РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 22.08.2017 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и втори май през
две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Капка Лозева
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 11005 по описа за 2015 г. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ
/отм./.
Ищцата
Р.Б.А. твърди, че на 07.02.2015г. по пътя между с. Карапелит и гр. Добрич,
малко след с. Карапелит, е настъпило ПТП с участието на лек автомобил марка
„Форд“, модел Мондео” с per. № *******, управляван от Р.А.М., при което е
починал нейният син Р.Р.А.. Твърди, че процесното ПТП е настъпило по вина на
водача Р.М., който поР.управление на автомобила с несъобразена скорост е загубил
контрол над същия и е излязъл в дясно от пътя, като се е обърнал по таван и се
блъснал в крайпътно дърво. Сочи, че за лекия автомобил марка „Форд“, модел
Мондео” е бил сключен валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” със ЗАД „ОЗК - З.” АД съгласно полица № 23114003126336 със срок на
валидност до 21.12.2015 г. Излага, че по случая било образувано досъдебно
производство №68/2015 г. по описа на Второ РУ - Добрич, което приключило с
постановление от 11.08.2015 г. за прекратяване на досъдебно производство, като
от проведените следствени действия се установило, че вина за настъпване на ПТП
има единствено и само водача на л.а Р.А.М.. Поддържа, че вследствие на
произшествието ищцата е търпяла и продължава да изпитва неимуществени вреди,
изразяващи се в непрестанна мъка и скръб от загубата на единствения ѝ син, който бил на 13 годишна възраст. Поддържа, че са
налице всички предпоставки за ангажиране на отговорност на застрахователя.
Предвид
изложеното, ищцата моли съда да осъди застрахователното дружество да ѝ заплати сумата от 190 000 лв., частично предявена от сума
от 250 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от
смъртта на нейното дете, ведно със законната лихва от датата на увреждането до
окончателното изплащане на сумата, както и сторените по делото разноски.
Ответникът
„Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане” АД оспорва иска по
основание и размер, като счита, че не са налице предпоставките за ангажиране на
отговорността му. Оспорва механизма на настъпилото ПТП, като твърди, че не е
изяснен въпроса за вината на дееца и противоправността на деянието му, както и
действителната фактическа обстановка. Алтернативно, прави възражение за
съпричиняване от страна на пострадалия - наследодател на ищцата, който чрез
поведението на своите родители /възрастни/, които е трябвало да се грижат за
него, към момента на настъпване на произшествието не е бил с поставен
обезопасителен колан съобразно разпоредбата на чл.137в, ал.1 от ЗДвП. Прави
възражение за прекомерност на претенцията с оглед причинената вреда. Оспорва
претенцията за лихви, размера на претендираните лихви, както и началния момент,
от който същите се претендират. Моли съда да отхвърли исковете като
неоснователни и да му присъди сторените по делото разноски.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Разпоредбата
на чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./, дава право на увреденото лице при
пътно-транспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените
вреди направо срещу застрахователя, при който деликвента има застраховка
“Гражданска отговорност”. Когато пострадалият е починал, увредени се явяват най
- близките му, чиито кръг е посочен в раздел ІІІ, т. 2 от ППВС №4 от 25.05.1961
г. - низходящите, възходящите и съпругът имат право да претендират обезщетение
за неимуществени вреди от прекия причинител. Ето защо, те са легитимирани да
искат обезщетението и направо от застрахователя, който е застраховал
гражданската отговорност на деликвента. По този иск ищецът следва да установи,
че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС (фактическият състав
на който е виновно и противоправно поведение на водача, в причинна връзка, от
което са произлезли вреди) и наличие на застрахователно правоотношение,
произтичащо от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между
този водач и ответника - застраховател. На доказване от негова страна подлежи и
изискваната от посоченото ППВС родствена връзка между ищеца и починалия.
Видно
от удостоверение за наследници №91/27.02.2015 г., издадено от кмета на с.
Ловчанци, община Добрич, ищцата като майка на починалия на 08.02.2015 г. Р.Р.А., се
явява негов законен наследник и следователно е от кръга лица,
легитимирани да предявят настоящата искова претенция.
По
делото е представен протокол за оглед на ПТП, извършен на 07.02.2015 г. от
разследващ полицай при РПУ – гр. Добрич. В него е посочено, че местопроизшествието
е на около 1,7 км. от табела за начало на населено място с. Карапелит от посока
гр. Добрич, като пътят е гладък асфалт, заснежен и частично заледен. На мястото
на ПТП е констатиран преобърнат по таван лек автомобил „Форд Мондео" с
per. № *******, както и са намерени труповете на Р.А.М. и Р.Р.А..
