020г. по описа на ЧСИ Станимира Костова-Данова, рег. № 718,
район на действие – ВОС до размера от 4022,91 лева.
Жалбоподателят счита определението за неправилно и незаконосъобразно. Бъдещият
иск бил осъдителен, поради което обезпечителната нужда на молителя е презюмирана и
достатъчно обоснована. В ГПК не били изброени изчерпателно всички обезпечителни
мерки, които е допустимо да бъдат налагани. Обезпечителната мярка – „забрана на ЧСИ да
предава суми на взискателя“ е адекватна, доколкото именно по този начин изпълнението ще
продължи, но нямало да се предават сумите на взискателя, докато съда не разреши спора
между двамата цесионери кой е носител на процесното вземане, прехвърлено
последователно и на двамата, което вземане вече е получено от ответника. По отношение на
втората поискана обезпечителна мярка твърди, че при искове за парични вземания запорът
всякога се явява адекватна обезпечителна мярка, доколкото е от естество да препятства
ответника да се разпорежда с имуществото си, което несъмнено би затруднило
удовлетворяването на кредитора.Направено е искане за отмяна на обжалваното определение
и постановяване на друго, с което молбата за допускане на обезпечение да бъде
удовлетворена. Направено е искане за присъждане на разноски.
Като разгледа доказателствата по делото и съобрази становището на жалбоподателя,
съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет на обжалване е определение на районния съд, с което е отхвърлено искането
за допускане на обезпечение на бъдещ осъдителен иск с правно основание чл. 75 ал.2 от
ЗЗД. Мотивите за постановяване на определението на ВРС са, че поисканите обезпечителни
мерки са неадекватни и незаконосъобразни. Неясно е за какви точно вземания става въпрос,
доколкото най-общо е посочено, че са за разноски. По естеството си и двете мерки касаят
налагане от страна на съда на ЧСИ забрана да извършва действия, които същият упражнява
в рамките на делегираните му от закона права. Мярката „Запор на вземане“ не е приложима
спрямо ЧСИ, който не се явява „задължено лице“, а е приложима само по отношение на
самия длъжник по изпълнителните дела.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт и от легитимирано лице, поради което се явява процесуално допустима.
По същество частната жалба е неоснователна, поради следните съображения:
За да бъде допуснато обезпечение на бъдещ иск, съобразно изискванията на чл. 391 от
ГПК, в рамките на производство съдът следва да извърши преценка дали така заявената от
бъдещия ищец претенция е допустима. Дали също така тя би била вероятно основателна с
оглед представените доказателства, a ако последните не са достатъчно убедителни дали са
налице всички останали предпоставки, за да се допусне обезпечението при посочена от съда
гаранция. На преценка следва да се подложи и дали е налице обезпечителна нужда, както и
2
посочената обезпечителна мярка да бъде допустима и подходяща за процесния казус.
Първоинстанционният съд е извършил преценка на всички тези обстоятелства, като е
приел, че са налице всички предпоставки, с изключение на последната – посочените
обезпечителни мерки не са допустими и подходящи, според ВРС.
Бъдещата претенция на молителя е допустима и достатъчно индивидуализирана, като
са посочени страните, между които ще се развие производството по бъдещия иск, изложени
са фактическите твърдения на бъдещия ищец, както и е формулиран надлежен петитум –
посочено е, че с договор за цесия от 23.10.2014г., съобщен на длъжника „Енерго Про
Продажби” АД на 28.10.2014 г., „КНМ ГРУП” ЕООД е прехвърлил процесното вземане на
молителя „Интейк“ ЕООД. Сочи се, че с договор за цесия от 21.10.2014г., съобщен на
длъжника „Енерго Про Продажби” АД на 20.01.2015 г., т.е няколко месеца по-късно „КНМ
ГРУП” ЕООД е прехвърлил процесното вземане на „Пи Маркет“ ЕООД. Оспорва се
достоверността на датата на втория договор за цесия. Твърди се, че „Пи Маркет“ ЕООД е
получил от „КНМ ГРУП” ЕООД изпълнителния лист за процесното вземане и е образувало
изпълнително дело № 676/2019 г. по описа на ЧСИ Станимира Костова – Данова, по което
длъжникът „Енерго Про Продажби” АД е заплатил процесната сума на „Пи Маркет“ ЕООД,
който я е получил от съдебния изпълнител.
Бъдещият иск е допустим – касае се за осъдителен иск, който има за цел да разреши
възникнал спор между две лица, които твърдят, че са титуляри на едно и също вземане. В
същото време един от спорните кредитори е получил изпълнение от длъжника, като в този
случай другият спорен кредитор разполага с възможността да предяви иск, с който след като
се установи, че е истински кредитор ще получи осъдително решение за съответната сума.
Втората предпоставка за допускане на обезпечение, а именно дали бъдещата
претенция е вероятно основателна с оглед представените доказателства, a ако последните не
са достатъчно убедителни дали са налице всички останали предпоставки, за да се допусне
обезпечението при посочена от съда гаранция, също е преценена правилно и
законосъобразно от първоинстанционния съд. Към молбата са приложени договор за цесия
от 23.10.2014 г., уведомления за договори за цесия от 28.10.2014 и от 20.01.2015 г., както и
покани. От представените писмени доказателства, макар и убедителни, то съдът не е в
състояние да обоснове допускане на обезпечителната мярка без да се изиска гаранция. Въз
основа на тях не може да бъде преценено дали бъдещият ответник действително е получил
процесното вземане по посоченото изпълнително дело, както и твърденията на молителя, че
е истинският кредитор, които въпроси подлежат на доказване в рамките на бъдещото исково
производство.
Третата предпоставкa също e налице, като за бъдещ осъдителен иск за парично
вземане, обезпечителна нужда се презумира.
При преценка за наличието на четвъртата предпоставка, настоящият състав достигна
3
до идентичен правен извод с този на първоинстанционния съд, а именно, че и главната, и
поискана от молителя в условията на евентуалност обезпечителна мярка, са неадекватни и
незаконосъобразни, като със същите не биха могли да се постигнат целите на
обезпечителното производство. Разпоредбата на чл. 397 ал.1, т.3 от ГПК, действително
позволява на съда да наложи и други подходящи мерки, определени от него, но същите
следва да отговарят на горните изисквания. При посочването на двете мерки, молителят не е
уточнил какво има предвид под „разноски“ - не е извършил индивидуализация на вземането,
което възпрепятства да се извърши преценка за адекватност от съда. За съда не съществува
нито задължение, нито възможност да тълкува и/или презумира волята на молителя. По
отношение на втората посочена мярка в условията на евентуалност - „запор на вземане“,
следва да се има предвид, че същата е уредена в чл. 507 и сл. от ГПК, като по естеството си
тя представлява забрана, която се налага на трето задължено лице да предава дължими от
него суми или вещи на длъжника. ЧСИ Станимира Данова няма качеството на „задължено
лице“. Частният съдебен изпълнител е лице, на което държавата възлага функция по
принудително удовлетворяване на частноправни притезания. Дейността на частния съдебен
изпълнител се състои в извършване на изпълнителни действия, които се инициират от
взискателя, като процедурите на отделните изпълнителни действия са уредени в ГПК и
други закони. В този смисъл и посочената мярка е неадекватна и неприложима.
Налага се извод, че частна жалба с вх. No 261 258 / 08.01.2021г., депозирана от
„Интейк” ЕООД, ЕИК: ********* е неоснователна и обжалваното определение следва да се
потвърди.
По изложените съображения съдът,

ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 265 066 / 29.12.2020 г., постановено по ч. гр. д. №
16 766 / 2020 г. по описа на Районен съд – Варна, 26 състав.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4