Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Елин
Пелин, 26.07.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД EЛИН ПЕЛИН, Пети състав, в публично
заседание на тридесети юни през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСИЦА ТОДОРОВА
при секретаря Стефка Славчева,
като разгледа докладваното от съдията АНД
№ 76 по описа за 2021 г. на РС Елин
Пелин и за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е жалба от Д.П.Д., ЕГН **********
с адрес: *** срещу Наказателно постановление № 19-1204-003719/10.01.2020 г. на
Началник група към ОДМВР София, с-р Пътна полиция ОДМВР София, с което: 1.на
основание чл.178ж, ал.1, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание
глоба в размер на 1000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
3 месеца за нарушение на чл.58, т.3 от ЗДвП; 2.на основание чл.183, ал.1, т.2
от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10.00 лева за нарушение на чл.100,
ал.1, т.3 от ЗДвП и 3. На основание чл.185 от ЗДвП му е наложена глоба в размер
на 20.00 лева за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят моли
обжалваното наказателно постановление да бъде отменено изцяло като неправилно,
тъй като установената фактическа обстановка не отговаря на действителната
такава. Излага доводи за наличието на малозначителност на извършените деяния по
т.2 и т.3.
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят, редовно призован, в
съдебно заседание се явява лично и с пълномощника си адв.Е. и поддържа жалбата.
Административно наказващият орган – ОДМВР
София, редовно призовани не изпращат представител и не вземат становище в
съдебно заседание. В писмена защита заявяват, че жалбата е неоснователна и
молят наказателното постановление да бъде потвърдено.
РП
Елин Пелин редовно призовани не изпращат представител.
Съдът след като провери
законосъобразността на атакувания административен акт и обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с доводите на страните, намери за установено от
фактическа страна следното:
Видно от обжалваното Наказателно
постановление № 19-1204-003719/10.01.2020 г. на Началник група към ОДМВР София,
с-р Пътна полиция ОДМВР София, същото е издадено въз основа на АУАН №
АА463704/21.12.2019 г. срещу Д.П.Д., с което: 1.на основание чл.178ж, ал.1,
пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000.00
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на
чл.58, т.3 от ЗДвП; 2.на основание чл.183, ал.1, т.2 от ЗДвП му е наложена
глоба в размер на 10.00 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.3 от ЗДвП и 3. На основание
чл.185 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 20.00 лева за нарушение на
чл.147, ал.1 от ЗДвП, за това че: На 21.12.2019 г. около 12,56 часа в община
Елин Пелин на път автомагистрала А2 като водач на товарен автомобил ИСУЗУ Д
МАКС с рег. № СО 2090 ВС, държава
България, при обстоятелства: На автомагистрала Хемус в района на 29-ти километър с посока на движение от град
София към град Варна, управлява товарен автомобил ИСУЗУ Д МАКС с рег. № СО
2090 ВС собственост на фирма „АРМИ
СЕКЮРИТИ БГ“ ООД с БУЛСТАТ *********, като водача използва лентата за принудително
спиране аварийната лента 1. като се движи по нея без да има причина за това; 2.
Водача не представя/не носи полица за ЗЗГО /задължителна застраховка гражданска
отговорност 3. Водача не представя валиден знак за годишен технически преглед.
Видно от АУАН № АА463704/21.12.2019 г., същият е
съставен от А.Т.Г. *** и подписан от свидетеля В.Г.В. срещу Д.П.Д., за нарушение
чл.58, т.3, чл.100, ал.1, т.3 и чл.147, ал.1 от ЗДвП, за това, че: На
21.12.2019 г. около 12,55 часа на автомагистрала Хемус в района на 29-ти километър с посока на движение от град
София към град Варна, управлява товарен автомобил ИСУЗУ Д МАКС с рег. № СО
2090 ВС собственост на фирма „АРМИ
СЕКЮРИТИ БГ“ ООД с БУЛСТАТ *********, като водача използва лентата за
принудително спиране/аварийната лента 1. като се движи по нея без да има
причина за това; 2. Водача не представя полица за ЗЗГО /задължителна
застраховка гражданска отговорност/ 3. Водача не представя валиден знак за
годишен технически преглед. АУАН е връчен на жалбоподателя лично срещу подпис и
подписан с възражения, че не е съгласен с изложеното в АУАН.
Срещу съставения АУАН № АА463704/21.12.2019 г. по описа
на РУ Елин Пелин е постъпило възражение от Д.П.Д..
Представени са фактура от № **********
от 21.12.2019 г. с получател „Арми секюрити БГ“ ЕООД, протокол № 31 към фактура
№ ********** за извършена диагностика и ремонт на автомобил с регистрационен
номер СО 2090 ВС и платежно нареждане от
23.12.2019 г. на УниКредит Булбанк АД.
Видно от комбинирана застрахователна
полица № BG/06/119000778802
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите същата е със срок на действие
16.03.2019 г. - 15.03.2019 г. и касае моторно превозно средство ИСУЗУ Д МАКС с
рег. № СО 2090 ВС собственост на фирма
„АРМИ СЕКЮРИТИ БГ“ ООД.
Представена е справка от системата на
Гаранционен фонд в която е отбелязано, че е налична действаща застраховка „Гражданска
отговорност“ за МПС с рег. № СО 2090
ВС със срок на действие
16.03.2019 г. - 15.03.2019 г.
От
справка за МПС ИСУЗУ Д МАКС с рег.№ СО 2090
ВС, се установява, че същият е собственост на фирма „АРМИ СЕКЮРИТИ БГ“ ООД.
Представена е заповед № 8121з-515/14.05.1018 г. на
министъра на вътрешните работи, определяща компетентността на служителите от
„Пътна полиция” да съставят АУАН по ЗДвП и служителите компетентни да издават
наказателни постановления по ЗДвП.
От справка за нарушител водач на името
на Д.П.Д. се установява, че същият е правоспособен водач и има наложени и други наказания по ЗДвП.
От показанията на разпитаните по
делото свидетели А.Т.Г. и В.Г.В. се установява, че и двамата са служители на РУ
Елин Пелин, поради което били изпратени
на посочената дата в АУАН на специализирана полицейска операция във връзка с недопускане на използване на
аварийната лента по магистралите за движещи се автомобили, които искат да
изпреварват и за подпомагане на трафика, тъй като преди тунел Витиня на АМ
Хемус имало задръстване от автомобили.
Двамата свидетели били в района около 30 км на АМ Хемус и следяли трафика на автомобили, които се
движат аварийната лента. Ако имало такъв автомобил се проверявала причината за
движение в аварийната лента. Това била и причината за спиране на жалбоподателя,
който се движел в аварийната линта. С него пътувала и една жена, а като причина
за движението в аварийната лента жалбоподателят заявил, че иска да се включи в
разклона за Витиня, тъй като има голямо задръстване. Свидетелят Г. твърди, че
жалбоподателят се движел в аварийната лента 1-2 км., поради което ако е имал
технически проблем е следвало да спре в нея, а не да я ползва за движение.
По искане на жалбоподателя по делото са
разпитани и свидетелите Наташа Байкова Димитрова и Георги Манчев Д..
Свидетелката Димитрова разказва, че пътувала
в автомобила на жалбоподателя в деня на проверката – 21.12.2019 г. и тъй
като автомобилът започнал да прекъсва и губи мощност се наложило да спират на
няколко пъти в аварийната лента. Нещата с проблема по автомобила не се оправяли
и жалбоподателят се консултирал с автомонтьора, който поддържа автомобилите им
и той го посъветвал да отбие и да спре,
за да се охлади автомобила. Това накарало жалбоподателя да реши да се отбие от
автомагистрала Хемус по която пътували и да тръгне към прохода Витиня, поради което дал мигач и
навлязъл в аварийната лента, за да се отбие от магистралата. В този момент ги
спряли служители на КАТ и им казали, че прохода е затворен и не могат да се
отбият, като съставили на жалбоподателя АУАН. Прибрали се бавно по инерция до
гр.Правец, където автомобила бил прегледан и ремонтиран.
Свидетелят Д. заявява, че на 21.12.2019 г. му се обадил Д.Д., който му
заявил, че лекия му автомобил „Исузу“ има проблем, като губи мощност. По
телефона свидетелят му дал инструкции да отбие автомобила, за да се рестартира
системата. След известно време жалбоподателят отново се обадил на свидетеля и
казал, че автомобила не се е оправил и проблемите продължават. Още същия ден Д.
се обадил на свидетеля около 18.00 часа, за да прегледа автомобила му, който
бил аварирал. След преглед и диагностика на автомобила, свидетелят извършил
изтриване на грешки и адаптация на дроселовата клапа, и автомобила се оправил.
При така установената фактическа
обстановка съдът стигна до следните правни изводи: Жалбата е подадена в срок от процесуално легитимно лице –
наказания с наказателното постановление и е процесуално допустима, а разгледана
по същество, съдът намира същата за частично основателна, по следните
съображения:
1.