Представено
е и постановление от 11.08.2015 г. на окръжен прокурор в ОП-Добрич, с което е
прекратено досъдебно производство №68/2015 г. по описа на Второ РПУ в гр.
Добрич, водено срещу неизвестен извършител за извършено на 07.02.2015 г.
престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „б“, предл. първо, във връзка с ал. 1, б. „в“
и във вр. чл. 342, ал. 1 от НК, поР.това, че извършителят на престъплението Р.А.М.
е починал.
Видно
от Протокол от химическа експертиза, намиращ се на лист № 57 от приложеното към
настоящото дело досъдебно производство, се установява, че шофьорът Р.А.М. към
момента на процесното ПТП е бил с концентрация на алкохол в кръвта от 2,60
промила.
По
делото е изслушана и приета комплексна медико - автотехническа експертиза, от
която се установява, че на 07.02.2015 г.
около 01,00 часа по второкласен път II-71 Силистра - Добрич на около 1,7 км
след табелата за населена място с. Карапелит към гр. Добрич в зоната на
продължителен ляв завой се е движил л.а. Форд Мондео с peг. № *******,
управляван от Р.М., под влияние на алкохол с 2,6 промила, в условия на
заснежено пътно платно, със скорост около 90 км/ч, която е по-висока от
критична скорост около 86 км/ч за завоя. На предна дясна седалка е пътувал С.Ф.О.,
а на задната седалка е пътувал починалия Р.Р.А., син на водача Р.А.. Според
експертизата около средата на завоя е настъпило странично занасяне и
автомобилът се е насочил към десния банкет, преминал е банкета диагонално под
малък ъгъл и е пропаднал с десните си колела в бетонирания отводнителен канал,
при което е настъпило странично преобръщане през дясната страна на автомобила и
плъзгайки се по порива си върху заснежения терен вдясно от канала се е ударил
със скорост около 80 км/ч с предната си лява част в ствола на крайпътно дърво.
Тъй като ударът е бил силен водачът Р.А. и синът му Р.Р.А. са загинали на
местопроизшествието, а С.О. е получил тежки наранявания. Посочено е, че получените
телесни увреждания на Р.Р.А. са в резултат от настъпилото произшествие и са в
пряка причинно-следствено връзка със смъртта му.
От
съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
съдът приема, че вина за настъпването на процесното пътно – транспортното
произшествие има водача на лекия автомобил „Форд Мондео“ с peг. № ******* - Р.М..
Последният е нарушил правилото на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, тъй като не се е
движил със скорост, съобразена с атмосферните условия, доколкото се установява,
че пътят е бил частично заледен, а самият водач е шофирал със скорост,
по-висока от критичната за този завой. Отделно от това, нарушена е била и
разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от ЗДвП, забраняваща управлението на пътно
превозно средство под въздействие на алкохол, в каквото състояние се е намирал
водача, предвид констатираното наличие на алкохол в кръвта му от 2,6 промила.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че
поведението на водача на процесния автомобил е било противоправно и в разрез с
посочените изисквания на ЗДвП, и доколкото безспорно се установява, че от него е
настъпила смъртта на Р.А., представлява деликтно поведение по смисъла на чл. 45
от ЗЗД. Вината на водача на автомобила се презюмира, а по делото от страна на
ответника не бяха ангажирани доказателства за оборване на законовата
презумпция.
По
делото като безспорно е отделно обстоятелството, че към дата на ПТП
гражданската отговорност на водача на процесния автомобил е била застрахована
при ответника ЗАД „ОЗК - З.” АД съгласно полица № 23114003126336.
Свидетелят
А. М.К., сочи че ищцата е приела много тежко загубата на сина си, като
непосредствено след като е узнала за
смъртта му, се е наложило да потърсят медицинска помощ, тъй като е получила
припадък. Излага и че към момента майката все още не може да преживее случилото
се. Заявява, че ищцата не е знаела, че синът ѝ
се
качил
в
автомобила,
а за смъртта му е разбрала на сутринта от кмета на селото.
При
така установените факти съдът приема, че е налице фактическия състав на чл. 226 КЗ (отм.), доколкото с противоправното си поведението водачът на л.а. Форд Мондео с per. ******* - Р.М.,
чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника, е причинил
смъртта на сина на ищцата и следователно в нейна полза е възникнало вземане за
застрахователно обезщетение за причинените ѝ
неимуществени вреди, представляващи страдания от загубата на детето ѝ.
Обезщетението
за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 226, ал.1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД се определя от съда в съответствие с установения в чл.52 от ЗЗД принцип за
справедливост. Съдът взе предвид близките родствени отношения и факта, че ищцата
е загубила сина си, възрастта на майката и починалото дете (съответно 37 г. и13
г.), както и че ще продължи да страда от тази загубата, а също така и социално-икономическите
условия в страната, поР.което настоящият състав намира, че справедливото
обезщетение за претърпените неимуществени вреди е в размер на 120 000 лв.
Релевираното
от ответника възражение за съпричиняване от страна на пострадалия - наследодател
на ищцата, който чрез поведението на своя родител е следвало да бъде с
обезопасен колан, съдът намира за неоснователно. В тази връзка, от заключението
на медико-автотехническата експертиза се установява, че тялото на седящия на
задната седалка Р.А., при преобръщането на автомобила е политнало напред и на
дясно, като вероятно е преминало между двете предни седалки и когато
автомобилът е бил на покрива си при челния удар в дървото, пострадалият е паднал
върху тавана и се е плъзнал по тавана напред, като същият не е бил с поставен
обезопасителен колан. Според изразеното от вещото лице становище в съдебно
заседание, с оглед увреждането на гръбначния стълб и мозъчния ствол, които са причина за
настъпването на смъртта, е трудно да се установи дали ако детето е било с
предпазен колан са щели да настъпят тежките увреждания, още повече, че коланът
е най-вече ефективен при челен удар, докато в случая автомобилът първо се е
преобърнал по таван и впоследствие се е ударил в дърво. При така даденото
заключение и липсата на други доказателства,
съдът намира, че ответникът, чиято е и доказателствената тежест, не е
установил при условията на пълно и главно доказване, че непоставянето на колан
би предотвратило настъпването на смъртта. В този смисъл обстоятелството, че
детето е било без поставен предпазен колан, не би могло еднозначно да води до
категоричен извод за приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, респективно възражението
се явява неоснователно.
С
оглед гореизложеното относно справедливия размер на застрахователното
обезщетение за неимуществени вреди искът на ищцата следва да бъде уважен до
размера на 120 000 лв., а за разликата до частично предявените
190 000 лв. от иск за 250 000 лв., следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид това и с оглед императивната разпоредба на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, законната
лихва върху обезщетението следва да бъде начислена от датата на увреждането – 07.02.2015
г..
При
този изход на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния
представител на ищцата – адв. Н.Д., адвокатско възнаграждение на основание чл.
38, ал.1, т. 2 от ЗА, в размер на 3366,32 лв. В полза на ответника, на
основание чл.78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, съобразно отхвърлената част от иска следва
да бъдат присъдени направените разноски в общ размер на 173,68 лв., от които за
депозит за комплексна медико-автотехническа експертиза - 73,68 лв., и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК и съразмерно с уважената част от иска, ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на СГС общо сумата от 4926,32
лв., от която 126,32 лв. - депозит за комплексна медико-автотехническа
експертиза и 4800 лв. държавна такса по делото.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество
„ОЗК - застраховане” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***,
да заплати на Р.Б.А. с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, четвърти
полуетаж, офис № 4, чрез адв. Н. Д., на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) сумата от 120 000 лв. (сто и
двадесет хиляди лева), представляваща застрахователно обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на
нейния син Р.Р.А., настъпила в резултат на пътно - транспортно произшествие, реализирано
на 07.02.2015 г. по пътя между с. Карапелит и гр. Добрич, по вина на Р.А.М.,
чиято гражданска отговорност като автомобилист за вреди, причинени при
управление на лек автомобил марка „Форд“, модел Мондео” с per. № *******, към
посочената дата е застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение от датата
на деликта – 07.02.2015 г. до окночателното му изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до претендираните като частичен иск
190 000 лв. от общо 250 000 лв.
ОСЪЖДА „„Застрахователно акционерно дружество
„ОЗК - застраховане” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***,
да заплати на процесуалния представител на ищцата адв. Н.Д. от САК, с адрес ***,
четвърти полуетаж, офис № 4, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗА сумата от 3366,32 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК -
застраховане” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, да
заплати по сметка на СГС, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК общо сумата от 4926,32 лв.
ОСЪЖДА Р.Б.А. с ЕГН **********, със съдебен адрес ***, четвърти
полуетаж, офис №4, чрез адв. Н. Д., да заплати на „„Застрахователно акционерно
дружество „ОЗК - застраховане” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, на основание чл. 78, ал. 3 във вр. ал. 8 ГПК, съобразно
отхвърлената част от иска, общо разноски по делото в размер на 173,68 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: