№ 1103
гр. София, 22.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ СТ. Д.
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. Д. Гражданско дело №
20231110132270 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба вх. №
165507/12.06.2023 г., подадена от С. Д. Д. срещу „КолПойнт Ню Юръп“
ЕАД.
Предявени са конститутивни искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1 КТ за отмяна на уволнението, извършено с изтичане на уговорения 2-
месечен срок на предизвестие № 35649/17.01.2023 г., считано от 18.03.2023 г.
на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – поради закриване на част от
предприятието, съответно за отмяна на уволнението, извършено със Заповед
№ 12404/12.04.2023 г. поради налагане на дисциплинарно наказание за
неявяване на служителя на работа в течение на повече от два последователни
дни, както и осъдителни искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл.
225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 7015,28 лева – обезщетение за
оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от
19.03.2023 г. до 04.06.2023 г. и иск с правно основание чл. 214 КТ за
заплащане на сумата от 2881,27 лева – обезщетение за незаконно
отстраняване от работа за периода от 15.02.2023г. до 18.03.2023г.
Ищецът С. Д. Д. твърди, че по силата на Трудов договор № А-
23169/28.05.2021г. и допълнително споразумение към него от същата дата е
заемала при ответника длъжността „агент преглеждане на съдържание“ към
звено „Chemeleon”, при условията на работа от разстояние от дома на
служителя, за което и било осигурено оборудване. Поддържа, че на
17.01.2023г. и е връчено 2-месечно предизвестие за прекратяване на трудовия
договор на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, в срока на изтичането на което със
Заповед № 3687 от 13.02.2023г., издадена на основание чл. 120, ал. 1 КТ
поради производствена необходимост, била преназначена да изпълнява
длъжността „телеагент” в проект/звено “Shread team”, като отказала да
1
подпише предоставените и документи. Сочи, че на същата дата /13.02.2023 г./
получила и отказала да подпише нов трудов договор и предизвестие за
прекратяване на трудовото правоотношение. Твърди, че на 14.02.2023г.
получила имейл с приложена Заповед № 3695/14.02.2023г., адресирана до нея
в качеството и на служител по двете длъжности – „агент преглеждане на
съдържание“ и „телеагент”, съгласно която следвало да се яви на работа на
15.02.2023г. в офиса на работодателя за предаване на оборудването,
предоставено и за работа от вкъщи, което изпълнила. Поддържа, че е върнала
оборудването в офис на дружеството на бул. България след указания по
телефона от служител на ответника. Поддържа, че на 28.02.2023 г. чрез
куриерска фирма „Спиди” получила покана за писмени обяснения по повод
образувано дисциплинарно производство срещу нея поради неполагане на
труд в периода от 15.02.2023 г. до 23.02.2023 г. на преназначената и длъжност
„телеагент”, във връзка с което и на 13.04.2023 г. и била връчена Заповед №
12404/12.04.2023г. за прекратяване на трудовото правоотношение.
Поддържа, че уволнението извършено с изтичане срока на
предизвестието, е незаконно поради липсата на съгласие на Инспекцията по
труда, доколкото се ползва от закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 1 КТ като майка на
дете до 3-годишна възраст. Излага доводи, че Заповед № 3687/13.02.2023г.,
издадена на основание чл. 120, ал. 1 КТ е незаконосъобразна, тъй като не е
съобразена с притежаваната от служителя квалификация, като ищецът е била
лишена от възможността да полага труд на новоназначената длъжност –
неявяването на работа е поради незаконното отстраняване от работното място
от работодателя, на когото на 15.02.2023г. е предала оборудването, отнети са
пропуските за офисите, не е била запозната с трудовите си функции, нито и е
предоставен работен график. В тази връзка счита, че и последвалото
уволнение, извършено със Заповед № 12404/12.04.2023г., е незаконно, тъй
като е наложено за неизпълнение на трудови функции на длъжност, на която в
действителност не е била назначена. Моли съда да уважи предявените искове.
