О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр. Кюстендил, 27.04.2021 г.
Кюстендилският окръжен съд,
гражданска колегия, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
КАЛИН ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдия
Костадинова в.ч.гр. д.№128 по описа за 2021г. на КнОС и за да се произнесе взе
предвид:
Производството е по реда на чл. 274
и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпила частна
жалба от К.Г.С., с ЕГН ********** и съдебен адрес: ***, насочена срещу
определение №260295/01.03.2021 г., постановено от Районен съд – Кюстендил по
гр.д.№1343/2019 г. по описа на същия съд.
С обжалвания
съдебен акт първоинтанционният съд е оставил без разглеждане предявения от К.Г.С.
против Е.И.С., Г. И. С. и Г.
Г. С. насрещен иск за
сумата от 18 000 лв., представляващи стойността на извършени от ищеца
подобрения в процесния недвижим имот и е прекратил производството в тази му
част. За да постанови обжалвания съдебен акт, районният съд е приел, че ищецът
по насрещния иск не е изпълнил в срок дадени от съда указания за отстраняване
на констатирани нередовности на насрещната искова молба.
Частният
жалбоподател релевира довод за неправилност на обжалваното определение. Изтъква
като причина за неизпълнение на указаният на съда висящността на производството
пред Върховен касационен съд, породена от депозирана от К.С. частна касационна
жалба срещу определение на ОС – Кюстендил, постановено по ч.гр.д.№356/2020 г.,
по силата на което е отменено определението на РС - Кюстендил, с което е
върната исковата молба и е прекратено
производството по първоначално предявения иск, с последица връщане делото на
районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Конкретизира, че
доколкото към момента не било влязло в сила цитираното определение на ОС –
Кюстендил, то действията на районния съд по администриране на исковата молба
чрез постановяване вписването й, били неправомерни и преждевременни. В тази
връзка бил отправил до съда възражение, за което се твърди, че след служебна
справка, липсвало по делото. Частният жалбоподател се позовава на молба от
22.03.2021 г., депозирана от него по гр.д.№1343/2019 г. по описа на КнРС,
приемайки че с нея е отстранил констатираните по насрещната искова молба
нередовности, поради изтъкната от него нищожност на определението на
първостепенния съд, с което насрещната искова молба е оставена без движение и
са му дадени указания да отстрани в срок констатирани по същата нередовности. По същество поддържа искане за отмяна на
обжалваното определние и връщане делото на Районен съд – Кюстендил за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Кюстендилският
окръжен съд, след преценка на изложените в частната жалба доводи, както и
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
При служебна проверка за допустимост и редовност на
частната жалба, настоящият съдебен състав намира, че същата е подадена в
законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване акт от легитимирано за това
лице, поради което е допустима. При служебната проверка за редовност на
частната жалба се установява, че тя отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2
от ГПК, във връзка с чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261 от ГПК.
Съгласно чл. 278, ал. 4, вр. чл. 269, ал. 1, изр. 1 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на определението, а по
допустимостта - в обжалваната му част. Според чл. 278, ал. 2 от ГПК ако отмени
обжалваното определение съдът сам решава въпроса по жалбата.
Производството пред Районен съд – гр. Кюстендил е
образувано по искова молба, подадена от Е.
И. С., Г. И. С. и Г.Г. С., чрез адв. Т. срещу К.С. с искане да бъдат признати спрямо ответника
за собственици на идеални части от посочени в ИМ обекти.
С определение №961/19.07.2019г. по цитираното дело КнРС е оставил исковата
молба без движение с указания за
уточняване обстоятелствената и
петитумната част на ИМ, като се посочи какво представляват определени
постройки в процесния имот, да се конкретизират
подобренията в същия и да се впише исковата молба. За отстраняване на
нередовностите съдът е определил 7-дневен срок. Определението е получено от
процесуалния представител на 13.08.2019г., а на 15.08.2019г. е представил
молба-уточнение, с която е поискал и удължаване на срока за вписване на ИМ,
като ищците са го намерили за недостатъчен за вписване.
По делото е изготвено и разпореждане №3904/16.08.2019г. с
което е разпоредено на ответника да се
изпрати препис от ИМ, уточненията и доказателствата и му е указана възможността
в едномесечен срок да подаде писмен отговор.
По делото е постъпил насрещен иск от К.Г.С. с искане да
бъдат осъдени ищците да му заплатят сумата от 18 000 лв., представляващи
стойността на извършени от него подобрения в процесния недвижим имот.
С определение №1667/17.12.2019г. районният съд е оставил
без движение насрещния иск с указания за отстраняване на нередовности, а именно
да бъде изготвена искова молба, отговаряща на изискванията на чл.127 – 128 ГПК,
като същият да конкретизира изложените фактически обстоятелства, на които
основава насрещната си искова претенция, подробно изложени в цитираното
определение.
На 13.02.2020 г., в срока за отстраняване на
нередовностите, доколкото съобщението с дадените указания е връчено на ищеца по
насрещния иск на 10.02.2020г., същият е депозирал уточнена искова молба, която
също така е оставена без движение от районния съд с негово определение
№252/20.02.2020 г. за допълнителни уточнения.
С молба от 06.03.2020 г. ищецът по насрещния иск депозира
молба, с което прилага допълнителни уточнения по насрещната си искова претенция
и молба с правно основание чл.83, ал.2 ГПК, с приложени към същата
доказателства, удостоверяващи семейното и материалното му състояние.
Установявайки поредно непълно изпълнение на дадените на
ищеца по насрещния иск указания, районният съд с определение №368/12.03.2020
г., за пореден път оставя ИМ без движение, давайки указания за привеждането й в
съответствие с изискванията на закона, като изрично е указал на ищеца по
насрещния иск за възможността му да се възползва от безплатна правна помощ при
необходимост от това.
В указания срок ответникът и ищец по насрещния иск е
депозирал поредна уточнителна молба, придружена и с доказателства, обосноваващи
основателността на искането му за освобождаването му от заплащане на такси и
разноски в производството.
Същевременно с определение №743/22.05.2020 г. районният
съд е отхвърлил като неоснователно искането на ищците за продължаване на срока
за вписване на исковата молба и е прекратил производството по първоначално
предявения иск. По реда на инстанционния контрол с определение №429/18.06.2020
г., постановено от ОС – Кюстендил по в.ч.гр.д.№256/2020 г. по описа на съда е
отменено прекратителното определение на КнРС и делото е върнато за продължаване
на съдопроизводствените действия.
В изпълнение на дадените от КнОС указания е постановено
разпореждане №1996/23.06.2020 г., с което първоначалната искова молба е
оставена без движение и на ищците е указано в седемдневен срок от съобщаването
да представят пред съда вписан екземпляр от същата, като са им указани
последиците от неизпълнение на указанията. В указания срок процесуалният
представител на ищците адв. Тошев е уведомил съда за изпълнение на дадените
указания, като е поискал да бъде разпоредено да се продължат процесуалните
действия по делото.
С определение №948/02.07.2020 г. районният съд,
приемайки, че ищецът по насрещния иск с постъпилите по делото уточнителни молби
е съумял да отстрани само част от констатираните по насрещната ИМ нередовности,
е оставил отново същата без движение за привеждането й в съответствие с
изискванията за редовност по см. на чл.127 и чл.128 ГПК. Уважил е искането на
ищеца с правно основание чл.83, ал.2 ГПК. Съобщението с дадените указания е връчено
на К.С. на 20.07.2020 г.
С определение №260295/01.03.2021 г., което е обект на
инстанционна проверка в настоящото производство, районният съд приемайки, че
ответникът и ищец по насрещния иск не е изпълнил в срок дадените от съда
указания, касаещи редовността на депозираната от същия насрещна ИМ, е оставил
предявения насрещен иск без разглеждане и е прекратил производството по делото
в тази му част.
На 22.03.2021 г., ищецът по насрещния иск С. е депозирал
пред районния съд молба целяща отстраняване на констатираните нередовности на
насрещния иск.
При така
установеното от фактическа страна, КнОС от правна приема следното:
За да върне искова молба, съдът следва да установи, че
същата не отговаря на заложените в закона и по-специално от разпоредбите на
чл.127 и чл.128 ГПК изисквания за нейната редовност, да е дал указания за
привеждането й в съответствие с изискванията на закона и констатираните
нередовности да не са отстранени в срок ( чл. 129, ал.3 от ГПК), респ. да е
установена недопустимост на предявения иск (чл.130 от ГПК).
В случая съдът е върнал депозираната от К.С. насрещна
искова молба поради неизпълнени от ищеца указания, касаещи редовността й.
След преценка на представените по делото доказателства,
настоящият съдебен състав намира по отношение на констатираната от
първостепенния съд нередовност на исковата молба, че такава е била налице.
Исковата молба следва да отговаря на изискванията на
чл.127 и чл.128 ГПК. За да е законосъобразно връщането на искова молба, за
която е установено от съда, че не отговаря на изискванията за редовност,
залегнали в цитираните разпоредби, поради неотстраняване в срок на
нередовността й, съобразно дадените указания, е необходимо едновременно да са
налице следните предпоставки: да е налице нередовност на ИМ; съдът да е дал на
ищеца правилни и ясни указания в какво се състоят нередовностите и как да бъдат
отстранени. Наред с това, същият следва надлежно да е уведомен за дадените
указания, които той следва да изпълни в указания срок и да му са разяснят последиците
от неизпълнение.
Настоящият съдебен състав намира, че постановените от
районния съд определения за оставяне без движение на насрещната искова молба за
отстраняване на констатирани по същата нередовности са ясни и изчерпателни.
Съобразно разпоредбата на чл. 129, ал.2 ГПК, съдът следва да укаже на страната
всяка една констатирана нередовност на ИМ, начинът по който тя може да бъде
отстранена и последиците при неотстраняването й в срок, което е сторено от
районният съд. Законодателят е предвидил
задължението за съда да следи служебно за надлежното извършване на
процесуалните действия и да указва на страната в какво се състои нередовността
на извършеното от нея процесуално действие и как тя може да бъде отстранена.
По делото се установява, че неколкократно съдът е положил
дължимата се грижа да подпомага страните в извършваните от тях процесуални
действия и съответно да обезпечи законосъобразното и своевременно развитие на
производството, оставяйки исковата молба по предявения насрещен иск без движение,
давайки указания за привеждането й в съответствие с изискванията за нейната
редовност. Дори е повторно указал на ищеца по насрещния иск правото му при
необходимост да ползва правна помощ. Несъстоятелен е довода на частния
жалбоподател за нищожност на определение №984/02.07.2020 г. Същото е
постановено след отмяна на съдебния акт на районния съд за прекратяване на
производството по първоначално предявения иск и връщане на делото за
продължаване на съдопроизводствените действия. Като последица от това дължимото
процесуално поведение на районния съд преди насрочване на делото за гледане в
о.с.з. е да приведе исковата молба с съответствие с изискванията на закона за
нейната редовност. В тази връзка са дадени повторни указание до първоначалните
ищци за вписване на исковата молба. Доколкото това процесуално действие е било
извършено от ищците, при което исковата молба е приведена в съответствие с
разпоредбите на чл.127 и чл.128 ГПК, законосъобразно и правилно районният съд е
пристъпил към привеждане в съответствие с тези норми и на насрещния иск.
Съобщението с дадените указания е връчено на ищеца по същия на 20.07.2020 г., а
едва на 22.03.2021 г. по делото е постъпила уточнителна молба, т.е. много след
изтичане на указания от съда преклузивен
едноседмичен срок. При липса на данни по делото да е постъпила молба за
неговото продължаване, респ. възобновяване, правилно с обжалваното разпореждане
районният съд е оставил без разглеждане предявения от К.Г.С. против Е.И. С., Г. И.С. и Г. Г. С. насрещен иск да
бъдат осъдени последните да му заплатят сумата от 18 000 лв., представляващи
стойността на извършени от ищеца подобрения в процесния недвижим имот и е
прекратил производството в тази му част.
Изложените в
частната жалба доводи за порочност на обжалваното определение настоящият
съдебен състав приема по-скоро като защитна теза на частния жалбоподател и
възможност същия да черпи права от собственото си неправомерно поведение,
доколкото същият безспорно не е положил дължимата процесуална грижа за обезпечи
движението на процеса, депозирайки една редовна искова молба при предоставена
неколокократно възможност за това.
Налице са условията на чл. 129, ал. 3 ГПК, при което
обжалваното определение следва да се потвърди.
Мотивиран от горното, Кюстендилският окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение
№260295/01.03.2021 г., постановено от Районен съд – Кюстендил по
гр.д.№1343/2019 г. по описа на същия съд.
Определението
подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на
страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.