№ 65
гр. П., 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Божана Манасиева
при участието на секретаря Силвия Кирова
като разгледа докладваното от Божана Манасиева Административно
наказателно дело № 20221230200806 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл.59 от ЗАНН,във вр. с чл.63,ал.2 КТ и
е образувано по жалба на А.ЕООД, ЕИК:*** , със седалище и адрес на
управление: град П., ул.Б.№*, представлявано от Е.Б.Т., чрез адв. А. Д. Ц.
срещу НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 01 – 2200172/16.08.2022г.
на Директора на Дирекция Инспекция по труда -Б..
В жалбата се изразява становище за несъставомерност на деянието, тъй като,
за да е налице осъществено нарушение по чл.63, ал.2 от КТ, необходимо и
задължително условие е наличието на трудов договор в писмена форма и
уведомление по чл.62, ал.3, заверено от ТД на НАП. Изразява се становище,
че след като контролните органи са приели, че лицето е работило без трудов
договор, то подобно нарушение е следвало да се квалифицира като такова по
чл.62, ал.1 от КТ, а не по чл.63, ал.2 от КТ. Сочи се, че за лицето Т. К. Б. е
представен граждански договор, предвид съществуването на гражданско
правоотношение, а не на трудово такова. Твърди се, че "А." ЕООД няма
качеството на работодател, тъй като към процесната дата не е бил наел
работници и служители по трудово правоотношение. Излагат се доводи и за
незаконосъобразност на наказателното постановление -нарушение на чл. 57,
ал. 1, т. 5 от ЗАНН - не са посочени обстоятелствата, при които е извършено
нарушението. Развиват се съображения за маловажност на случая с искане за
1
приложение на чл.28 ЗАНН.
Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното
наказателното постановление НП №01– 2200172/16.08.2022г. на Директора на
Дирекция Инспекция по труда -Б..
В съдебно заседание за дружеството–жалбоподател не се явява законен или
процесуален представител. Представя се молба от адв.Ц., с която иска
наказателното постановление да бъде отменено. Претендира заплащане на
сторените разноски, съгласно приложен по делото списък за разноски и
договор за правна помощ.
За ответника по жалбата – ДИТ-Б. се явява юрисконсулт. Оспорва жалбата.
Иска НП да бъде потвърдено. Представя писмени бележки, в които изразява
становище относно правилността и законосъобразността на НП. Прави искане
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
По делото са събрани писмени доказателства. Разпитани са свидетелите Б. В.
И., Т. Г. К. и Т. К. Б..
Въз основа на събраните доказателства и след тяхната преценка,съдът
установи от фактическа страна следното:
На 04.06.2022г., около 22:50ч . била извършена проверка по работни места
относно спазване на трудовото законодателство на обект – Комплекс "А.",
находящ се в гр.П., ул.П.Д.№*, стопанисван от "А." ЕООД, със седалище и
адрес на управление: гр.П., ул.Б.№*, ЕИК ***, управлявано и представлявано
от Е.Б.Т.. При тази проверка свидетелите Б. В. И. и Т. Г. К. /инспектори при
ДИТ Б./ констатирали, че лицето Т. К. Б. извършва трудова дейност -работи в
кухнята като готвач. Тази констатация е направена и на база попълнена
декларация от Т. Б. пред проверяващите лица /приложена по делото/, в която
изрично е посочил и потвърдил, че извършва трудова дейност за дружеството
- жалбоподател като негов работодател, с определено работно място,
2
длъжност, работно време и трудовото възнаграждение на ден. В същата
декларация Т. Б. е отбелязал, че работи в ресторант "А." от 04.06.2022г.
След приключване проверката по работни места дружеството е призовано по
реда на чл.45 от АПК за извършване на проверка по документи в Д"ИТ" -
гр.Б. с Призовка от 04.06.2022г.
При проверката по документи в Д"ИТ" - гр.Б. се е явил упълномощен
представител на търговеца, който е представил изисканата с горепосочената
призовка вътрешно-фирмена документация на предприятието. Представен е
граждански договор от 03.06.2022г., сключен между "А." ЕООД и Т. К. Б.. От
извършена служебна справка от инспекторите на Д“ИТ“ Б. на 24.06.2022г. в
регистъра на трудовите договори на ИС на ИА „ГИТ“ е видно, че "А." ЕООД
е подал уведомление по реда на чл.62, ал.3 от КТ за регистриране на сключен
писмен договор с Т. К. Б. на 10.06.2022 г. в 08.42 ч., тоест шест дни след
датата на проверката.
Предвид на констатираното нарушение, а именно "А." ЕООД гр.П., в
качеството му на работодател по смисъла на §1,т.1 от ДР на КТ е допуснал на
04.06.2022г. лицето Т. К. Б. да извършва трудова дейност в обекта на
проверката на длъжност „готвач”, без да му е предоставен екземпляр от
сключен в писмена форма трудов договор, подписан от двете страни и копие
от уведомление по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП, главен
инспектор Б. В. И. съставила акт за установяване на административно
нарушение № 01-2200172 от 05.07.2022г. за нарушение на чл.63, ал.2 КТ в
присъствие на упълномощен представител на дружеството, препис от който е
връчен. Срещу съставения акт е подадено възражение.
Въз основа на така съставения акт е издадено обжалваното НП № 01-2200172
от 16.08.2022 г., в което е възпроизведена същата фактическа обстановка,
както и в акта за установяване на административно нарушение, като е прието
от АНО извършване на същото нарушение, а именно на чл.63, ал.2 КТ, за
което е ангажирана административно наказателната отговорност на
работодателя по реда на чл.414, ал.3 КТ като му е наложена имуществена
санкция в размер на 2 500/две хиляди и петстотин/ лева. Наказателното
постановление е връчено на 28.09.2022г./видно от разписката/,а жалба е
изпратена по пощата на 05.10.2022г.
В качеството на свидетел е допуснат Т. К. Б., който сочи, че по време на
3
проверката е работел като помощник готвач в кухнята и е изпълнявал
поръчки за клиенти на заведението. Твърди, че е започнал работа ден преди
проверката като за целта е подписал граждански договор. След проверката е
подписал трудов договор с работодателя "А."ЕООД като е получил трудово
възнаграждение и за периода, през който е работил на граждански договор.
Горната фактическа обстановка се доказа по безспорен начин от
събраните по делото писмени и гласни доказателства.
При така установеното, съдът приема от правна страна следното :
Жалбата е подадена от надлежно лице (спрямо което е издадено
Наказателното постановление). Жалбата е подадена и в законоустановения
срок. Ето защо същата е допустима.
Относно основателността на жалбата.
В конкретния казус съдът счита, че се доказа по безспорен начин
извършеното от дружеството-жалбоподател нарушение по следните
съображения:
АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление са
съставени на жалбоподателя "А." ЕООД за това,че в качеството си на
работодател е допуснал на 04.06.2022г. около 22.50 часа лицето Т. К. Б. да
извършва трудова дейност в обекта на проверката на длъжност „готвач” без
да му е предоставен екземпляр от сключен в писмена форма трудов договор,
подписан от двете страни и копие от уведомление по чл.62, ал.3 от КТ,
заверено от ТД на НАП. Наказващият орган е приел, че жалбоподателят е
нарушил чл.63, ал.2 КТ, съдържащ забрана за работодателя да допуска до
работа работник преди да му предостави документите по ал.1 - екземпляр от
сключен трудов договор, подписан и от двете страни и копие от уведомление
по чл.62, ал.3 КТ, заверено в ТД на НАП, т.е. от обективна страна
нарушението е извършено, след като бъде констатирано, че определено лице
извършва трудова дейност при определен работодател и бъде установено, че
за посоченото лице няма сключен трудов договор, подписан от двете страни.
Нарушението е формално и е довършено с допускане на работа от
4
работодателя на работник, на когото не са предоставени документите по
чл.63, ал.1 КТ. Под допускането на работа следва да се разбира началото на
престиране на труд от работника или служителя със съгласието на
работодателя.
Съдът е на мнение, че в настоящия казус по безспорен начин се установи, че
Т. Б. е полагал труд за дружеството - работодател. В момента на извършване
на проверката е установено, че последният работи като „готвач“, което
обстоятелство се потвърждава както от гласните, така и от писмените
доказателства по делото. Съгласно приложената декларация, попълнена от Б.
за нуждите на проверката, както и от неговите показания се установява, че е
постъпил на работа на 03.06.2022г., ден преди датата на извършване на
проверката. След проверката на 10.06.2022 г. с него е сключен трудов
договор. Ето защо, на 04.06.2022г. около 22.50ч Т. Б. е работил в "А." ЕООД
без да му е предоставен екземпляр от сключен в писмена форма трудов
договор както и без да му е връчено копие от уведомление по чл. 62, ал. 3 от
КТ, заверено от ТД на НАП.
Тук е мястото да се отбележи, че в изпълнение на служебните си задължения,
извършилите проверката длъжностни лица при Д“ИТ“-Б. лично и
непосредствено са възприели, че Т. Б. е бил част от организиран работен
процес, реализиран от "А." ЕООД. Последният е работел като „готвач“ в
кухнята. От изложеното следва категоричния извод, че в случая са налице
задължителните елементи на едно трудово правоотношение престация на
работна сила при упражняване на конкретна трудова функция и при
определено работно време и като такова е следвало да бъде уредено в
съответствие с изискванията на чл.63, ал.2 от КТ.
С оглед на посоченото, съдът приема за безспорно извършеното нарушение
по посочения текст от закона - работодателят е допуснал до работа работник
преди да му предостави документите по ал.1 - екземпляр от сключен трудов
договор, подписан и от двете страни и копие от уведомление по чл.62, ал.3
КТ, заверено в ТД на НАП.
Съгласно чл.414, ал. 3 КТ, работодател, който наруши разпоредбата на чл. 63,
ал. 2 КТ се наказва с глоба или с имуществена санкция в размер от 1500 до 15
000 лева.Тъй като в настоящия казус се установи по един безспорен начин
нарушаване на разпоредбите на трудовото законодателство и по конкретно
5
нарушаване на задължението по чл. 63, ал. 2 КТ, то работодателят следва да
понесе административно-наказателна отговорност за визираното нарушение.
Съдът е на мнение, че така определената имуществена санкция от 2 500 лева
следва да бъде намалена на 1 500лева. Изхождайки от факта, че обсъжданото
нарушение е първо такова, съдът намира,че санкцията следва да бъде
намалена до минимално предвидения в разпоредбата на чл.414, ал.3 КТ
размер от 1 500 /хиляда и петстотин/ лева. Този размер съдът намира за
съответен на извършеното нарушение и обстоятелствата, при които е било
извършено. Действително, при коментираната проверка са установени още
три лица без трудови договори като за всяко от констатираните лица е
съставен акт и издаденото наказателно постановление. Съдът намира, поради
тази причина определеният размер на имуществената санкция за прекомерен.
Следва да се отчете факта, че Т. Б. е постъпил на работа ден преди
проверката. Ето защо, санкция в размер на минимално предвидената от
законодателя –в размер на 1 500 лева ще бъде достатъчна за постигане на
превантивен ефект-като дружеството работодател за в бъдеще да преустанови
извършването на нарушения от този вид. В този смисъл обжалваното НП
следва да бъде изменено.
Що се отнася до преценката за приложение на чл. 28 от ЗАНН, каквото
възражение е направено от дружеството, съдът е на мнение,че не са налице
предпоставките за неговото приложение. Съгласно чл. 415в, ал. 2 от КТ, не са
маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2.
Съгласно тази изрична забрана, приложимостта на маловажния случай е
изключена спрямо процесното нарушение. След като процесното нарушение е
такова по чл. 63, ал. 2 от КТ, за него чл. 28 от ЗАНН е неприложим. Освен
това, не може да се приеме, че нарушението, за което е ангажирана
отговорността на нарушителя е с изключително ниска степен на обществена
опасност. Съдът намира, че случаят не е маловажен предвид тежестта на
конкретното нарушение и засегнатите обществени отношения, които нормата
на чл.63, ал.2 КТ охранява.
Относно формалната страна на акта за административно нарушение и на
издаденото въз основа на него наказателно постановление съдът не
констатира нарушения на закона относно реда за тяхното съставяне и
издаване.
6
Съдът не споделя изразеното становище в жалбата за незаконосъобразност на
издаденото наказателно постановление, тъй като описаните в същото
обстоятелства и приложената материално правна норма - чл.63, ал.2 КТ не
съответстват на установените в хода на АНП факти. Само при наличието на
сключен в писмена форма трудов договор за работодателя възниква забраната
по чл.63, ал.2 от КТ. Предвид на посоченото се счита, че жалбоподателят е
санкциониран за нарушение, което не е извършил.
Посочената в жалбата норма на чл.62, ал.1 КТ,във вр. с чл.61,алл.1 КТ
предвижда, че трудовият договор следва да бъде сключен преди постъпването
на работа на работника или служителя и то в задължителната писмена форма.
Забраната на работодателя да допуска до работа работника или служителя,
преди да му предостави документите /трудов договор и копие от уведомление
по чл.62,ал.3 КТ/ се съдържа именно в разпоредбата на чл.63, ал.2 КТ. В
настоящия казус в кориците на делото се съдържа справка изготвена от
инспекторите, извършили проверката, в регистъра на трудовите договори на
ИС на ИА“ГИТ“, от която се установява, че "А." ЕООД е подал уведомление
по реда на чл.62, ал.3 от КТ за регистриране на сключен писмен трудов
договор с Т. К. Б. на 10.06.2022г. Последният, разпитан като свидетел по
делото също посочи, че по време на проверката е работел като помощник
готвач в ресторант "А." като е изпълнявал поръчки в кухнята, както и че към
настоящия момент продължава да работи на същата позиция в "А." ЕООД.
Съответно работодателят е изпратил уведомление за сключения трудов
договор до съответната териториална дирекция на НАП, но не в
законоустановения 3-дневен срок, договорът е регистриран на 10.06.2022г. в
08:42:34 ч. Работодателят е нарушил именно разпоредбата на чл.63, ал.2 КТ,
тъй като е допуснал до работа на 04.06.2022г. /към момента на извършване на
проверката-22.50ч/ работника Т. Б. без последният да е получил екземпляр от
сключения трудов договор и копие от уведомлението по чл.62,ал.3 КТ.
С оглед на изложеното съдът прие съставомерност на деянието на
нарушителя "А." ЕООД именно по текста на чл.63,ал.2 КТ. В този смисъл
АНО правилно е определил нарушената материалноправна норма, поради
което не е налице твърдяната незаконосъобразност на издаденото наказателно
постановление.
На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните производства страните имат
7
право на присъждане на разноски по реда на АПК. И двете страни в
производството претендират разноски.
Тъй като съдът достигна до извод за изменение на наказателното
постановление като намали наложената имуществена санкция от 2 500 лева на
1 500 лева, е длъжен да се произнесе по разноските така както са направени,
съразмерно с уважената част на основание чл. 63д, ал.1 ЗАНН, вр. чл. 144
АПК, вр. чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК. В последната разпоредба е проведен
принципът, че страните имат право на разноски съразмерно с уважената,
респективно отхвърлената част от искането. При приложението на този
принцип и двете страни в настоящото производство имат право на разноски
по съразмерност, пропорционално на уважената/отхвърлената част от
жалбата.
Претенцията на процесуалния представител на дружеството-жалбоподател за
присъждане на направените по делото разноски е в размер на 600 лева.
Искането е направено своевременно, представен е договор за правна защита и
съдействие, в който е отразено заплащане на адвокатско възнаграждение в
брой от 600 лева – сума платена за изготвяне, подписване и подаване на
жалба. Прави се възражение от ответната страна за прекомерност на
заплатеното и претендирано адвокатско възнаграждение, което съдът
възприема, поради което заплатеното възнаграждение следва да бъде
намалено до минимално предвиденото в Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Следва да се има
предвид, че жалбата е изготвена и депозирана на 30.09.2022г., т.е преди
влизане в сила на измененията в Наредбата, публикувани в ДВ
бр.88/04.11.2022г. Ето защо, съгласно чл.18, ал.1 /в редакция към ДВ бр.68
/2020г/- За изготвяне на жалба срещу наказателно постановление без
процесуално представителство възнаграждението се определя по правилата
на чл. 7, ал. 2 на базата на половината от размера на санкцията, съответно
обезщетението, но не по-малко от 50 лв. Определяйки като база половината
от размера на санкцията, то дължимото минимално адвокатско
възнаграждение следва да бъде 317.50 лева. В този смисъл съдът констатира
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, поради което
дължимите разноски ще бъдат изчислени базирайки се на посочения размер.
Прилагайки правилото на чл.144 АПК, във вр. с чл.78, ал.1 ГПК искането за
8
разноски, представляващо адвокатско възнаграждение следва да бъде
уважено по съразмерност и на жалбоподателя да бъдат заплатени разноски в
размер на 190.50/сто и деветдесет лева и петдесет стотинки/ лева.
Основателна се явява и претенцията за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.4 ЗАНН в полза на
учреждението или организацията,чийто орган е издал акта по чл.58д ЗАНН се
присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на възнаграждението е определен в
чл.27 е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Предвид правната
сложност и извършените действия от процесуалния представител/явяване в
две съдебни заседания и изготвяне на писмено становище по делото/, съдът
намира за справедлив размер на конкретното възнаграждение от 100 лева.
Прилагайки правилото на чл.144 АПК, във вр. с чл.78, ал.3 ГПК искането за
разноски, представляващо юрисконсултско възнаграждение следва да бъде
уважено по съразмерност и на ответната страна да бъдат присъдени разноски
в размер на 60.00/шестдесет /лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.4, във вр. с ал.7, т.4, във вр. с
чл.58д, т.1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 01-
2200172/16.08.2022г. на Директора на Дирекция Инспекция по трудаБ., с
което на А.ЕООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: град П.,
ул.Б.№*, представлявано от Е.Б.Т., в качеството му на работодател, за
нарушение на чл.63, ал.2 КТ, на основание чл.414, ал.3 КТ е наложена
имуществена санкция в размер на 2 500/две хиляди и петстотин/ лева като
НАМАЛЯВА същата на 1 500/хиляда и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА А.ЕООД, ЕИК:*** , със седалище и адрес на управление: град П.,
ул.Б.№*, представлявано от Е.Б.Т. ДА ЗАПЛАТИ на ИА “Главна инспекция
по труда“ сумата от 60.00/шестдесет/лева, представляваща юрисконсултско
9
възнаграждение.
ОСЪЖДА ИА“Главна инспекция по труда“ ДА ЗАПЛАТИ на А.ЕООД,
ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: град П., ул.Б.№*,
представлявано от Е.Б.Т. сумата от 190.50 /сто и деветдесет лева и петдесет
стотинки/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване по касационен ред по реда на АПК, пред
Административен съд-Б., в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
10