РЕШЕНИЕ
№ 94
гр. Бургас , 23.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на девети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Захарин П. Захариев
Членове:Катя Й. Господинова
Светлин Ив. Иванов
при участието на секретаря Павлина Д. Костова
в присъствието на прокурора Десислава Евгениева Трифонова (ОП-Бургас)
като разгледа докладваното от Светлин Ив. Иванов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20212100600457 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С допълнителна присъда № 260043 от 23.02.2021г., постановена по НОХД №
4408/2019г. Районен съд-Бургас, на основание чл.45 от ЗЗД, осъдил Д. П. Л. ЕГН
********** да заплати на Н. Д. Д. ЕГН ******** сума в размер на 1 200.00 лева,
представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди от непозволено
увреждане, в резултат на извършеното от подс. Л. престъпление - кражба, ведно със
законната лихва върху нея, считано от 21.01.2019г. до окончателното й изплащане, като
отхвърлил гражданския иск над уважения размер до предявения размер от 2 517.33 лева като
неоснователен. Със същия съдебен акт подсъдимият бил осъден да заплати дължимата
държавна такса върху уважената част на гражданския иск в размер на 50 лева, както и
сторените в наказателното производство разноски за служебна адвокатска защита в размер
на 270 лева в полза на НБПП-гр.София. Съдът се произнесъл и относно веществено
доказателство – 1 бр. сим-карта на „Виваком“, като постановил същото, като вещ без
стойност, да бъде унищожено с заедно с делото по реда на ПАС.
Така постановената допълнителна присъда била атакувана с жалба от подс. Л., чрез
неговия защитник – адв. Д.К. от АК-Бургас. В жалбата се съдържат неконкретизирани
оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт, поради допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Претендира се нейната отмяна и
връщане на делото на районния съд за произнасяне по всички въпроси, посочени в чл.301
ал.1 от НПК. Не са отправени доказателствени искания.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Окръжна
прокуратура – Бургас застъпва позиция за неоснователност на въззивната жалба, тъй като
размерът на обезщетението бил правилно определен. Счита, че отправеното искане за
1
връщане на делото на първата инстанция за ново произнасяне по въпросите по чл.301 ал.1 от
НПК, е недопустимо, тъй като присъдата по делото била влязла в сила. Предлага
допълнителната присъда да бъде потвърдена.
Във въззивното съдебно заседание подсъдимият Л., редовно призован, се явяват
лично, доведен от органите на РД „Охрана“. Упълномощеният му защитник поддържа
жалбата с доводи, че проведеното производство, в което била постановена допълнителната
присъда, било недопустимо, тъй като при първото разглеждане на производството в
наказателната му част, районният съд пропуснал да се произнесе по гражданския иск, а
установеният в закона срок за постановяване на допълнителна присъда бил изтекъл.
В последната си дума подс. Л. се присъединява към становището на защитника си.
Бургаският окръжен съд, след цялостна въззивна проверка на допълнителната
присъда в предмета и пределите по чл.314 от НПК, независимо от посочените от страните
основания, намери жалбата на подсъдимия за процесуално допустима, тъй като е подадена в
преклузивния 15-дневен срок от легитимиран да обжалва субект срещу подлежащ на
въззивен съдебен контрол по реда на Глава ХХІ от НПК акт, и пред надлежния съд.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Най напред, с оглед изложените от защитата оплаквания, съдът счита за нужно и
достатъчно да отбележи следното:
С присъда № 31 от 11.02.2020г. по НОХД 4408/2019г. по описа на Районен съд-
Бургас, подс. Л. бил признат за виновен в това, че в периода 07.01.2019г. – 06.02.2019г., в гр.
Бургас, действайки в условията на опасен рецидив и продължавано престъпление, чрез
повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот – счупване на патрон на
входна врата, отнел чужди движими вещи – преносим компютър (лаптоп) „Тошиба“,
телевизор „Панасоник“, парични суми, 3 бр. часовници, сребърни и златни накити, всичко
на обща стойност 5 227.04 лева от владението на С. Ш., Н. Д., П. П. и Ф. Х., без тяхно
съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.196 ал.1 т.2
предл. първо вр. чл. 195 ал.1 т.3 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 букви „а“ и „б“ вр. чл.26 ал.1 от
НК, поради което и на основание чл. 54 от НК му било наложено наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 6 години, търпимо при първоначален „строг“ режим, като била
приложена и разпоредбата на чл.59 ал.1 от НК спрямо подсъдимия. На основание чл.189
ал.3 от НПК подс. Л. бил осъден да заплати сторените в досъдебното производство разноски
в размер на 1 482.88 лева, платими по сметка на ОД на МВР-гр.Бургас. Съдът се произнесъл
и относно веществените доказателства по делото.
