Решение по дело №569/2024 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 471
Дата: 30 април 2025 г.
Съдия: Димитър Чардаков
Дело: 20245220100569
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 февруари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 471
гр. П., 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Димитър Ч.
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Димитър Ч. Гражданско дело №
20245220100569 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по жалба на В. С. Ч. с ЕГН ********** от с. П.,
общ. П., ул. ********, подадена на 31.01.2024 г. чрез пълномощника му адв. Н.
Н. Л. от АК-П., против Заповед №ТУ-79 от 31.03.2021 г. на областния
управител на Област П. /действащ чрез зам. областния управител Й.К./, с
която на основание §4к, ал.6 ПРЗЗСПЗЗ е одобрен плана на новообразуваните
имоти от земеделските земи, предоставени на гражданите въз основа на
актовете по §4, ал.1 ПРЗЗСПЗЗ, в обхвата на ПИ с идентификатор ********* в
м. „Селище“, ПИ с идентификатори ******* и ******** в м. „Черниче“ и ПИ
с идентификатор ******** в землището на с. П., общ. П..
Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед е нищожна, тъй като е
издадена от некомпетентен орган, при допуснати съществени процесуални
нарушени и освен това се основава на нормативна уредба, която е остаряла, не
съответства на обществените отношения към момента и не държи сметка за
действителните права на собствениците на засегнатите имоти. Иска от съда да
обяви заповедта за нищожна и да присъди съдебни разноски. Поискал е съдът
на основание чл.150, ал.2 от Конституцията на РБ да сезира Конституционния
съд с искане за установяване на несъответствието между ПЗРЗСПЗЗ, на които
1
се основава оспорената заповед, и Конституцията.
Ответникът областният управител на Област П. счита жалбата за
недопустима, тъй като е подадена след предвидения в закона срок и поради
липсата на правен интерес за жалбоподателя от обжалването. По същество
оспорва жалбата при твърдение, че заповедта не страда от пороци, водещи до
нищожност. Иска от съда да отхвърли жалбата. Не претендира съдебни
разноски.
Съдът въз основа на доказателствата по делото и на закона прие от
фактическа и правна страна следното:
Оспорената заповед представлява индивидуален административен акт
по ЗСПЗЗ на областен управител, който съгласно разпоредбата на §19 от ЗИД
на АПК /ДВ, бр.39 от 20.05.2011г./ подлежи на обжалване пред районния съд
по местонахождението на имота по реда на АПК /в т. см. определение № 43 от
20.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 47/2014 г., 5-членен с-в, определение № 48
от 2.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 49/2014 г., 5-членен с-в,; определение №
49 от 2.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 51/2014 г., 5-членен с-в и др./. Затова
компетентен да разгледа жалбата се явява Районен съд - П..
От материалите по приложената по делото административна преписка
е видно, че процедурата за одобряване на процесния план на
новообразуваните имоти от земеделските земи по §4, ал.1 ПЗРЗСПЗЗ е
започнала с избора на проектант-изпълнител, на когото Община П. е
възложила с Договор №47 от 16.12.2008 г. да изработи помощен план по
чл.28, ал.1 ППЗСПЗЗ вр. §4, ал.1 ПЗРЗСПЗЗ. Със заповед №113 от 19.05.2014
г. на областния управител на Област П. е назначена приемателна комисия по
чл.28б, ал.2 ППЗСПЗЗ. Помощният план е изработен и е приет от комисията с
протоколно решение на 26.09.2014 г. След това същият е обявен на
заинтересованите лица в ДВ бр.30 от 11.04.2017 г., както и с публикация на
съобщения във в. „Пазарджишка Марица“, бр.72 от 13.04.2017 г. и на
електронната страница на Община П., както и чрез поставяне на съобщения на
информационните табла в общината и в кметство с. П.. Планът е предоставен
на заинтересованите лица в сградите на община П. и кметство с.П. в периода
12.004.2017 г. – 12.05.2017 г. Срещу помощния план са подадени 96 писмени
възражения и искания, по които има произнасяне на приемателната комисия с
решение по протокол от проведено заседание на 03 и 04.08.2017 г. Комисията
2
е констатирала непълноти и грешки в помощния план и е възложила на
проектанта да ги отстрани, както и да изготви допълнителен проект на
възникналата контактна зона /зона на припокриване между територията на
земите по §4 ПЗРЗСПЗЗ, земите от картата на възстановената собственост по
ЗСПЗЗ и имотите от кадастралната карта на земеделската територия/ и проект
за изменение на кадастралната карта. Проектът на контактната зона е
разгледан и одобрен от приемателната комисия на 13.02.2020 г. Планът на
новообразуваните имоти по §4к, ал.1 ПЗРЗСПЗЗ е приет от комисията с
протоколно решение №3В от 17.07.2020 г. Същият е обявен в ДВ бр.73 от
18.08.2020 г., както и с публикация на съобщение във в. „Знаме“, бр.32 от
04.09.2020 г. Оставен е на разположение на заинтересованите лица в сградите
на община П. и кметство с.П. в продължение на 1 месец, считано от
публикацията на съобщението в ДВ. Срещу плана са постъпили 22
възражения, които са разгледани от приемателната комисия и по тях същата се
е произнесла с протоколно решение №13Г от проведено заседание на
комисията в периода 14 – 16.12.2020 г., с което част от възраженията са
уважени и плана, респ. регистъра към него е коригиран. Окончателния план на
новообразуваните имоти е предоставен областния управител за одобряване,
което същият е направил с оспорената от жалбоподателя заповед №ТУ-79 от
31.03.2021 г. Заповедта е подписана от заместник областния управител, за
което последният е надлежно оправомощен със заповед №АД-47 от 01.03.2021
г. на областния управител.
От приложените към жалбата писмени доказателства и от
заключението на СТЕ е видно, че имотът на жалбоподателя В. Ч. е нанесен в
плана на имотите по §4 с пл. №238 с площ от 600 кв.м. Същият е бил част от
пустеещ имот от държавния поземлен фонд в м. „Селище“, с площ около 1000
кв.м., който е предоставен по реда на Постановление №57 на МС за ползване
на А.Н.М. с договор №270 от 30.11.1977 г., сключен между същия и РПК – В..
В договора е предвидено ползвателят да засади в имота плодни дървета и
храсти. През 1989 г. с констативен протокол на ОбНС е установено, че в имота
е построена сграда с паянтова конструкция, за която има архитектурен проект,
строително разрешение и протокол за определяне на строителна линия и ниво.
Ползвателят А.Н.М. е въведен във владение на имота с площ 1100 кв.м. с акт
№270 от 20.02.1990 г. на кметство с. П..
3
Представен е договор за продажба от 12.07.2007 г. /озаглавен като
предварителен договор/, с който ползвателят А.Н.М. е прехвърлил на купувача
В.А.К. 600/1143 ид. части от притежаваните права върху процесния имот,
който е отразен в документа с пл. №495. В разписната книга към плана
идеалните части са записани на името на купувача В.А.К., съгласно
представеното удостоверение изх. №73/14.12.2011 г. В същото е посочено, че
останалите 543/1143 ид. части от имота са собственост на Община П..
Представен е нот. акт №185 от 20.03.2014 г., том ІІ, рег. №3033, нот. дело
№324/2014 г. на А.И. – нотариус с рег. №423 в НК, за продажбата на 600/1143
ид. части от поземлен имот с пл. №495 в м. „Селище“, ведно с построената в
имота едноетажна паянтова сграда с площ от 20 кв.м. Купувач по сделката е
жалбоподателят В. Ч.. Съсобственикът на поземления имот Община П. е дал
предварително съгласие за продажбата.
При огледа на място ВЛ е установило, че в имота са засадени овощни
дървета и са построени сгради на основното и допълващото застрояване,
които са в границите на имота, предоставен за ползване на А.Н.М. по реда на
ПМС №57. Една част от тях остават извън границите на поземлен имот с пл.
№238 с площ от 600 кв.м., който е отреден за жалбоподателя с плана на
новообразуваните имоти по §4, одобрен с оспорената заповед да областния
управител. Жалбоподателят е отправил писмено искането до собственика на
останалата част от имота Община П. за нейното изкупуване, но е получил
отказ.
Въз основа на така установените обстоятелства следва да се приеме, че
жалбоподателят В. Ч. разполага с правен интерес от обжалването на заповедта
за одобряване на плана. Съгласно чл.147, ал.1 АПК, право да оспорват
административния акт имат гражданите и организациите, чиито права,
свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за
които той поражда задължения. В случая имотът на жалбоподателя попада в
обхвата на плана, с който се променят границите, в които жалбоподателят
упражнява своята фактическа власт. Следователно одобреният план засяга по
неблагоприятен начин правата на жалбоподателя, а това поражда интерес от
обжалване. Самата жалба е допустима, тъй като с нея се иска обявяването на
нищожността на административния акт, за което не е предвиден срок – чл.149,
ал.5 АПК.
4
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
АПК не предвижда конкретни основания за нищожност на
административните актове. В правната теория и съдебната практика е
възприет критерия, че това са петте основания за незаконосъобразност по
чл.146 АПК, но само тогава, когато нарушенията са особено съществени.
Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че
актът изначално, от момента на неговото издаването не поражда правните
последици, към които е насочен. Съобразно горното и с оглед на всеки един от
възможните пороци на административните актове, теорията е изградила
следните критерии кога един порок води до нищожност и кога същият води до
унищожаемост: всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на
акта; порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова
сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам - на липса
на волеизявление; съществените нарушения на
административнопроизводствените правила са основание за нищожност само
ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на
волеизявление (например - поради липса на кворум). По правило нарушенията
на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не
неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание
само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т. е. не съществува
правна норма за неговото издаване и същевременно засяга по отрицателен
начин своя адресат. Само пълната липса на условията или предпоставките,
предвидени в приложимата материалноправна норма, и липсата на каквото и
да е основание и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде акт с
това съдържание би довело до нищожност на посоченото основание.
Превратното упражняване на власт е порок, който води до
незаконосъобразност на административния акт и само ако преследваната цел
не може да се постигне с никакъв друг акт този порок води нищожност.
Процедурата за изработване и одобряване на плана на
новообразуваните имоти по §4 РЗРЗСПЗЗ е уредена в §4к от същия закон и
чл.28 – чл.28б ППЗСПЗЗ. Цитираните разпоредби въвеждат изисквания към
имотите, компетентността на лицата и органите, ангажирани с изработването,
реда за приемането и одобряването на помощния и на окончателния план,
както и реда за обжалване на издадените административни актове.
5
Съгласно §4к, ал.6 ПЗРЗСПЗЗ, планът на новообразуваните имоти се
одобрява от областния управител. Заповедта се обнародва в „Държавен
вестник“, разгласява се чрез средствата за масово осведомяване, включително
чрез два централни ежедневника, и се обявява на подходящи места с публичен
достъп в сградите на общината и кметството.
В конкретния случая оспорената заповед е издадена от компетентен
орган – зам. областен управител, който е надлежно овластен от областния
управител да упражнява неговите правомощия в срока, през който е издаден
административния акт. Затова заповедта на зам. областния управител за
одобряването на плана не страда от посочения в жалбата порок „липса на
компетентност“ на органа, който я е издал.
Не са допуснати и особено съществени нарушения на
административнопроизводствените. Предварителния план и плана на
новообразуваните имоти са били надлежно разгласени чрез „Държавен
вестник“, в средствата за масово осведомяване и в помещенията с обществен
достъп на общинската и кметската администрация, а самите планове са
предоставени на заинтересованите лица за запознаване с тях по подходящ
начин. Самите планове отговарят на изискванията по чл.28, ал.2 ППЗСПЗЗ и
заданието по чл.28, ал.10 ППЗСПЗЗ, което е видно от заключението на СТЕ.
Не може да става дума и за особено съществени нарушения на
материалния закон. Оспорената заповед е издадена въз основа на действащи
материални разпоредби на закона. Доводите на жалбоподателя за
несъответствието на закона със съвременните обществени отношения не
изключват неговото прилагане. Искането на жалбоподателя по чл.150, ал.2 от
Конституцията на РБ за инцидентно сезиране на Конституционния съд и
установяване на несъответствието между съответните разпоредби на
ПЗРЗСПЗЗ с Конституцията на РП е без значение за основателността на
жалбата. Това е така, защото обявяването на конкретна правна норма за
противоречаща на Конституцията има за правна последица преустановяване
действието на тази норма занапред – чл.151, ал.2 от Конституцията.
Следователно евентуалното обявяване на съответните разпоредби за
противоконституционни не би засегнало с обратна сила валидността и
законосъобразността на издадените до този момент административни актове.
Позоваването на жалбоподателя на давностно владение и породения от
6
това спор за собственост между него и собственика на останалата част от
имота Община П., също няма отношение към предмета на обжалване. В
административното производство по §4к, ал.6 ПЗРЗСПЗЗ съдът не разрешава
спорове за собственост, а въз основа на представените доказателства за
призната вече собственост проверява дали плана на новообразуваните имоти
отговаря на титула за собственост и то при оспорване на заповедта за
одобряването на плана като незаконосъобразна, а не като нищожна. Проверка
дали са налице предпоставките за придобиване на право на собственост по §4а
и §4б ПЗРЗСПЗЗ в административното производство не се извършва, тъй като
предмет на съдебен контрол е само заповедта на областния управител за
одобряването на плана с оглед правилата на §4к, ал.1-5 ПЗРЗСПЗЗ.
При така формирания от съда извод, че оспорения административен акт
не страда от пороци, водещи до неговата нищожност, жалбата следва да се
отхвърли като неоснователна. Разноски на ответника не следва да се
присъждат, той като не претендира такива.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. С. Ч. с ЕГН ********** от с. П., общ. П., ул.
********, подадена на 31.01.2024 г. чрез пълномощника му адв. Н. Н. Л. от
АК-П., против Заповед №ТУ-79 от 31.03.2021 г. на областния управител на
Област П. /действащ чрез зам. областния управител Й.К./, с която на
основание §4к, ал.6 ПРЗЗСПЗЗ е одобрен плана на новообразуваните имоти от
земеделските земи, предоставени на гражданите въз основа на актовете по §4,
ал.1 ПРЗЗСПЗЗ, в обхвата на ПИ с идентификатор ********* в м. „Селище“,
ПИ с идентификатори ******* и ******** в м. „Черниче“ и ПИ с
идентификатор ******** в землището на с. П., общ. П..
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - П. в 14-дневен срок от неговото връчване на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7