Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260000/17.02.2022 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Девети граждански състав
на седемнадесети януари две хиляди двадесет и втора година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Петър Вунов
секретар: Михаела Стойчева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов административно дело номер 45 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с § 19, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби /ПЗР/ на Закона за изменение и допълнение на АПК, вр. с § 4к, ал. 6 от ПЗР на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/, вр. с чл. 28а, ал. 8 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ППЗСПЗЗ/.
Образувано е по
жалба от Л.И.Т. против Заповед № ДС-28-3 от
18.09.2019 г. на Областен управител на област Хасково, с която е одобрен плана
на новообразуваните имоти /ПНИ/ за ж.р. "********" гр. Хасково, в
частта за имот с идентификатор № 77195.748.248.
Жалбоподателят твърди, че заповедта била нищожна, тъй като областният управител бил излязъл извън своята компетентност. Имотът бил наследствен, като бил собственост на наследодателите му от 70 години и никога не бил одържавяван, съответно и не попадал в хипотезата на § 4 ЗСПЗЗ. Предвид изложеното жалбоподателят иска да се обяви нищожността на атакувания акт в оспорената му част.
Ответникът по жалбата -
Областен управител на Област Хасково и заинтересованите
страни В.Д.Н., Е.И.Т. и К.И.В. не изразяват становище по нея.
Заинтересованите страни П.С.Д., чрез пълномощника му адв. Б. К., и Д.С.Н., чрез назначения й особен представител
му адв. Р.Г., оспорват жалбата и молят същата да бъде
отхвърлена.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установено от фактическа страна следното:
За установяване правото на собственост на жалбоподателя върху процесния имот са представени Крепостен акт за покупко-продажба № 1040 от 27.08.1981 г., нотариално дело № 382/1891 г. на нотариус при Хасковски окръжен съд, Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност и наследство № 126, том IV, дело 1581/1989 г. на съдия при Хасковски районен съд; Удостоверение за родствени връзки с изх. № ГРАОН18-22/13.07.2020 г.
От заинтересованата страна П.С.Д. са представени Нотариален акт за право на собственост на недвижим имот, издаден на основание обстоятелствена проверка № 53, том I, регистър 282, дело 46/1945 г. на нотариус при Хасковски областен съд; Решение № 36-51/01.04.1998 г. на ПК - Хасково за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на гр. Хасково; Протокол № 36-3/08.02.1993 г. на ПК - Хасково за размера и категориите на земеделските земи, право на собственост върху които ще се възстановява чрез план за земеразделяне в землището на гр. Хасково.
Със Заповед № ДС-28-3/18.09.2019 г. на Областен управител на Област Хасково, на основание § 4к, ал. 6 от ПЗРЗСПЗЗ и чл. 32, ал. 1 от ЗАдм, и въз основа на представената документация, съгласно т. 3. 8. на Заповед № РД-46-494/22.08.2003 г. на МЗГ /Заповед № РД-02-14-454/22.08.2003 г. на МРРБ/ за определяне на техническите изисквания и условия за контрол към плановете по § 4к, ал. 1 от ПЗРЗСПЗЗ, е одобрен ПНИ в М 1:1000 на жилищен район /ж. р./ "******* " в землището на гр. Хасково, приет с решение по протокол № 6/16.07.2019 г. на комисията по чл. 28б, ал. 2 от ППЗСПЗЗ при ответника.
Заповедта е обнародвана в ДВ бр. 77 от 01.10.2019 г., като по отношение на процесния имот не е постъпила жалба в законоустановения 14-дневен срок.
По делото е представено извлечение от Регистъра на новообразуваните имоти по § 4 ПЗРЗСПЗЗ за ж. р. "******* " гр. Хасково, ЕКАТТЕ 77195 - територия с трайно предназначение урбанизирана, НТП на имотите - "За индивидуално застрояване".
От заключението на назначената по делото и изслушана в о.с.з. съдебно-техническа експертиза се установява, че няма данни процесният имот да е внасян или включван в ТКЗС, ДЗС или други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, както и че попада изцяло в границите на имота, възстановен на наследниците на Д. Т. Г. с Решение № 36-51 от 01.04.1998 г. на Поземлена комисия – Хасково
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежнo легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, доколкото се легитимира като собственик на имот, нанесен в ПНИ на ж.р. "Каменец ", гр. Хасково. На следващо място, тя отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК, а доколкото заповедта е атакувана с искане за обявяване нищожността й, то подаването й не е ограничено със срок съгласно чл. 149, ал. 5 АПК.
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна поради следните съображения:
Съгласно § 4к, ал. 6 от ПЗРЗСПЗЗ
и чл. 28б, ал. 8 от ППЗСПЗЗ ПНИ се
одобрява със заповед на областния управител.
След като в настоящия случай
обжалваният административен акт е именно за одобряване на ПНИ и е издаден от областния управител по
местонахождение на имотите, то следва, че той изхожда от материално и
териториално компетентния орган.
Оспорваният акт е в законоустановената
писмена форма, като съдържа всички реквизити, които
са предвидени за спазване при издаването му.
На следващо място не се твърди, а и при извършената служебна проверка не се установява той да противоречи на целта на закона.
Според настоящия съдебен състав при издаването на процесната заповед ответникът по жалбата е допуснал нарушение на материалноправни разпоредби на закона. Това е така, защото съгласно § 4к, ал. 1 ПЗРЗСПЗЗ ПНИ се изработва за земите, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4, а в чл. 28, ал. 4 ППЗСПЗЗ е предвидено, че с него се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява, по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ. По делото обаче не се установява имотът на жалбоподателя да е бил отнет от наследодателя на заинтересованите страни и да е бил предоставен на ТКЗС, ДЗС или други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, респ. правото на ползване върху него да е било предоставено на граждани по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет. При това положение се налага изводът, че той не е разположен в земя по § 4 ПЗРЗСПЗЗ, поради което незаконосъобразно е включен в ПНИ. Този порок обаче не води до нищожност на оспорения административен акт, тъй като не се отразява непоправимо върху съдържанието му, нито същият изцяло е лишен от законово основание, при пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма или пък акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган. Следователно, процесната заповед в атакуваната й част е унищожаема, но по делото е безспорно установено, че срокът за установяване на този неин порок е изтекъл, поради което съдът няма правомощието да я отмени като незаконосъобразна.
Относно доводите на жалбоподателя, свързани с твърденията му за притежание на правото на собственост върху процесния имот следва да се има предвид, че се касае за спор за материалното право с лицата, на които е възстановено правото на собственост по § 4к, ал. 7 от ПЗРЗСПЗЗ, а в настоящото производство се контролира единствено правилното отразяване на посочените по-горе имоти и спазването на териториално-благоустройствените и технически изисквания при изработване на плана. В него не се възстановяват, нито се изменят вещни права, поради което е недопустим за разрешаване този въпрос и подлежи на разглеждане по реда на исковото производство, като влязлото в сила решение на гражданския съд е основание за изменение на влезлия в сила ПНИ - § 4к, ал. 8, т. 1 от ПЗРЗСПЗЗ.
По изложените
съображения съдът счита, че заповедта в атакуваната й част не е нищожна, поради което направеното
оспорване следва да бъде отхвърлено.
С оглед изхода на делото жалбоподателят няма право на разноски, а ответникът и заинтересованите страни Д.С.Н., В.Д.Н., Е.И.Т. и К.И.В. не претендират такива. На П.С.Д. не следва да му се присъждат, тъй като по делото е представено само пълномощно, но не и договор за правна защита и съдействие между него и упълномощения адвокат, от който да се установява договорено и/или заплатено адвокатско възнаграждение, както и начин на плащането му.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л.И.Т., адрес: ***,
против Заповед № ДС-28-3 от 18.09.2019 г. на Областен управител на област
Хасково, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти за ж.р. "*******"
гр. Хасково, в частта за имот с идентификатор № 77195.748.248.
Решението подлежи на
обжалване пред Административен съд Хасково в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на
чл. 137 АПК.
СЪДИЯ: /п/ не се чете
/Петър Вунов/
Вярно с оригинала!
Секретар: М. С.