№ 14312
гр. София, 20.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20231110160384 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано по искова молба от Н. Н. Х. срещу „**” /////// с която са предявени
обективно кумулативно съединени установителен иск с правно основание по чл. 26, ал.
1, предл. 1 ЗЗД и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдение, че на
14.04.2022 г. е сключил с ответника договор за потребителски кредит от разстояние
*** за сума в размер на 2300 лв., която следвало да възстанови с изплащането на
месечни вноски за период от 24 месеца, при уговорени ГЛП в размер на 36% и ГПР от
42,58%, като общата стойност на дълга се равнява на 3535,81 лв. Сочи, че в чл. 17, ал.
1 от процесния договор е предвидено, че заемът следва да бъде обезпечен с гарант,
отговарящ на посочените от кредитодателя условия, или банкова гаранция в негова
полза. Съгласно чл. 27, в случай на неизпълнение на посоченото задължение,
заемателят дължи неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоения кредит,
изплащането на която е разсрочено, заедно с погасителните вноски по кредита.
Твърди, че доколкото не е изпълнил задължението си за предоставяне на обезпечение
по договора за заем, кредитодателят е начислил в негова тежест заплащането на
неустойка в размер на 4 490,11 лв., с което общата стойност на вземането, което е
следвало да погаси, възлиза на 8 025,92 лв. Твърди, че изцяло е погасил вземанията по
процесния договор. Поддържа, че посочения ГПР не съответства на действителния,
който е многократно над допустимия. Поддържа, че изпълнението на задължението за
предоставяне на обезпечение в тридневен срок е изначално невъзможно. Твърди, че
предвидената в договора неустойка противоречи на добрите нрави, като единствената
й цел е постигането на неоснователно обогатяване в полза на кредитора. В допълнение
сочи, че клаузата за неустойка е неравноправна, доколкото задължава потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка, като
твърди, че клаузата не е индивидуално договорена. Съобразно изложеното е направено
1
искане съда да прогласи нищожността на клаузата по чл. 27 от договора относно
дължимата неустойка, както и да осъди ответника да му заплати сума в размер на 5,00
лв. – частичен иск от вземане на обща стойност в размер на 4490,11 лв.,
представляваща недължимо платена въз основа на твърдяната за нищожна сума, ведно
със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното погасяване
на дълга. Претендира разноски.
В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК е депозиран писмен
отговор от ответника, в който е заявено становище за неоснователност на предявените
искове. Потвърждава наличието на облигационно отношение с ищеца по договор за
потребителски кредит от разстояние *** при посочените в исковата молба параметри.
Твърди, че клаузата за неустойка е валидна и в съответствие със законовите
изисквания, както и че същата не е начислена и събрана от дружеството. Съобразно
изложеното е направено искане предявените искове да бъдат отхвърлени, като
неоснователни.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намери за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно и от представените доказателства се установява, че
на 14.04.2022 г. между тях е сключен договор за потребителски кредит от разстояние
*** /л. 8 и сл. от делото/ при условията на който ответника, в качеството на кредитор,
е предоставил на ищеца, в качеството на кредитополучател, паричен заем на 2 300 лв.
Срокът за погасяване на кредита е 24 месеца, като видът на вноската е месечна.
Размерът на годишната лихва е посочен в размер на 36 %, а размерът на годишния
процент на разходите е 42,58 %.
Не е спорно и че в чл. 7 от процесния договор е уговорено, че страните се
съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен в тридневен срок от сключването му с
гарант – поръчител или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита,
които следва да отговарят на изискванията, посочени в приложимите Общи условия и
се одобряват от кредитора., като одобрението се извършва единствено по негова
преценка.
В чл. 27 от договора страните са уговорили, че в случай на неизпълнение на
задължението си да предостави обезпечение в уговорения срок, кредитополучателят
дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по
кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение,
която се плаща разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноска.
По делото е прието неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводна
експертиза /л. 94 и сл./, което съдът кредитира като компетентно и обективно
изготвено, и от което се установява, че по счетоводна информация, предоставена от
ответника, ищецът е извършил плащания по процесния договор за кредит в общ
размер на 2 683 лв. на 21.05.2022 г., които са разпределени от ответника по
компоненти, както следва: платена главница в общ размер на 2 300 лв., платена
договорна лихва в общ размер на 82,27 лв., платена неустойка в общ размер на 300,73
лв. по чл. 27 от договора. Посочено е, че изчисленият ГПР, включващ разходите по
кредита за договорна лихва и неустойка, възлиза на 140,19 %.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
Предмет на делото са обективно кумулативно съединени установителен иск с
правно основание по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и осъдителен иск с правно основание
2
чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
В доказателствена тежест на ищеца по предявения установителен иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е да установи по делото, при условията на пълно и
главно доказване, наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение с
ответника по сключен договор за потребителски кредит ***/14.04.2022 г., с посочените
в исковата молба параметри, нищожност на договорната клауза на чл. 27 от договора,
предвиждаща неустойка за непредставяне на обезпечение, на твърдените основания.
Фактическият състав на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно
получаване на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още при самото
получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в
имуществото на друго. Типичен случай на начална липса на основание е налице в
случаите, в които е получено нещо въз основа на нищожна сделка, респективно въз
основа на нищожна клауза от договор, в който смисъл са разясненията, дадени в т. 1 от
Постановление № ***. по гр. д. № 1/79 г. на Пленума на ВС. Следователно, за
основателността на предявената осъдителна искова претенция в доказателствена
тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, факта на
получаване на процесната сума в размер на 300,73 лв. от ответника въз основа на
сочената за недействителна договорна клауза от процесния договор за паричен заем.