По пункт първи от наказателното постановление, с което на основание чл.178ж,
ал.1, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на
1000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за
нарушение на чл.58, т.3 от ЗДвП:
Съставът на административното нарушение по чл.58, т.3 от ЗДвП,
предвижда, че: „При движение по автомагистрала на водача е забранено: 3. да се
движи или спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното
превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в
превозното средство;”. В случая жалбоподателят не оспорва обстоятелството, че
на посочената в АУАН дата се е движил по АМ Хемус с управлявания от него товарен автомобил ИСУЗУ Д
МАКС с рег.№ СО 2090 ВС в лентата за принудително спиране, но оспорва
обстоятелството, че се е движел без да е била налице уважителна причина за
това, с твърдение, че автомобила е имал повреда.
Законодателят в цитираната норма на чл.58, т.3
от ЗДвП е предвидил изключения от въведената обща забрана, а именно при повреда
на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или
пътниците в превозното средство, като при наличието на което и да е от тези
изключения, административна отговорност на водача на пътното превозно средство
за движение в лентата за принудително спиране на автомагистрала не може да се
търси. Изложеното налага извод, че при ангажиране на административна
отговорност на водач на моторно превозно средство за нарушение по чл.58, т.3 от ЗДвП следва да не е налице което и да е от тези изрично предвидени от законодателя
изключения, като липсата им следва да се посочи изрично в наказателното
постановление и издадения преди това АУАН.
При така възприетата и изложена по-горе фактическа обстановка съдът
прие, че на посочената в АУАН и НП дата жалбоподателят е управлявал като водач
пътно превозно средство – ИСУЗУ Д МАКС с рег.№ СО 2090 ВС в лентата за принудително спиране. Това
безспорно установено поведение от страна на наказаното лице не е достатъчно, за
да се приеме, че чрез същото се осъществява състава на чл.58, т.3 от ЗДвП,
доколкото по делото не се установи по безспорен и несъмнен начин, че не е била
налице някоя от предпоставките предвидена в нормата на чл.58, т.3 от ЗДвП, тъй
като жалбоподателят въвежда доводи и ангажира доказателства, че е предприел движение,
тъй като в превозното средство се е явил технически проблем.
От събраните в хода на съдебното
следствие гласни и писмени доказателства се установи фактическа обстановка,
която не съответства на посочената в АУАН и НП, поради което изводите на наказващия
орган останаха недоказани. В настоящия случай в показанията си актосъставителя
заявява, че при спиране на превозното средство, жалбоподателят е заявил, че се
движи в аварийната лента, тъй като искал да се включи по пътя за прохода Витиня
поради голямото задръстване. Същите показания депозира и свидетелката Наташа
Байкова Димитрова, спътничка на жалбоподателя, която също твърди, че движението
в аварийната лента било поради възникнал технически проблем в автомобила и с
цел отбиване към прохода Витиня, защото автомобила се движел много бавно. И
свидетелката Димитрова и свидетелят Г. заявяват, че водача бил спрян именно
преди разклона за Витиня.
Съдът кредитира показанията на
свидетелите Наташа Байкова Димитрова и Георги Манчев Д., които сочат, че автомобила
имал технически проблем, тъй като същите са логични и не се опровергават от останалия
доказателствен материал, не бяха опровергани по никакъв начин и от показанията
на свидетелите Стоянов и Г., тъй като същите не изложиха каквито и да било факти,
които да ги опровергаят или отрекат. Представиха се и писмени доказателства
удостоверяващи извършен ремонт на моторното превозно средство в деня на
проверката, които също кореспондират с показанията на свидетелите Наташа
Димитрова и Георги Д.. Изложеното мотивира настоящият състав да приеме, че
жалбоподателят се е движил в аварийната лента по независещи от него
обстоятелства, при които законът позволява такова поведение.
Необходимо е да се посочи, че в
тежест на административно наказващия орган е да докаже от обективна и
субективна страна административното нарушение, съобразно чл.103, ал.1 от НПК,
приложим по силата на чл.84 от ЗАНН. Безспорно е, че в преценката си, дали да
издаде наказателно постановление, административно наказващият орган се основава
на констатациите в АУАН и те в рамките на производството по налагане на
административни наказания се приемат за верни до доказване на противното. В
съдебното производство обаче, те нямат обвързваща доказателствена сила и съдът
е длъжен да изясни фактическата обстановка, чрез допустимите доказателствени
средства и да прецени има ли извършено нарушение или не. Едва след събиране
на категорични и обосновани данни за авторство на деянието и доказаност от
обективна и субективна страна може да се наложи и съответното наказание.
В случая от събраните по делото
доказателства не се установява по безспорен начин жалбоподателят да е
осъществил вмененото му нарушение по чл.58, т.3 от ЗДвП, за което е ангажирана
административнонаказателна му отговорност, тъй като съдът прие за недоказано
вмененото му нарушение, поради което наказателното постановление, следва да
бъде отменено в тази част.
2. По пункт втори от наказателното постановление, с което на основание
чл.183, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10.00 лева за нарушение
на чл.100, ал.1, т.3 от ЗДвП
Съгласно чл.100, ал.1, т.3 от ЗДвП:
Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи: документ за сключена
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
за моторното превозно средство, което управлява и за тегленото от него ремарке.
Съдът намира, че по отношение на
конкретното деяние не са допуснати нарушения на административнопроизводствените
правила, а извършеното нарушение «неносене на полица за сключена застраховка "Гражданска
отговорност"» е безспорно доказано. След като
спряли водача за проверка, контролните органи са установили, че същият не носи
в себе си документ удостоверяващ сключена застраховка "Гражданска
отговорност". Съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗАНН, административно
нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения
ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред. В случая не се опровергаха в хода
на съдебното следствие констатациите в АУАН и издаденото въз основа на него
наказателно постановление, че водача на МПС в нарушение на задължението
си по чл.100, ал.1 т.3 от ЗДвП не е представил документ за сключена
задължителна застраховка "Гражданска отговорност". Ето защо правилно на
жалбоподателя е наложено наказание по чл.183, ал.1, т.2 от ЗДвП - глоба в
размер на 10.00 лева, която е с фиксиран размер, поради което
административнонаказвщият орган е определил един законосъобразен и справедлив
размер на наказанието. Изложеното сочи, че наказателното постановление се явява
законосъобразно и правилно и като такова следва да бъде потвърдено по пункт 2
от наказателното постановление.
За неоснователни съдът намира доводите на жалбоподателя, че е налице
маловажен случай, доколкото се касае за важни задължения на водачите на моторни превозни средства, свързани с правнорегламентирана дейност. За да е
налице „маловажен случай” на административно нарушение, то следва извършеното
нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с
оглед на други смекчаващи обстоятелства да представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид. Съдът намира, че в хода на производството не се изтъкнаха
основателни доводи и не се ангажираха доказателства, които да сочат на по-ниска
степен на обществена опасност на извършеното нарушение в сравнение с
обикновените случаи. В тази връзка следва да се подчертае, че в случая от приложената към делото справка
за нарушител водач се установява, че на жалбоподателя са налагани и други нарушения по ЗДвП, поради което
настоящото деяние и наличието предходни
такива навеждат към извода за липса на предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН.
3. По
пункт трети от наказателното постановление, с което на основание чл.185 от ЗДвП
е наложена глоба в размер на 20.00 лева за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП. Нормата
на чл.147, ал.1 от ЗДвП гласи, че: Регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях
ремаркета и пътните превозни средства, с които се извършват превози с
атракционна цел, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на
въоръжените сили, и пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен
периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. Условията и редът
за извършване на прегледа на превозните средства, с изключение на самоходните
машини, колесните трактори с максимална конструктивна скорост, ненадвишаваща 40
km/h, и ремаркетата, теглени от тях, се определят с наредба на министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на
вътрешните работи.
При служебна проверка на АУАН и издаденото въз основа на него
наказателно постановление, съдът констатира нередовности по чл.42 и по чл.57 от ЗАНН. Наличието на задължителни реквизити по чл.57, ал.1, т.1-10 от ЗАНН е
основание за законосъобразност на наказателното постановление от формална
страна. Липсата, неточността, неправилността, непълнотата по отношение на
задължителните реквизити е основание за отмяна на наказателното постановление,
като незаконосъобразно с оглед на строго формалния му характер. От тук
и издаденото въз основа на него наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като
неправилно е приложен материалния закон. В случая административно наказващият
орган е допуснал нередовности по чл.42, т.4 и 5 и по чл.57, ал.1, т.5 и 6 от ЗАНН.
Видно от обжалваното наказателното постановление в същото е отбелязано, че
жалбоподателят не е представил валиден знак за ГТП, поради което описаната в АУАН и
в НП фактическа обстановка е в несъответствие с правна норма, която се сочи, че
е нарушена.
Според
нормата на чл.147,
ал.1 от ЗДвП: Регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях
ремаркета и пътните превозни средства, с които се извършват превози с
атракционна цел, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на
въоръжените сили, и пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на
задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност.
Условията и редът за извършване на прегледа на превозните средства, с
изключение на самоходните машини, колесните трактори с максимална конструктивна
скорост, ненадвишаваща 40 km/h, и ремаркетата, теглени от тях, се определят с
наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията
съгласувано с министъра на вътрешните работи.
В
случая обаче не се твърди, управляваното от жалбоподателя моторно превозно
средство да не е минало на задължителен
годишен технически преглед, каквото задължение имат водачите на моторни
превозни средства съгласно чл.147, ал.1 от ЗДвП, а е описана фактическа обстановка, съответстваща на
чл.100, ал.1, т.6 от ЗДвП, според която водачите на МПС са длъжни да носят документ,
отразяващ датата за извършване на следващия периодичен преглед за проверка на
техническата изправност, удостоверяващ, че моторното превозно средство, което
управлява, и тегленото от него ремарке се допускат за движение по пътищата,
отворени за обществено ползване.
Констатираната нередовност на наказателното постановление е
самостоятелно основание за отмяната му в разглежданата част, тъй като в случая изложената фактическа обстановка не
съответства с правната норма, която се
сочи, че е нарушена, което внася съмнение относно обстоятелството какво точно
нарушение е било констатирано от административно-наказващият орган – дали
жалбоподателят не е представил ППС на
технически преглед или го е представил, но само не носи в себе си знак за ГТП. От тук и издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като
неправилно е приложен материалния закон - налице е несъответствие между
текстовото описание на фактичестата обстановка описана в АУАН и правната норма,
която й съответства, което е недопустимо и е самостоятелно основание за отмяна
на обжалваното наказателно постановление в разглежданата му част.
По разноските:
Въпроса за възлагането на разноските в административно наказателния
процес е уреден в чл.63, ал.3 от ЗАНН, а именно по реда на АПК,
което изключва приложението на принципа на чл.189, ал.3 от НПК. В АПК въпросът за
възлагането на разноските е уреден в чл.143, в който е посочено, че когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Подателят на
жалбата има право на разноски по ал.1 и при прекратяване на делото поради
оттегляне на оспорения от него административен акт. Когато съдът отхвърли оспорването или подателят
на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е
благоприятен, има право на разноски. Когато съдът отхвърли оспорването или
оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени по
делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено
съгласно наредбата по чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна
е ползвала такъв. Липсва
обаче изрична уредба как да се процедира, ако искането за отмяна на
административен акт е частично уважено и частично отхвърлено, като по този
въпрос съгласно препращащата норма на чл.144 от АПК приложение
намират общите правила на чл.78 от ГПК, в който е проведен принципът,
че страните имат право на разноски съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от искането.
При съблюдаване на този принцип и двете страни в настоящото производство биха
имали право на разноски по съразмерност, пропорционално на
уважената/отхвърлената част от жалбата. Настоящият
жалбоподател е доказал заплащане на 340,00 лева за адвокатски хонорар. По
съразмерност на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл.144 от АПК, вр. чл.78,
ал.1 от ГПК следва да му се присъдят 336,70 лева. АНО претендира разноски,
поради което и с оглед изхода на спора и като съобрази нормата на чл.143, ал.3
от АПК, настоящият съдебен състав намира, че в полза на ОД МВР Софийска област
следва да се определи сумата от 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение, по
реда на чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл.24 от Наредба
за заплащането на правната помощ, която съобразно правилата на чл.78, ал.3 от ГПК се редуцира съобразно отхвърлената част от жалбата, поради което
жалбоподателят дължи на ОД МВР Софийска област сума в размер на 1.00 лев.
Воден
от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1
от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
19-1204-003719/ 10.01.2020 г. на Началник група към ОДМВР София, с-р Пътна
полиция ОДМВР София, издадено срещу Д.П.Д., ЕГН ********** в частите:
по т.1, с което на основание
чл.178ж, ал.1, пр.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 1000.00 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл.58, т.3 от ЗДвП;
по т.3, с което на основание чл.185
от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 20.00 лева за нарушение на чл.147, ал.1
от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
19-1204-003719/ 10.01.2020 г. на Началник група към ОДМВР София, с-р Пътна
полиция ОДМВР София, издадено срещу Д.П.Д., ЕГН ********** в частта по т.2., с
която на основание чл.183, ал.1, т.2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на
10.00 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД МВР София да заплати на Д.П.Д.,
ЕГН ********** сумата от 336,70 лева /триста
тридесет и шест лева и седемдесет стотинки/ сторени разноски по делото.
ОСЪЖДА Д.П.Д., ЕГН **********
да заплати на ОД МВР София на сумата от 1,00 лев /един
лев/ сторени разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава ХІІ от АПК пред Административен съд
– София област в 14-дневен срок от
съобщаването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: