Решение по дело №365/2024 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано по касационна жалба, подадена от Н. Е. П., [ЕГН] от гр. Габрово, ул. "Д-р Тота Венкова" № 11, ет. 5, ап. № 14 срещу Решение № 111 от 25.07.2024 година по АНД № 430/2024 г. по описа на Габровския районен съд. С решението на районния съд е потвърдено Наказателно постановление № 24-0892-000287, издадено на 24.04.2024 г. от Началник на група в Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Габрово, с който за нарушение по чл. 138, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя на основание чл. 185 от Закона за движение по пътищата ЗДвП) е наложена глоба в размер на 20 лева. В жалбата излага подробни доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение – твърди същото да било постановено в нарушение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуални правила - отменителни основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК и търси неговата отмяна, както и на горното НП.

Ответникът по касационната жалба - Началник на група в Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Габрово - становище по жалбата не ангажира.

Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово, заема становище, че жалбата е неоснователна и предлага решението на РС, гр. Габрово да бъде оставено в сила.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, установи следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК във връзка с чл. 63г от ЗАНН. Същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство, а по същество е основателна.

При проверката по чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2-ро от ЗАНН съдът не установи пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.

Въз основа на наличните в делото доказателства, въззивния съд установил следното: Около 10,10 часа на 20.03.2024 година полицейските служители – свидетелите Елизар ИИлиев, мл. автоконтрольор в Сектор „ПП” при ОД на МВР Габрово и М. С., по време на изпълнение служебните си задължения спрели за проверка лек автомобил марка „Дайхатсу”, модел „Териус” с Рег. № 014В580, движещ се по път, отворен за обществено ползване. При извършената проверка установили, че монтираните на съответните за това места регистрационни табели са издадени на фирма - „Стил Г 2009”, както и че жалбоподателят П., който го управлявал не носел в себе си изискуемата се пътна книжка. В автомобила нямало друго лице.

Жалбоподателя помолил и баща му донесъл пътната книжка и при извършената проверка се установило, че Н. П. не е вписан в нея като водач, който има правото да управлява МПС с тези регистрационни табели.

При тези констатации и във връзка с чл. 30, ал. 16 и чл. 30, ал. 17 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена от министъра на вътрешните работи (Наредбата) св. И., в присъствието на св. С. и на жалбоподателя, съставил срещу последния приложения Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA, бланков № 1213091 от 20.03.2024 година, с който приел, че след като на посочената дата, в гр. Габрово, е управлявал описания по-горе лек автомобил, собственост на търговско дружество, регистрирано с Рег. № 014В580, без да е представлявал лице, вписано в пътната книжка Серия В, № 0613539, важаща до 13.12.2026 г. на фирма „Стил Г 2009” ЕООД, гр. Габрово и непридружен от неин представител, с което жалбоподателя виновно е нарушил чл. 138, ал. 1 - НА ПЪТИЩАТА, ОТВОРЕНИ ЗА ОБЩЕСТВЕНО ПОЛЗВАНЕ ДОПУСКА ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО, КОЕТО НЕ ОТГОВАРЯ НА ИЗИСКВАНИЯТА НА ЗДВП И НА ИЗДАДЕНАТА ВЪЗ ОСНОВА НА НЕГО Наредба № I-45/2000 Г. НА МВР от ЗДВП.

Актът е подписан и получен от П., който не вписал възражения, такива няма данни да са постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на акта и останалите материали по административно-наказателната преписка на 24.04.2024 г. ответникът издал посоченото по-горе наказателно постановление, с което при пресъздаване изложеното в АУАН на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 185 от ЗДвП за нарушение по чл. 138, ал. 1 от ЗДвП наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 20 (двадесет) лева.

Тази фактическа обстановка районният съд е установил въз основа на събраните по делото документи, съдържащи се в представената административнонаказателна преписка, същата не се и спори от страните. Наведените в жалбата пред него оплаквания са били преценени като неоснователни от решаващия състав. Същият е приел за безспорно установени противоправното деяние, времето и мястото на извършването му. Въззивният съд е приел за съобразени както срока за атакуване НП, така и давностния срок по чл. 34, ал. 1, б. „В“ от ЗАНН при издаването му. Намерил е, че административнонаказващият орган правилно е ангажирал отговорността на П., в качеството му на лице, което е управлявало процесния автомобил, на който са били монтирани процесните табели. Направен е извод, че водачът на процесното МПС е съзнавал, че не отговаря на съдържащите се в чл. 30, ал. 16 от Наредба № I-45 изисквания, а именно че собственото на търговец МПС, снабдено с временни регистрационни табели по реда на чл. 30, ал. 1 от Наредбата може да бъде управлявано само от водачи, определени от това лице при подаване на заявлението за издаване на табелите, при това със задължителното присъствие на представител на въпросното лице при осъществяване на самото управление на автомобила.

При така изяснените обстоятелства, решаващият състав е намерил подадената от П. жалба за неоснователна, като е преценил, че извършеното от същата деяние осъществява от обективна и субективна страна признаците на нарушение по чл. 138, ал. 1 от ЗДвП. Той е формирал извод за законосъобразност на проведената процедура по издаването на НП, установяващо и санкциониращо посоченото деяние, правилност на дадената квалификация на извършеното нарушение и законосъобразност на дейността по индивидуализиране на наказанието.

Настоящия състав намира тези изводи за неправилни, като съображенията за това са следните:

По делото пред въззивната инстанция, а и пред настоящата такава не са представени доказателства, не се и твърди жалбоподателят да е лице, представляващо или пък имащо каквато и да е връзка с посоченото търговско дружество.

Съгласно чл. 138, ал. 1 от ЗДвП на пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат превозни средства, които отговарят на изискванията на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови актове.

Съгласно чл. 30, ал. 1 от цитираната Наредба на лице – търговец по смисъла на Търговския закон, извършващо като основна търговска дейност внос, производство и/или продажба на превозни средства, се предоставят временни табели с регистрационен номер със срок от три години. Временните табели с регистрационен номер се предоставят за ползване при управление на нерегистрирано в националния регистър на превозните средства моторно превозно средство на територията на страната за тестване, придвижване до съответните органи на държавната администрация, до сервиз, от един търговски обект до друг и до официално обявено изложение, ал. 13 вменява задължението на търговеца или упълномощени от него лица да води дневник за завеждане на издадените му временни табели и пътни книжки съгласно заявения брой временни табели с регистрационни номера, ал. 14 от своя страна регламентира данните, които следва да се вписват в пътната книжка,

Според ал. 16 и 17 от Наредбата временни табели с регистрационен номер се ползват само за МПС, собственост на търговеца от лицата, определени от него при подаване на заявлението за издаването им и при това ползване в превозното средство (или в теглещото МПС) задължително присъства представител на лицето по ал. 1, т.е. на търговеца.

Разпоредбата на чл. 185 от ЗДвП предвижда за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните да се наказват с глоба 20 лв.

При анализа на така относимата към случая нормативна уредба, настоящият състав формира извод, че жалбоподателят не е годен субект на вмененото му административно нарушение – видно от изложеното по-горе цитираните норми вменяват задължения единствено и само за лицата по чл. 30, ал. 1 от Наредбата, при което жалбоподателят като лице, нямащо връзка с търговеца няма как да носи отговорност за допускането процесното МПС, оборудвано с временни табели, да се движи по пътищата при установените липса на вписване в пътната книжка на конкретния водач и непридружаване на последния от съответното лице.

Описаните действия, които следва да се предприемат за да се движи процесното МПС са както се посочи вменени в задължение на собственика на МПС, доколкото същото и пътната книжка са принципно в негова власт и негова е отговорността за действията на негови служители, респективно представители.

В този смисъл съставените АУАН и НП и не отговарят в изискваната от Закона степен на разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 4 и 5, съответно чл. 57, ал. 1, т. 6 и 7 от ЗАНН, досежно необходимите реквизити.

В случая в АУАН и НП липсва ясно посочване какво точно е извършил жалбоподателя – сочат се негови действията по управляване МПС, при неизпълнение задълженията на лицето по чл. 30, ал. 1 от Наредбата и по никакъв начин не се обосновават негови действия по допускане/недопускане по пътищата, отворени за обществено ползване да се движат само превозни средства, които отговарят на изискванията на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови актове.

Така както е описано вмененото на жалбоподателя нарушение съществено е затруднено правото му надлежно да се защити доколкото в коментираните актове се съдържа обвинение за едновременни действие – управление на МПС при констатираните обстоятелства и бездействие – допускане това управление.

Непрецизно и в АУАН, и в НП е посочена нарушената разпоредба, като не е посочено във връзка с кои точно текстове от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. е извършеното нарушение. Действително в съдържанието им въпросните разпоредби са посочени, поради което и това нарушение не се цени като съществено такова.

Налично е и друго съществено нарушение, водещо до незаконосъобразност на процесното НП, а именно всъщност в АУАН и в НП са описани две различни нарушения. Първото по чл. 138, ал. 1 от ЗДвП вр. чл. 30, ал. 16 от НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г., а второто по чл. 138, ал. 1 от ЗДвП вр. чл. 30, ал. 17 от НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г., при което не става ясно и за кое от двете, напълно различни нарушения е санкциониран жалбоподателя.

Гореизложеното налага извода за незаконосъобразност на оспореното пред РС НП, поради съществени процесуални нарушения, водещи до невъзможност жалбоподателя да разбере за какво точно е санкциониран и да адекватно организира защитата си, а до невъзможност съда да извърши адекватен съдебен контрол върху санкционния акт.

При това положение постановеното от Районен съд – Габрово решение е неправилно, тъй като потвърждавайки НП съдът не е приложил правилно закона, с оглед на което и касационната жалба е основателна.

С оглед изложените по-горе съображения за незаконосъобразност на процесното НП, същото следва да бъде отменено.

Разноски не са поискани и няма доказателства за направени такива, поради което и не се присъждат.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. второ, във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК и във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административeн съд-Габрово

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 111 от 25.07.2024 година по АНД № 430/2024 г. по описа на Габровския районен съд.

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Наказателно постановление № 24-0892-000287, издадено на 24.04.2024 г. от Началник на група в Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Габрово, с който за нарушение по чл. 138, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на Н. Е. П., [ЕГН] от гр. Габрово, ул. "Д-р Тота Венкова" № 11, ет. 5, ап. № 14 на основание чл. 185 от Закона за движение по пътищата ЗДвП) е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението не подлежи на обжалване.