Мотиви към присъда №30 от 05.06.2019г., постановена по НЧХД № 2368/2018г. по описа на Великотърновския районен съд.

 

 

                   ОБВИНЕНИЕТО е повдигнато по тъжба на Н.С.Н.,***, срещу  подс. В.С.В. - роден на *** ***, българин, български гражданин, неосъждан, висше образование, неженен, безработен, живущ ***, настоящ адрес *** ЕГН **********, в това, че в периода 06.10.2016 г. - 08.01.2017г., при условията на продължавано престъпление, е нанесъл публична обида, разпространена, чрез публикация в интернет пространството, като нарекъл в писмен коментар в уеб сайт „***”,  тъжителя – „измамник”-  престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. с чл. 146, ал. 1, пр. 2 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

         и в това, че в периода 06.10.2016 г. -08.01.2017 г. при условията на продължавано престъпление  публично в писмен коментар в уеб сайт „***” е разпространил позорни обстоятелства за тъжителя, че „заобиколен от необходимите държавни лица от сорта на кмет, началник на НАП и т.н. си прави беззаконията както иска” -  престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. с чл. 147, ал. 1, пр. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

 

                   Предявени са граждански искове от тъжителя Н.С.Н., с ЕГН **********,***,  срещу подсъдимия В.С.В. - роден на *** ***, българин, български гражданин, неосъждан, висше образование, неженен, безработен, живущ ***, настоящ адрес *** ЕГН **********, за сумата от 3000 лв. като обезщетение за причинени неимуществени вреди от деянието по повдигнатото му обвинение за извършено в периода  06.10.2016 г. 08.01.2017 г., престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. с чл. 146, ал. 1, пр. 2 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и в размер на 5000 лв. за причинените неимуществени вреди като следствие от деянието по повдигнатото му обвинение за извършено в периода  06.10.2016 г. 08.01.2017 г. чл. 148, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. с чл. 147, ал. 1, пр. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва от извършването им до окончателното изплащане на сумата.

 

 

         Частния тъжител Н., поддържа повдигнатите обвинения и предявените граждански искове.

Защитникът адв. К., оспорва обвиненията и предявените граждански искове. Счита, че не доказано авторството на деянията.  Моли съда да признае подсъдимия за невиновен. Претендира разноски.  

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното :

Подс.В.С.В. - роден на *** ***, българин, български гражданин, висше образование, неженен, безработен, живущ ***, настоящ адрес *** ЕГН **********, видно от приложенатапо делото справка за съдимост, е  неосъждан.

Видно от приложенатапо делото официално заверено копие на съдържание на интерент страница „***“, са публикувани следните мения :

На 06.10.2016г.,  „В. 

бивш служител

 Казвам се В., Работих в посочената фирма ИДА 2010 ЕООД месец 06.2016 година. Фактически това е СОД - Царевец - Велико Търново. Искам да Ви уведомя, че тази фирма ръководена от Н.Н. е изключително некоректна към персонала си. Работих там месец и половина и така и не си получих заплатата, за което в момента съм завел дело срещу господин Н..

Н.Н. е едим местен търновски измамник, заобиколен от необходимите държавни лица от сорта на кмет, началник НАП и т.н и си прави беззаконията както си иска.

Сами си преценете дали да започнете работа в СОД Царевец.“

 

От анонимен бивш служител от 08.01.2017г.

„Работих в посочената фирма ИДА 2010 ЕООД месец 06.2016 година. Фактически това е СОД - Царевец - Велико Търново. Искам да Ви уведомя, че тази фирма ръководена от Н.Н. е изключително некоректна към персонала си. Работих там месец и половина и така и не си получих заплатата, за което в момента съм завел дело срещу господин Н..

Н.Н. е едим местен търновски измамник, заобиколен от необходимите държавни лица от сорта на кмет, началник НАП и т.н и си прави беззаконията както си иска.

Сами си преценете дали да започнете работа в СОД Царевец.

В тази фирма , няма нито едно нещо , което да е съгласно българското законодателство. Да не приказваме ,че Г-н Н. ти задържа заплатата един цял месец. Т.е ако работиш месец януари, ще си получиш заплатата за месец януари - на 28 февруари, че може и на 1, 2 март.“.

От показанията на свидетелите Господинов, Катевски, Иванова, Нешкова и направена справка за регистрирани трудови договори  се установи, че подс.В. е работел през периода 08.06. – 08.07. 2016г., в „Ида 2010“ЕООД, като „програмист – база данни“. Тъжителят Н. от своя страна представлявал същото дружеството, като пълномощник.

   Докато подс.В. работел в дружеството живеел на адрес в гр.В.Търново, ул.“България“№33, вх“Д“, в апартамент собственост на тъжителя Н..

Св.Господинов през 2016г., бил управител на етажаната собственост ул.“България“№33, вх“Д“, и в това си качество събирал и таксите за входа – осветление, асансьор. През лятото на 2016г., позвънил на вратата на на ап.7, във входа и му отворил подс.В.. Като разбрал, че става въпрос за събиране на входните такси подс.В. му казал да ги търси от тъжителя Н., тъй като не получавал заплата и няма пари. Казал също „че какво си мисли Н.,*** и има връзки с институции в града, че може да прави каквото си иска с хората, …..Аз тези неща няма да ги оставя така, знам какво да направя и ако трябва ще извикам и „Господари на ефира” да видят какво представлява Н.Н. и неговата фирма”.   Св.Господинов споделил на тъжителя за този разговор, като се учудили защо е толкова негативно настроен към него. Тъжителят му казал, че подс.В. е служител във фирмата му и работи като програмист. 

От показанията на св.Катевски се установи, че същият работи, като счетоводите и обслужва „Ида 2010“ЕООД. През есента  на 2018г., месец октомври св.Катевски попаднал случайно в интернет на посочените по-горе коментари в сайт „***“. След като ги прочел, уведомил тъжителят Н. за публикациите. В разговор с тъжителя предположили, че техен автор е подс.В.В., тъй като св.Катевски не познавал друг служител на  „Ида 2010“ЕООД, с такова малко име.

След като научил за коментарите тъжителят Н. се разстроил. Като се прибрал вкъщи споделил за публикуваното на  св.Татяна Нешкова с която живеел на семейни начала и  показал сайто в който се намирали. През следващите месеци тъжителят бил все още разстроен и обезпокоен от прочетеното. Наложило се да прибегне към приемането на успокоителни и преспивателни медикаменти.    

  Изложената фактическа обстановка съдът прие на база показанията на посочените по-горе свидетели, относими към предмета на производството, представеното извлечение от интернет страница.

                  С оглед на установеното, се налагат следните правни изводи :

                   По делото не се установи, подс.В. да е осъществил деянията по повдигнатото обвинение, както  че в периода 06.10.2016 г. - 08.01.2017г., при условията на продължавано престъпление, да е нанесъл публична обида, разпространена, чрез публикация в интернет пространството, като нарекъл в писмен коментар в уеб сайт „***”,  тъжителя – „измамник”-  престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. с чл. 146, ал. 1, пр. 2 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

                   Така и в периода 06.10.2016 г. -08.01.2017 г. при условията на продължавано престъпление  публично в писмен коментар в уеб сайт „***”, да  е разпространил позорни обстоятелства за тъжителя, че „заобиколен от необходимите държавни лица от сорта на кмет, началник на НАП и т.н. си прави беззаконията както иска” -  престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. с чл. 147, ал. 1, пр. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

Съгласно нормата на чл.303 от НПК, присъдата не може да почива на предположения, като подсъдимият може да бъде признат за виновен, само когато обвинението е доказано по несъмнен начин. В случая за автороството на деянията са налице само косвени доказателства, от които може да се направи предположение, че са дело на подс.В. но не и категоричен извод, че отразеното в интернет страницата са негови волеизявления и т ой е автор на публикуваното съдържание.

По отношение на първото обвинение срещу подс.В.,съдът намира, че деянието е изначално несъставомерно от обективна.

За да е налице състава на престъплението обида по чл.148, ал.1, т.1 и т.2, вр. с чл.146 ал.1 от НК, изявленията на подсъдимия, следва да са употребени в присъствието на адресата или в много редки случаи, опосреднени с техническо средство, да са насочени конкретно към него по такъв начин, че да бъдат пряко възприети, като  съдържат унизителни от гледна точка на господстващия морал епитети. Т.е думи, които съдържат отрицателна оценка за личността и накърняват достойнството на конкретно лице. Следователно за да е съставомерно деянието,  оценките трябва да достатъчно персонифицирани и отправени към определено лице за които са отнасят. В случая видно от отразеното в коментарите квалификацията „измамник” не е отправена активно към тъжителят Н., а е публикувана като коментар в интеренет сайт. Този коментар може да бъде узнат от всяко лице, което посети страницата, включително и от тъжителят, но само ако прояви активно поведение. Т.е. нямаме непосредствено отправено изявление към тъжителя, за да е налице изобщо възможност да се реализира по този начин от обективна страна престъплението обида.   

                   Същностна особеност на обидата е, че се дава една унизителна от гледна точка на морала оценка за личността на адресата, която засяга неговата чест и достойнство и която е принципно немотивирана и цели да засегне самооценката на личността. Именно за това, законът изисква деянието да е извършено в присъствието на адресата. Това в случая не е така, а процесното деяние не може да бъде прието, като задочна обида - форма която макар и да съществувала в предходни кодекси и  в изолирани случаи  в новата практиката, новият НК не познава.

          Въпреки това в практиката се приема, че обида може да се реализира и когато обидните изрази са съобщени на обидения чрез телеграма или по телефон  или когато обидните изрази са съобщени чрез трето лице, при условие обаче, че третото лице е действало по поръчка  на виновния.  Тези частни случаи, повлияни от стария наказателен закон, изискват пряка насоченост на волеизявлението дееца към адресата, като способа се явява само носител на изявлението. В процесния случай,  не се установи от обективна страна подс.В. да е извършил деянието, както и да е насочил изявлението си пряко към тъжителят Н..

          Освен изложеното за липса на категорични и преки доказателства за автороството двете деяния, то по отношение на обвинението за престъпление клевета, също следва да се изложат някои принципни положения. Разпоредбата на чл. 10 т. 1 от КЗПЧОС прокламира свободата на изразяването на мнения, включително разпространяването на информация и идеи без намеса на държавните власти. Нормата не дава право да се разпространяват неверни факти, нито да се засяга достойнството на други лица, а осигурява свободната оценка на фактите и възможността тя да се отстоява. Рамките, до който се простира тази свобода, се определят от възможността да бъдат засегнати неоправдано честта и достойнството на гражданите.

                    

Относно предявените граждански искове.

Изводът относно авторството на деянията по повдигнатите обвинения, определя и решението по основателността на предявените искове. Съгласно норамата на чл. 45 от ЗЗД, „Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму“.

По делото не се установи, вредите на тъжителя Н. – промените в емоционалното и здравословно състояние да са резултат от увреждащото поведение на подс.В., поради което отхвърли като неоснователни предявените от граждански искове за сумата от 3000 лв. като обезщетение за причинени неимуществени вреди от деянието по повдигнатото му обвинение за извършено в периода  06.10.2016 г. 08.01.2017 г., престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. с чл. 146, ал. 1, пр. 2 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и в размер на 5000 лв. за причинените неимуществени вреди като следствие от деянието по повдигнатото му обвинение за извършено в периода  06.10.2016 г. 08.01.2017 г. чл. 148, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. с чл. 147, ал. 1, пр. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва от извършването им до окончателното изплащане на сумата.

                   При този изход на делото, на осн.чл.190 от НПК, съдът осъди тъжителя Н. да заплати на подс.В., направените от него разноски възлизащи на сумата от 600 лева,  за заплатено възнаграждение на защитник.

 По тези съображения, съдът постанови присъдата си.

        

 РАЙОНЕН СЪДИЯ :