Р Е Ш Е Н И Е №ІІІ-280
гр. Бургас, 15.10.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Въззивно гражданско отделение, Трети състав, в публично заседание на четвърти август 2020г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН
ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
2. ЙОРДАНСКА МАЙСКА
при
секретаря Жана Граматикова, като
разгледа докладваното от съдията Парашкевов въззивно гражданско дело № 495 по
описа за 2020 година, съобрази
следното:
Производството
по делото пред настоящата съдебна инстанция е образувано по повод въззивна
жалба, вх.№32/02.01.2020г. от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Люлин, бул.,,Д-р
Петър Дертлиев“№25, офис- сграда ,,Лабиринт“, ет.2, офис 4, представлявано от
Изпълнителния директор Д Б Б, чрез пълномощник-
юрисконсулт И. Н, против Решение № 3641 от 17.12.2019 г., постановено по
гр. дело №2552/2019 г. по описа на Районен съд - Бургас, с което съдът е приел
за установено по реда на чл.244 от ГПК, че И.А.П., ЕГН **********, с адрес:
***,,**“, бл.*, вх*, ет.*, дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД,
сумата от 7720 лева(седем хиляди седемстотин и двадесет лева), представляваща
неизплатена главница по Договор за потребителски кредит, сключен на
19.07.2017г. между ,,БНП ПАРИБА“ЕАД и ответника П., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от входиране на заявлението по чл.410 от ГПК на
01.11.2018г. до окончателното изплащане на задължението, като е отхвърлил иска за разликата до пълния
предявен размер главница от 8000 лева, както и за сумата от 9923.20 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 20.08.2017г. до 20.07.2022г. и за
сумата от 1456.83лева, представляваща лихва за забава за периода от
21.09.2017г. до датата на предявяване на иска на 24.03.2019г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№4056/02.112018г. по ч.гр.д.№7884/2018г. по описа на БРС.
Със същото решение, съдът е осъдил
ответника да заплати в полза на ищцовата страна, направените по делото
разноски(в исковото и заповедното производство) съразмерно с уважената част от
иска.
Недоволство от така постановеното
първоинстанционно решение изразява въззивникът, който счита същото за
неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и в противоречие на
събраните по делото доказателства. Излага съображения.
Моли съда за отмяна на обжалвания
съдебен акт и постановяване на решение, с което да бъдат уважени изцяло
предявените искови претенции. Претендира присъждане на разноски пред двете
инстанции. Има искане делото да се гледа в негово отсъствие. При условията на
евентуалност, е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна.
Иска се, при условията на
евентуалност, в случай, че въззивникът бъде осъден да заплати разноски на
въззиваемия, съдът служебно да направи прихващане на присъдените разноски. В тази връзка,
следва да се посочи, че съдът служебно не може да извършва прихващане, дори
при безспорни насрещни вземания, нито да включва в предмета на делото насрещно
вземане – спорно или безспорно, с цел извършване на компенсация с главното, при
условията на чл. 103, вр. чл. 104, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.
При условията на евентуалност е направено искане, да
бъде указано от съда, въззиваемата страна да предостави банкова сметка, ***ото
разноски, с оглед изхода на спора.
В предвидения законов срок е
постъпил отговор на въззивната жалба от
адв. Т. Атанасова- БАК- особен представител на въззиваемия И.П., с който се
оспорват наведените от въззивника доводи. Иска се потвърждаване на първоинстанционното
решение.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 и
следващите от ГПК, от легитимирано лице и е процесуално допустима.
Производството пред Районен съд - Бургас е разгледано
по реда на чл.422 ,вр.чл.415,ал.1от ГПК, във вр. с чл.240,ал.1 и ал.2 и
чл.86,ал.1 от ЗЗД, като осъдителните искове, предявени при условията на
евентуалност са с правно основание чл.79 и чл.86 от ЗЗД.
Съдът след преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:
Производството по делото първоначално е започнало по
подадено заявление по реда на чл.410 от ГПК от частния жалбоподател против
длъжника И.А.П., като БРС със заповед № 4056 от 02.11.2018г., постановена по
ЧГД 7884/2018г. на БРС е разпоредил длъжникът П. да заплати на кредитора
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, сумата от 8000,00 лв. – главница,
представляваща неплатени задължения по договор за потребителски кредит от
19.07.2017г. за периода 20.08.2017г. – 20.07.2022г., по отношение на който е
обявена предсрочна изискуемост , считано
от 20.09.2017г.; сумата от 9923,20лв. – договорна лихва за периода 20.08.2018г.
– 20.07.2022г. и сумата от 1456,83лв. – обезщетение за забава за периода
21.09.2017г. – 31.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от
8000,00 лв. от подаването на заявлението – от 01.11.2018г. до изплащане на
задължението.
Страната длъжник не е била редовно уведомена за
издадената заповед и кредиторът е предявил искова молба на 25.03.2019г. пред
БРС.
За да постанови обжалвания по делото резултат БРС е
счел, че ответникът има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК, а договорът е сключен в нарушение на чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК, тъй като
няма изискуемо по закон съдържание – липсва информация относно това с всяка
отделна вноска каква част от задължението за главница, лихва и други разноски
се погасява. В този смисъл съдът е счел, че няма разбивка на всяка погасена
вноска, сочеща на главница и лихва, изчислена на база на лихвения процент. Счел
е, че това от своя страна води до недействителност на договора и позовавайки се
на чл.22 и чл.23 от ЗПК, е стигнал до извода, че когато договорът е
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по него.
Настоящата инстанция намира направените от
първоинстанционния съд за частично неоснователни, поради следните
обстоятелства:
Няма спор по делото, че между длъжникът И.П. и БНП
Париба Пърсънъл Файненс ЕАД е сключен договор за потребителски кредит, като са
уговорени параметрите и условията на съглашението. Размерът на потребителския
кредит е посочен в размер на 8000,00лв., посочен е брой на погасителни вноски –
60 и месечна погасителна вноска от 339,04лв. Годишният процент на разходите
възлиза на 46,77%, а лихвеният процент е в размер на 36,94%. Към договора е
приложен погасителен план – стр.9 от Решението на БРС. Договорът между страните
е сключен на 19.07.2017г. Крайният срок за издължаване на задължението е
20.07.2022г.
На 13.02.2018г. е подписано Предложение 1 към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017г. на основание
чл.99 от ЗЗД между кредиторът БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД и Агенция за
събиране на вземанията ЕАД. С подписването на договора за цесия частният
жалбоподател в качеството си на цесионер, се е задължил от името на цедента и
за своя сметка да изпрати уведомление за извършената цесия до длъжника, за
което е бил изрично упълномощен от първоначалния кредитор. Установява се по
делото, че тъй като длъжникът не е заплатил нито една от дължимите месечни
вноски, договорът е обявен за предсрочно изискуем.
Видно от приложените по делото доказателства длъжникът
не е бил редовно уведомен до завеждане на делото, както за извършената цесия,
така и за предсрочната изискуемост на сключения договор за потребителски
кредит. Това е станало едва след като назначения от съда особен представител е
получил изпратените искова молба и приложения към нея на длъжника. При това
положение, настоящата съдебна инстанция намира, че правилно районният съд е
счел, че от момента на получаване на исковата молба от особения представител на
страната, същата се счита за уведомена за извършената цесия. Що се отнася до
претендираната лихва за забава в размер на 1456,83лв. за периода 21.09.2017г.
до подаване на иска на 24.03.2019г. настоящата съдебна инстанция намира, че
такава лихва се дължи от поставяне на страната в забава, т.е. последната следва
да бъде уведомена, че дължи такава до предявяване на иска и тъй като в случая
страната е узнала както за дължимоста на мораторната лихва, така и за
извършената цесия по отношение на нейното задължение, след завеждане на
исковата молба, то в случая не се дължи мораторна лихва, а само законна такава,
каквато е била присъдена от районния съд.
Що се отнася до претендираната разлика над присъдения
размер на главницата от 7720,00лв. до уговорения такъв от 8000,00лв.,
настоящата съдебна инстанция намира решението на първата инстанция за правилно
и законосъобразно, тъй като, макар и уговорен в размер на 8000,00лв., действителната
сума, която е преведена на длъжника, съгласно подписания договор, е в размер на
7220,00лв. тъй като кредиторът е удържал сумата от 280,00 лв. – такса
ангажимент.
Първоинстанционният съд позовавайки се на допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза е счел, че сума в размер на 7720,00 лв. е
постъпила по банковата сметка на ответника на 19.07.2017г. и представлява
чистата стойност на кредита, поради което е счел, че тази сума се дължи, а не и
претендираната разлика до 8000,00лв. Този извод на първата инстанция е правилен
и законосъобразен.
Настоящата съдебна инстанция намира обаче, че
твърденията за незаконосъобразност на сключения договор по закона за
потребителския кредит, не се установяват и това е така, тъй като при сключване
на договора страните са уговорили подробен погасителен план с посочени
задължения на длъжника. БОС намира, че погасителния план отразява волята на
страните и не са налице обстоятелства, сочещи за липсата на подробен
погасителен план. Следва да се отбележи, че договора за кредит е сключен при
условията на фиксиран лихвен процент и не е необходима разбивка на всяка една
от дължимите вноски.
Що се отнася до претендираната възнаградителна лихва,
при това положение, същата се дължи, но не в претендирания размер от 9923,20лв.,
а съобразно направените от втората инстанция изчисления по чл.162 от ГПК,
възлиза на 9352,71лв.
При това положение настоящата съдебна инстанция
намира, че обжалваното решение следва да бъде частично отменено за сумата от
9352,71лв. – възнаградителна лихва, а в останалите му обжалвани части, следва
да бъде потвърдено. На частния жалбоподател в процентно съотношение се дължат
суми за разноски, които за двете инстанции възлизат в общ размер на сумата от 952,62лв.
По изложените съображения Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯВА Решение № 3641 от 17.12.2019г., постановено по гр.д. №
2552/2019г. на БРС, в частта, с която е отхвърлен установителният иск за присъждане
на договорна лихва за периода от 20.08.2017г. до 20.07.2022г. в размер над
9352,71лв. до отхвърлените 9923,20лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.А.П., ЕГН **********, с
адрес: ***,,***“, бл.*, вх.*, ет.*, дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Люлин,
бул.,,Д-р Петър Дертлиев“№25, офис- сграда ,,Лабиринт“, ет.2, офис 4,
представлявано от Изпълнителния директор Д Б Б, чрез пълномощник- юрисконсулт И. Н, сумата от 9352,71лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите му обжалвани части.
ОСЪЖДА И.А.П., ЕГН **********, с адрес: ***,,Работнически
общежития“, бл.5, вх.2, ет.2, ДА ЗАПЛАТИ на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Люлин,
бул.,,Д-р Петър Дертлиев“№25, офис- сграда ,,Лабиринт“, ет.2, офис 4,
представлявано от Изпълнителния директор Д Б Б, чрез пълномощник- юрисконсулт И. Н, сумата от 952,62лв. –
разноски за двете инстанции по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в месечен срок
от връчване препис от решението на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.