Решение по дело №452/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 27, ал. 1 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/.

Образувано е по жалба подадена от Д. С. Г., [ЕГН] и М. С. Ф., [ЕГН] и двамата с адрес *** [жк] [адрес], против Заповед № РД 15-1589 от 07.08.2024 г. на Кмета на Община Сливен. С оспорената заповед на основание чл.25, ал. 1 и чл.21, ал. 1 от Закона за общинската собственост, в съответствие с влязъл в сила План за регулация на улици, на поземлени имоти за обществени мероприятия и устройствени зони на м.“Хисарлъка”, “Градището” и “Среди дол”, CO „Изгрев”, землище Сливен, одобрен с Решение № 807 от 22.12.2005г. на Общински съвет - Сливен, предвиждащ реализиране на улица от о.т.201 до о.т.202, за осигуряване на достъп до имоти и при спазени изискванията на чл.25, ал.1 от ЗОС - публикувани обявления в два централни ежедневника, един местен вестник, в официалния сайт и на информационното табло на Община Сливен се отчуждава в полза на Община Сливен 138,5 кв.м земя, ведно с подобренията в нея, от поземлен имот с идентификатор 67338.403.308, м.“Градището”, CO „Изгрев”, землище Сливен; трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, граници на имота: ПИ 67338.403.307, ПИ 67338.403.261 и ПИ 67338.403.205, собственост на Д. С. Г. и М. С. Ф., съгласно нотариален акт № 86, том III, дело 420/2019г., вписан по ЗС/ПВ с вх.рег.№ 3774 от 24.06.2019г., Акт №138, том XIII, дело 2233. Определено е дължимото парично обезщетение за предвидените за отчуждаване 138,5 кв.м земя и подобрения в общ размер на 7 380,00лв., разпределено съобразно квотите на съсобственост както следва: 1. На Д. С. Г., собственик на 1/2 ид.ч. сума в размер на 3 690,00 лв. /три хиляди шестстотин и деветдесет лв./. 2. На М. С. Ф., собственик на 1/2 ид.ч. сума в размер на 3 690,00 лв. /три хиляди шестстотин и деветдесет лв./.

В жалбата са релевирани доводи за материална незаконосъобразност на оспорения административен акт. Развити са съображения относно неправилност на отчуждаването, с твърдение, че частта, която се отчуждава от собствения им имот е повече от тази посочена в оспорения акт. Оспорва се и размерът на определеното дължимо парично обезщетение, като се счита, че същото е несправедливо и крайно занижено. Моли се съда да постанови решение, с което да отмени оспорената заповед на Кмета на Община Сливен, алтернативно да я измени в частта, с която е определено паричното обезщетение за предвидените за отчуждаване 138,5 кв. м.

По искане на жалбоподателя Г. по делото е конституирана като заинтересована страна съпругата му М. С. Г., която съгласно представените документ за собственост и удостоверение за сключен граждански брак № ********** издаден на 21.08.2015 г. от Община Сливен, притежава част от имота предмет на оспорената заповед в режим на съпружеска имуществена общност.

В съдебно заседание жалбоподателят Г. се явява лично и чрез пълномощника си адв. Д. Д. поддържа жалбата. Заявява, че оспорва заповедта в нейната цялост като твърди, че отчуждителното производство засяга около 400 кв. м., а не 138 кв. м. Счита, че производството е опорочено, поради това, че не са конституирани в него всички надлежни страни. Съпругата на жалбоподателя не е участник в административното производство, а това е абсолютно процесуална предпоставка за правилност на постановената отчуждителна заповед. По отношение на материалните предпоставки за постановяване на заповедта, счита, че заповедта страда от порок, дотолкова, доколкото стойността на определеното обезщетение е значително по-малко от пазарната стойност. Моли да се отмени атакуваната заповед, като неправилна. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата - Кмета на община Сливен, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата, като неоснователна. Моли съда, да постанови решение, с което да отхвърли жалбата. Претендира разноски.

