Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 09.06.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, I-6 състав
в публичното заседание на осемнадесети
май
две хиляди двадесет и първа година
в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 10366 по описа
за 2018 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от Р. Ш.Ф. и И.М., починал
в хода на настоящото производство и заместен на основание чл.227 от ГПК от Р.Ш.Ф.,
участваща в процеса на лично основание и от К.И.Ф. срещу З. „Л.И.” АД, с която
са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.432,
ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с
чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищците твърдят, че на 21.06.2017
г. К.И.Ф. пътувал в управлявания от К.Ф.Я. л.а.м. „БМВ 320 И купе“ с ДК № *******,
като на няколко километра преди разклона на път ІІІ-197, на територията на
община Доспат, водачът Я. изгубил контрол върху управлявания от него автомобил,
поради шофиране с несъобразена скорост с релефа на местността и с пътните
условия, в резултат на което напуснал пътното платно и се ударил в крайпътни
дървета. При инцидента тежко пострадал К.И.Ф., вследствие на което починал.
Твърди се, че за случая е образувано ДП № 112/2017 г. по описа на РУ-Девин.
Твърди се, че К.И.Ф. е син на ищците и живеели заедно в едно домакинство,
отношенията им били основани на привързаност, уважение, взаимопомощ и обич. К.бил
опора и единствена подкрепа на своите родители. Ищците имали силна емоционална
връзка със сина си, който бил само на 23 години, все още несемеен, а смъртта му
настъпила неочаквано. Поддържа се, че ищците изключително тежко понасят смъртта
на своето дете. Ритъмът им на живот е изцяло подчинен на скръбта от голямата
загуба. Ищците станали затворени и тревожни, отбягват да общуват с други хора. Поддържа
се, че виновният за настъпилото ПТП водач попада в кръга на лицата, чиято
отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди се покрива от застраховка
„Гражданска отговорност“ с полица № BG/22/116002273167, валидна от 30.08.2016
г. до 29.08.2017 г., сключена с ответното дружество.
Твърди се, че ищците са провели
процедурата по чл.380 КЗ, като на 01.03.2018 г. отправили претенция до
застрахователя, но ответното дружество не изплатило обезщетение с твърдението.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати сумата от по 250 000 лв. за всеки
един от двамата ищци, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпените от тях неимуществени вреди-болки и страдания от смъртта на техния
син К.И.Ф., настъпила в пряка, причинно-следствена връзка с ПТП, реализирано на
21.06.2017 г. на път ІІІ-197, на територията на община Доспат, виновно
причинено от водача на л.а.м. „БМВ 320 И купе“ с ДК № *******, чиято
отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” при З. „Л.И.” АД с полица № BG/22/116002273167, валидна от
30.08.2016 г. до 29.08.2017 г., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от 01.06.2018 г. до окончателното издължаване на сумите.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника, чрез юрисконсулт Вучева надлежно упълномощена с
пълномощно приложено към отговора.
Оспорва изцяло предявените искови
претенции за неимуществени вреди по основание и размер.
Оспорва всички факти изложени в
исковата молба. Поддържа, че причина за смъртта на пострадалия е липсата на
обезопасяване чрез поставяне на обезопасителен колан
по време на превоза. Поддържа, че при използване на колан от пострадалия, то
той не би получил травми като възникналите, а друго, по-леки с реална
възможност да бъде избегнат летален изход.
Твърди, че пострадалият отделно е
съпричинил настъпването на заявените неимуществени
вреди чрез себепоставяне в риск, тъй като е бил в
известност за превоза му от водач под влияние на алкохол и наркотици, съгласил
се е доброволно и без оказване на принуда за превоза си като пътник в автомобил
и е приел риска от този превоз.
Оспорва претенциите по размер
като изключително завишени. Оспорва иска за лихви.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК
ищците депозират допълнителна искова молба. Оспорват всички възражения на
ответника заявени с отговора му. Поддържат доказателствените
си искания и заявяват нови такива.
В срока по чл.373, ал.1 ГПК
ответникът депозира допълнителен отговор, с който заявява, че поддържа всички
оспорвания и доказателствени искания направени с
отговора.
В съдебно
заседание ищците чрез своя процесуален представител поддържат предявените
искове и молят съда да ги уважи изцяло. Претендират се разноски, съобразно
представен по делото списък по чл.80 ГПК.
Ответникът
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител моли съда да постанови
решение съобразно приетите доказателства. Претендира разноски за което
представя списък по чл.80 ГПК. Оспорва искането за присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА и моли съда да го остави без
уважение. Евентуално, ако съдът присъди такова, то моли да не го присъжда с
ДДС, тъй като природата на този данък изисква да е платен предварително при
сключване на договора.
Третото
лице помагач К.Ф.Я.,
редовно призован, не се явява в съдебно заседание, не изпраща представител, не
изразява становище по същество.
Софийски градски съд, I-6
състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа
страна:
С влязла в сила на 14.07.2020 г. Присъда № 5 от 19.09.2019 г., постановена
по н.о.х.д. № 43/2019 г. по описа на ОС-Смолян, К.Ф.Я. е признат за виновен в това, че на 21.06.2017
г. около 05,50 часа на четвъртокласен път № SML № 1080 на около 2 км от разклона за с.Любча, обл.Смолян
в посока с.Любча, при управление на моторно превозно средство-ла.а.м.“БМВ 320И
Купе“ с рег.№ *******, е нарушил правилата за движение регламентирани в чл.20,
ал.1 от ЗДвП-като водач не е контролирал непрекъснато управлявания от него лек
автомобил и поради погрешно боравене на водача с органите за управление, е
загубил попътна устойчивост, отклонил се е наляво и е напуснал платното за
движение от ляво, като по непредпазливост е причинил смъртта на К.И.Ф., като
деянието е извършено в пияно състояние, а именно: с концентрация на алкохол в
кръвта 2,13 на хиляда и деецът е избягал от местопроизшествието.
От приетото по делото удостоверение
за наследници изх.№ АПИО-225/12.07.2017 г. на Община Доспат, се установява, че
ищците са родители на починалия при ПТП К.И.Ф..
Между страните не е спорно, че
към момента на настъпване на застрахователното събитие 21.06.2017 г. за л.а.м.
„БМВ 320 И купе“ с ДК № ******* е имало валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното дружество с полица № BG/22/116002273167, валидна от
30.08.2016 г. до 29.08.2017 г.
От приетото по делото заключение
на САТЕ се установява, че от техническа гледна точка причината за настъпване на
произшествието е управлението на автомобила от страна на водача му със скорост
по-голяма от 119,67 км/ч, при която е загубил напречната си устойчивост и при
опита да овладее същия е напуснал платното в ляво спрямо посоката си на
движение.
От неоспореното от страните
заключение на СМЕ се установява, че смъртта на К.И.Ф. се дължи на съчетаната
травма с развилите се усложнения, с водеща черепно-мозъчна травма. Между
причината за смъртта на К.И.Ф. и получените при процесното
ПТП увреждания съществува пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка.
Вещото лице посочва, че в СМЕ на труп е отразено, че К.Ф. е седял на задна
дясна седалка, което се потвърждава и с обясненията на третото лице помагач. Вещото
лице дава заключение, че с оглед повредите на автомобила около мястото, където
е седял пострадалия Ф. по време на ПТП, ако тялото му е било фиксирано с
правилно поставен предпазен колан, не може да се изключи настъпване на смъртен
изход.
Пред настоящата инстанция са
разпитани свидетелите В.Ф. Ч.и М.М.Ф.
Разпитан свидетелят Ч.установява,
че познава К.Ф.. Ищците били нормално семейство, което се грижи добре за децата
си. К.е израснал при нормални условия. Имали нормални отношения, грижели се за
него. До смъртта на К.живеели заедно в една къща. К.не е лишаван от нищо.
Получавал е всичко като образование. К.споделял с родителите си, много им
помагал при гледането на животните, при селскостопанската работа. К.не бил
семеен. След катастрофата около един месец К.бил в кома в болницата в Пловдив.
Родителите му го посещавали редовно, почти всеки ден и се чувствали сломени.
Много тежко приемали нещата. След смъртта на К., родителите му много се затворили,
много тежко я приели, били подтиснати и нещастни, не излизали много от дома си.
И към момента не са преодолели загубата на К.. К.много помагал на родителите
си, много работел. Когато баща му отсъствал, той поемал нещата в свои ръце с
работа, с дърва, с животни.
Разпитан свидетелят Ф.
установява, че Р. и И. били добро семейство, нормални хора, уважавали си
децата, обичали ги, гледали ги и се грижели за тях. К.е първото дете в
семейството. При неговото раждане те били много щастливи като първо дете,
момче. К.се чувствал добре. В повечето случаи искал да ходи с баща си да му
помага в работата, защото гледали животни и времето си го прекарвал покрай
животните с баща му. К.помагал вкъщи за каквото има нужда, помагал при
прибирането на реколтата. К.и родителите му живеели заедно към момента на
смъртта. Свидетелят видял ищците за първи път на следващия ден след
катастрофата. След смъртта на сина им, животът на двамата ищци коренно се променил,
не общуват с хората. Преди били по-общителни с близки, с комшии, а сега всеки
ден говорят за сина си. Родителите му са съкрушени, загубата не е малка.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните свидетели. Същите са дадени добросъвестно, логични са и последователни.
На 01.03.2018 г. двамата ищци
заявили извънсъдебно претенциите си за заплащане на застрахователно обезщетение
пред ответното дружество, въз основа на което при ответника е образувана преписка по щета №
0000-1000-01-18-7173/01.03.2018 г., по която и до момента ответникът не е
определил и съответно не е изплатил застрахователни обезщетения на родителите
на починалия К.И.Ф..
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
От правна страна предявените искове за заплащане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди, съдът
квалифицира по чл.432, ал.1
от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
Предявените искове са процесуално допустими.
На 01.03.2018 г. ищците са предявили извънсъдебно претенциите си пред
ответното дружество, като в законоустановения тримесечен срок по чл.496, ал.1
от КЗ, изтекъл на 01.06.2018 г. ответникът е определил застрахователни
обезщетения, с чийто размер ищците не са съгласни. Настоящите искове са
предявени в съда на 31.07.2018 г. и в този смисъл се явяват процесуално
допустими.
По същество на предявените искове.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността
на делинквента. За да
се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал.
1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането
да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя.
Наред с това следва да са
налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.
45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност
на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Безспорно по делото
се установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 21.06.2017
г. между прекия причинител и ответника и по отношение на увреждащото МПС.
С оглед наличието на
влязла в сила присъда и на основание чл.300 от ГПК, съобразно която норма,
влязлата в сила присъда, е задължителна за гражданския съд, разглеждащ
гражданските последици от деянието, относно това дали то е извършено, неговата
противоправност и виновността на дееца, по делото безспорно се установи, че К.Ф.Я.,
при управление на МПС-л.а.м. „БМВ 320 И Купе“ с рег.№ СМ 30 70 АТ, на 21.06.2017
г. е причинил виновно ПТП, като причинил смъртта на сина на ищците.
Предвид наличието на
влязла в сила присъда деянието, авторството и виновното поведение на водача К.Ф.Я., както и че К.Ф.Я. е причинил ПТП в пияно състояние, установено по надлежния ред и избягал от местопроизшествието, в пряка причинна връзка от което поведение
е настъпила смъртта на К.И.Ф., са установени
в настоящия процес.
С оглед на горното по
делото безспорно са установени елементите на непозволеното
увреждане, а именно:
деяние, виновно и противоправно, както и установена вреда-причинена смъртта на две лица, от която
ищците търпят болки и страдания.
Неоснователно е възражението за съпричиняване, тъй като с неоспореното от страните СМЕ
безспорно се установява, че с или без поставен предпазен колан травматичните
увреждания довели до смъртта на пострадалия биха настъпили.
По отношение на
второто възражение за принос от страна на починалия. В т.7 на Тълкувателно
решение №1/23.12.2015г. по т.д. №1/2014г. на ОСТК на ВКС, е прието, че е налице съпричиняване
на вредата, когато пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от водач, употребил
алкохол над законоустановения минимум, ако този факт
му е бил известен.
За да е налице съпричиняване от страна на
пострадалия пътник, е необходимо същият да е знаел, или
да е имал възможност да узнае,
че в резултат на употребата на
алкохол водачът не е бил в състояние
безопасно да управлява автомобила, без да се
изисква знание у пътника за точната
концентрация на алкохол в кръвта на водача.
Със събраните по
делото доказателства ответникът не доказа главно и пълно, че пострадалият е
знаел, респ. че е имал възможност да узнае, че водачът на автомобила е
употребил алкохол и въпреки това се е качил в автомобила, с оглед на което
възражението за принос от страна на ответника се явява недоказано. Действително
в обясненията си пред съда третото лице помагач заявява, че пострадалият е
знаел, тъй като двамата пили заедно. Тези обяснения са с ниска доказателствената стойност, доколкото са дадени от страна в
процеса, заинтересована от установяването на принос от страна на пострадалия и тъй
като не са подкрепени с никакви други доказателства, то съдът не може да приеме
главно и пълно доказване на знание у пострадалия.
Предвид на горното
възраженията на ответника за принос от страна на починалия К.И.Ф. се явяват
неоснователни и недоказани.
По силата на сключения договор,
застрахователят се задължава да покрие
в границите на застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети
лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното
настъпване, вината на причинителя, както и обстоятелството, че те са
в резултат от покрит риск по
застраховката "Гражданска
отговорност", са безспорно установени.
По отношение на размера на
предявените искове за неимуществени вреди.
При определяне размера на обезщетението
за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта
и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат
стойностен еквивалент, са в сферата на
субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се
реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт
болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът
и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията,
дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на
съответния етап от развитие на
обществото в държавата във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Претърпените от ищците
неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от по 150 000 лв. за
всеки един от двамата родители, поради което и предявените им искове за
разликата над сумите от по 150 000 лв. до пълния претендиран размер от по 250 000
лв. следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
При определяне размера на дължимите
обезщетения за причинени неимуществени вреди, настоящият съдебен състав взема
предвид характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от
ищците след смъртта на техния син болки и страдания, отчита степента на
преживяваните от тях отрицателни емоции, и близката връзка, привързаността
между родителите и първородния им син. При определяне на горните размери съдът
съобразява също така обстоятелството, че към деня на смъртта си К.Ф. е бил само
на 24 години, не семеен, живеел и споделял общ дом със своите родители, помагал
им активно при отглеждане на животните и непрекъснато го подпомагал. За
по-висок интензитет на неимуществените вреди сочи и обстоятелството, че около
един месец след произшествието К.Ф. се е намирал в кома в болнично лечение,
през които един месец родителите му непрекъснато го посещавали и се намирали в
мъчително изчакване и надежда, че синът им ще се оправи.
Двамата родители тежко преживят
загубата на сина си.
Като изхожда от установените по делото факти,
относно действително претърпените болки и страдания от ищците, вследствие
търпените от тях болки и страдания,
изведени както от доказателствата по делото, така
и на база съществуващите житейски морално-етични принципи, настоящият състав намира, че определените по-горе
обезщетения не са завишени по своя
размер, спрямо действително установените по делото факти
и не противоречат на принципа
на справедливостта.
Предвид основателността и доказаността на главните претенции, основателни и доказани са
акцесорните искове с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва.
Съгласно разпоредбите на чл.493,
ал.1, т.5 във връзка с чл. 429, ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 3 от КЗ в
застрахователното обезщетение се включват пропуснати ползи, които представляват
пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на ал. 3, където е предвидено, че лихвите за забава на застрахования
по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от
застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на
отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования
за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ
или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице – която от двете дати е най-ранна.
Настоящият съдебен състав приема,
че нормата на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ е приложима само в хипотезата на
доброволно уреждане на отношенията между страните.
Следователно и доколкото по
делото няма доказателства застрахованият да е уведомил ответното дружество за
настъпване на застрахователното събитие, то лихва следва да се присъди от
датата на предявяване на застрахователната претенция от увредените лица, която
в случая е 01.03.2018 г., но доколкото ищците претендират законната лихва от
по-късен момент, а именно: 01.06.2018 г. /изменение на претенцията заявена с
допълнителната искова молба/, то съдът присъжда лихвата от претендираната
дата.
По разноските в процеса:
При този изход на делото разноски
се дължат на двете страни съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищците първоначално са освободени
от държавна такса и разноски на основание чл.83, ал.2 ГПК, а впоследствие и
предвид влязлата в сила присъда, същите са освободени на основание чл.83, ал.1,
т.4 от ГПК.
Видно от представените договори
за правна защита и съдействие, адвокат М. е осъществявала безплатна правна
помощ на ищците на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, поради което и на
основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата ответникът ще следва да бъде
осъден да заплати на адвокат М. адвокатско възнаграждение, определено по реда
на чл.2, ал.5 и чл.7, ал.2, т.4 и т.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения с ДДС, тъй като адвокат М. е
регистрирана по ЗДДС, за всеки един от предявените искове.
С оглед настъпилото в хода на
настоящото производство правоприемство, предвид
смъртта на съпруга на ищцата, то материалният интерес на предявения иск от
съпругата Р.Ш.Ф. възлиза на сумата от 437 500 лв., от която сума е уважен
иск в размер на 262 500 лв.
При материален интерес от
437 500 лв., минималното адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 10
280 лв., от тази сума и съобразно уважената част от иска/ 262 500 лв./ на
адвокат М. се дължи сумата от 7 401,60 лв. с ДДС.
С оглед настъпилото в хода на
настоящото производство правоприемство, предвид
смъртта на бащата на ищцата, то материалният интерес на предявения иск от дъщерята
К.И.Ф. възлиза на сумата от 62 500 лв., от която сума е уважен иск в размер на
37 500 лв.
При материален интерес от 62 500
лв., минималното адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 2 405 лв., от
тази сума и съобразно уважената част от иска /37 500 лв./ на адвокат М. се
дължи сумата от 1 731,61 лв. с ДДС. Или общо дължимото адвокатско
възнаграждение възлиза на сума от 9 133,21 лв. с ДДС.
Ответникът е направил общо
разноски в размер на 855 лв., от която сума 400 лв.-депозити вещи лица, 5
лв.-държавна такса съдебно удостоверение и 450 лв. юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл.78, ал.8 ГПК, във връзка с чл.37 от
Закона за правната помощ и чл.25, ал.2 от Наредбата за заплащането на правната
помощ. Депозитът от 80 лв. за свидетел подлежи на връщане, поради
неизползването му, поради което съдът не го включва в разноските на ответника.
От тази сума ищците ще следва да
бъдат осъдени на основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплатят на ответника сумата
от 342 лв., която сума е съответна на отхвърлената част от исковете /200 000
лв./ и от която сума Р.Ф. дължи 256,50 лв., а К.Ф.-85,50 лв.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 12 000 лв. и
сумата от 240 лв.-възнаграждения на вещи лица заплатени от бюджета на съда,
съобразно уважената част от исковете.
Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, I-6 състав
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, дружество
учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София
с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД на Р. Ш.Ф., ЕГН **********,***
и И.М.Ф., ЕГН ********** починал в хода на настоящото производство и заместен
на основание чл.227 от ГПК от Р.Ш.Ф., ЕГН **********,*** участваща в процеса на лично основание
и от К.И.Ф., ЕГН **********,*** сумите от по 150
000 лв. /сто и
петдесет хиляди лв./ на всеки един ищец, или общо сума в размер на 300 000
лв., от която на ищцата Р.Ш.Ф.-сума в размер на 262 500 лв., а на ищцата К.И.Ф.-сума
в размер на 37 500 лв., с оглед настъпилото наследствено правоприемство в хода на настоящото производство, която
обща сума представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от тях
неимуществени вреди-болки и страдания от смъртта на техния син К.И.Ф.,
настъпила в пряка, причинно-следствена връзка с ПТП, реализирано на 21.06.2017
г. на път ІІІ-197, на територията на община Доспат, виновно причинено от водача
на л.а.м. „БМВ 320 И купе“ с ДК № *******, чиято отговорност е била
застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при З. „Л.И.”
АД с полица № BG/22/116002273167, валидна от 30.08.2016 г. до 29.08.2017 г.,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от 01.06.2018 г. до
окончателното издължаване на сумите, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените
искове за неимуществени вреди за разликата над сумите от по 150 000 лв. до
пълния претендиран размер от по 250 000 лв.
ОСЪЖДА Р. Ш.Ф., ЕГН **********,***
да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на З. „Л.И.” АД, дружество учредено
и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** сумата от 256,50 лв. /двеста петдесет и
шест и 0,50 лв./ разноски.
ОСЪЖДА К.И.Ф., ЕГН **********,***
да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на З. „Л.И.” АД, дружество учредено
и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** сумата от 85,50 лв. /осемдесет и пет и
0,50 лв./ разноски.
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, дружество
учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София
с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат Р.И.М., ЕГН **********,*** адвокатско
възнаграждение в размер на 9 133,21 лв. с ДДС /девет хиляди сто тридесет и
три и 0,21 лв. с ДДС/
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, дружество
учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София
с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание
чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски
градски съд държавна такса върху уважения размер на иска в размер на 12 000 лв. /дванадесет хиляди лв./
и сумата от 240 лв. /двеста и четиридесет лв./-възнаграждения за вещи лица
заплатени от бюджета на съда.
Присъдените суми на ищцата Р.Ш.Ф.
могат да бъдат заплатени по сметка: IBAN ***, „Банка ДСК“ АД с титуляр Р.Ш.Ф..
Решението е постановено при
участието на К.Ф.Я., ЕГН **********,*** в качеството му на трето лице помагач
на страната на ответника З. „Л.И.“ АД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: