М О Т И В И:
Подсъдимият И.Т.И., роден на *** г., е предаден на съд за
престъпление по чл.199, ал.1, т.4 във връзка с чл.198, ал.1 във връзка с чл.29, ал.1, б.”а” от НК за
това, че на 02.07.2010 г., в град
Ч., обл. С., отнел чужда движима вещ – мобилен телефон марка „********”
с IMEI: ************ на стойност *** лева от владението на П.В.П. *** с
намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това заплашване и деянието е извършено в условията на опасен
рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.”а” от НК.
Подсъдимият И.Т.И. по реда на чл.371, т.2 от НПК признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Въз основа на
самопризнанието, направено от подсъдимия, съпоставено със събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, съдът прие за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият И.Т.И. е роден на *** ***,
където е и постоянното му местоживеене.
Подсъдимият е с ******* образование, неженен, безработен.
Подсъдимият И.Т.И. е осъждан
многократно – като всички постановени спрямо него присъди (на общ брой повече
от петнадесет) са за кражби и грабежи, извършени от подсъдимия като
непълнолетен.
С Определение от 13.03.2003 г., постановено по НЧД №
24/2003 г. по описа на Районен съд – Ч.,
на основание чл.23 - 25 от НК, спрямо подсъдимия по настоящото дело – И.Т.И.
– е определено общо наказание по НОХД № 59/2000 г., НОХД № 79/2000 г., НОХД №
38/2001 г., НОХД № 141/2001 г., НОХД № 143/2001 г., НОХД № 175/2001 г., НОХД №
195/2001 г., НОХД № 205/2001 г., НОХД № 217/2001 г., НОХД № 233/2001 г., НОХД №
160/2002 г., НОХД № 147/2002 г., НОХД № 99/2002 г. и НОХД № 151/2002 г. – всички по описа на Районен съд – Ч., в размер
на единадесет години лишаване от свобода.
На 19.12.2007 г., И.Т.И. *** условно
предсрочно с неизтърпяна част от горепосоченото наказание – една година и седем
месеца.
Гореизложените безспорни факти се установяват от съдържащите се в досъдебното производство
декларация за семейно, материално и имотно състояние – л.29, характеристична справка – л.36, от изисканите с разпореждането за насрочване на
делото и
приложени към същото справка за
съдимост рег.№ 963/16.11.2010 г. и бюлетини за съдимост на подсъдимия И.Т.И..***, в ранния следобед, около 14.30 часа,
непълнолетният П.В.П. вървял пеша през парк „М.”, в източна посока, придвижвайки се към автогарата. Имал уговорка
със свой приятел - Г. К., в 14.45 часа да се качат на влака за
гр. П. от ж.п. гара Ч.. Точно на изхода на парка, в близост до Автогарата, свидетелят
П.В.П. дочул някой на висок глас да вика след него. Дочул нещо от рода на „Ей, момче!”. Свидетелят се спрял, обърнал се и видял подсъдимия И.Т.И.,
който, след като се приближил до него, го
попитал „колко е часът”. Свидетелят П.В.П. бръкнал в джоба на панталона си, за
да извади мобилния си телефон, от който да
види колко е точно часът. В този момент подсъдимият пък бръкнал под потника, с който е
бил облечен и извадил един малък като размери газов пистолет. Същият е без номера, с дължина 12 мм x 90 мм и дебелина 26 мм. Този пистолет
подсъдимият насочил към свидетеля с думите: “Давай парите!”. Непълнолетното
момче му отговорило, че няма в себе си пари, след което подсъдимият му казал:
“Давай тогава телефона!”. Свидетелят отвърнал на подсъдимия, че не носи в себе си телефон и че насоченият
срещу него пистолет е много малък и сигурно не е истински. За да опровергае
последното подсъдимият И.Т.И. насочил
нагоре във въздуха пистолета и произвел не много силен изстрел с него. След
този изстрел, подсъдимият отново насочил
пистолета към свидетеля, при което последният уплашен му дал носения в
себе си мобилен телефон марка „********” с IMEI код **********. После
свидетелят, треперейки обяснил на подсъдимия, че не носи нищо друго ценно в
себе си. Подсъдимият И.Т.И. с едната си
ръка опипал джобовете на непълнолетното
момче и след като не открил нищо друго в тях, му казал: “Веднага
отивай на гарата и да не си мръднал оттам!”. После заплашил свидетеля никому да не казва за случилото се и се отдалечил.
Свидетелят П.В.П.
продължил пътя си към ж.п. гара Ч.. Срещнал се с приятеля си Г. К. и
двамата се качили във влака за град П. Докато пътували, използвайки мобилния
телефон на приятеля си, свидетелят П.В.П. се обадил на ***** си –Н.В.П.. Разказал
**за случилото се. Свидетелката Н.В.П. казала на ***** си веднага да се връща
обратно в град Ч. След пристигането му, около 16.30 часа, свидетелят П.В.П.,
придружен от родителите си, отишъл в ***
„П.” – Ч. Подадена била жалба за случилото се.
Мобилният
телефон, с който се сдобил по описания начин, подсъдимият И.Т.И. продал на
свидетеля Г.С. *** за сумата от ** лева. Притежаваният от него пък газов
пистолет, с помощта на който отнел мобилния телефон, продал на свидетеля А.Ф.Х.,***,
за сумата от *** лева. Този свидетел пък го препродал на свидетеля Р.И.С.. Впоследствие
и мобилният телефон, и газовият пистолет са предадени доброволно в *** „П.” гр.
Ч. от владеещите ги лица. Срещу разписка телефонът на свидетеля П.В.П. е върнат
на *** му.
Гореизложените
фактически обстоятелства съдът прие за установени по несъмнен и категоричен
начин, съпоставяйки направеното от подсъдимия самопризнание по смисъла на
чл.371, т.2 от НПК с
-показанията
на свидетелите П.В.П. – л.37 ДП, Н.В.П. – л.38 и л.39 ДП, Г.С.Н. – л.41 ДП (закупил от подсъдимия мобилния телефон), А.Ф.Х.
– л.40 ДП (закупил от подсъдимия газовия пистолет) и Р.И.С. – л.42 ДП (закупил
от свидетеля А.Ф.Х. газовия пистолет);
-обстоятелствата
по протоколи за доброволно предаване от 16.07.2010 г. (л.16 ДП) и от 23.08.2010
г. (л.43 ДП), съдържащи обясненията на Г.С. Г. и Р.И.С. относно произхода на доброволно
предадените от тях в *** “П.” – Ч. вещи;
-резултата от
проведеното на 12.07.2010 г. разпознаване на лица, обективирано в протокол от
същата дата – л.20 ДП;
-жалба (сигнал
за извършено престъпление) – л.12 ДП.
От
заключението на изготвена в хода на досъдебното производство съдебно-оценъчна експертиза
(л.51 ДП) се установява, че стойността
на мобилния телефон марка „********” с IMEI код **********, отнет на
02.07.2010г. от владението на свидетеля П.В.П.,
е *** лева.
В хода на досъдебното производство по
отношение на газовия пистолет е назначена балистическа експертиза, заключението
на която е обективирано в Протокол № 409/17.09.2010 г. (л.45 ДП). Видно от последното е, че ползваното от
подсъдимия оръжие по време на извършване на деянието представлява газов
пистолет, с неустановена марка, модел и идентификационен номер, че е годно да
произвежда изстрел и че не представлява огнестрелно оръжие по смисъла на
ЗКВВООБ.
В хода на досъдебното производство е
назначена експертиза и по отношение на подсъдимия – съдебно-психиатрична. От
заключението на същата (л.53 ДП) се установява, че подсъдимият И.Т.И., макар и
да страда от „***************”, е разбирал
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си,
както и че може да участва във всички фази на наказателното производство.
В
обстоятелствената част на горепосоченото заключение относно диагностицираното у
подсъдимия заболяване ***************, вещото лице д-р И.Г.Н., изготвило
същото, пояснява, че при лицата с такова заболяване е налице грубо безразличие
към социалните изисквания и норми, към чуждото страдание и чувствата на
останалите; че тези лица могат да бъдат с много нисък праг на фрустрация и
реагират с агресия, нападение, насилие и мъст; че за проявите си търсят вина в
другите и че нямат трайни приятелства.
При така
установените фактически обстоятелства, съдът прие следното от ПРАВНА
СТРАНА:
Въз основа на
това, че под непосредственото въздействие на заплашването, осъществено от
подсъдимия И.Т.И. спрямо свидетеля П.В.П.,
последният му е дал мобилния си телефон, съдът прие, че извършеното от
подсъдимия деяние съставлява грабеж по смисъла на чл.198, ал.1 от НК.
Подсъдимият е действал при форма на вина пряк умисъл, проява на който е
произведения от подсъдимия изстрел, целящ да убеди пострадалия, че реално е
застрашен от насоченото оръжие срещу му.
Тъй като
всички предходни осъждания на подсъдимия са за престъпления, извършени от
него като непълнолетен, същите –
съгласно чл.29, ал.2 от НК - не могат да
определят настоящото деяние като такова, извършено при условията на опасен
рецидив.
Водим от
гореизложеното, съдът прие:
-че след като
на 02.07.2010 г. в гр. Ч. обл. С., е
отнел чужда движима вещ – мобилен телефон марка „***********” с IMEI: **************
на стойност *** лева от владението на П.В.П. *** с намерение противозаконно да
я присвои, като е употребил за това заплашване, действувайки при форма на вина
– пряк умисъл, подсъдимият И.Т.И., както от обективна, така и от
субективна страна е извършил престъпление по чл.198, ал.1 от НК, в извършването
на което го призна за виновен;
-че
подсъдимият И.Т.И. е невинен в това да е
извършил горепосоченото престъпление, действайки при условията на опасен
рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.”а” от НК, поради което го оправда по
повдигнатото му по-тежко обвинение за престъпление по чл.199 ал.1 т.4 във връзка с чл.198 ал.1 във
връзка с.чл.29 ал.1 б.”а” от НК.
За извършеното
от подсъдимия И.Т.И. престъпление законът предвижда наказание
лишаване от свобода от три до десет години.
При определяне
на наказанието за извършеното от подсъдимия И.Т.И. престъпление, съдът взе
предвид следните обстоятелства по чл.54 от НК:
висока степен на обществена опасност на подсъдимия като деец предвид
съдебното му минало, както и предвид това,
че настоящото деяние е извършено
в относително кратък интервал след изтърпяване
от подсъдимия на определеното като общо по няколко присъди наказание от
единадесет години лишаване от свобода; средна към висока степен на обществена
опасност на конкретното престъпно деяние,
обусловена от цялостния маниер, време и място на извършването му и
стойността на имуществото – предмет на престъплението; социалната среда на подсъдимия - слабо укоряваща деяния
от вида на извършеното като средство за препитание; оказаното от подсъдимия в хода на
досъдебното производство пълно
съдействие за установяване на обективната истина, в резултат на което,
имуществото – предмет на престъплението – относително бързо след извършване на
деянието е възстановено на пострадалия; здравословното състояние на подсъдимия
и влиянието на същото върху личността
му.
Преценявайки
горепосочените обстоятелства по отделно и в съвкупността им, съдът прие, че е
налице превес на смекчаващите отговорността такива, поради което – по реда на чл.54 от НК – определи на
подсъдимия И.Т.И. наказание от четири години и три месеца лишаване от свобода.
Съгласно
чл.373, ал.2 от НПК при постановяване на осъдителна присъда от съда при
провеждане на съкратено съдебно следствие по чл.372, ал.4 във връзка с чл.371,
т.2 от НПК - каквото бе това, проведено
по настоящото дело, наказанието се
определя при условията на чл.58а от НК, съгласно ал.1 първа на който, определеното по
реда на разпоредбите от Общата част на НК наказание, се намалява с една трета.
Водим от гореизложеното, намалявайки определеното по реда на
разпоредбите от Общата част на НК наказание от четири години и три месеца
лишаване от свобода с една трета, съдът
осъди подсъдимия И.Т.И. на две години и десет месеца лишаване от свобода, което
наказание постанови същият да изтърпи
при първоначален “строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип на
основание чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС.
На
основание чл.189 от НПК съдът осъди подсъдимия И.Т.И. да заплати в полза на
Съдебната власт, по бюджетната сметка на Окръжен съд – С. сумата от ********
лв. – разноски по делото.
Относно
вещественото доказателство – 1 брой газов пистолет без номера с дължина 12мм x 90мм и дебелина 26мм, както и 1 брой пълнител за
газовия пистолет без боеприпаси, намиращи се на съхранение при домакина на *** “П.”
- гр. Ч., съдът постанови след влизане в сила на присъдата същото да се
унищожи от служба КОС при ** ”П.” – Ч.
Воден
от горните съображения, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: