Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 261915
08.07.2021 година, град
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XIV
граждански състав, в публично заседание на осми юни две хиляди двадесет първа
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Росица Марджева, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 2564 по описа на съда за 2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правна
квалификация чл. 59 ЗЗД от В.Л.А.
срещу Ц.К.В..
Ищецът твърди, че е
придобил от ответницата правото на собственост върху апартамент *****
в площ от 82.30 кв.м., ведно с избено помещение № ****, с площ от 7.30 кв.м,
пред 2005г. Между страните било постигнато съгласие ответницата да ползва имота
за няколко месеца, докато си намери друго жилище. През 2007г. ищецът поискал да
влезе във владение и водил предговори с ответницата за освобождаването на
жилището, но до такова не се стигнало. През 2016г. сменил партидата за ел.
енергия и спрял захранването, но ответницата отново не го освободила. Ищецът
бил въведен във владение на 03.10.2019г. Предвид горното се иска осъждането на
ответницата да заплати сумата от 11 000 лева- обезщетение за
неоснователното ползване на жилището за периода от 14.02.2015г. до
03.10.2019г., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба, 574.01
лева- платена от ищеца за консумирана в имота вода за периода от м.05.2016г. до
м.09.2019г., 147.35 лева- платена от ищеца за консумирана ал. енергия за
периода от 23.11.2016г. до 22.12.2016г. и платени такси за преустановяване и
възстановяване на захранването и 394.16 лева- платена от ищеца за данък сгради
и такса смет на община В.за периода от 2016г. до м. 09.2019г., ведно със
законната лихва от исковата молба. Претендира разноски.
В срок е постъпил отговор от ответницата,
чрез назначения особен представител, с който се оспорва претенцията. Твърди, че
ответницата е имала основание за ползването на имота, а именно посочената от
самия ищец устна уговорка. Прави възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на сумите за вода, ел. енергия, данъци и такси. Таксите за спиране и
възстановяване на захранването не се дължали, защото действията били извършени
по искане на самия ищец. Възразява и срещу присъждането на суми за данъци върху
имота, защото те били дължими от неговия собственик. Предвид горното се иска
отхвърляне на претенцията. Претендира разноски.
С определение от о.с.з. претенцията за обезщетение
за ползване на имот е увеличена от 11000 лева на 14175 лева.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира за установено следното:
От приложения по делото договор за покупко-продажба от 28.04.2005г., обективиран в нотариален акт ****. се установява, че Ц.В. е на ищеца В.А. апартамент № *** в *****. Представеният нотариален акт не е оспорен и легитимира
ищеца като собственик на описания недвижим имот.
В самия нотариален акт е записано предаването на владението,
но от събраните по делото гласни доказателствени средства се установява, че
ответницата е продължила ползването му като държател. С категоричност е била
постигната уговорка между страните, ответницата да ползва имота до края на
годината на продажбата, но след изтичането на този срок тя не е върнала вещта.
Съгласно показанията на свидетеля Симеонов, ищецът е започнал да търси начини
да получи владението, но предвид трудности с контактите с ответницата и
подадена до прокуратурата жалба, това се проточило във времето. Показанията на
свидетеля следва да бъдат кредитирани, защото са конкретни, последователни и непротиворечиви.
Относно ползването на имота се потвърждават и от представеното копие на
изпълнително дело, от което е видно, че ответницата е била призована именно на
адреса на апартамента- лист 199 и е била заварена там на 19.09.2019г. при
първия опит за въвод във владение, които по нейно искане е отложен.
Възражението на особения представител на ответницата за
наличието на основание за ползване на имота относимо към процесния период не се
установява. В действителност ответникът признава и събраните гласни доказателствени
средства установяват, че е имало уговорка за ползването на имота, но за
определен период- до края на 2005г. С така постигнатото съгласие между страните
е бил сключен заем за послужване по чл. 243 ЗЗД, но за определен срок. Съгласно
чл. 249, ал. 1 ЗЗД с
изтичане на уговорения срок заемателят е длъжен да върне вещта. Срокът е
изтекъл преди процесния период и е възникнало задължение за предаването на
имота, което не се установява да е било изпълнено. От показанията на свидетеля
Симеонов се установява, че след това е имало разговори между страните за ново
прехвърляне на собствеността и изчакване от страна на ищеца, но не се доказва
да е постигнато съгласие за безсрочно ползване.
Предаването на владението е станало на 03.10.2019г.,
съгласно представения в тази насока протокол. Ето защо се установяват
твърденията на ищеца за осъществявано от ответницата ползване на имота през
целия процесен период от 14.02.2015г. до 03.10.2019г.
Съгласно разпоредбите на чл. 59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго дължи да
му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. С тази
законова норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от
едно имущество в друго, въпреки липсата на конкретно уредена възможност в други
текстове на закона.
В ППВС
№ 1/79 г. за иска с пр. осн. чл. 59 ЗЗД е указано, че между обогатяването на ответника и обедняването на ищеца
трябва да има връзка, без обогатяването да е следствие на обедняването, и
обратно. Както едното, така и другото са последица на друг факт или на други
факти. Поради това по делата за неоснователно обогатяване по чл.
59, ал. 1 ЗЗД следва да се изяснява дали обедняването на ищеца и
обогатяването на ответника произтичат от един общ факт или от обща група факти.
Общата хипотеза за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД е налице в случаите, когато лице несобственик ползва недвижимия имот
/вещта/ без правно основание за това и препятства собственика да го ползва
съобразно неговото функционално предназначение в обема на правата, които има.
Ползването от несобственика на имота препятства възможността собственика лично да ползва или да отдава под наем
имота и да реализира имуществена облага. В този случай от едни и същи факти-
ползването без правно основание от несобственика- ответник на собствения
недвижим имот на ищеца, произтича обедняването на последния, което се изразява
в лишаването му от възможността да ползва сам собствения си недвижим имот или
да го отдава под наем на другиго за процесния период от време, както и
обогатяването на ответника, изразяващо се в спестяването на разходи за наем за
ползване на недвижимия имот за процесния период. /Решение № 276 от 14.09.2015г.
по гр.д. № 5496/2014г. на ВКС, IV г.о./
В хипотезата на чл. 59 ЗЗД
обезщетението се дължи в размер на по- малката сума от обедняването на ищеца и
обогатяването на ответника. В
този случай обедняването на ищеца се съизмерява със средния пазарен наем, който
ищецът е могъл да получи, съответно със спестената от ответника пазарна наемна
цена, която тя би следвало да плаща за ползването на имота, но я е спестила
предвид липсата на валидно облигационно правоотношение по договор за наем. В
този смисъл е и константната практика на ВКС – решение № 677 от 05.11.2010 г.
по гр.д. № 1822 от 2009 г., ІІІ г.о., решение № 131 от 27.10.2009 г. по т.д.№
268/2009 г., І т.о., решение № 1025 от 23.12.2009 г. по гр.д. № 3841/2008 г., І
г.о. и др. Претендираното вземане по размер следва да се установи с помощта на
експертиза, тъй като са необходими специални знания. Приетата по делото СТЕ, която
съдът кредитира, установява, че размерът на средния пазарен наем за имота за
процесния период е 14175 лева. Ищецът претендира същата сума, поради което
претенцията следва да бъде уважена изцяло.
От представените към исковата
молба справки за потребени количества вода и разписка от ПОС терминал се
установява, че ищецът е платил задължения за имота в размер на 574.01 лева за
периода от м. май 2016г. до м. септември 2019г. От представения фискален бон се
установява и плащането на сумата от 105.35 лева за ел. енергия за периода
23.11.2016г. и 22.12.2016г. Тези задължения се отнасят за период, през който
имотът е бил ползван от ответницата. Възникнали са вследствие на нейното потребление
и е следвало да бъдат заплатени от нея. С плащането им от ищеца, ответницата се
е обогатила неоснователно за негова сметка и следва да му възстанови сумите.
Възражението за изтекла
погасителна давност не променя изводите. Изтичането на предвидения в закона
давностен срок не погасява задълженията, а единствено възможността за
принудителното им събиране. От плащането на ищеца до предявяването на
претенцията давностния срок не е изтекъл.
Искът за присъждане на сумата
от 23 лева за временно преустановяване на захранването и 19 лева за
възстановяване на захранването е неоснователен. Тези действия са били
предприети по искане на ищеца с цел осигуряване предаването на имота (показания
на свид. С.) и ответницата не дължи възстановяването им. При тях липсва
обогатяване от страна на ответницата и тя не дължи плащането на обезщетение.
Същото се отнася и до сумата от
394.16 лева, представляваща платени местни данъци и такси за имота. Плащането
на данъците и таксите е задължение на собственика на имота и не води до
обогатяването на лицето, което го е ползвало. Както бе посочено по-горе,
обезщетението за неоснователното ползване се равнява на средния пазарен наем,
който беше присъден.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 597.45 лева за д.т., 116.58
за СТЕ, 915.92 за особен представител и 1914.49 за адв. възнаграждение по
съразмерност.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Ц.К.В., ЕГН **********, да
заплати на В.Л.А., ЕГН ********** следните
суми: 14 175.00 лева-
обезщетение за неоснователното ползване на жилище, находящо се в ******,
за периода от 14.02.2015г. до 03.10.2019г.; 574.01 лева- платена от ищеца за консумирана в имота вода за периода
от м.05.2016г. до м.09.2019г. и 105.35 лева- платена от ищеца за
консумирана ел. енергия за периода от 23.11.2016г. до 22.12.2016г., ведно със законна
лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба– 14.02.2020г. до
окончателното й погасяване, като
ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата НАД
105.35 лева до 147.35 лева- платени такси за преустановяване и
възстановяване на захранване и 394.16
лева- платена от ищеца за данък сграда и такса смет на община В.за периода
от 2016г. до 2019г.
ОСЪЖДА Ц.К.В., ЕГН **********, да
заплати на В.Л.А., ЕГН **********, сумата
от 3544.44 лева- разноски по съразмерност.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
/Тоско
Ангелов/
Вярно с оригинала.
Р.М.