Заинтересованата страна М. Г. се явява лично. В писмено становище заявява, че се присъединява към жалбата с искане за отмяна на заповедта. Намира същата за постановена в противоречие със закона, тъй като отчуждителното производство е проведено без нейно участие.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административноправния спор:

Оспорващите са собственици на процесния имот видно от приложените по делото нотариален акт № 86, том III, дело 420/2019г., вписан по ЗС/ПВ с вх.рег.№ 3774 от 24.06.2019г., Акт №138, том XIII, дело 2233/2019 г. и скица на поземлен имот № 15-715264 от 03.07.2023 год. издадена от СГКК гр.Сливен.

Отчуждителното производство е предприето с оглед необходимостта от реализиране на обект публична общинска собственост, а именно „Реализиране на улица от о.т.201 до о.т.202 за осигуряване на достъп до поземлени имоти без пътен достъп в местността м.“Хисарлъка”, “Градището” и “Среди дол”, CO „Изгрев”, землище Сливен, съгласно приетия и одобрен ПУП - План за регулация на улици с Решение № 807 от 22.12.2005г. на Общински съвет - Сливен, за който липсват данни, а и не се спори, че не е обжалван от оспорващите. С влезлия в сила ПУП - План за регулация на улици одобрен с решение на Общински съвет Сливен № 807 от 22.12.2005 г. се предвижда реализиране на част от улица от о.т.201 до о.т.202 за осигуряване на достъп до имоти. Съгласно плана за реализирането на този обект и за задоволяване на неотложна общинска нужда се налага отчуждаване на 138,5 кв.м земя, ведно с подобренията в нея, от поземлен имот с идентификатор 67338.403.308, м.“Градището”, CO „Изгрев”, землище Сливен; трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване собственост на оспорващите.

С обявление изх. № 0820-111 от 01.07.2024 г. (л.32 по делото) до засегнатите собственици на поземления имот Д. Г. и М. Ф., публикувано в два централни (вестник „България днес" от 04.07.2024 г., вестник „24 часа" от 04.07.2024 г.) и един местен вестник (офис на „АЛО bg" 01.07.2024 г.), както и на интернет страницата на общината (стр.37 по делото) и на информационното табло на Община Сливен на 01.07.2024 г., за което е съставен протокол (приложен на л.31 по делото), Кметът на община Сливен е уведомил заинтересованите лица за откриване на процедура по отчуждаване на 138,50 кв.м земя от поземлен имот с идентификатор 67338.403.308, м.“Градището”, CO „Изгрев”, землище Сливен.

По отношение на подлежащия на отчуждаване имот Община Сливен възложила оценка и такава била изготвена на 01.03.2024 г. от „Оценителска компания" ООД гр. Сливен с л. о. и. М. П., съгласно която отчуждаваната част от 138, 50 кв. м., ведно с подобренията в него от поземлен имот с идентификатор 67338.403.308 целия с площ 1084 кв.м. /л.24 ./ е оценен на 7 380 лв. За да определи пазарната цена на оценяваната част от имота, която подлежи на отчуждаване в общ размер на 7 380 лева, лицензираният оценител е ползвал разходния подход и сравнителен метод.

Въз основа на изготвената оценка с оспорената в настоящото производство Заповед № РД-15-1589/07.08.2024 г. на Кмета на Община Сливен на основание чл.25, ал. 1 и чл.21, ал. 1 от Закона за общинската собственост, в съответствие с влязъл в сила План за регулация на улици, на поземлени имоти за обществени мероприятия и устройствени зони на м.“Хисарлъка”, “Градището” и “Среди дол”, CO „Изгрев”, землище Сливен, одобрен с Решение № 807 от 22.12.2005г. на Общински съвет - Сливен, предвиждащ реализиране на улица от о.т.201 до о.т.202, за осигуряване на достъп до имоти, се отчуждават 138,5 кв.м земя, ведно с подобренията в нея, от поземлен имот с идентификатор 67338.403.308, м.“Градището”, CO „Изгрев”, землище Сливен, собственост на Д. С. Г. и М. С. Ф., като е определено парично обезщетение в общ размер на 7 380,00лв., разпределено съобразно квотите на съсобственост както следва: 1. На Д. С. Г., собственик на 1/2 ид.ч. сума в размер на 3 690,00 лв. 2. На М. С. Ф., собственик на 1/2 ид.ч. сума в размер на 3 690,00 лв..

Процесната заповед на кмета на община Сливен е поставена на информационното табло на община Сливен на 07.08.2024 г., видно от представен на л.39 по делото протокол, обявена е на интернет страницата на общината (л.37 по делото). Заповедта е съобщена на оспорващите с писма изх.№ 9400-17338/07.08.2024 г. и № 9400-17339 г. Видно от приложените по делото обратни разписки (л.10 и л.12 по делото) писмата са получени от оспорващите на 26.08.2024 г.

С оглед изясняване на обстоятелства от значение за делото, е допусната и назначена съдебно-техническа експертиза. Съгласно заключението на експертизата, предмет на отчуждаването - съгласно скица-проект (лист № 21) в делото във връзка с частично прилагане на План за улична регулация на м. „Хисарлъка", CO „Изгрев", гр. Сливен от о.т. 201 до о.т. 202 е площ от ПИ 67338.403.308 в размер на 138,5 кв.м.; При огледа на място е установено, че в частта от имот 67338.403.308, предвидена за отчуждаване са изпълнени следните подобрения: - По западната и северната имотни граници е изпълнена ограда – метална поцинкована мрежа, закрепена на стоманобетонови колове - обща дължина 84 м.; Портална врата с дължина 4,0 м. (извън посочената по-горе дължина на оградата); Външна тоалетна с размери 1,20 / 1,20 м.; Настилка от тротоарни плочи с обща площ 15,0 кв.м. и засадени плодни и декоративни насаждения, описани в експертизата с посочена от собственика възраст. Съгласно заключението на експертизата пазарната стойност на отчуждавания недвижим имот, включващ терен, подобрения и трайни насаждения, попадащи в обхвата на предвидената за отчуждаване територия от ПИ 67338.403.308, определена при използване на сравнителния метод и анализни цени и готови такива от Справочник за цените в строителството, възлиза на 15 370 лева към дата на издаване на оспорената заповед и в размер на 15 340 лева към 01.03.2024 г..

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:

Жалбата, като подадена от активно легитимирани лица, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за частично основателна, поради следните съображения:

Производството е във връзка с отчуждаване на част от имот - частна собственост, за предстоящо изграждане на имоти - публична общинска собственост, и е извършено по реда на ЗОС. За да отговори на възражението на оспорващите относно извършеното отчуждаване със заповедта, съдът следва да отбележи, че същото е извършено въз основа на влязъл в сила План за улична регулация, одобрен с Решение № 807/22.12.2005 г. на Общински съвет Сливен, за който липсват данни, а и не се спори, че не е обжалван от оспорващите. В случая планът, одобрен на основание чл. 16, ал. 7 от ЗУТ (в относимата редакция), е различен от плана по чл.16, ал.1. Той има за предмет само уличната регулация и определя само външните (към улицата) регулационни линии на имотите. Няма за предмет цялостното регулиране на имотите, нито застрояването им. Планът по чл. 16, ал. 7 от ЗУТ е такъв по чл. 110, ал. 1, т. 2 от ЗУТ и той няма незабавно отчуждително действие и за него са неприложими изискванията за плана с такова действие по чл. 16, ал. 1-6 от закона. В зависимост от предвижданията му то настъпва или по реда на чл. 17 от ЗУТ - със сключване на окончателния договор, или по реда на ЗДС и ЗОС вр. чл. 205 от ЗУТ, респ. чл. 209 от ЗУТ - чрез отчуждаване за изграждане на обекти на публична собственост.

Съгласно чл. 208 от ЗУТ срокът за започване на отчуждителните процедури по ЗДС и ЗОС за израждане на обекти – публична държавна или публична общинска собственост, е 5 години от влизане в сила на плановете и 10 години от влизане в сила на ПУП за изграждане на елементи от техническата инфраструктура по чл. 64 от ЗУТ – публична собственост на държавата и общините, от влизане в сила на плановете. Съгласно Тълкувателно решение № 4/02.11.2016 г. на ВАС – ОСС от І и ІІ колегия характерът на сроковете предвидени в посочения чл. 208 от ЗУТ е преклузивен и изтичането им преклудира възможността за отчуждаване по реда на ЗОС и ЗДС. Следователно в настоящия случай ответникът е наредил отчуждаването на имот след изтичането на 10 - годишния преклузивен срок от влизане в сила на регулационния план за изграждане на процесната улица – публична общинска собственост и след като е преклудирана възможността за отчуждаването на имота по реда на ЗОС.

Съобразно обаче разпоредбата на чл. 208, ал. 2 (Нова – ДВ, бр. 13 от 2017 г.) от ЗУТ, отчуждително производство по Закона за държавната собственост или по Закона за общинската собственост, започнало след изтичане на сроковете по ал. 1, при подаване на заявление за изменение на подробния устройствен план на основание чл. 134, ал. 2, т. 1 се спира до влизане в сила на акта по искането за изменение на плана за съответния имот. Производството за изменение на подробния устройствен план се прекратява, ако между страните се сключи споразумение за продължаване на отчуждителното производство. Очевидно, приетата след тълкувателното решение правна норма, допуска възможността за започване на отчуждително производство и след изтичане на сроковете по чл. 208, ал. 1 от ЗУТ. Доколкото по делото липсват данни, че оспорващите са инициирали процедура за изменение на ПУП, съдът приема, че липсва основание за спиране на производството по отчуждаване.

Общинска собственост са общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване, съгласно чл.2 ал.1 т.1 от ЗОС във вр. с § 7 ал.1 т.4 от ПЗР на ЗМСМА. Улиците са имоти предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от общинско значение и според чл.3, ал.2 от ЗОС са публична общинска собственост. Отчуждителното производството е осъществено за задоволяване на общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, извършено е въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждането на обекти - публична общинска собственост, което се установи от приетото и неоспорено заключение по делото и в този смисъл съответства на целите и основанията посочени в чл.21 ал.1 от ЗОС.

Оспорената Заповед № РД 15-1589/07.08.2024 г. на Кмета на Община – Сливен е издадена от компетентен за целта орган, съгласно чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗОС и е в кръга на правомощията му, съгласно чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, във вр. с чл. 25, ал. 2 от ЗОС. При издаването на заповедта са спазени изискванията на чл. 59, ал.1 и 2 от АПК, във вр. с чл. 25, ал. 2 от ЗОС, като е спазена писмената формата и акта съдържа правните и фактическите основания за издаването му. При издаването на заповедта са спазени процесуалните правила, съобразно изискванията на ЗОС и АПК, като са предприети необходимите съгласно закона действия за уведомяване на адресатите на акта за започналата процедура по отчуждаване. Наведени са доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като в хода на административното производство не е конституирана съпругата на жалбоподателя Г., за която се установява от приложените по делото доказателства, че притежава в СИО част от имота. Настоящият състав не споделя възраженията на жалбоподателя Г., че оспореният акт е незаконосъобразен, с оглед липсата на изрично уведомяване на заинтересованата страна за предстоящото отчуждаване и липсата на изричното й посочване в акта, като съсобственик на отчуждавания имот. Видно от Удостоверение за граждански брак № ********** от 21.08.2015 г. М. С. Г. е съпруга на жалбоподателя, следователно всички действия извършени от административния орган, свързани с процесния имот - попадащ в режим на семейна имуществена общност, по отношение на Д. Г., ползват правните интереси и на М. Г.. Направените от конституираната като заинтересована страна Г. възражения са направени след изтичане на преклузивния срок за оспорване на акта и не следва да се разглеждат. Следва да са отбележи, че доколкото имота е придобит в условията на СИО, другия съсобственик съпруг на жалбоподателя е, такъв по силата на закона. Съществено е това процесуално нарушение, при което в резултат на допуснат пропуск се е стигнало до друг правен резултат. С определяне на обезщетението само по отношение на тези собственици, които са обявени в официалните документи, не се засягат правата и на заинтересованата страна - Г., доколкото тя има право на съответното обезщетение по силата на Семейния кодекс, като съсобственик в условията на СИО. Заповедта е съобразена и с целта на закона и с принципа, че задоволяването на обществения интерес следва да бъде съчетано с получаването от собственика на отчуждения имот на равностойно обезщетение за отнетата собственост, съобразно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗОС. Неоснователни са и възраженията, относно размера на отчуждаваната част от имота – 138,50/1084 идеални части от ПИ, тъй като съгласно представения документ за собственост – НА № 86, том III, дело 420/2019г., вписан по ЗС/ПВ с вх.рег.№ 3774 от 24.06.2019г., Акт №138, том XIII, дело 2233/2019 г. и скица на поземлен имот № 15-715264 от 03.07.2023 год. издадена от СГКК гр.Сливен, ПИ с идентификатор № 67338.403.308 по КККР на град Сливен е с площ 1084 кв.м.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира, че общинската нужда, която следва да се задоволи с отчуждаване на частта от процесния имот е изграждане на улица от о.т. 201 до о.т. 202 за осигуряване на достъп до имоти в съответствие с влязъл в сила ПУП-План за регулация на улици, на поземлени имоти за обществени мероприятия и устройствени зони на местностите м.“Хисарлъка”, “Градището” и “Среди дол”, CO „Изгрев”, землище Сливен, одобрен с Решение № 807 от 22.12.2005г. на Общински съвет - Сливен. Съгласно това решение общинският съвет е одобрил ПУП-ПР на улици, като предвиденото отчуждаване е извършено в съответствие с влязъл в сила ПУП, което по същество не се оспорва, а и по делото няма доказателства оспорващите да са обжалвали решението на общинския съвет, поради което същото е влязло в сила. Безспорен е и факта, че оспорващите не са инициирали процедура за изменение на влязъл в сила ПУП, с оглед преценка наличието на друга възможност за задоволяване на общинската нужда.

Във връзка с гореизложеното съдът намира, че жалбата срещу оспорената заповед по т. 1 е неоснователна, тъй като заповедта в тази част е правилна и законосъобразна.

Жалбата срещу т. 2 от заповедта съдът намира за основателна. Съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 22, ал. 5 от ЗОбС размерът на равностойното парично обезщетение за имотите, предвидени за отчуждаване, се определя съобразно конкретното им предназначение, което са имали преди влизането в сила, съответно преди одобряването на подробния устройствен план по чл. 21, ал. 1 и въз основа на пазарните цени на имоти със сходни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот.

Основателен е доводът на оспорващите, че определената оценка на обезщетението е занижена. Изслушаната по делото експертиза изготвена от вещото лице и. Ф. К. е дала оценка на предвидената част за отчуждаване от имота, ведно с подобренията в него по-висока от определената от административния орган. В заключението на вещото лице са съобразени разпоредбите на чл. 22 от ЗОС, местоположение на имота, неговия статут, извършени сходни продажби на недвижими имоти в близък период, както и подобренията в имота – ограда метална поцинкована мрежа, закрепена на стоманобетонови колове - обща дължина 84 м.; Портална врата с дължина 4,0 м. (извън посочената по-горе дължина на оградата); Външна тоалетна с размери 1,20 / 1,20 м.; Настилка от тротоарни плочи с обща площ 15,0 кв.м. и засадени плодни и декоративни насаждения. В този смисъл съдът приема, че оценката, определена от вещото лице в размер на 15 370 лева, съответства в пълна степен на изискването по чл. 22, ал. 5 от ЗОС, като равностойното парично обезщетение следва да се определи въз основа на пазарни цени в съответствие с предназначението на имота преди влизането в сила на подробния устройствен план. Следователно, съобразявайки заключението на вещото лице, което изцяло кредитира, равностойното парично обезщетение за предвидената за отчуждаване територия от ПИ 67338.403.308 в размер на 138,50 кв.м. и подобрения следва да бъде 15 370 лева определено по реда на чл. 22, ал. 5 и § 1 от ДР на ЗОС.

Изложеното налага извод, че оспореният административен акт, в частта, в която е определена оценката за отчуждената част от имот, собственост на жалбоподателите в общ размер на 7 380 лв., е незаконосъобразен, поради противоречие с чл. 21, ал. 1 от ЗОС. Ето защо оспорената заповед следва да бъде изменена, като се увеличи оценката на отчуждаваните 138,50 кв. метра земя, ведно с подобренията в нея, от поземлен имот с идентификатор 67338.403.308, м.“Градището”, CO „Изгрев”, землище Сливен, собственост на Д. С. Г. и М. С. Ф. от 7 380 лв. на 15 370 лв.

Искане за присъждане на разноски са направили и двете страни. С оглед уважаването на жалбата на основание чл. 143, ал. 1 от АПК Община Сливен следва да заплати на оспорващите направените по делото разноски, както следва: на жалбоподателя Д. С. Г. в размер на 1300 лева внесен хонорар за процесуално представителство и държавна такса – 10 лв. и на М. С. Ф. 10 лева платена държавна такса.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предложение трето от АПК, Административен съд - Сливен

 

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ Заповед № РД 15-1589 от 07.08.2024 г. на Кмета на Община Сливен, с която се отчуждава в полза на Община Сливен 138,5 кв.м земя, ведно с подобренията в нея, от поземлен имот с идентификатор 67338.403.308, м.“Градището”, CO „Изгрев”, землище Сливен; трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, във връзка с изграждането на обект публична общинска собственост – част от улица от о.т. 201 до о.т. 202 за осигуряване на достъп до имоти съгласно приетия ПУП, одобрен с Решение № 807 от 22.12.2005г. на Общински съвет - Сливен, и е определено дължимо парично обезщетение за предвидените за отчуждаване 138,5 кв. м. земя и подобрения в общ размер на 7 380 лева, като ЗАВИШАВА оценката на дължимото парично обезщетение от 7 380 лева на 15 370 / петнадесет хиляди триста и седемдесет/ лева, разпределено съобразно квотите на наследяване както следва : На Д. С. Г., собственик на 1/2 ид.ч. сума в размер на 7 685,00 лв. /седем хиляди шестстотин осемдесет и пет лв./. 2. На М. С. Ф., собственик на 1/2 ид.ч. сума в размер на 7 685,00 лв. /седем хиляди шестстотин осемдесет и пет лв/.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. С. Г. и М. С. Ф. срещу заповед № РД 15-1589 от 07.08.2024 г. на Кмета на Община Сливен в останалата част, като неоснователна.

ОСЪЖДА Община Сливен да заплати на Д. С. Г., [ЕГН], с адрес *** [жк] [адрес], сумата 1310,00 (хиляда триста и десет) лева, направени по делото разноски.

ОСЪЖДА Община Сливен да заплати на М. С. Ф., [ЕГН], с адрес *** [жк] [адрес], сумата 10,00 (десет) лева, направени по делото разноски.

Решението е постановено при участието на заинтересованата страна М. С. Г..

Решението да се съобщи на страните чрез връчване на препис от същото.

Решението на основание чл. 27, ал.6 от ЗОС не подлежи на обжалване.