Присъдата била обжалвана от подсъдимия пред Окръжен съд - Бургас, в резултат на
което било образувано ВНОХД 754/2020, завършило с Решение № 132 от 30.09.2020г., с
което присъдата на районния съд била частично изменена и отменена. Подс. Л. бил признат
за невиновен в това да е отнел 3 бр. дамски часовници, 1 бр. метална жълта гривна, чифт
обеци, 1 бр. дамски пръстен от владението на С. Ш., парична сума от 380 лева,
представляваща разликата над 1200 лева до 1580 лева от владението на Н. Д. и П. П., 1 бр.
златна висулка с формата на слонче, 1 бр. позлатена гривна с камъни, марка „Фосил“ от
владението на Ф. Х., всичко на стойност 583.35 лева, поради което бил оправдан за
разликата над 4 643.69 лева до предявената му с обвинението стойност на предмета на
престъплението от 5 227.04 лева. Наред с това съдът отменил присъдата в частта относно
приложението на чл.53 ал.1 б. „а“ от НК по отношение на част от веществените
доказателства по делото. Потвърдил присъдата в останалата част. Със същото решение
въззвиният съд върнал делото на Районен съд - Бургас само за произнасяне по предявения и
приет за разглеждане в първоинстанционното производство граждански иск, тъй като в
обжалвана присъда липсвало произнасяне по гражданската претенция.
Въз основа на постановеното решение, производството по НОХД 4408/2019г. по
описа на Районен съд-Бургас било разгледано от указания в решението стадий – от съдебно
заседание, и само по отношение на гражданския иск. Районният съд провел производството
и постановил атакуваната допълнителна присъда.
2
При описаните изходни данни следва изрично да се уточни, че предмет на проверка
по настоящото въззивно производство е единствено постановената допълнителна присъда
по гражданската претенция на Н. Д.. В наказателната си част присъда № 31 от 11.02.2020г.
по НОХД 4408/2019г. по описа на Районен съд-Бургас вече е била проверена по въззивен
ред, поради което обсъждането на правилността и обосноваността в настоящия случай е
абсолютно недопустимо. Възраженията на защита в тази насока са изцяло неоснователни,
тъй като не държат сметка за задължителната сила на влязлата в сила наказателна присъда,
установена в чл.413 ал.1 и ал.2 от НПК. Настоящият въззивен състав не разполага с
правомощията да ревизира първоинстанционната присъда, включително в частите, в които
тя е била изменена и частично отменена от въззивната инстанция, тъй като с постановяване
на въззивното решение по ВНОХД № 754/2020 г. по описа на Окръжен съд-Бургас,
присъдата е влязла в сила. При това положение, единствената възможност за проверка на
вече постановената и влязла в сила присъда, изменена впоследствие от въззивния съд, е по
реда на Глава тридесет и трета, чл.419 и сл. от НПК – възобновяване на наказателни дела.
На следващо място, между казусът, обсъждан в цитираното от защитата решение на
Апелативен съд - Бургас (Решение № 134/05.11.2013г. по ВНОХД 146/2013 по описа на
същия съд), и настоящото дело има съществена разлика. В посоченото решение
апелативният съд, действайки като въззивна инстанция, след като установил допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила при постановяване на
първоинстанционната присъда (липсвало произнасяне по гражданския иск), е отменил
същата в цялост и е върнал делото за ново разглеждане на същия съд. Това решение обаче е
постановено преди влизане в сила на измененията и допълненията в НПК, приети с
ЗИДНПК (ДВ, бр.63 от 2017г.) и следващите го други изменения. В настоящия случай друг
състав на окръжният съд, действайки също като контролираща инстанция, при извършената
пълна въззивна проверка, е разгледал по същество и изменил присъдата в наказателната
част. Наред с това, установявайки служебно липсата на произнасяне по предявения
граждански иск, върнал делото на проверявания съд за разглеждане единствено в
гражданската му част. Това въззивно решение държи сметка за обстоятелството, че при
първото разглеждане на делото присъдата е била обжалвана единствено от подс. Л. и
неговия защитник, но не и от гражданската ищца Н. Д., чийто процесуални права всъщност
са били нарушени с липсващото произнасяне по предявения от нея и приет за съвместно
разглеждане в наказателното производство граждански иск. Подс. Л., както и защитникът
му обаче не разполагат с правен интерес да обжалват присъдата относно неразгледания
граждански иск, първо защото присъдата не съдържа произнасяне в гражданската част
(аргумент от чл.318 ал.3 и ал.6 от НПК), и второ, защото този пропуск на първата инстанция
не води до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия и защитника. Легитимиран
да оспори присъдата относно липсващото произнасяне по гражданския иск е само
гражданския ищец, съгласно чл.318 ал.5 предложение първо от НПК, тъй като на практика
му е отказана съдебна защита и така неговите права и законни интереси са съществено
накърнени. На следващо място, първият въззивен състав е съобразил обхвата и
съдържанието на описаните в чл.348 ал.3 т.1-4 от НПК съществени нарушения на
процесуални правила, представляващи основание за отмяна на присъдата и връщане на
делото за ново разглеждане, приложими на основание чл.335 ал.2 от НПК и във въззивното
производство, сред които не попада конкретното нарушение – непроизнасяне по приета за
съвместно разглеждане гражданска претенция. Обосновано, въззивният съд е заключил, че
допуснатото от районния съд процесуално нарушение е съществено, тъй като накърнява
правата и интересите на гражданския ищец, но може и следва да бъде валидно отстранено
чрез последващо разглеждане само на гражданския иск от друг състав на първоинстанция
съд, в каквато насока е решението по ВНОХД № 754/2020 г. по описа на Окръжен съд-
Бургас. Разглеждането на гражданския иск след влизане в сила на присъдата по
наказателното обвинение спрямо осъдения Д.Л., се извършва отново по правилата на Глава
ХХ от НПК, в открит процес с лично присъствие на страните и при възможност за събиране
на нови доказателства, което е гаранция, че страните по делото могат да упражнят всички
предвидени в закона свои процесуални права и възможности, както е и станало. Най-после,
3
съобразно изричната разпоредба на чл.348 ал.1 т.1 от НПК, нарушението на процесуални
правила е съществено, когато е довело до ограничаване процесуалните права на страните,
ако не е отстранено, а в конкретния случай пропускът на първия състав на районния съд да
разгледа и се произнесе по гражданския иск е надлежно отстранен при второто разглеждане
на делото, потвърждание за което е и липсата на жалба от страна на гражданския ищец Д..
За районния съд не е съществувала друга възможност, освен да проведе
производството съобразно дадените указания и да се произнесе с присъда по гражданската
претенция. Тук е моментът да се посочи, с оглед другото отправено възражение, че
единственият законосъобразен акт, с който съдът е следвало да се произнесе в разглеждания
случай е именно присъда, било тя озаглавена като допълнителна, или не. На въпроса да се
уважи ли гражданският иск и в какъв размер, съгласно разпоредбата на чл.301 ал.1 от НПК
първоинстанционният съд, разглеждащ конкретно дело, може да отговори единствено с
присъда. Актът, с който се е произнесъл Районен съд Бургас в разглеждания казус е
коректен. Присъдата е допълнителна, доколкото същата буквално допълва постановената
преди това присъда, съдържаща отговори на всички останали въпроси, посочени в същия
член, както и предвид факта, че в нея се съдържа произнасяне единствено относно
гражданския иск, който е бил приет за съвместно разглеждане в същия наказателен процес и
за който липсва произнасяне с „основната“ присъда (чл.301 ал. 3 от НПК).
В проведеното първоинстанционно производство не се установиха допуснати
нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на някоя от страните
в процеса. Съдът е събрал всички необходими доказателства, позволяващи му правилно да
установи релевантните по делото обстоятелства. Коректно е очертал и рамките, в които
съобразно въззивното решение е следвало да се произнесе с допълнителната присъда.
Доколкото районният съд е разглеждал гражданските последици от деянието, правилно е
посочил в мотивите си, че влязлата в сила присъда е задължителна по отношение на това
дали е извършено деянието, неговата противоправност, както и относно виновността на
дееца. Разглеждайки обжалваната в настоящото производство присъда по същество,
въззивният съд напълно възприе фактическите и правни изводи на проверяваната инстанция.
От първоначалната присъда по делото, изменена с въззивното решение, се установява, че
подсъдимият е оправдан за това да е отнел от владението на пострадалата и гражданска
ищца Н. Д. паричната сумата над 1 200.00 лева., т.е несъмнено подс. Л. е отнел от дома на
ищцата казаната парична сума и телевизор марка „Панасоник“, модел „TX-50 CS630E“. От
приложения по делото протокол (л. 123 от НОХД 4408/2019 по описа на Районен съд-
Бургас) е видно, че същият телевизор е бил върнат на П.П. – живеещ съвместно с Н. Д., и от
чието общо жилище е отнета вещта, т.е. нанесената върху имуществото на последната щета
с отнемането на конкретната вещ е възстановена, поради което правилно районният съд е
преценил, че в тази част гражданският иск, макар и поначало основателен, следва да бъде
отхвърлен, тъй като е отпаднал един от задължителните елементи, част от фактическия
състав на „непозволеното увреждане“, необходим за ангажиране гражданската отговорност
на подсъдимия Л.. По делото обаче липсват доказателства за връщането на откраднатата
парична сума, от което безспорно следва, че гражданският иск е доказан по своето правно
основание – чл.45 от ЗЗД, до размера на нанесената щета. Пряка и непосредствена
последица от виновното и противоправно поведение на подс. Л. са именно причинените на
гражданската ищца имуществени вреди в размер на отнетата парична сума от 1 200 лева, а с
това за него възниква задължението да ги възстанови. Правилно, установявайки
дължимостта на претендираната сума на деликтно основание, районният съд е приложил
разпоредбата на чл.86 ал.1 от ЗЗД, като е присъдил и законната лихва върху сумата за
обезвреда, дължима от датата на увреждането – 21.01.2019г., до окончателното изплащане
на цялата сума.
В частта относно присъдените разноски също не се налага изменение от въззивната
инстанция. Размерът на следващата се държавна такса, съобразно стойността на уважения
граждански иск, е правилно определен – 50 лева (чл. 2 от Тарифа за държавните такси, които
се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс). Приложеното по делото
4
решение № БС-792-15996/2019 от 30.07.2019г. на Национално бюро за правна помощ (л.264
от първоинстанционното съдебно производство), ведно с решението на съда по
наказателното обвинение, обосновават осъждането на подс. Л. за сумата от 270.00 лева,
представляваща сторени в досъдебната фаза разноски за служебен защитник, платима по
сметка на НБПП.
Правилно е и изложението на контролирания съд относно наличните веществените
доказателства, отнети на основание чл.53 ал.1 б.„а" от НК като вещи послужили за
извършване на престъплението. С оглед съдържащото се в решението на въззивната
инстанция, изменила присъдата, произнасяне в тази част, което, както беше посочено по-
горе, не подлежи на изследване и обсъждане в настоящото производство, е необходимо да
се уточни единствено, че в действителност иззетата по делото сим-карта на мобилен
оператор „Виваком“, като предмет без стойност и възможна употреба, следва да се унищожи
по реда на Правилника за администрацията в съдилищата, след изтичане на срока за
съхранение на делото, поради което и в тази част присъдата следва да се потвърди.
При цялостната служебна проверка на правилността на атакуваната присъда по реда
на чл.314, ал. 1 от НПК, въззивният съд не констатира допуснати от първата инстанция
нарушения на материалния закон или на процесуалните правила, налагащи нейното
изменение или отмяна, което изисква тя да бъде потвърдена.
Така мотивиран, на основание чл.338, във връзка с чл.334, т. 6 от НПК, Бургаският
окръжен съд, І въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА допълнителна присъда № 260043 от 23.02.2021г., постановена по
НОХД № 4408/2019г. по описа на Районен съд-Бургас.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5