Претендира присъждане на разноски.
Ответникът „КолПойнт Ню Юръп” ЕАД в срока по чл. 131 ГПК е
депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове,
като твърди уволнението да е законосъобразно извършено. Поддържа, че
трудовото правоотношение не е прекратено с изтичането на предизвестието от
17.01.2023г., като излага доводи за недопустимост на иска за отмяна на
Заповед № 3687/13.02.2023г., издадена на основание чл. 120 КТ, тъй като
законосъобразността и представлява преюдициален въпрос по предявения иск
по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на уволнението. Твърди да е налице реално
закриване на част от предприятието – ищецът не се е представила
задоволително на проведеното интервю за заемане на длъжност с португалски
език в друг проект, нито е приела предложението за заемане на позиция с
английски език, което е наложило преназначаването и на длъжността
„телеагент” в проект/звено “Shread team”. Не оспорва обстоятелството, че към
датата на изтичане на предизвестието на 18.03.2023г., ищецът е майка на дете
до 3-годишна възраст, поради което е изготвено ново предизвестие с изх. №
35807/13.02.2023г., изтичането на което да бъде след датата на ползваната от
2
ищеца закрила. Последното е връчено на С. Д. на 13.02.2023г. заедно със
Заповед №3687/13.02.2023г. за изпълнение на длъжността „телеагент”, в
проект/звено “Shread team”, при отказ, в присъствието на двама свидетели.
Поддържа, че служителят е изпълнила частично връчената на 14.02.2023г.
Заповед № 3695/14.02.2023г. – предала е оборудването, но не се е явила на
работа на 15.02.2023г., в 09:30 ч. в офиса на работодателя, находящ се в
гр.София, ул. „Алабин” № 1, сграда “Telus Tower”, което е наложило
дисциплинарното уволнение. Твърди се, че Инспекцията на труда с писмо с
изх. №23007187/06.02.2023г., съответно с последващо писмо с изх.
№23015632/14.03.2023г. не е дала предварително разрешение за прекратяване
на правоотношението, но преди връчването на 13.04.2023г. на Заповед №
12404/12.04.2023г. С. Д. изрично е отбелязала в попълнената от нея
декларация по чл. 333 КТ, че не се ползва от закрила като майка на дете,
ненавършило 3-годишна възраст, с посочване на датата на раждане на детето –
10.04.2020г. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира
присъждане на разноски.
Съдът, съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба
доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
По исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже
съществувало между страните трудово правоотношение. В тежест на
ответника е да докаже, че към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение /изтичане срока на предизвестието, респективно връчване на
уволнителната заповед/ е налице реално закриване на част от предприятието,
касаещо заеманата от ищеца длъжност, съответно състоянието на
производствена необходимост, наложило възлагането на служителя временно
да изпълнява друга работа, факта на нарушението на трудовата дисциплина,
изслушването и/или приемането на обяснения от ищеца относно посоченото в
заповедта нарушение, наличието на заповед с изискуемото по чл.195 КТ
съдържание, спазването на сроковете за налагане на дисциплинарно наказание
по чл. 194 ГПК, съобразяване на наложеното наказание с критериите по чл.
189 ГПК, както и спазване на чл. 333 КТ.
Не се спори, поради което с доклада по делото е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между страните е
съществувало трудово правоотношение по Трудов договор № А-
23169/28.05.2021 г. и допълнително споразумение към него от същата дата, по
силата на което ищецът С. Д. Д. е изпълнявала длъжността „агент преглеждане
на съдържание“ при ответника „КолПойнт Ню Юръп” ЕАД.
Не се спори по делото, а и от представеното на лист 29 и лист 106 по
делото предизвестие № 35649/17.01.2023 г. се установява, че работодателят е
отправил до ищцата двумесечно предизвестие за прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 1 КТ /закриване на
част от предприятието/, като съгласно разписката под предизвестието, същата
го е получила на 17.01.2023 г. За пълнота на изложението, следва да се
спомене и че видно от представения на листове 13-19 по делото Трудов
3
договор № А-23169/28.05.2021 г., в чл. 14 от същия е уговорено, че срокът на
предизвестие при прекратяване на договор е в размер на 2 месеца. Съгласно
чл. 326, ал. 4 КТ срокът на предизвестието започва да тече от следващия ден
на получаването му, от което следва, че срокът е започнал да тече на
18.01.2023 г. и е следвало да изтече на 18.03.2023 г.
Видно от находящата се на лист 107 от делото декларация от 17.01.2023
г., ищцата е декларирала че се ползва от закрила по чл. 333, ал. 1 КТ като
майка на дете до 3 години – родено на 10.04.2020 г.
Видно от находящото се на лист 111 от делото писмо изх. №
23007187/06.02.2023 г. на Дирекция „Инспекция по труда“ София – гр. София,
по направеното от ответника искане не е дадено предварително разрешение
съгласно чл. 333, ал. 1, т. 1 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение с
ищеца на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 1 КТ.
Не се спори по делото, а и от представеното на лист 116 по делото
Предизвестие № 35807/13.02.2023 г. се установява, че в срока на
първоначалното предизвестие работодателят е отправил до ищцата
двумесечно предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 1 КТ /закриване на част от
предприятието/, като същата го е получила на 13.02.2023 г. при отказ. Това
обстоятелство не се оспорва от ищцата и същата изрично го е признала в
обстоятелствената част на подадената искова молба.
Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 2 КТ, работодателят може по свой
почин да отмени заповедта за уволнение до предявяването на иск от
работника или служителя пред съда. Настоящият състав е категоричен, че в
правомощията на работодателят е и да измени същата, а именно – да увеличи
срока на предизвестието, доколкото това е в интерес на работника/служителя.
В случая не се твърди и не се установява по делото ищцата да има интерес от
прекратяване на трудовото правоотношение с изтичане на първоначално
предоставения срок на предизвестие (напр. да е започнала работа при друг
работодател на 19.03.2023.) Даже напротив – търси се обезщетение за оставяне
без работа за периода от 19.03.2023 г. до 04.06.2023 г.
От съвкупния анализ, систематичното и логическото тълкуване на двете
предизвестия се установява, че същите касаят прекратяване на трудовото
правоотношение с ищеца на едно и също основание - чл. 328, ал. 1, т. 2, предл.
1 КТ, а именно закриване на част от предприятието. Логично и
безпротиворечиво, второто предизвестие единствено изменя първото като
продължава неговия срок. Следователно на 13.02.2023 г. с достигане до ищеца
на Предизвестие № 35807/13.02.2023 г., даденият с първоначалното
предизвестие двумесечен срок е бил продължен. Доколкото продължаването
на срока е станало преди изтичане на първоначално дадения такъв, не е
необходимо съгласие на работника за оттеглянето. Тук не може да намери
приложение нормата на чл. 326, ал. 4 КТ, която предвижда съгласие на
работодателя, когато предизвестието се оттегля от работника или служителя
до срока на изтичането му. Това е така, тъй като, както беше посочено по-
горе, продължаването на предизвестието от работодателя е действие в интерес
4
на работника, защото се запазва трудовото правоотношение за по-дълъг
период. Затова не е необходимо съгласие на работника за изменението му от
страна на работодателя. Съгласно чл. 326, ал. 4 КТ срокът на предизвестието
започва да тече от следващия ден на получаването му, от което следва, че
срокът е започнал да тече на 14.02.2023 г. и е следвало да изтече на 14.04.2023
г.
Видно от находящото се на лист 124 от делото писмо изх. №
23015632/14.03.2023 г. на Дирекция „Инспекция по труда“ София – гр. София,
по направеното от ответника искане не е дадено предварително разрешение
съгласно чл. 333, ал. 1, т. 1 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение с
ищеца на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 1 КТ.
Изменението на трудовото правоотношение е уредено в чл. 118– 123а
КТ. Трудовото правоотношение може да се изменя с писмено съгласие между
страните за определено или неопределено време – чл. 119 КТ. Едностранната
промяна на трудовото правоотношение е недопустима – чл. 118, ал. 1 КТ,
освен в случаите и по реда, установени в закона. Едностранно от работодателя
това може да стане при условията на чл. 120 КТ. Писмената форма е условие
за действителност на изменението на трудовия договор.
Не се спори по делото, а и от представеното на лист 112 по делото
Заповед № 3687 от 13.02.2023г., се установява, че на основание чл. 120, ал. 1
КТ поради наличие на производствена необходимост, ищцата била
преназначена да изпълнява длъжността „телеагент” в проект/звено “Shread
team”, като същата е получила заповедта на 13.02.2023 г. при отказ.
Не се спори по делото, а и от представеното на лист 31 и лист 117 по
делото Заповед № 3695/14.02.2023г., се установява, че ищцата е следвало да се
яви на работа на 15.02.2023г. в 9:30 часа в офиса на работодателя в гр. София,
ул. „Алабин“ № 1, сграда Телъс Тауър, както и не по-късно от посочената дата
да предаде в офис на работодателя оборудването, предоставено за работа от
вкъщи.
Не се спори по делото, а и от представеното на лист 33 приемо-
предавателен протокол се установява, че ищцата на 15.02.2023 г. е върнала на
ответника работодател полученото оборудване, предоставено за работа от
вкъщи.
Не се твърди от ищцата, нито се установява от събрания по делото
доказателствен материал същата на 15.02.2023 г. и след това да се е явила в
офиса на работодателя в гр. София, ул. „Алабин“ № 1, сграда Телъс Тауър.
Даже напротив – от показанията на водения от ищеца св. Лилия Валериева
Йорданова се установява, че след предаване на оборудването от страна на
ищеца в офиса на работодателя на бул. България, тримата заедно със сина на
ищцата са се разходили в мол-а.
Ищцата не оспорва, а и видно от находящата се на лист 36 и лист 119 от
делото Покана изх. № 35939/27.02.2023 г., на ищцата са поискани обяснения
за неявяване на работа за периода от 15.02.2023 г. – 23.02.2023 г. като поканата
е връчена на 28.02.2023 г.
5
Ищцата е депозирала писмени обяснения пред работодателя на
02.03.2023 г., находящи се на листове 39-40 и 120 по делото.
Не се спори по делото, а и от представеното на листове 41-42 и 126 от
делото Заповед № 12404/12.04.2023 г. се установява, че ищцата е наложено
дисциплинарно наказание уволнение за дисциплинарно нарушение -
неявяване на служителя на работа за периода 15.02.2023 г. -23.02.2023 г.
Заповедта е връчена на ищеца на 13.04.2023 г., т.е. по време на действие на
трудовия договор - в продължения срок на предизвестието, изтичащ на
14.04.2023 г.
Поради изложеното не може да се приеме, че трудовото
правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2,
предл. 1 КТ поради закриване на част от предприятието с Предизвестие №
35649/17.01.2023 г., чийто срок е продължен с Предизвестие №
35807/13.02.2023 г., доколкото (към момента на налагане на дисциплинарното
наказание уволнение) не е изтекъл срокът на предизвестието и същото не е
породило правни последици. Поради липсата на първата кумулативно
изискуема правна предпоставка за уважаване на иска, не следва да се
обсъждат останалите основания и събраните за установяването им
доказателства за неоснователност на уволнението, извършено с изтичане
срока на предизвестието на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – поради
закриване на част от предприятието.
Разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ изисква дисциплинарното наказание да
бъде наложено с мотивирана заповед, в която се посочват нарушителят,
нарушението, кога е извършено, наказанието и законовият текст, въз основа на
който се налага. Разпоредбата на чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ предвижда, че
работодателят прекратява трудовия договор без предизвестие, когато
работникът или служителят бъде дисциплинарно уволнен. Връчването на
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ произвежда
ефекта на прекратяване на трудовото правоотношение, което в случая е
станало на 13.04.2023 г.
На следващо място, неизпълнението на задължението на работодателя,
произтичащо от нормата на чл. 193, ал. 1 КТ да изслуша работника или
служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени
посочените доказателства е абсолютно основание за отмяна на заповедта за
дисциплинарно уволнение на лицето, без да е необходимо съдът да навлиза в
разглеждането на спора по същество. В случая работодателят е изпълнил
задължението си преди налагане на дисциплинарното наказание да приеме
писмените обяснения на служитЕ.та. Ответникът е уведомил ищцата за
откритата срещу нея процедура по ангажиране на дисциплинарната й
отговорност, като е индивидуализирал дисциплинарното нарушение, за което
се искат писмените обяснения и за което впоследствие е ангажирана
дисциплинарната отговорност на ищцата С. Д.. Посредством уведомяването
на служитЕ.та за нарушението на трудовата дисциплина, за които и се искат
писмени обяснения, работодателят е обезпечил възможността и да упражни
правото си на защита в рамките на дисциплинарното производство. В случая в
6
рамките на определения срок тя е депозирала писмени обяснения, с които на
практика е оспорила законосъобразността на преназначаването и на нова
длъжност и заявява, че не е била търсена през периода 15.02.2023 г. -
28.02.2023 г.
Императивната разпоредба на чл. 194, ал. 1 КТ регламентира, че
дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване
на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му. В случая е
установено по делото, че преклузивният срок е спазен, тъй като нарушението
е през периода 15.02.2023 г. - 28.02.2023 г., а наказанието „дисциплинарно
уволнение“ е наложено на ищеца със заповед от 12.04.2023 г.
Константната съдебна практика на ВКС приема, че необходимото
съдържание на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание по смисъла
на чл. 195, ал. 1 КТ са фактическите признаци на нарушението - кога и от кого
е извършено то и в какво се изразява. Задължението по чл. 195, ал. 1 КТ за
мотивиране на заповедта за уволнение е въведено с оглед изискването на чл.
189, ал. 2 КТ за еднократност на наказанието, спазване на сроковете по чл. 194
КТ, както и възможността на наказания служител за защита в хода на
съдебното производство при обжалване на наложеното наказание. Когато
изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания,
заповедта отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ. В разглеждания
случай работодателят е изпълнил задължението си, установено в посочената
норма, като е описал кога и при какви обстоятелства е извършено
дисциплинарното нарушение от ищцата и в какво се изразява то.
В конкретния случай вмененото на ищеца С. Д. нарушение на трудовата
дисциплина е свързано с неявяване на работа без уважителни причини повече
от два последователни работни дни – през периода от 15.02.2023 г. до
28.02.2023 г., въпреки че е била длъжна да се яви, за да изпълни трудовите си
задължения съгласно Заповед № 3687 от 13.02.2023г. с правно основание чл.
120, ал. 1 КТ за преназначаване на длъжността „телеагент” в проект/звено
“Shread team” поради наличие на производствена необходимост и Заповед №
3695/14.02.2023г. за явяване на работа на 15.02.2023г. в 9:30 часа в офиса на
работодателя в гр. София, ул. „Алабин“ № 1, сграда Телъс Тауър. Ето защо във
връзка с иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва да бъде
преценена законосъобразността на посочената заповед по чл. 120 КТ в
контекста на изложените от ищцата в исковата молба и уточненията доводи за
нейната незаконосъобразност.
