Определение по дело №672/2020 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 763
Дата: 29 септември 2020 г. (в сила от 28 септември 2020 г.)
Съдия: Георги Кирилов Пашалиев
Дело: 20203200500672
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 31 август 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Регистрационния номер ще бъде генериран след предаване заГрад гр.
подпис на акта*
Окръжен съд – *
На 28.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Галина Д. Жечева
Членове:Жечка Н. Маргенова Томова

Георги К. Пашалиев
като разгледа докладваното от Георги К. Пашалиев Въззивно частно
гражданско дело № 20203200500672 по описа за 2020 година
Производството е по реда на глава ХХI от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 260695/24.08.2020 г., подадена
от „**“ АД срещу Заповед за изпълнение на парично задължение №
768/05.08.2020 г. по ч.гр.д. № 1845/2020 г. по описа на Районен съд *, в частта
за разноските.
Жалбоподателят не е доволен от размера на присъденото със
заповедта адвокатско възнаграждение. Счита, че съдът неправилно е намалил
размер на претендираното възнаграждение под минимума по Наредба № 1. В
тази връзка сочи, че при определяне на минималния размер на адвокатското
възнаграждение е приложима Наредба № 1/2004 г. за минималните
адвокатски възнаграждения в редакцията преди изменението от 15.05.2020
г., тъй като договорът за правна помощ и съдействие е сключен преди този
момент. Не е съгласен и с приетото от съда, че делото не е с фактическа и
правна сложност. Отделно от това изтъква, че при намаляване на размера на
адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът не може да
присъжда възнаграждение под минимума по наредбата.
Иска заповедта за изпълнение да бъде отменена в обжалваната част и
на дружеството да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на
300 лева.
Съдът, като прецени доводите, изложени в жалбата и като взе
предвид събраните по делото доказателства, приема следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява
основателна.
1
По заявление на „**“ АД Районен съд * е издал Заповед за
изпълнение на парично задължение № 768/05.08.2020 г. по ч.гр.д. №
1845/2020 г. Разпоредил е длъжникът Гергана Георгиева да заплати на
кредитора следните суми:
219, 60 лева, платена по договор за поръчителство от 07.11.2014
г., сключен между длъжника и „*“ ЕАД;
6, 35 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
06.02.2020 г. до 04.05.2020 г.;
25, 00 лева държавна такса и 150, 00 лева адвокатско
възнаграждение.
Заявителят своевременно е направил искане за присъждане на
адвокатско възнаграждение в размер на 300, 00 лева. В производството се е
представлявал от пълномощника адвокат И Л.. Представен е и договора за
правна защита и съдействие, от който се установява, че дружеството е
платило на адвокат Л. сумата от 300 лева за представителство в
производството по чл. 410 от ГПК. Съдът обаче е присъдил половината от
претендираното възнаграждение – 150 лева.
По въпроса за разноските в заповедното производство се прилагат
общите правила по чл. 78 от ГПК. При това положение в полза на заявителя
се поражда правото да му бъдат присъдени сторените в производството такси,
разноски и възнаграждение за един адвокат. Възнаграждението на адвоката
следва да бъде присъдено в размера, претендиран със заявлението.
Заповедният съд не може да го намали служебно, като приеме, че е
прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Това е така,
защото възможността по чл. 78, ал. 5 от ГПК е предвидена като право на
насрещната страна, а не като задължение на съда, за което следи служебно.
Оттук следва, че съдът дължи произнасяне по размера на претендираното
възнаграждение единствено ако бъде сезиран с искане в този смисъл. Като не
е било релевирано възражение за прекомерност, на заявителя се полага
възнаграждение в пълния претендиран размер от 300 лева.
Ето защо делото следва да бъде върнато на заповедния съд за
издаване на заповед за изпълнение в частта за разноските за сумата над 150
лева до претендираните 300 лева.
С оглед на горното, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

2

ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК срещу длъжника Г. Р. Г. , с ЕГН **********, от гр. *, ул. „С“
№ 7 в полза на „**“ АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. *,
ул. „**“ № 4, ет. 6, за частта от разноските за адвокатско възнаграждение за
сумата над 150, 00 лева до пълния претендиран размер от 300, 00 лева.
ВРЪЩА делото на Районен съд * за издаване на заповед за
изпълнение за адвокатско възнаграждение за сумата над 150, 00 лева до 300,
00 лева.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3