Между страните не е спорно и от изслушаното по делото заключение на
съдебно-счетоводна експертиза /л. 96 и сл./ се установява, че претендирана от ищеца
сума в размер на 300,73 лв., представляваща договорна неустойка за непредставяне на
обезпечение, е платена на основание чл. 27 от процесния договор за потребителски
кредит ***/14.04.2022 г .
Спорно между страните е действителна ли е неустоечната договорна клауза,
въз основа на която е начислена и удържана сумата.
Настоящият съдебен състав намира, че клаузата по чл. 27 от договора за
потребителски кредит е неравноправна, защото изискването за предоставяне на
обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция съдържа множество изначално
поставени ограничения и конкретно определени параметри, които предвид характера,
броя и изключително краткия срок, в който следва да бъдат предоставени – тридневен
от подписване на договора, на практика правят задължението неизпълнимо.
Конкретните условия на обезпечението са регламентирани в чл. 17 от приложимите
Общи условия /л. 43/, като част от тях са минимален брутен доход за поръчителя –
1 500 лв., валидно трудово или служебно правоотношение при последен работодател
минимум 6 месеца, да не е поръчител по съществуващ кредит и т.н. Уговорена по този
начин неустойката обезпечава не пряко изпълнението на задълженията за връщане на
главницата и за плащане на възнаградителната лихва по заема, а изпълнението на
задължението за предоставяне на обезпечение. Така уговорена неустойката се дължи
независимо от своевременното изпълнение на задълженията за главница и лихва,
съобразно уговорения погасителен план. Предвид изложеното, съдът приема, че така
уговорената неустойка по своя характер притежава санкционна функция, но не зависи
от вредите от това неизпълнение, а цели да се кумулира със задължението,
включително е предвидена като размер от погасителните вноски, което се отклонява от
обезпечителната и обезщетителната й функция и противоречи на принципа на
добросъвестността. Обстоятелството, че същата е включена наред с основното
задължение в погасителния план също води до извод, че не цели обезпечаване на
кредита, а скрито възнаграждение, без да е включено в ГПР, с което на самостоятелно
основание заобикаля закона, с оглед разпоредбата на чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК вр.
параграф 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК. Отделно от това, с така
уговорената неустойка се цели дерогиране разпоредбите на глава 4 от ЗКП относно
3
оценката на кредитоспособността на потребителя, която оценка следва да бъде
извършена преди сключване на договора за потребителски кредит от страна на
кредитора, което на самостоятелно основание я прави вероятно неравноправна.
По аргумент от чл. 19 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи и бъдещи /лихви, преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения/, като в него не се включват разходите, които потребителят дължи при
неизпълнение на договора. Уговарянето на възнаграждение за присъщи на основния
предмет на договора услуги заобикаля ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК /ГПР да не е
по-висок от пет пъти размера на законната лихва, т.е. 50%/. С невключването на
скритото възнаграждение се постига заблуждаваща търговска практика по смисъла на
**** на СЕС, съответно настоящият съд, анализирайки „неустойката“ стига до извод
за неравноправния й характер, съответно за нейната нищожност.
В обобщение, по изложените съображения, съдът намира клаузата на чл. 27 от
процесния договор за потребителски кредит за нищожна поради противоречие с
посочените разпоредби на ЗПК. Доколкото не е спорно и от заключението на съдебно-
счетоводната експертиза се установи, че претендираната сума в размер на 300,73 лв. е
платена въз основа на нея, т.е. при начална липса на основание, предявеният
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е основателен и следва да
бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода на спора и по аргумент от чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има право
на разноски. С представен списък по чл. 80 ГПК /л. 90 от делото/ се претендират
разноски, както следва: 100 лв. – държавна такса, и 300 лв. – депозит за вещо лице и
1680 лв. – платен в брой адвокатски хонорар.. Релевираното от ответника възражение
по чл. 78, ал. 5 ГПК, с оглед правната и фактическа сложност на делото, извършените
процесуални действия от процесуалните представители на ищеца и размера на
присъжданите хонорари по идентични дела, е основателно, поради което размерът на
адвокатското възнаграждение, което следва да бъде платено от ответника, следва да
бъде намалено до сума в размер на 480 лв. с ДДС.
С оглед изхода на спора, искането на ответника за присъждане на разноски е
неоснователно.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от Н. Н. Х., ЕГН **********, със съдебен адрес:
град *****, срещу ответника „**“ /////// *****, със седалище в град **** и адрес на
управление: пл. *** иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
НИЩОЖНОСТТА договорната клауза на чл. 27 от договор за потребителски кредит
/паричен заем/ ***/14.04.2022 г., предвиждаща неустойка за непредоставяне на
обезпечение, сключен между ищеца, в качеството на кредитополучател, и ответника, в
качеството на кредитор.
ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, „**“ /////// *****, със седалище в
град **** и адрес на управление: пл. „***, да плати на Н. Н. Х., ЕГН **********, със
съдебен адрес: град *****, сума в размер на 300,73 лв., представляваща недължимо
платена сума – неустойка по чл. 27 от договор за потребителски кредит /паричен заем/
***/14.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
4
исковата молба – 03.11.2023 г., до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „**“ /////// *****, със седалище в град
**** и адрес на управление: пл. „***, да плати на Н. Н. Х., ЕГН **********, със
съдебен адрес: град *****, сума в размер на 880 лв., представляваща разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5