Определение по дело №2015/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 3574
Дата: 28 септември 2022 г. (в сила от 28 септември 2022 г.)
Съдия: Красимир Тодоров Василев
Дело: 20223100502015
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 23 септември 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3574
гр. Варна, 28.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет
и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев

Мирела Огн. Кацарска
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно частно
гражданско дело № 20223100502015 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 423 ГПК.
Образувано е по подадено от Ц. Б. Г. , чрез адв.А. /ВАС/ Възражение по
чл. 423, ал. 1 ГПК, с вх. № 267450 от 28.07.2022 година, по рег. на РС – Варна
срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена по ч.гр.дело № 11651/2020 година, по описа на РС – Варна, с която
заповед тя е осъдена да заплати в полза на „Енерго Про Продажби“ АД,
посочени в същата парични суми, както и съдебните разноски за заповедното
производство.
Във възражението се твърди, че заповедта е ненадлежно връчена, което
обуславя приложението на чл.423 ал.1 т.1 от ГПК; че молителката не е
пребивавала на адреса, т.к. е била извън Р България.Заявява, че случайно е
научила за наличието на издадена против нея заповед предвид образуваното
Изпълнително дело и отново твърди, че т.к. е била извън Р България е налице
нередовно връчване.По същество настоява Възражението да бъде прието.
В писмен отговор насрещната страна – „Енерго Про Продажби“ АД
излага, че възражението е неоснователно, т.к. е била спазена предвидената в
ГПК процедура по връчването .
Настоящият състав на ВОС, като съобрази становищата на страните
и установеното по делото, намира следното:
Възражението е депозирано от Ц. Лорисова Г. срещу която е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК, по ч.
гр. дело № 11651/2020 година, по описа на РС – Варна.Съдът приема, че
възражението е отправено от легитимирано лице, и предвид спазването на
изискуемия срок за обжалване, се явявя процесуално допустимо, но и че по
същество е неоснователно, като съображенията за това са следните:
Производството по ч.гр.дело № 11651/2020 година, по описа на РС –
Варна, е образувано по заявление от 21.09.2020 година за издаване на заповед
1
за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, подадено от “Енерго Про Продажби”
АД против молителката за заплащане на сумата от 1034.90 лева – главница;
сумата от 101.19 мораторна лихва, както и разноски в размер на 25 лева
държавна такса и сумата от 50 лева възнаграждение за адвокат.
След подаване на заявлението е представена справка от НБД –
“Население”, от която е видно че промяна в настоящия и постоянен адрес на
молителката няма – и че той е в град Варна, ул.Цар Асен № 38, ет.1 ап.1. Въз
основа на подаденото заявление съдът е издал Заповед за изпълнение на
парично задължение № 1523 от 24.03.2016 година по реда на чл. 410 ГПК и е
разпоредил връчването й на длъжника. Видно е от материалите по делото, че
на 17.11.2020 година съдбения призовкар е отразил три посещения на место
– на 10.10.2020 година, на 21.10.2020 година и на 02.22.2020 година .Нещо
повече – били са събрани данни, по сведение на лицето Димитър Георгиев
/съсед/, че молителката постоянно живее на адреса.Било е резпоредено
поставянето на Уведомление на входната врата, на 24.11.2020 година съдът е
приел, че Заповедта е била връчена редовно и при хипотезата на чл.47 ал.5 от
ГПК.На 05.01.2021 година е разпоредил издаването на ИЛ.
Съдът приема депозираното от молителката Възражение по чл. 423 ГПК,
касаещо лишаване на длъжника от възможността да оспори вземането, за
неоснователно по следните съображения:
Съгасно разпоредбата на чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК, възражението се приема
за основателно, когато заповедта не е била надлежно връчена на
длъжника.Практиката на съдилащата сочи, че отсъствието на всеки адресат от
адреса за връчване се доказва с протокол на връчителя, който удостоверява
посещенията си на адреса и констатираните обстоятелства при всяко
посещение – не по-малко от три, в продължение на повече от един месец
/Определение № 559/16.07.2014 г. по ч. гр. д. № 4222/2014 Г. на ВКС, IV-то г.
о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК/. При удостоверяване, че
съобщението, респ. книжата, не са връчени, поради това, че връчителят не
намира адресата, следва да има данни, че е посещавал адреса в рамките на
повече от месец поне три пъти по различно време, включително в обичайното
време за пребиваване на адреса /Решение № 298/10.07.2012 г. по гр. д. №
505/2011 Г. на ВКС, IV-то г. о., по чл. 290 ГПК/. Връчителят е длъжен да
отрази в съобщението всички действия във връзка с връчването, включително
и релевантните за приложението на чл. 47, ал. 1 ГПК обстоятелства, вкл. и
датите, на които е посещавал адреса. В разглеждания случай тези изисквания
са били изпълнени, т.к. се установява от представените доказателства, че
съдебния призовкар е посещавал адреса поне три пъти в рамките на месец, по
различно време, вкл. и в обичайното време за пребиваване на адреса. Адресът
е посетен три пъти, едната от датите е в неработен ден.Налице са данни от
които става ясно, че връчителят се е уверил за обстоятелството, че
молителката живее постоянно на този адрес и справката в НБД „Население“
показва действително, че това е така; молителката е била търсена в различно
часово време, не открити са други лица, пребиваващи на адреса, които да
могат да получат съобщението (чл.46 ГПК) и др. под. Наличните данни
обуславят извод, че условията за връчване на заповедта за изпълнение на
2
длъжника по реда на чл. 47, ал. 1-5 ГПК са били налице.Предвид изложеното
съдът намира, че е налице редовно връчване на заповедта за изпълнение,
което обуславя и извод за неоснователност на подаденото възражение. Като е
приел, че заповедта е надлежно връчена по реда на чл. 47 ГПК, районният съд
действал в съобразно процесуалните правила, в резултат на което длъжникът
не е бил лишен от възможност да оспори заповедта за изпълнение.
На основание изложеното, ВОС,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ И НЕ ПРИЕМА , подаденото от Ц. Б. Г.,
ЕГН **********, Възражение по чл. 423, ал. 1 ГПК, с вх. № 267450 от
28.07.20202 година, по рег. на РС – Варна против издадената по ч.гр. дело №
11651/2020 година, по описа на РС – Варна, в полза на „Енерго Про
Продажби“ АД Заповед № 260617 от 08.10.2020 година за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на изп.дело №
20227120400430 по описа на ЧСИ Илияна Станчева.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3