О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …………………………….г.,
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІХ състав, в закрито заседание на 30.01.2023г.,
като разгледа докладваното от съдия МАРИЯНА БАХЧЕВАН административно дело №
2849/2022г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Първоначално по жалбата на Б.И.Б. срещу
писмо изх.№ 328600-51970/24.10.2019г., представляващо
отказ на директора на Главна дирекция „Национална полиция“ за снемане на
полицейска регистрация №58747/28.07.2004г., извършена в Първо РУ на ОД на МВР –
Варна на Б.Б.. По тази жалба е било образувано административно дело
3390/2019г., по описа на Варненския административен съд, чието производство е
приключило с решение №775/25.06.2020г., с което е отхвърлена жалбата на Б.Б.
срещу заповед №З-9167/02.12.2013г. на заместник директора на Главна дирекция
„Национална полиция“.
Горепосоченото съдебно решение е било
обезсилено от Върховния административен съд с решение №8684/19.07.2021г.,
постановено по адм.дело №10245/2020г., тъй като вместо да бъде разгледана
законосъобразността на писмо изх.№ 328600-51970/24.10.2019г., издадено от
директора на Главна дирекция „Национална полиция“, първоинстанционният съд се е
произнесъл по заповед, която не е била предмет на жалбата.
При новото разглеждане на жалбата на Б.И.Б.
е било образувано административно дело № 1601/2021г. по описа на Варненския
административен съд, по което е било постановено решение №138/11.02.2022г., с
което е отхвърлена жалбата на Б.Б. срещу отказ, обективиран в писмо изх.№
328600-51970/24.10.2019г., издадено от директора на Главна дирекция „Национална
полиция“.
Второто първоинстанционно решение отново е
било обезсилено от Върховния административен съд с решение №11342/08.12.2022г.
по адм.дело № 4418/2022г., тъй като по делото е бил конституиран като ответник
– заместник директора на Главна дирекция „Национална полиция“ вместо директора
на същото ведомство.
След връщане на жалбата отново за
разглеждане във Варненския административен съд е образувано настоящото дело, по
което предмет на обжалване е писмо изх.№ 328600-51970/24.10.2019г.,
представляващо отказ на директора на Главна дирекция „Национална полиция“ за
снемане на полицейска регистрация №58747/28.07.2004г., извършена в Първо РУ на
ОД на МВР – Варна на Б.Б..
Във връзка с горното, като ответник е конституиран
– директора на Главна дирекция „Национална полиция“ в качеството му на издател
на обжалвания административен акт.
Съдът
се запозна внимателно с текста на писмо с изх.№
328600-51970/24.10.2019г., на директора на Главна дирекция „Национална полиция“
за снемане на полицейска регистрация №58747/28.07.2004г., извършена в Първо РУ
на ОД на МВР – Варна на Б.Б., в което
отказът за издаване на заповед за снемане на полицейската регистрация е
обоснован със съществуването на заповед № З-9167/02.12.2013г. на заместник
директора на Главна дирекция „Национална полиция“ между същите страни и със
същия предмет – отказ за снемане на
полицейската регистрация на Б.И.Б. с ЕГН ********** с № 58747/28.07.2004г.,
извършена в Първо РУ при ОД на МВР гр.Варна. Следователно, писмо с с изх.№
328600-51970/24.10.2019г., на директора на Главна дирекция „Национална полиция“
представлява изричен
отказ на административния орган да разгледа по същество отправено до него
искане за издаване на индивидуален административен акт по смисъла на чл.197 от АПК. Аргументът, че не може да бъде издадена заповед за снемане на полицейската
регистрация на Б.Б., за това че вече има издадена макар и преди 10 години /през
2013г./ заповед за отказ за същото, касае допустимостта на искане с вх.№
365000-9858/13.03.2019г. на Б.Б..
Съгласно чл.27 ал.2 т.1 от
Административнопроцесуалния кодекс, административният орган проверява
предпоставките за допустимостта на искането и за участието на заинтересованите
граждани или организации в производството по издаването на индивидуалния
административен акт, включително проверява дали има влязъл в сила административен акт със същия
предмет и страни. След като, отказът в обжалваното писмо е обоснован единствено
с наличието на влязъл в сила административен акт - заповед №
З-9167/02.12.2013г. на заместник директора на Главна дирекция „Национална
полиция“ със същия предмет и между същите страни, означава че искането на Б.Б.
с вх.№ 365000-9858/13.03.2019г. е прието
за недопустимо.
Административно-производствените предпоставки
за разглеждане на искането по същество са тези свързани с неговата редовност и
допустимост. Когато искането не е редовно, тъй като не са спазени изискванията
по чл.29 от АПК за форма и нередовността не е била отстранена по реда на чл.30
ал.1 от АПК, органът може да прекрати
производството на основание чл.30 ал.2 от АПК и това негово правомощие в частта досежно нередовността на искането е
изрично регламентирано в чл.56 ал.2 от АПК и съгласно ал.4 на същата
разпоредба, актът за прекратяване на производството може да се обжалва по реда
на глава десета, раздел IV. Макар и да няма изрично указание, че производството
може да бъде прекратено при недопустимост на искането, същото следва от
разпоредбата на чл.27 ал.2 от АПК, която
е свързана с преценката на неговата допустимост.
Тогава, когато органът се произнесе изрично
и откаже да разгледа поставения пред
него въпрос по същество, защото има влязъл в сила административен акт със същия
предмет и между същите страни е налице
акт по чл.197 от АПК, какъвто е и разглеждания понастоящем случай. Административният
орган е бил сезиран с искане от Б.Б. с
вх.№ 365000-9858/13.03.2019г., т.е. производството по чл.197 от АПК не е
започнало служебно, поради което заявителят има правен интерес от оспорване на
отказа. Видно от представената обратна разписка писмо изх.№
328600-51970/24.10.2019г., на директора на Главна дирекция „Национална полиция“
е било съобщено на Б.Б. на 28 ноември 2019г., а жалбата срещу него е постъпила
в съда на 10 декември 2019г., т.е. в 14-дневния срок по чл.197 от АПК. Следователно,
жалбата срещу отказа е допустима.
В практиката на Върховния административен съд
има ясно установена разлика между изричен отказ да се разгледа по същество едно
искане и мълчалив отказ на
административен орган да издаде искан административен акт. Съдебното
производство по оспорване на изричния отказ да се разгледа по същество едно
искане е с предмет: правото за образуване на
административно производство по чл.24 ал.1 от АПК. В тази хипотеза,
съдебното производство има за цел да установи законосъобразността на преценката
на административния орган за недопустимостта, съответно за нередовността на
искането, с което е бил сезиран. То няма за предмет да се произнесе налице ли са били основанията за издаване на искания
акт. Тоест, съществува различие между
правото на административно производство по чл.24 ал.1 от АПК и правото на
издаване на искания акт – чл.59 ал.1 от АПК. Когато съдът проверява
законосъобразността на отказа да бъде издаден административен акт, тогава проверява
допустимостта на самото сезиране на органа, но неминуемо преценява и
основателността на искането. Съответно, когато съдът разглежда
законосъобразността на отказ на административния орган да разгледа по същество
отправеното до него искане за издаване на административен акт, тогава съдът
проверява единствено дали искането е било редовно и допустимо /стр.1265-1269 от
„Систематичен коментар на АПК, проблеми на правоприлагането, анализ на
съдебната практика“ на Издателска къща „Труд и право“ 2013г./.
Воден от гореизложеното, съдът прави извода,
че обжалваният отказ не е такъв за издаване на административен акт, защото на
първо място той е изричен както изисква разпоредбата на чл.197 от АПК. На второ
място, административният орган е отказал изрично да разгледа поставения пред
него въпрос за прекратяване на полицейската регистрация по същество. Ако беше
разгледал този въпрос по същество, тогава директорът на Главна дирекция
„Национална полиция“ следваше да съобрази наличието на предпоставките по чл.68
ал.6 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ и щеше да установи, че е налице основание за
снемане на полицейската регистрация на Б.Б. по смисъла на чл.68 ал.6 т.4 от ЗМВР във връзка с чл.19 от Наредбата за реда за извършване и снемане на
полицейска регистрация, тъй като след сключване на споразумението за
прекратяване на наказателното производство, на Б.Б. е наложена глоба в размер
на 800 лева, т.е. наложено му е административно наказание.
Има разлика между извършването на полицейска
регистрация и обработването на данни в информационните фондове на МВР. Целта на обработката на данни от полицейската регистрация е
защита на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване
на обществения ред, съгласно чл.27 от ЗМВР. Обработката на данни в
информационните фондове на МВР по чл.26 ал.1 от ЗМВР, освен за посочените за
полицейската регистрация цели, се извършва и за разкриване на престъпления –
провеждане на наказателно производство. Макар и
полицейската регистрация да не е обвързана със срок, основанието за нея отпада
с отпадане на целта, за която е извършена, т.е. тя е ограничена от целта, за която се извършва.
Отделно от изложеното, заповедта с № З-9167,
с която е отказано снемането на полицейската регистрация на Б.Б. е била
издадена на 02.12.2013г. и като основание за отказа е посочено предложение на
в.н.д. директор на ОД на МВР – Варна по вх.№ 41260/03.09.2013г./ №44108/30.09.2013г.,
в което е отбелязано, че н.о.х.д. № 2835/2004г. по описа на Варненския районен
съд е приключило със споразумение по чл.24 ал.3 от НПК, което е извън
основанията по чл.68 ал.6 т.2 от ЗМВР за
снемане на полицейска регистрация. При новото разглеждане на искането за
нейното снемане е трябвало да бъде преценен основния въпрос относим към
неговата основателност, а именно: дали е
отпаднала целта, заради която е била извършена полицейската регистрация. Точно
такава преценка на основателността на искането на жалбоподателя не е направена
в обжалваното от него писмо с изх.№
328600-51970/24.10.2019г. на директора на Главна дирекция „Национална
полиция“.
Не е достатъчно позоваването на издадена през
2013г. заповед за отказ за снемане на полицейска регистрация, за да се приеме,
че искането, направено на 13.03.2019г. е недопустимо. Периодът оттогава до
датата на новото искане е шестгодишен и органът е длъжен да разгледа всички
нововъзникнали обстоятелства относими към установяване на фактическата обстановка свързана с целта, за която
полицейската регистрация е била извършена.
С оглед на горните съображения, обжалваният
отказ по чл.197 от АПК е незаконосъобразен и трябва да бъде отменен и
преписката следва да бъде върната на административния орган за решаване на
искането по същество в указания от съда срок, който започва да тече от
постъпване на преписката при него.
Видно от разпоредбата на чл.200 ал.2 от АПК и
съгласно практиката на административните съдилища и Върховния административен
съд, административният орган издал отказа по чл.197 от АПК не е
правно-легитимиран да обжалва съдебното определение по чл.200 от АПК. Тълкуването на разпоредбата на чл. 200, ал. 2 във връзка с чл. 56, ал. 4 от АПК налага извода, че определението на
административния съд, с което се отменя акта на административния
орган за оставяне на заявлението без разглеждане, може да се обжалва с
частна жалба единствено от страните, участващи в административното
производство. Административният орган, пред който се развива
производството няма качеството на страна, тъй като е решаващ орган. Нему
законодателят е възложил правомощието да разреши съответното искане, с което е
сезиран, поради което той има властта да стори това. Подаването на жалба от
лице, което е носител на правото на обжалване, е абсолютна процесуална
предпоставка за допустимост на съдебното обжалване и липсата й прави съдебното
производство недопустимо. Такова право на жалба не принадлежи на административния орган, тъй като той става
страна едва в съдебното производство. В случая такова производство липсва, а е
налице производство по обжалване на акт на административния
орган от страните, участвали в административното производство. Така
очертаното в разпоредбите на чл. 197 и следващите АПК производство е по силата на законодателната воля и не
засяга правата на административния орган. Това
правно разбиране е в съответствие с
принципите на административния процес за законност - чл. 4, ал. 3, равенство - чл. 8 и
бързина и процесуална икономия - чл. 11 АПК и
според указанията, дадени в Тълкувателно решение № 2 от 24.03.2021 г. по тълкувателно дело № 10/2019 г. по описа на ВАС -
Общо събрание на съдиите от Първа и Втора колегия, в което категорично е прието
за недопустимо обжалване на определението по чл. 200, ал. 1 АПК от административния орган, издател на акта.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл.200 от АПК, съдът
О П
Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ отказ по чл.197 от Административнопроцесуалния кодекс, обективиран в
писмо изх.№ 328600-51970/24.10.2019г. на директора на Главна дирекция
„Национална полиция.
ИЗПРАЩА на директора на Главна дирекция „Национална полиция“ административната
преписката за решаване по същество в
7-дневен срок от получаването ѝ на
искане с вх.№ 365000-9858/13.03.2019г. от Б.И.Б. с ЕГН ********** за снемане на полицейската му регистрация №
58747/28.07.2004г. извършена в Първо РУ при ОД на МВР гр.Варна.
Определението може да се обжалва в
7-дневен срок от съобщаването му пред
Върховния административен съд с частна жалба от страните, участващи в
административното производство.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: