№ 7603
гр. София, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. И.А
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И.А Гражданско дело №
20221110161857 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от [фирма] срещу Д. П. Т. и А. П. Т., действащ чрез законния си
представител В.И.Н. (предвид настъпилата смърт в хода на процеса на другия законен
представител на ответника Г.И.Н.) кумулативно обективно и субективно пасивно съединени
осъдителни искове по чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и по чл. 240, ал. 2 ЗЗД за заплащане,
при условията на разделна отговорност – всеки по ½ част от следните вземания: сумата от
2 600 лева, представляваща непогасена главница по договор за банков кредит по Програмата
на М.с. на Република България за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора,
лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от Covid-19 № 671/0000/*** от
03.02.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 15.11.2022 г. до изплащане на вземането и сумата от 31,60 лева,
представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода от 15.03.2022 г. до 14.11.2022
г.
Ищецът твърди, че на 03.02.2021 г. между [фирма], в качеството й на кредитор и П. Т.
Т., в качеството му на кредитополучател, е сключен договор за банков кредит №
671/0000/*** по Програмата на М.с. на Република България за гарантиране на безлихвени
кредити в защита на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от
Covid-19, по силата на който кредиторът предоставил на кредитополучателя паричен заем в
размер на сумата от 2600 лева. Посочва се, че последната била преведена по банкова сметка
на Т. на 10.02.2021 г. и изтеглена от същия чрез три отделни транзакции. Излага се, че
договорът е сключен за срок от 5 години и е със срок до 03.02.2026 г. Съгласно клаузите му
кредитополучателят следвало да върне заемната сума заедно с възнаградителна лихва, чрез
месечни погасителни вноски с падеж 15-то число от календарния месец. Поддържа се, че
поради допуснато от П. Т. неизпълнение, изразяващо се в неплащане на три погасителни
вноски, съответно с падеж на 15.03.2022 г. в размер от 54,17 лева; на 15.04.2022 г. в размер
от 54,17 лева и на 15.05.2022 г. в размер от 54,17 лева и на основание клаузите от раздел IV
от договора за банков кредит, последният бил обявен за изцяло и предсрочно изискуем. В
исковата молба се твърди, че на длъжника е изпратена покана за това, получена от трето за
процеса лице, като към настоящия момент не е налице плащане. Посочва се, че поради
1
настъпилата смърт на кредитополучателя и на основание чл. 5 ЗН отговорност за заплащане
на дължимите суми носят неговите законни наследници – ответниците по делото Д. П. Т. и
А. П. Т., при равни квоти – като негови синове. С тези съображения ищецът обосновава
правния си интерес от търсената защита, отправяйки искане за уважаване на исковете.
Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
В депозиран по делото писмен отговор ответникът Д. П. Т., чрез пълномощника си адв.
Т., оспорва предявените срещу него искови претенции като неоснователни. Не оспорва, че е
законен наследник на своя баща П. Т. Т.. Заявява обаче, че не следва да отговаря за
задълженията по процесния договор за банков кредит, сключен с [фирма], тъй като е заявил
отказа си от наследството, оставено от неговия наследодател. Поддържа, че във връзка с
този отказ е образувано гр. дело № 50518/2022 г. по описа на СРС, 117-ти състав, в хода на
което е постановено решение за вписване на отказа. Ето защо, Д. Т. счита, че не е
легитимиран да отговоря по процесните искове. Претендира присъждане на сторените по
делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден писмен отговор и от ответника А. П. Т.,
действащ чрез законните си представили Г.И.Н. и В.И.Н., чрез пълномощника си адв. Б., с
който оспорва исковите претенции като недопустими и неоснователни. Поддържа се, че
понастоящем ответникът е малолетен и не е приел по опис наследството, останало след
смъртта на рождения му баща А. Т., съгласно изискването на чл. 61, ал. 2 ЗН. Ето защо, към
настоящия момент последният не е пасивно легитимиран да отговаря по предявените искове.
Посочва се, че е възможно предприемане на процедура за отказ от наследството, респ. за
приемането му по опис, която е релевантна към отговорността на малолетния ответник. С
тези доводи се отправя искане за отхвърляне на исковете и за присъждане на сторените по
делото разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени осъдителни искове по чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9
ЗПК и по чл. 240, ал. 2 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да
върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество заедно с лихва, в случай,
че това е уговорено писмено – арг. ал. 2 от законовия текст.
В този смисъл е и разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК съгласно която договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит в т.ч. под формата на заем, при което
потребителят заплаща стойността на услугата чрез извършването на периодични вноски.
Касае се за неформална и реална двустранна правна сделка, при която заемното
правоотношение между страните възниква при кумулативното наличие и на двата елемента
от така очертания фактически състав – постигнато съгласие между страните сумата да се
предаде в собственост на заемателя със задължение за връщането й и реално предаване на
сумата от заемодателя на заемателя с твърдяното предназначение - под формата на заемни
средства. Следователно, договорът за заем се счита за сключен в момента, в който, въз
основа на постигнато между страните по договора съгласие, едната страна даде, а другата
получи в заем пари или други заместими вещи. При този договор заемодателят дължи
предаване на заемната сума, а заемателят връщане на същата в уговорения срок.
Следователно, възникването в полза на ищеца на процесните вземания е обусловено от
установяване, при условията на пълно и главно доказване, на следните обстоятелства: 1).
наличието на твърдяното облигационно правоотношение между дружеството-кредитор и
2
кредитополучателя, предаването на заемната сума на кредитополучателя, уговореният
падеж на погасителните вноски; 2). наличието на валидно постигната договореност между
страните за връщане на кредита с възнаградителна лихва; 3). наличието на основание за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем и надлежно упражняване на това право чрез
уведомяване на длъжника; 4). да установи вземанията си и по размер; 5). да установи
наличието на основание за ангажиране на отговорността на ответниците за заплащане на
процесните суми при съответните квоти, обусловена от настъпило наследството
правоприемство от лицето – кредитополучател.
При доказване на горните факти в тежест на ответниците е да установят възраженията
си, в частност, че не са легитимирани да отговарят за заплащане на процесните задължения.
По делото не спори сключването на процесния договор между ищцовата търговска
банка и третото за процеса лице П. Т. Т., което обстоятелство следва и от приетите по делото
писмени доказателства и конкретно договор за банков кредит № 671/0000/*** от 03.02.2021
г. по Програмата на МС на Република България за гарантиране на безлихвени кредити в
защита на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от Covid-19 със
страни [фирма], като кредитор и П. Т. Т., като кредитополучател. От съдържанието на
договора следва, че със същия на кредитополучателя се предоставя паричен кредит в размер
на сумата от 2600 лева за задоволяване на лични потребности на същия като физическо
лице, с цена кредита (възнаградителна лихва) в размер от 0 %, годишен процент на
разходите (ГПР), формиран от таксата за поддръжка и обслужване на сметката, от която се
усвоява и погасява кредита – 1,1076 %. Предвидено е, че кредитът се усвоява по посочена
банкова сметка, след получаване на потвърждение от [фирма] , че кредитът е включен в
Гарантирания портфейл по Програмата и не по-късно от 31.07.2021 г. – арг. чл. 5.1. от
договора. Съгласно клаузата на т. 6 от датата на усвояване на кредита до 15.03.2022 г. е
налице гратисен период, през която не се дължат погасителни вноски, като след изтичането
му кредитът следва да се погасява на равни месечни погасителни вноски, съгласно
погасителен план, неразделна част от договора, с краен срок за погасяване 03.02.2026 г.
Предвидено е, че кредитът се обезпечава с гаранция от [фирма] по Програмата на МС на
Република България за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от
възможността да полагат труд поради пандемията от Covid-19. Изяснено е, че се касае за
потвърждение от ББР, че кредитът е включен в Гарантирания портфейл по Програмата –
чл.13. Съгласно клаузата на чл. 11.1 от договора за ползвания кредит кредитополучателят не
дължи възнаградителна лихва, като в случай на допуснато неизпълнение, изразяващо се в
неиздължаване на погасителна вноска по кредита на падежа съгласно погасителния плана,
целият размер на кредита с настъпил падеж (неиздължената просрочена и изискуема част от
кредита) да се олихвява с обезщетение за забава в размер на законната лихва, равняваща се
на 10 % - арг. чл. 11.2, вр. чл. 4.7 от договора. В клаузите от раздел VI „Предсрочна
изискуемост“ от договора е предвидено правото на търговската банка – кредитор да обяви
кредитът за частично или изцяло предсрочно изискуем, в частност при забава в плащане с
повече от 31 дни от датата на падежа на вноска в пълния договорен размер – чл. 25 и чл.
28.1. Изяснява се, че за обявената предсрочна изискуемост банката уведомява
кредитополучателя на адресите за кореспонденция, посочени от него в искането за
предоставяне на кредит или в договора и приложенията към него – арг. чл. 26 от договора.
Съгласно клаузата на чл. 37 от договора неразделна част от същия са и следните документи:
приложение № 1 – искане за кредит, както и погасителен план.
Установява се, от представения и приет по делото погасителен план – приложение към
договор № 671/0000/***, че са касае за предоставен потребителски кредит с дата на
отпускане 03.02.2021 г., дата на първо плащане 15.03.2021 г., срок на кредита от 5 години и
краен срок 03.02.2026 г. Посочено е, че сумата по кредита възлиза на 2600 лева, усвоена
еднократно, с такса за обслужваща сметка 1,50 лева месечно, ГПР в размер от 1,1076 % и
гратисен период по главница 1 година. Съгласно погасителния план кредитът следва да бъде
3
върнат чрез 60 равни месечни погасителни вноски в размер от по 54,17 лева (включващи
главница), с обща сума на погасяване в размер от 2690 лева, включваща главница и сумата
от 90 лева – стойност на месечните такси за обслужващата сметка по кредита, при което
общият размер на погасителната вноска възлиза на сумата от по 55,67 лева.
Изяснява се, че на 03.02.2021 г. на кредитополучателя е предоставена преддоговорна
информация, обективирана във Формуляр за предоставяне на информация относно банков
кредит по Програмата на Министерски съвет на Република България за гарантиране на
безлихвени кредити в защита на хора, лишени от възможността да полагат труд поради
пандемията от Covid-19, съдържаща данни за: кредитора; размера на кредита, условията за
усвояването му, срока на кредита; размер, брой и периодичност на погасителните вноски;
общата сума, подлежаща на връщане; изисквани обезпечения; лихвеният процент и ГПР;
такса за откриване на разплащателна сметка и за поддръжка и обслужване на сметката;
задължението за заплащане на лихва за забава при допуснато просрочие.
Съгласно приложение 1-1 към договора за банков кредит същият е сключен в
изпълнение на Програма за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от
възможността да полагат труд поради пандемията от Covid-19 и сключено между
търговската банка – кредитор и [фирма] финансово споразумение за гарантиране на
портфейл от кредити по Програма за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора,
лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от Covid-19, чието изпълнение
е възложено на [фирма]. Изяснено е, че целта на Програмата е да се подпомогнат физически
лица, засегнати от икономическите последици вследствие от пандемията и на обявеното
извънредно положение/обявената извънредна епидемична обстановка в страната и
въведените ограничителни протИ.епидемични мерки. Предвидено е, че правоимащите лица
следва да отговарят на конкретни услови, които следва да бъдат установени в процеса на
кандидатстване за кредит – т. 4 от приложението. Установено е, че максималният размер на
кредита е до 6900 лева, при редовен лихвен процент по кредита от 0 %, без да се дължат
такси и комисиони във връзка с обслужване на кредита, с максимален срок за
издължаването му до 5 години и с предвиден гратисен период, като финансирането да се
използва за задоволяване на лични потребности на кредитополучателите като физически
лица. Предвидено е, че договорът за кредит по Програмата се сключва въз основа на
писмено искане от правоимащото лице – кредитоискател, придружено с конкретно посочени
документи, както и след преценка от търговската банка, че лицето е правоимащо такова по
см. на Програмата – т. 9 от приложението. Договорът за предоставяне на кредит се одобрява
за сключване след получаване на потвърждение от [фирма], че този кредит е включен в
Гарантирания портфейл, формиран по реда на споразумението.
За изясняване на фактическата обстановка по делото е изслушано и прието
заключението на вещото лице по съдебносчетоводната експертиза, което, анализирайки
приетите по делото писмени доказателства и допълнително представените справки от
ответната търговска банка, констатира, че на 10.02.2021 г. [фирма] служебно е
заверила/кредитирала разплащателната сметка на П. Т. Т. със сумата от 2600 лева, която е
усвоявана от кредитополучателя чрез теглене на суми в брой на АТМ на търговската банка,
както следва: на 12.02.2021 г. сума в размер от 1000 лева, на 14.02.2021 г. сума в размер от
790 лева и на 14.02.2021 г. сума в размер от 800 лева. Изяснено е, че в периода 10.02.2021 г.
– 26.02.2021 г. са начислени такси за теглене в брой, за поддръжка на разплащателната
сметка и за проверка на баланс по сметка, в размер от 10 лева, поради което процесът по
усвояване на кредита е приключил на 26.02.2021 г. Установено е, че по разплащателната
сметка, обслужваща кредита, няма отразени каквито и да било приходи, сътоветно по
кредита няма извършвани плащания, като последният запис по сметката е начисляването на
такса на 26.02.2021 г. Екпертизата посочва, че към датата на обявяване на кредита за
предсрочно изискуем – 21.10.2022 г. са просрочени, падежирали и незаплатени 8 броя
погасителни вноски по главницата, дължими в периода 15.03.2022 г. – 15.10.2022 г., а общо
4
дължимата главница към момента на изготвяне на заключението в размер от 2600 лева.
Констатирано е, че процесният кредит е безлихвен такъв, поради което претендираната
лихва е обезщетителна за просрочие, като за периода 15.03.2022 г. – 21.10.2022 г.
начислената такава е в размер от 31,60 лева. Към същата следва да се добавят и изтеклите
лихви за периода 22.10.2022 г. – 14.11.2022 г. в размер от 17,33 лева. При изслушването си в
съдебно заседание вещото лице уточнява, че усвояването на сумата по кредита е извършено
на няколко пъти чрез тегления банкомати, като усвоената сума е в размер от 2590 лева , а
другите 10 лева до пълния размер на кредита от 2600 лева са предоставени в заем, но са
удържани като такси и конкретно за теглене в брой, предвид размера на теглените суми, за
поддръжка на разплащателната сметка и проверка на баланс по сметка. Посочва, че съгласно
счетоводството на ищеца и системата му, сумата от 31,60 лева представлява лихва за
просрочие, доколкото и кредитът е безлихвен, като на практика са начислени лихва за
просрочие и лихва за забава – касае се за автоматизиран процес, при който по този начин се
генерират сумите. Съдът кредитира заключението, преценявайки го по реда на чл. 202 ГПК,
като компетентно и обосновано изготвено от съответен специалист в областта, отговорило
на всички поставени задачи и по същество останало неоспорено от страните.
Въз основа на фактите, следващи от анализираните писмени доказателства и
констатациите и изводите на съдебносчетоводната експертиза, съдът достига до извод, че
между [фирма], като кредитор и П. Т. Т., като кредитополучател, е възникнало облигационно
правоотношение, чийто правопораждащ юридически факт е процесният договор за банков
кредит № 671/0000/*** от 03.02.2021 г. по Програмата на М.с. на Република България за
гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от възможността да полагат
труд поради пандемията от Covid-19 и в изпълнение на задълженията си по който
кредиторът реално е предал на кредитополучателя заемната сума, предмет на договора в
общ размер от 2600 лева, чрез заверяване на разплащателната сметка на клиента със същата,
която последният е усвоил. С това, в полза на ищцовата търговска банка е възникнало
вземане в размер на съответните месечни вноски, а в тежест на кредитополучателя
корелативното задължение да ги заплаща при настъпване на уговорения падеж.
Изясни се, че ищцовото дружество основава претенциите на настъпила предсрочна
изискуемост на кредита поради неплащане на три месечни погасителни вноски през периода
15.03.2022 г. – 15.05.2022 г.
Установи се, че съгласно клаузите на чл. 28, т. 1 и чл. 26 от процесния договор за
кредит, търговската банка – кредитор може да обяви част/целия кредит за предсрочно
изискуем при допусната от кредитополучателя забава в плащането с повече от 31 дни,
считано от падежа на вноска в пълния договорен размер, който обективен факт – на
неизпълнение в уговорения срок се доказа по делото от изводите на съдебносчетоводната
експертиза, съгласно която към датата на обявената предсрочна изискуемост неплатени са 8
погасителни вноски. Предвидено е също, че за обявената предсрочна изискуемост банката
уведомява кредитополучателя на посочения от него адрес – арг. чл. 26 от договора.
Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва с
волеизявление на кредитора при наличието на две предпоставки: обективният факт на
неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага
изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за
предсрочно изискуем, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента
на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента
на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й - в този смисъл т. 18 от ТР №
4/18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
В настоящия случай по делото, като част от доказателствената съвкупност, са приети
5
покана за доброволно изпълнение и уведомление по чл. 60, ал. 2 ЗКИ от [фирма],
обективирани в един документ и адресирани до кредитополучателя по договора П. Т. Т., в
който се посочва, че поради допуснато просрочие при обслужване на процесния кредит,
търговската банка предоставя 30-дневен срок за доброволно изпълнение, като при липса на
такова обявява непогасения остатък по кредита за изцяло и предсрочно изискуем.
Установява се, че покана за доброволно изпълнение и уведомление по чл. 60, ал. 2 ЗКИ, като
приложение към придружително писмо от 10.06.2022 г. са получени от трето за процеса
лице, като е отразено, че същото живее на адреса и ще предаде поканата на дъщеря си, като
бивша съпруга на адресата (П. Т.) и негов наследник. Същевременно данните по делото
сочат, че кредитополучателят е починал на 18.11.2021 г., а с това и преди момента на
връчване на тази покана.
Предвид това, съдът намира, че последната е нередовно връчена на лицето, което към
този момент е починало.
Същевременно, съобразявайки, че в исковата молба, уточнена по реда на чл. 129, ал. 2
ГПК, ищецът се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на кредита, като към
същата е приложено и уведомлението за предсрочна изискуемост, то следва, че с връчването
на препис от исковата молба на ответната страна това волеизявление е достигнало до
същата, като в този момент настъпва и предсрочната изискуемост на кредита - в т. см.
Решение № 139/05.11.2014 г. по т. дело № 57/2012 г. на ВКС, I т. о., Решение № 86/27.10.2020
г. по т. дело № 2118/2019 г. на ВКС, ТК, I о.
Изясни се, че ищецът насочва исковите си претенции към ответниците, в качеството им
на законни наследници на починалия кредитополучател, както и, че с депозираните по
делото писмени отговори същите оспорват исковите претенции с довод за липсата на
легитимация да отговарят за заплащане на процесните суми.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че П. Т. Т. е починал на
18.11.2021 г., като ответниците Д. П. Т. и А. П. Т. са негови рождени синове, а с това и
законни наследници на основание чл. 5, ал. 1 ЗН.
Съдът намира, че ангажирането на отговорността на ответниците, като наследници по
закон на кредитополучателя по процесния договор, е обусловено от установяване на
обстоятелството, че същите са приели наследството на своя наследодател, с оглед изрично
въведените възражения в тази насока (в този смисъл Решение № 101/08.10.2019 г. по д. №
2260/2018 на ВКС, ГК, IV г. о.).
Според разпоредбата на чл. 48 ЗН наследството се придобива с приемането му.
Приемането произвежда действие от откриване на наследството. Установено е законова
презумпция, по силата на която законните наследници носят отговорността по чл.60 от ЗН
от откриване на наследството по смисъла на чл.1 от ЗН до доказване на приемането на
наследството по опис или отказ от наследство.
В настоящия случай данните по делото, следващи от приобщеното съдебно
удостоверение, издадено по гр. дело № 50518/2022 г. по описа на СРС, 117-ти състав, сочат,
че наследникът и ответник по делото Д. П. Т. се е отказал от наследството, останало след
смъртта на неговия баща П. Т. Т. и отказът му е вписан в Особената книга по чл. 49 ЗН пред
Софийски районен съд под № 1837/20.09.2022 г., поради което същият не отговаря за
задълженията, включени в наследствената маса и предявените срещу него искове се явяват
неоснователни на това основание – липсата на материалноправна легитимация на ответната
страна.
По отношение на втория ответник по делото А. П. Т. данните по делото, следващи от
приобщения препис от Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №
***/30.12.2010 г. от С.о., район Н., сочат, че същият е роден на 25.12.2010 г., поради което
към момента на сезиране на съда с процесната искова молба – 15.11.2022 г., както и към
6
момента на приключване на устните състезания пред настоящата инстанция – 10.02.2025 г.
ответникът не е навършил 18 години - към устните състезания с навършени 14 години, а с
това и непълнолетен – арг. чл. 4 от Закона за лицата и семейството. Съгласно чл. 4, ал. 2 ЗЛС
непълнолетните извършват правни действия със съгласието на техните родители или
попечители, като могат сами да сключват обикновени дребни сделки за задоволяване на
текущите им нужди и да разполагат с това, което са придобили със своя труд.
Съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 2 от Закона за наследството ЗН) недееспособните,
държавата и обществените организации приемат наследството само по опис, въз основа на
писмено пред районния съдия в тримесечен срок, откакто наследникът е узнал, че
наследството е открито, в който случай приемането се вписва по реда на чл. 49, ал. 1 ЗН –
арг. чл. 61, ал. 1 ЗН и по реда, предвиден в ГПК – чл. 63 ЗН. Наследникът, който е приел
наследството по опис, отговаря само до размера на полученото наследство – арг. чл. 60, ал. 2
ЗН.
По делото се установява, че с писмено заявление с вх. №158744/06.06.2023 г. пред
Софийски районен съд законните представители на ответника А. П. Т. – В.И.Н. и Г.И.Н., са
заявили от името на малолетния тогава А. Т. отказ от наследството, оставено от рождения му
баща П. Т. Т., починал на 18.11.2021 г. Изяснява се, че с Решение № ***/07.06.2023 г. по гр.
дело № 30820/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 86-ти състав е оставена без
уважение молбата на В.Н. и Г.Н., като законни представители на малолетното дете А. П. Т., с
която заявяват, че се отказва от наследството на покойния му баща П. Т. Т.. В мотивите на
съдебния акт е прието, че молбата е неоснователна, доколкото на основание чл. 130, ал. 4 СК
дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения от
ненавършило пълнолетие дете, са нищожни. Видно от удостоверяването за това, решението
е влязло в законна сила на 20.02.2024 г.
Както вече се изясни, съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 2 ЗН недееспособните
приемат наследството само по опис, откъдето следва, че именно описът е формата за
приемане на наследство от ненавършилото пълнолетие дете. В този случай същото отговаря
ограничено за задълженията – до стойността на активите на наследството. Приемането на
наследство по опис е винаги изрично приемане и се упражнява чрез волеизявление, което е
формално (обективирано в писмено заявление), направено пред районния съд по
местооткриване на наследството. Уредбата по отношение на субектите, посочени в чл. 61,
ал. 2 от ЗН е императивна – изискването за приемане по опис, като форма на приемане, е
въведено именно за защита интересите на недееспособните. Доколкото посочената
разпоредба предписва, че недееспособният може да приеме наследството само по опис, т. е.
изрично, от това следва, че той не може да го приеме чрез конклудентни действия, защото не
може да формира самостоятелно воля. Съгласно задължителните за съда разяснения, дадени
в мотивите на Тълкувателно решение от 23.01.2024 г. по тълк. дело № 1/2021 г. по описа на
ВКС, ГК до вписване в книгата по чл. 49, ал. 1 ЗН на приемането на наследството по опис, е
налице незаето наследство и ненавършилото пълнолетие дете не се легитимира като носител
на наследствените права и задължения, затова и не е материалноправно легитимирано да
отговаря по искове за наследствени задължения, нито да се разпорежда с наследствени
права.
В настоящия случай по делото не се твърди и не се установява ненавършилият
пълнолетие ответник А. П. Т. да е приел по опис оставеното от неговия рожден баща и
наследодател наследство, каквото е изискването на чл. 61, ал. 2 ЗН. Като законен наследник
на починалото лице и от момента на настъпване на смъртта му същият е придобил правото
на наследяване - възможността да придобие наследството, но при липсата на изразена воля
за приемане на наследството по опис и вписването му в особената книга по чл. 49 ЗН и до
приемането на наследството, този ответник не се явява носител на наследствените права и
задължения, поради което и към този момент не отговаря за заплащане на дължимите суми
7
по процесния договор за банков кредит.
Ето защо, предвид отказа от наследство от ответника Д. П. Т. и липсата на ангажирани
по делото доказателства относно приемане на наследството на П. Т. Т. от ответника А. П. Т.
по опис, каквото е императивното изискване на чл. 61, ал. 2 ЗН, то съдът приема, че се касае
за хипотеза на незаето наследство, като в този случай кредиторите на наследството могат да
удовлетворят своите притезания от имуществените права, намиращи се в наследствената
маса чрез назначен от съда управител на наследството.
Предвид изложеното дотук, съдът приема, че ответниците не са пасивно
материалноправно легитимирани да отговарят по процесните искове, което обуславя
отхвърлянето им на това основание.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – неоснователност на предявените искове, право на разноски
има само ответната страна. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника Д. П. Т.
следва да бъде присъдена сумата от 660 лева – разноски по делото за адвокатско
възнаграждение, а в полза на ответника А. П. Т., действащ чрез своя законен представител
В.И.Н., сумата от 600 лева – разноски по делото за адвокатско възнаграждение, предвид
реално осъщественото по делото процесуално представителство на ответниците от
пълномощниците им, съотв. адв. Т. и адв. Б. и отразеното в представените по делото договор
за правна защита и съдействие от 15.06.2023 г. (като приложение към писмения отговор от
16.06.2023 г. – видно от електронната папка по делото) и договор за правна защита и
съдействие от 15.05.2023 г. (л. 47 от делото) заплащане на уговореното възнаграждение в
брой, в която част договорите имат характера на разписки, удостоверяващи получаването на
сумата – в т. см. т. 1 от № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. При
липсата на въведено възражение от ищеца по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, на присъждане
подлежат пълните претендирани размери на адвокатските възнаграждения. С оглед изхода
на делото, в полза на ищеца не се следват разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от [фирма] с ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на
управление: [адрес] срещу Д. П. Т., с ЕГН: ********** и адрес: [адрес] и срещу А. П. Т., с
ЕГН: **********, с адрес: [адрес], действащ лично и със съгласието на законния си
представител В.И.Н., с ЕГН: **********, кумулативно обективно и субективно пасивно
съединени осъдителни искове по чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и по чл. 240, ал. 2 ЗЗД за
заплащане, при условията на разделна отговорност – всеки по ½ част от следните вземания:
сумата от 2 600 лева, представляваща непогасена главница по договор за банков кредит по
Програмата на М.с. на Република България за гарантиране на безлихвени кредити в защита
на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от Covid-19 №
671/0000/*** от 03.02.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда – 15.11.2022 г. до изплащане на вземането и сумата от
31,60 лева, представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода от 15.03.2022 г. до
14.11.2022 г.
ОСЪЖДА [фирма], с ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес], на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на Д. П. Т., с ЕГН: ********** и адрес: [адрес],
сумата от 660 лева, представляваща сторени разноски по делото.
ОСЪЖДА [фирма], с ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес], на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на А. П. Т., с ЕГН: **********, с адрес: [адрес],
действащ лично и със съгласието на законния си представител В.И.Н., с ЕГН: **********,
8
сумата от 600 лева, представляваща сторени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски съд,
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9