В случая обективното състояние на производствена необходимост, чието
наличие подлежи на преценка от съда в рамките на настоящото производство
и доказването на което е в тежест на ответника, се установява от показанията
на свидетеля А. Пламенова А.. Съдът кредитира показанията на посочения
свидетел на онсование чл. 172 ГПК като обективни, логични, последователни,
вътешнонепротиворечиви и кореспондиращи си със събрания по делото
доказателствен материал. Не се установява стремеж у свидетеля да депозира
угодни за някоя от страните показания, а свидетелят добросъвестно излага
фактите и обстоятелствата, които лично е възприел и признава за кои събития
7
не може да формира спомени. Следва да бъде съобразено, че в качеството си
на мениджър заплащане и администриране при ответника работодател към
онзи момент, именно свидетелят е лицето, което е логично да има пълни и
непосредствени впечатления относно дейността по пренасочване на персонала
от един проект към друг, заетостта на длъжностите, обема работа, наличието
на необходимост от временно заемане на определена незаета длъжност и
причините за тази необходимост. Още повече – ищцата не оспорва, че
проектът, по който е работила звено „Chemeleon” е бил закрит и същата е
следвало да бъде пренасочена в друг проект.
Наличието на производствена необходимост съставлява правен извод,
който съдът сам трябва да направи при обсъждане на конкретни факти,
установени при анализ на надлежно събрани доказателства. В настоящия
случай, всички данни по делото, преценени в съвкупност, сочат на наличие на
производствена необходимост, обусловила заповедта по чл. 120 ГПК по
отношение на ищеца.
При наличие на производствена необходимост въпрос на
целесъобразност от страна на работодателя, която не подлежи на контрол от
съда, е дали да се възползва от възможността по чл. 120, ал. 1 КТ, като
съгласието на съответния служител не е необходимо. Въпрос на
работодателска преценка е точно на кой свой служител да възложи временно
изпълнението на длъжността, по отношение на която е налице
производствената необходимост, стига тази длъжност да не влиза в разрез с
квалификацията и здравословното му състояние. В случая обаче ищцата не
излага конкретни доводи за несъответствие на промяната с квалификацията и
здравословното и състояние, а и такива не се установяват по делото. При
сравнение на длъжностните характеристики за двете длъжности, не се
установява временната длъжност да не е съобразена с притежаваната от
служителя квалификация. Не се твърди, нито се установява по делото ищцата
да не владее английски език, а съобразно показанията на св. А. освен с
португалски, ищцата ежедневно работи и с английски език. Обстоятелството,
че новият е проект е свързан с използването на един от владените от ищеца
чужди езици – английски, а не с предпочитания от нея португалски не е
съществено според настоящия състав, още повече предвид нормативно
определения временен характер на заповедта по чл. 120 КТ – за срок до 45
календарни дни през една календарна година.
Предвид изложеното дотук се налага изводът, че заповедта по чл. 120,
ал. 1 КТ по отношение на С. Д. е законосъобразна, респ. тя е била задължена
да я изпълни.
По делото категорично се установява, че жалбоподатЕ.та не се е явила
на работа в изпълнение на заповедта по чл. 120, ал. 1 КТ през периода
15.02.2023 г. - 28.02.2023 г. Обстоятелството, че същата е отказала да подпише
и че смята въпросната заповед за незаконосъобразна, не я е освободило от
задължението да я изпълнява. Голословни и неподкрепени от събрания по
делото доказателствен материал са твърденията на ищцата, че не е била
допусната до работа. Следва да се отбележи, че не следва ответникът
8
работодател да доказва, че е търсил ищеца по делото. Напротив – в тежест на
ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи по делото
явяването си на работа в състояние, което му позволява да изпълнява
трудовите си задължения. Такова безспорно не се доказа по настоящото дело.
Не може да бъде споделено твърдението на ищеца, че е лишена от
възможност да полага труд на назначената длъжност. На първо място,
безспорно се установи по делото, че ищцата е отказала да подпише
документите, касаещи преназначаването. Още повече – не се твърди, нито се
установява по делото на 15.02.2023 г. или на който и да е друг ден след това
ищцата да се е явила в офиса на работодателя в гр. София, Алабин № 1, сграда
Телъс Тауър и да не е била допусната от охраната и/или други служители на
работодателя. Даже напротив – от показанията на водения от ищеца св. Лилия
Валериева Йорданова се установява, че след предаване на оборудването от
страна на ищеца в офиса на работодателя на бул. България, тримата заедно със
сина на ищцата са се разходили в мол-а.
Не на последно място, промяната в организацията на работа и
преразпределението на работниците и служителите в рамките на локация гр.
София, не засяга уговореното с работодателя място на работа и не съставлява
изменение на трудовия договор, поради което наведеното възражение в тази
насока е изцяло неоснователно.
Неявяването на работа от страна на ищцата в работни дни, през които е
била задължена по силата на законосъобразна заповед, издадена на основание
чл. 120, ал. 1 КТ, да изпълнява временно друга длъжност поради
производствена необходимост, съставлява дисциплинарно нарушение по
смисъла на чл. 187, т. 1 КТ, за каквото може да се наложи и наказание
"дисциплинарно уволнение" с оглед тежестта му, обстоятелствата, при които е
извършено, и поведението на работника /чл. 190, ал. 1, т. 2 и ал. 2 КТ/.
С оглед всичко гореизложено налага се изводът, че ответникът е
изпълнил доказателствената си тежест да проведе пълно и главно доказване
на посоченото в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
нарушение на трудовата дисциплина. Нарушението е тежко с оглед
обстоятелството, че временното възлагане на ищеца да изпълнява съответната
длъжност е продиктувано от наличието на обективно състояние на
производствена необходимост, но тя е демонстрирала категорично нежелание
да се съобрази с акта на работодателя, като нарушението е умишлено. Горното
налага извод за съответствие между нарушението и наложеното
дисциплинарно наказание.
Видно от представеното с исковата молба удостоверение за раждане,
находящо се на лист 57 от делото и попълнената декларация от 17.01.2021 г.,
находяща се на лист 107 от делото, синът на ищцата е роден на 10.04.2020 г.
Поради което и към датата на налагане на дисциплинарното наказание
уволнение – 12.04.2023 г., ищцата не се ползва от закрила по чл. 333, ал. 1, т. 1
КТ като майка на дете, което не е навършило 3 години и не е необходимо
предварително разрешение на инспекцията по труда в конкретния случай.
Предвид всичко гореизложено искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна
9
на уволнението, извършено със Заповед № 12404/12.04.2023 г. поради
налагане на дисциплинарно наказание за неявяване на служителя на работа
в течение на повече от два последователни дни се явява неоснователен.
Поради неоснователност на главните искови претенции, неоснователни
се явяват и акцесорните искови претенции по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал.
1 КТ - за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради
незаконното уволнение и по чл. 214 КТ - за заплащане на – обезщетение за
незаконно отстраняване от работа. Още повече – не се установи по делото
служители на ответник да не са допускали ищеца до работа в посочения
период.
С оглед изхода от спора, право на разноски възниква в полза на
ответната страна, по аргумент на чл. 78, ал. 3 ГПК. В тежест на ищеца следва
да се присъди сумата от 2845,20 лева – реално заплатено адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Д. Д., ЕГН ********** с адрес гр. София,
********** срещу „КОЛПОЙНТ НЮ ЮРЪП“ ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Алабин“ № 1 искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на уволнението, извършено с
изтичане на уговорения срок на Предизвестие № 35649/17.01.2023 г. на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – поради закриване на част от предприятието,
съответно за отмяна на уволнението, извършено със Заповед №
12404/12.04.2023 г. поради налагане на дисциплинарно наказание за
неявяване на служителя на работа в течение на повече от два последователни
дни, както и осъдителни искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл.
225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 7015,28 лева – обезщетение за
оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от
19.03.2023 г. до 04.06.2023 г. и иск с правно основание чл. 214 КТ за
заплащане на сумата от 2881,27 лева – обезщетение за незаконно
отстраняване от работа за периода от 15.02.2023г. до 18.03.2023г. като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА С. Д. Д., ЕГН ********** с адрес гр. София, ********** ДА
ЗАПЛАТИ на „КОЛПОЙНТ НЮ ЮРЪП“ ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Алабин“ № 1 на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 2845,20 лева – разноски в производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10