Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Ловеч, 10.12.2021 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, четвърти
състав в публично заседание на двасет и девети юли, през две хиляди и двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНЕТА МИТОВА
при участието на секретаря МАРИЯ КАРАЛАШЕВА, като
разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1100 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази:
иск по чл.270,ал.2 ГПК:
Постъпила е искова
молба от„КМТ" ЕООД, ЕИК ********* седалище и адрес: гр. София, ул. „В.
Друмев" №26 с представител С.Й.Н. против „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК" АД, със седалище и адрес на управление в
гр. София за
прогласяване на нищожност на Решение №122/27.04.2020 г. по гр.д. №48/ 2020 г.
на Великотърновския Апелативен съд на основание: произнасяне на съда извън
пределите на правораздавателната власт; противоречие с българския правов ред,
вт.ч.- нарушения на: принципа на диспозитивното начало, обективиран в чл.6, ал.2 ГПК; на законността – чл.5 и 120,ал.1 от К, на ГПК и Наредба №22 на БНБ, и в
противоречие на съдебната практика. Позовавайки се на Решение №114/13.10.2014
г. по гр.д.№1954/2014 г. на ВКС и Решение №123 от 04.04,2012 г. по гр.д. №
777/2011 г. на 1-во г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК: „ ...
исковият ред е самостоятелна форма на защита срещу нищожно съдебно решение,
която може да бъде реализирана след като инстанционния ред за разглеждане на
спора е изчерпан, безсрочно, Управителя счита настоящия иск за допустим.
Изтъква практика на съдилищата по този въпрос-В Решение №668/15.11.2010 г. по
гр.д.№1790/2009 г. на ВКС, първо ГО, в производство по чл.290 от ГПК, се
приема: „ Решението на съда е нищожно, когато е постановено: от незаконен състав-еднолично
вместо от съдебен състав; с участие на лице, което не е било избрано за съдия;
с участие на лице, което не е взело участие при разглеждането на спора; когато
излиза извън пределите на правораздавателната власт; когато решението е устно
или неподписано; когато волята на съда не може да бъде изведена поради
абсолютна неразбираемост; когато съдържанието на решението противоречи на
българския правов ред, или когато делото е било образувано от името или срещу
неправоспособна страна и счита, че процесното решение е нищожно, защото излиза
извън пределите на правораздавателната власт на ВТАС тъй като постановено в
производството по чл.463 от ГПК, съдебният състав се е произнесъл и по
материалноправен въпрос - размера на дълга, което представлява произнасяне
извън пределите на юрисдикцията му. Със съдебното решение, при обжалване по
чл.463 по ГПК, съдът се произнася по законосъобразността на извършеното от
съдебния изпълнител разпределение на суми, събрани в изпълнителното
производство между взискателите, но не дава разрешение за съществуването на
изпълняемото материално право. Решението по чл.463 от ГПК решение не се ползва
със сила на присъдено нещо и затова постановеното е извън предвидената в
чл.435, чл.436 и чл.463 от ГПК правораздавателна власт на съда, тъй като то е
образувано по проверка законосъобразността на действията на съдебния
изпълнител, а съдебния състав се е произнесъл по материалноправен въпрос /
размер на дълг/ извън своята компетенция, определена от закона, TP №7/2014г. на
ВКС и задължителна съдебна практика на ВКС, а само когато съда е натоварен да
разглежда определен спор, той е компетентен да постанови решение по него, а
липсата на компетентност води до нищожност на постановения съдебен акт. В
същото, съдебният състав на ВТАС в мотивите и диспозитива приема назначената
незаконно експертиза за размер на дълг на длъжника „КМТ" ЕООД, а в
диспозитива прави разпределение, в което определя дълг на длъжника в размер от
139 434,10 лв., който въобще не кореспондира с претендирания от банката-взискател
дълг в размер на 10 554 лв., от който: 7554 лв. главница и 2800 лв. такси и
разноски, изпратен до БНБ и подписан от изпълнителния директор на банката, следователно закона не му дава компетенция да
се произнесе-В Решение №193/02.11.2018г. по гр.д.№4751/2017г. на ВКС, четвърто
ГО,съдебният състав на ВКС приема, че след като съдът е натоварен да разрешава
правни спорове по конкретно определени дела, той не може да преминава пределите
на своята юрисдикция, т.е. когато съдът е натоварен да разглежда определен спор
той е компетентен да постанови решение само по него, а липсата на компетентност
води до нищожност на постановения съдебен акт. Изтъква още,че в TP №7/2014 г.
върховните съдии приемат: „Съдебните решения, постановени в производство по
жалби срещу действия на съдебен изпълнител, пораждат правна последица, която не
покрива съдържанието на силата на присъдено нещо. Производството по чл. 435 -
чл. 438 ГПК е процесуално средство за защита срещу незаконност на
принудителното изпълнение и има за предмет незаконосъобразни действия или
откази на съдебен изпълнител. Производството е двустранно, спорно,
правораздавателно по характера си /в този смисъл са разрешенията, приети с TP №
3 от 12.07.2005 г. по т. дело № 3/2005 г. на ОСГКТК на ВКС/, чийто предмет е
валидността на извършеното от изпълнителния орган действие или исканото от
жалбоподателя негово задължение. Правомощията на окръжния съд са контролно -
отменителни и с реализирането им се упражнява контрол за законосъобразност на
действието или отказа на изпълнителния орган. Спорът по законосъобразността на
действията или отказите на изпълнителния орган по естеството си е различен от
спора за наличието на изпълняемо право. Същото решение не се ползва със сила на
присъдено нещо, дори когато има за предмет материалноправни въпроси, които са
преюдициални за жалбата. В този случай предмет на спора са действията на
съдебния изпълнител, но не и претендираното материално право. Когато
материалното право е засегнато от изпълнението, защитата на лицето, което
претендира, че е негов носител се осъществява чрез установителен иск," Още
визира, че в Определение №211/02.05.2018 г., ч.т.д.№312/2018 г., първо ТО на
ВКС състав приема: „Съдебните решения,
постановени в производство по жалби срещу действията на съдебния изпълнител
/каквото е и разпределението, извършено от него по реда на чл.460 ГПК,
независимо от въвеждането от законодателя на отделен от този по чл.435 - чл.438
от ГПК процесуален ред за обжалването му /, респективно определенията на
апелативния съд по жалби срещу тези решения, пораждат правни последици,
различаващи се по съдържание от тези на решенията, постановени в спорно исково
производство относно материални права, т.е. те не се ползват със сила на присъдено
нещо. Спорът по законосъобразността на извършеното от съдебния изпълнител
действие по изготвяне на разпределение на събраните в принудителното изпълнение
суми, не представлява по същността си спор за наличие на изпълняемо материално
право," В Определение
№75/12.02.2019 г. по ч.т.д.№185/2019г. първо ТО на ВКС съдебният състав приел: „... съдебните
решения, постановени в производството по жалби срещу действията на съдебния
изпълнител, пораждат правна последица, която не покрива съдържанието на силата
на присъдено нещо. Спорът по законосъобразността на действията на изпълнителния
орган по естеството си е различен от спора за наличието на изпълняемо право и
постановеното решение не се ползва със сила на присъдено нещо,...".
От изложено прави
заключение, че Решение 122/27.04.2020 г. на ВТАС, чиято нищожност
претендира , е постановено извън предвидената в чл. 435, чл. 436 ГПК и чл.463 ГПК правораздавателната власт на съда, тъй като то е образувано по проверка
законосъобразността на действия на съдебния изпълнител, а съдебния състав се е
произнесъл по материалноправен въпрос / размер на дълг/ извън неговата компетенция,
определена от закона /и в този смисъл TP №7/2014г. на BKC и задължителна
съдебна практика на BKC и на това основание Решението е нищожно защото е в противоречие с
принципите на обществения ред-В Решение №31/14.03.2014 г. по т.д. №4576/2013г.
на първо ГО на ВКС съдебният състав
приема, че противоречие с обществения ред има когато са нарушени онези
императивни правни норми от публичен характер, които са установени от
конституцията и формират основите на правовия ред в държавата и това
са:принципа на законност, чл.120, ал.1 от Конституцията,чл.5 от ГПК; принципа
на равенство на страните, чл. 121, ал.1 от Конституцията, чл. ГПК;принципа за
състезателност в процеса, чл. 121, ал.1 от Конституцията чл.8 ГПК;принципа за
дирене на обективната истина, чл.121, ал.2 от Конституцията чл.10 ГПК; принципа
на диспозитивното начало, чл.6, ал.2 ГПК;В Определение №522/25.09.2014г. по
ч.гр.д. №4690/2014г е прието, че едно
решение е нищожно, когато противоречи на основен принцип на нашия правов ред и
поради това ВКС го допуска до касационно обжалване „В процесуалната литература
се застъпва становището, че едно решение, издадено от компетентен съд, ще бъде
нищожно, ако противоречи на повелителна материалноправна норма, имаща характер
на основен принцип на нашия правов ред. В нормативните актове законодателят не
е дал кои повелителни материално правни норми имат характер на основен принцип
и кои - не. Не е нужно един принцип да бъде прогласен изрично в правната норма.
Той трябва да се извежда от закона, от правните институти, които реално го
въплъщават. В исковата молба и уточнението към нея е наведено като оплакване
относно норма (норми) за защита на обществен ред, които обосновават нищожност
на посочените решения, поради което исковете са допустими по съображения за
накърнен обществен ред и се дължи произнасяне по съществото на спора.", от
което счита, че Решението със съдържанието си противоречи на българския правов
ред, тъй като са нарушени онези императивни правни норми от публичен характер,
които са установени от конституцията и формират основите на правовия ред в
държавата, а именно: нарушен принципа на диспозитивното начало, обективиран в
Конституцията на Р. България и чл.6, ал.2 от ГПК, тъй като в нарушение на диспозитивното
начало, съдът се е произнесъл по нещо повече от това, което е поискано.
Петитумът на въззивната жалба до въззивния съд е бил: „Моля, да бъде върнато на
ЧСИ В Петров „разпределение" от 17.10.2017г. на сумата, получена от
продажбата на недвижими имоти: сграда административна с идентификатор
№44327.502.9803.1 и сграда картофохранилище с идентификатор №44327.502.9803.11,
поради допуснати грешки при изготвянето му и делото да бъде прекратено, тъй
като същото е нищожно и незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния
закон, и е неоснователно". Никъде в петитума не е поискано да се назначава
вещо лице и да се определя размера на дълга. Но съдебният състав приема в
мотивите си противозаконната счетоводната експертиза на вещото лице и в диспозитива
на решението определя дълг на взискател в размер на 139 434,10 лв.
Следователно, с произнасянето си в диспозитива за размера на дълга, е нарушил
принципа на диспозитивното начало, залегнал в Конституцията. На следващо място
изтъква, че принципът на законност обуславя начина на формиране и функциониране
на системата на правото по отношение на прилагането на законовите разпоредби и
спазването на законовите изисквания от субектите на правото. Принципът на
законност се характеризира с Върховенство на закона; За опазването на
законността е важно спазването на основния закон-Конституцията. Съгласно
българската конституция, тя е "върховен закон и другите закони не могат да
й противоречат като "разпоредбите (правните й норми) на Конституцията имат
непосредствено действие" (чл. 5, ал. 1 и ал. 2). И в негово нарушение,
обективиран в чл.120, ал. 1 от Конституцията, чл.5 от ГПК и чл.179, ал.1 от ГПК, ВТАС, не приема претендирания от кредитора размера на дълга, обективиран в
справка на кредитополучател на „КМТ" ЕООД, издадена от БНБ с
изх.№БНБ-89178/ 16.08.2018 г., изготвена на основание писмо на изпълнителния
директор на банката-кредитор до БНБ на основание Наредба №22 на БНБ,
представляваща официален документ от вида на чл.179 от ГПК и имащ
удостверителна сила за задължение на „КМТ" ЕООД към 17.10.2017г. към
„Интернешънъл асет банк"АД по договор за кредит по кредитна линия №002740
002/20.02.2007 г. за сумата от 10 554 лв., от която: 7554 лв. главница и 2800
лв. лихви и разноски по изп.д. №2014879040001, преструктуриран от Кредитната
институция на основание чл.13, ал.5 от Наредба №9 на БНБ, с мотива:
„представената справка е изготвена след приключване на устните състезания по
делото, поради което следва да се остави без уважение, което според Н. не
отговаря на истината, защото цитираната справка изх. № БНБ-89178 е изготвена на
16.08.2018 г., а устните състезания са приключили на 26.10.2018 г., съгласно
протокол 26.10.2018 г. Сочи, че от същата се вижда, че още към 13.01.2015г.
изпълнителният директор на банката е претендирал и признал пред БНБ дълг на
„КМТ" ЕООД към „ИНТЕРНЕШЪЛ АСЕТ БАНК" АД в размер 7554 лв. към
13.012015г. по кредитна линия №0845600274002 и към датата на издаване на
справката 16.08.2018г., дълга е в размер на 7554 лв. главница и 2800 лв. лихви
и разноски, т.е изложеното твърдение на съда е в противоречие с принципа на
законност и не отговаря на истината. Дълга на „КМТ" ЕООД към „Интернешънъл
Асет Банк"АД е бил в размер на 7554 лв. към 13.01.2015г., т.е. 24 месеца
преди образуването на гр.д. №716/2017 г. на ЛОС, по което е назначена
счетоводната експертиза за определяне на размера на дълга. Счита именно, че с
неприемането на претендирания размера на дълга, посочен от взискателя,
съдебният състав на ВТАС влиза в противоречие с принципа на законност - чл.179,
ал.1 от ГПК, вр. с чл.17, ал.2 и чл.27 от Наредба №22 на БНБ и члЛ52 от Закона
за кредитните институции; Чл. 17. (2) Наредба №22 на БНБ: „Институциите по чл.
4, ал. 1 носят отговорност за верността и своевременното подаване на
информацията по тази наредба.", Чл.27. „При установяване на нарушения на
тази наредба се налагат предвидените в ЗКИ глоби, санкции и надзорни мерки";
ЗКИ, Чл. 152.: „Който извърши или допусне извършването на нарушение на този
закон, на Регламент (ЕС) № 575/2013, на Регламент (ЕС) № 648/2012, на Регламент
(ЕС) 2015/2365 или на нормативен акт по прилагането им или на Регламент (ЕС) №
1031/2010, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба.... Ако
нарушителят по ал. 1 е банка, финансов холдинг или финансов холдинг със смесена
дейност, се налага имуществена санкция в размер от 50 000 до 200 000 лв., а при
повторно нарушение - от 200 000 до 500
000 лв.". Добавя към това, че като не я е взел предвид, не е и съобразено,
че тя има силата на извънсъдебно признание, тъй като съдържа неизгодни за
издателя му факти и е противопоставим относно тези факти срещу своя издател. /сочи
в този смисъл Решение № 146 от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. №4442/2013 г., IV
г. о., ГК, /производство по чл.290 от ГПК, в което Върховният касационен съд,
състав на Четвърто гражданско отделение, е приел: „Съгласно разпоредбата на чл.
180 от ГПК, частните документи, подписани от лицата, които са ги издали,
съставляват доказателство за това, че изявленията, които се съдържат в тях, са
направени от тези лица. Когато частен свидетелстващ документ съдържа
удостоверително изявление на издателя му за неизгодни за него факти, този
документ има силата на извънсъдебно признание и е противопоставим относно тези
факти срещу своя издател". Също в израз на нарушение на този принцип, Н.
изтъква практика и това, че ВТАС приема
за размер на дълга, дълг посочен в експертиза на вещо лице, изготвена: без
представена справка по чл.366 от ГПК; без извлечение от кредитната сметка на
длъжника и без каквито и да е първични документи, атой за това я счита за
незаконна и нищожна и според него Решение се взема само по оригинални
документи, представени пред съда и неоспорени от страните. Както и, че е приел дълг на „КМТ" ЕООД в размер на 139 434,10
лв., в който размер е включена сумата от 51 435.57 лв., представляваща,
съгласно заключението на вещото лице Николина Русева, дълг на физическо лице в
размер на 51 435,57 лв. /на стр.З, ред 5 отгоре надолу в заключение от
19.03.2018г./, което твърдение на в.лице според него не почива на никакви
първични документи. И изтъква, че представителят на банката е отрекъл такъв
дълг да е предоставен на физическото лице и това негово признание е вписано в
протокола от съдебното заседание от 17.04.2018 г., което признание на
взискателя е обективирано в посочения протокол на стр №15, ред 14 до 19 отгоре
надолу а също така и в представената справка изх.№БНБ-108687/16.10.2018 г. от
Центалния кредитен Регистър на БНБ, в която БНБ декларира, че това физическо
лице никога не е получавало кредит от „Интернешънъл асет банк"АД. По този
начин съдебният състав на ВТАС задължава „КМТ" ЕООД да заплати сума от 51
435,57 лв., която никога не е дължал и която не е претендирана от взискателя.
Или е възложил незаконна експертиза за изчисляване на дълг на „КМТ" ЕООД. Други
доводи за нарушение на горния принцип са: приемането на размера на дълга по
е-зата, въпреки че в протокола от съдебното заседание от 17.04.2018 г. длъжника
е декларирал, че не приема експертизата и иска да се поправи; приет е дълг ,изчислен в нарушение на чл.76 от ЗЗД и
пояснително Решение №111/27.10.2009г. по т.д. №296/2009г. на ВКС, TK; приема
суми за такси и разноски по изпълнителното дело в нарушение на чл.79, ал.2 от ГПК -„чл. 79. (1) Разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в
случаите, когато; (2.) изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя
или бъдат отменени от съда". Илага, че с решение №155/02.06.2015г. по
в.гр.д.№57/2015г. на ЛОС са отменени постановления за възлагане от
05.07.2014г., следователно сумите за извършване на описа, оценката,
разпределението и всички други такси и разноски до изготвяне на постановленията
за възлагане са недължими. С Решение №169/16.06.2015г. по гр.д. 149/2015г. на
ЛОС е отменен въвода във владение за имоти, предмет на ипотеката, следователно
сумите за въвод във владение са недължими. С определение на ВАС от 2010 г. и
Решение №42/22.03.2011г. на Ловешкия административен съд е отменено разделянето
на имотите, предмет на ипотеката. Следователно сумите, претендирани от
взискателя за разделянето на имота също са недължими; разпределението, което е
изготвено е в нарушение на чл.136,
ал.1,т.1 и т.2 от ЗЗД. Според Н. още, не може да се изготви и разпределението
на 27.02.2020г. от съдебния състав на ВТАС, тъй като съгласно Решение
№2346/30Л1.2015г. на САС по ч.гр.д.№4200/2015г. и решение №36/07 февруари
2014г. на БАС по гр.д.№27/2014г.:„ не може да се включват в разпределението
вземания, неуточнени по размер към момента на изготвяне на разпределението. И в
тази връзка- от неиздаването на сметката по чл.79 от ЗЧСИ и ненадлежното им
предявяване на длъжниците по делото може да се направи обоснованото заключение,
че в дневника на извършените действия ЧСИ В. Петров не е отразил начисляването
на такси и допълнителни разноски съгласно Тарифата за таксите и разноските към
ЗЧСИ в съответствие с т.4 от Указания за попълване на Приложение №4 към чл. 9,
ал.4 от Наредба №4 за служебния архив на частните съдебни изпълнители, а също
така ЧСИ В.Петров не е спазвал точно указанията за попълване на сметките по
реда на чл. 79 ЗЧСИ, дадени в приложение №6 от Наредба №4/2006 год. на МП. Същевременно
начисляването на таксите и допълнителните разноски не са отразени в дневника на
извършените действия по чл. 22, ал.2, т.4 от ЗЧСИ и то в момента на съставянето
на сметката по чл.79 ЗЧСИ. Неотразяването в дневника означава, че сумите не са
дължими.Според него ЧСИ В.Петров попада в приложното поле на § 1 т.29 за
облагането на лица, извършващи независима икономическа дейност. Данъчното му
облагане се извършва по реда на чл.30 от ЗДДФЛ, а съгласно чл.З от с.з. е
задължен като физическо лице да подава ГДЦ, в която вярно да посочва реалните
си доходи,за начисляване върху същите и на дължимия данък Т.е. ЧСИ В.Петров
попада изцяло, съгласно чл.1 в приложното поле на ЗДДФЛ и е данъчно задължено
лице по смисъла на чл. 3 от с.з. Годишната Данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛе
била подадена лично или чрез лице
упълномощено само за подаването, при което обаче декларираните данни са
удостоверени и лично с подписа на самия декларатор-ЧСИ В.Петров Разликата при
подаването на информацията, видно е, произтича от законово предвидените
различни способи и е само по отношение на начина, по който се обективира
подаването й, без да има за последица подмяна на задълженото лице, респективно
не води до промяна в неговата идентификация, очертана чл.З от ЗДДФЛ. Акцентира
и на TP 1 /2009г и приема, че отговорността на ЧСИ В.Петров, като д.з.л и
респективно носител на задължението за подаване на вярна информация пред
органите по приходите, е налична както по отношение на лично подадената от него
декларация по ЗДДФЛ за данъчна година 2015г., Поради непредставяне в
разпределението на сумите които е внесъл с поемането на задължението да заплати
всички разходи по принудително изпълнение, които разходи от своя страна се
заплащат от длъжника изготвеното разпределение от 17.10.2017г, то трябва да
бъде отменено и делото прекратено. Освен това при изготвяне на разпределението
се вземат само дължими суми към датата на изготвяне на разпределението, а според
него в настоящия случай, именно в нарушение на закона, съдебният състав на ВТАС
е направил разпределение на суми, които са недължими или са погасени по давност
и които суми не са окончателни към 27.04.2020 г. - датата на постановяване на
Решение №122/27.04.2020 г. Прието е, че
„КМТ" ЕООД дължи сумата от 960,18 лв. задължения към НАП на „КМТ"
ЕООД на основание чл.136, ал.1, т.6 от ЗЗД, но съгласно удостоверение
изх.№С200022-035-0124494/ 10.01.2020г. на НАП , тази сума е недължима. Вписаната
сума по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД в размер на 728 лв. в разпределението,
обективи рана в диспозитива на Решение №122/27.04.20202 г. по в.гр.д.№48/2020
г. на ВТАС е недължима, тъй като за тази сума няма сметки по чл. 79 ЗЧСИ и за
тях няма отразяване в дневника на извършените действия по чл. 22,ал.2, т.4 от ЗЧСИ.
В производство по
чл.129, ал.2 ГПК е депозиран отговор 263685 от ищеца със съответните уточнения
по отделните пунктове, пасивно легитимиран ответник.
Съдът е изпълнил процедурата по чл.131 от ГПК
и в законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника по
делото, по който се сочи,
че е взискател по изпълнително дело № 20148790400001 по
описа на ЧСИ Велислав Петров, peг. № 879 на
КЧСИ с район на действие ОС-Ловеч. Същото е образувано по молба на Банката за
събиране на вземането й по заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ - извлечение от счетоводни книги по чл. 417, т. 2 от ГПК, и
изпълнителен лист от 09.11.2009г., издадени по ч.гр.д. № 48832/2009г. по описа
на Софийски районен съд срещу ищеца за следните суми: главница в размер на 279
960,00 лв., лихва в размер на 12 687,54 лв., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 30.10.2009 г., както и 5 852,92 лв. платена държавна
такса и 3 151,50 лв. възнаграждение за юрисконсулт. В рамките на изпълнителното
дело и разгласена публична продан на недвижими имоти в гр. Луковит -
административна сграда и картофохранилище, Банката е участвала с наддавателно
предложение в качеството на ипотекарен кредитор, като е обявена за купувач. След
извършено разпределение на сумите от публичната продан от ЧСИ, настоящият ищец
е депозирал жалба срещу същото, като по образуваното в. гр. д. № 716 по описа
за 2017 г., Окръжен съд-Ловеч се е произнесъл с решение № 246/16.11.2018 г., с
което е отменено постановление за разпределение на постъпили суми по
изпълнителното дело и същото е върнато на ЧСИ В. Петров за извършване на ново
разпределение. Срещу това решение ищецът е подал въззивна жалба, която е
разгледана от Апелативен съд - Велико Търново в рамките на образуваното в. гр.
д. № 48 по описа за 2020 г. и е постановено атакуваното решение №
122/27.04.2020 г., с което е отменено решение № 246 по в. гр. д. № 716/2017 г.
на ОС-Ловеч, изготвеното от ЧСИ Велислав Петров постановление за разпределение
на постъпила сума по изпълнителното дело и е направено ново разпределение. Намира
се иска за процесуално недопустим по следните
съображения: Разпоредбата на чл. 270, ал. 1 от ГПК се отнася до нищожност на
първоинстанциони решения, а в случая се атакува решение № 122 по в. гр. д. №
48/2020 г. по описа на ВТАС, произнесено по реда на чл. 463, ал. 2 от ГПК, т.е.
касае се за решение на въззивна инстанция, което не попада в обхвата на
горепосочената норма. В случая съставът на ЛОС е действал като
контролно-отменителна инстанция, а съставът на ВТАС - като въззивна такава. Оспорва
изцяло твърденията, исканията и доводите на ищецът,
изложени в исковата молба, че решение №
122/27.04.2020 г. на ВТАС е нищожно, като посочва редица негови пороци - че
излиза извън пределите на правораздавателната власт на съда, че е в
противоречие с принципите на обществения ред, че е нарушен принципа на
законност и др. като счита същата за неоснователна и моли да бъде
отхвърлена с всички законни последици поради следните съображения: не са налице
основанията за нищожност. Доводите на ищеца
касаят евентуално недопустимост или неправилност на решението, но не и неговата
нищожност
като сочи, че за разлика от неправилното и
недопустимото съдебно решение, нищожното такова не е годно да породи правни
последици, поради което законодателят е уредил правната възможност пороците на
постановен съдебния акт, водещи до неговата нищожност, да се релевират по исков
ред безсрочно или чрез възражение. Влязлото в сила решение е задължително за
страните по правния спор. Ако то страда от пороци, водещи до неговата
нищожност, но е влязло в сила, то създава същата привидност на породени
държавноправни последици (сила на пресъдено нещо, изпълнителна сила), каквато
привидност създава едно осъдително съдебно решение, което е нищожно.
Недостатъците на съдебното решение, водещи до порока нищожност, не са изброени
в закона, но в съдебната практика и в теорията се приема, че нищожност е
налице, когато: решението е постановено от лице, което няма съдийска
правоспособност; постановено е от незаконен състав; извън правораздавателната
власт на съда; в нарушение на изискванията на писмена форма /устно или
неподписано/; напълно неразбираемо; предписващо явно престъпление или нарушение
на свръхповелителна норма на правото. Нищожността е порок на самия акт, тя
съществува и се обективира в момента на постановяването на акта, респ.
влизането му в законна сила. Счита правно несъстоятелни
свободните тълкувания на ищеца на нормите на ГПК и
Конституцията, с които се „разкриват" несъществуващи пороци в проведеното
въззивно производство, кой от кой „по-тежък" и все водещи до нищожност на
решението на ВТАС. По общо правило при
обжалване на действията на съдебния изпълнител от страните в изпълнителния
процес или от трето лице сезирания окръжен съд действа като
контролно-отменителна инстанция. Ако установи незаконност на извършеното
действие същия не се произнася с акт по същество, а го отменя и връща делото
със задължителни указания по приложение на закона. Изключение от това правило е
обжалване на разпределението, което съдебният изпълнител е изготвил, в който
случай ако съда отмени същото като незаконосъобразно изготвя сам разпределение,
което е съобразено с естеството на кредиторите и привилегията на техните
вземания, както и постановлението на съдебния изпълнител, с което са определя
равностойността на изнесеното на публична продан имущество. В тези хипотези и
производството пред съответния апелативен съд е въззивно, а не
контролно-отменително. Несъстоятелно
е твърдението на ищеца, че произнасянето на ВТАС е нищожно, защото излизало
извън пределите на правораздавателната му власт. Разпоредбата на чл. 463, ал. 1
от ГПК вменява правомощие на съда по проверка правилността на обжалваното
разпределение, изготвено от съдебния изпълнител, като при установяване на
неговата незаконосъобразност, да реши повдигнатия пред него правен въпрос по
същество и да извърши ново разпределение. Съдът не притежава правомощие да
връща делото на съдебния изпълнител за изпълнение на указания по тълкуването и
прилагането на закона, каквото е направил съставът на ЛОС. В този смисъл е
уреденото в чл. 463, ал. 1 от ГПК пряко препращане към правилата на чл. 278 от ГПК, в ал. 2 на който изрично е разписано, че при отмяна на обжалвания акт,
съдът сам решава въпроса по жалбата /по същество/, като може да събира и
доказателства, ако прецени за необходимо. Такова решение по същество подлежи на
инстанционна проверка от апелативния съд, който също дължи произнасяне по
съществото на разпределението. При изяснена фактическа обстановка по делото -
размер на вземанията на взискателите и реда на привилегиите, съставът на ВТАС
напълно законосъобразно и мотивирано се е произнесъл по съществото на спора,
като е извършил ново разпределение. В тази връзка счита, че това действие на
съда не води до порок на съдебния акт, въз основа на който същия да бъде обявен
за нищожен.
Предвид горепосоченото счита , че процесното решение е правилно и допустимо, и в никакъв случая не е
нищожно, тъй като представлява съдебен акт, постановен с необходимите реквизити
от законен тричленен състав, в обхвата на правораздавателната власт на съда;
напълно разбираемо е и отразява действителната воля на съда; не предписва явно
престъпление срещу личността или човечеството и не е в нарушение на
свръхповелителна норма на правото. Моли за присъждане на разноските по делото.
Съдът е изпълнил процедурата по чл.140 от ГПК, представил проекто-доклад и
разпределил доказателствената тежест.
В съдебно заседание ищеца, редовно призован, се явява лично. Поддържа иска си чрез адв. Панталеева
която развива доводи в писмени бележки, а такива подробно се представят и от
представляващия дружеството Н..
Ответника, редовно призован, се представлява по
делото чрез юриск. К. Стоев.
От представените по
делото доказателства и съдебна практика: Решение №114/ 13.10.2014 г. по гр.д.№1954/2014 г. на
ВКС;Решение №193/ 02.11.2018г. по гр.д. №4751/2017г. на ВКС, четвърто ГО;
Определение №75/ 12.02.2019г. ч.т.д. №185/2019г., първо ТО на ВКС; Решение №31/
14.03.2014 г. по т.д. №4576/2013г. на първо ГО на ВКС; 0пределение №
522/25.09.2014г. по ч.гр.д.№4690/2014г.; Справка на кредитополучател на
„КМТ" ЕООД, издадена от БНБ с изх.№БНБ-89178/16. 08.2018 г.; Протокол от
26.10. 2018 г.; Решение № 146 от 8.05. 2014 г. на ВКС по гр. д. № 4442/2013 г.,
IV г. о., ГК; Решение №123/ 04. 04. 2012г. по гр.д.№777/2011 г. на ВКС; Решение
№133/22.11.2011г., т.д. №17/2011г. наТК на ВКС;Решение №193/ 02.11.2018г. по
гр.д.№4751/2017г. на ВКС, четвърто ГО; Определение №211/02.05. 2018 г.,
ч.т.д.№312/2018 г., първо ТО на ВКС; 0пределение №75/12.02.2019 г. по ч.т.д. №
185/2019 г., първо ТО на ВКС; Решение №31/ 14.03.2014 г. по т.д. №4576/2013г.
на първо ГО на ВКС; Определение №522/25.09.2014г. по ч.гр.д.№4690/2014г. ВКС;
Справка на кредитополучател на „КМТ" ЕООД, издадена от БНБ с изх.
№БНБ-89178/ 16.08.2018 г.; 9.Протокол от заседание на 26.10.2018 г.; Решение №
146 от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4442/2013 г., IV г. о., ГК; Протокол от
съдебното заседание от 17.04.2018 г., стр.15; Справка изх.№БНБ-108687/
16.10.2018 г- от Центалния кредитен регистър на БНБ; Решение №111/27.10.2009г.
по т.д. №296/ 2009 г. на ВКС, ТК ; Решение №155/02.06.2015г. по
в.гр.д.№57/2015г. на ЛОС; Решение №169/16.06.2015г., гр.д.149/2015г. на ЛОС;
Решение №42/22.03. 2011г. на Ловешкия административен съд ; Решение
№2346/30.11.2015г. на САС по ч.гр.д.№4200/2015г. ; Удостоверение;Протокол от
26.10.2018 г.; Справка изх. № БНБ-108678/16.10.2018 г. на ЦКР на БНБ; Решение №
111/27.10.2009 г. по т.д. № 296/2009 г. на ВКС; писмо от ОС Ловеч вх. №
263290/28.07.2021 г. с приложени по него: в. гр. д. № 716/2017 г. - 2 тома;
в.ч.гр.д. № 310/2018 г. на ВТАС;в.ч.гр.д. № 267/2019 г. на ВТАС; т.д. №
178/2020 г. на ВКС;т.д.№ 886/2021 г. на ВКС;в. гр.д.№ 48/2020 г. на ВТАС и т.ч.
д. № 1231/2021 г. на ВКС и писмо на ЧСИ В. Петров вх. № 263209/28.07.2021 г., с
приложено по него ИД 2148790400001, от становищата на страните и писмени защити,
преценени поотделно и в
тяхната взаимовръзка и обусловеност, съдът приема, че :
Не се спори по фактите,
че по изпълнителното дело № 20148790400001 по описа на ЧСИ Велислав Петров,
peг. № 879 на КЧСИ с район на действие ОС-Ловеч е извършена публична продан на
недвижими имоти в гр. Луковит - административна сграда и картофохранилище,
Банката е участвала с наддавателно предложение в качеството на ипотекарен
кредитор, като е обявена за купувач. След извършено разпределение на сумите от
публичната продан от ЧСИ, настоящият ищец е депозирал жалба срещу същото, като
по образуваното в. гр. д. № 716 по описа за 2017 г., Окръжен съд-Ловеч се е
произнесъл с решение № 246/16.11.2018 г., с което е отменено постановление за
разпределение на постъпили суми по изпълнителното дело и същото е върнато на
ЧСИ В. Петров за извършване на ново разпределение. Срещу това решение ищецът е
подал въззивна жалба пред Апелативен съд - Велико Търново, образувано в. гр. д.
№ 48 по описа за 2020 г. и е постановено решение № 122/27.04.2020 г., с което е
отменено решение № 246 по в. гр. д. № 716/2017 г. на ОС-Ловеч, изготвеното от
ЧСИ Велислав Петров постановление за разпределение на постъпила сума по
изпълнителното дело и е направено ново разпределение.
Критикатата по писмения
отговор на въведените ищцови доводи налага да се изложат и схващанията на практиката
и доктрината по въпроса и в тяхната рамка
да се отговори на оплакванията и в този смисъл се приема,че :
Разпределението на
съдебния изпълнител е акт, с който определя кои притезания подлежат на
удоволетворяване, какъв е редът за удоволетворяването им и каква сума се полага
за пълно или частично изплащане на всяка една от тях. Предполага няколко
взискателя по едно и също изпълнение и
недостатъчност на сумата, постъпила по изпълнението за цялостното им
удоволетворяване като той е длъжен да отчете единствено вземания, удостоверени
документално към изготвянето на същото. В случая, тъй като взискателя е обявен
за купувач, първо се изготвя то и след влизането му в сила се изплаща съответната
съразмерна част.
То не е изпълнително
действие, тъй като не е свързано с процесуална принуда / ТР №2 от 26.06.2015г.
по т.д. №2/2013г. на ВКС и коментар на новия ГПК-Б.Пунев и кол.-„при изготвяне
на разпределението съдът се обръща към услугите на вещо лице чрез назначаване
на съдебно-икономическа е-за, тъй като в по-голяма част става въпрос за
математически изчисления“.
Редът за разглеждане,
при подаване на жалба е 463,ал.2 ГПК като тя се разглежда по реда на чл.274 ГПК, т.е препраща към глава 21 и за тяхното съдържание се прилагат разпоредбите
на въззивното обжалване на съдебно решение-чл.259-262,27 ГПК. В 463,ал.1 ГПК е
предвидено,че при обжалване на разпределението, съдът действа по реда на чл.278 ГПК, т.е като инстанция по същество, а не като контролно-отменителна инстанция,
което е в разлика при обжалването на действията на съдия изпълнителя по чл.435
и сл. ГПК. С оглед проверката му за законосъобразност, съда ако го отмени
следва да изготви ново разпределение, което да се обективира в самото решение
като при влизането му в сила съдебния изпълнител изплаща дължимите суми на
взискателя. На следващо място за разлика от производството по чл.435 ГПК, то е
двуинстанционно и при обжалването му второинстанционния съд-в случая Апелативен
съд В.Търново е имал следните възможности: да го потвърди, да го отмени и
извърши ново разпределение; да го отмени и потвърди разпределението на съдия
изпълнителя. Решението на същия съд е и окончателно, т.е необжалваемо е
разпределението след постановяването му-Определение №196 от 25.04.2018г. на ВКС
по ч.гр.д. №656/2018г. 1 т.о. ТК. Противно обаче на на него-Определение №457 от
04.10.2018г. на ВКС по ч.гр.д. №3376/2018г. 1 т.о. ТК, съгласно което в този
случай съдия изпълнителя по изключение правораздава и затова следва, че само
той има право да изготвя разпределнието. За пълнота на изложението сочи и, че е
образувано т.д.№ 2/2021 г. за приемане от Общото събрание на Гражданската и
Търговската колегии (ОСГТК) на ВКС на тълкувателно решение по четири въпроса,
включая и т.1) Какъв е обхватът на
съдебната проверка по реда на чл. 463 ГПК относно законосъобразността на
оспорваното разпределение – ограничен ли е съдът от оплакванията в жалбата или
може служебно да провери законосъобразността на обжалваното разпределение 2)
Какви са правомощията на съда след отмяна на обжалвано пред него разпределение,
изготвено от съдебния изпълнител, респективно след отмяна на решение на
окръжния съд, с което се потвърждава оспореното разпределение – да реши въпроса
по същество, като сам извърши ново разпределение, или да върне делото на
съдебния изпълнител, респективно на окръжния съд за извършване на ново
разпределение и др.
Коментар се налага и
досежно силата на присъдено нещо на решението по чл. 436 ГПК: ищецът се
позовава на ТР №7 от 31.07.2017г. по
т.д. №7/2014г., но в същото /т.3/ се разграничават обжалване на
законосъобразността на действията на съдия изпълнителя и отказите му и спора за
наличието на изпълняемо право и приема, че производствата в първия случай са
контролно-отменителни, а постановеното решение не се ползва със сила на
присъдено нещо при иск по чл. 45 ЗЗД или
49 ЗЗД срещу държавен съдебен изпълнител, и съдът, сезиран с посочените искове,
подлага на самостоятелна преценка законосъобразността на действията или
бездействията на изпълнителния орган, като не е обвързан от съдържанието на
съдебното решение по чл. 436 ГПК.
В определение №75/ от
12.02.2019г. по чтд№185/2019г. 1 т.о., ТК, с което се оставя без уважение
молбата за отмяна по чл.303 от ГПК на влязло в сила решение по жалба срещу
разпределение, се приема, че решението по чл.463 ГПК не се ползва със сила на
присъдено нещо, а при обжалването съдът се произнася по законосъобразността на
извършеното разпределение на суми между взискателите, но не дава разрешение за
съществуването на изпълняемото материално право. В този смисъл в Определение
№410 от 12.10.2018г. по чтд №2234/2018г. 1 т.о. ТК се приема,че т.3 от
горепосоченото ТР е приложимо и към обжалването по чл.463 ГПК, тъй като атакуваното решение съдържа
произнасяне единствено по процесуален въпрос – за начина по който следва да се
разпределят суми по изпълнително дело между взискателите на осн. чл.460 ГПК, но
не и произнасяне по въпроси, касаещи материално правоотношение между страните.
Обаче Решение №104 от 08.08.2019г., постановено по
грд 2844/18г. 3 г.о. ГК , в което във връзка с иск по чл.44 ГПК във вр. с чл.49
вр. чл.45,ал.1 ЗЗД против МП е посочено, че производството по чл.46 ГПК се
характеризира като спорна правораздавателна процедура. С решението съдът се
произнася не само по процесуалния въпрос за законосъобразността на извършеното
разпределение, но разрешавайки този въпрос той установява и съдебно признава,
респективно отрича съществуването и на самото материално право за
предпочтително удоволетворяване на обезпечените кредитори. То е подложено на
критика в доктрината с аргументи–ако се приеме, че освен че е задължително за
съдия изпълнителя, ако се ползва със СПН, то ще следва да попадне в обхвата на
чл.303 ГПК, по който ред ще може да се преодолее неправилно формираната сила на
присъдено нещо; на второ-при отмяна на решението по чл.463 ГПК ще се възстанови
висящността на производството по обжалване на разпределението; на трето - с
оглед сроковете по чл.30 ГПК, може да отпадне въобще интереса по
реализацията на самото разпределение. С
оглед на това разглежда и правилното позоваването на ищеца на т.3 на ТР, но
което обаче води съда до други изводи: за възможност за установяване на размера
на дълга и по исков ред.
Затова гореизброените решения
в практиката следва да се съобразят постоянно при обсъждане на отделните оплаквания
за нищожност.
Със съответния акт-решешение,
ВТАС е отменя Решeние на ЛОС №246/16.11.2018г. по ВГД №7716/2017г. и вместо
него разпределя получената от публична продан сума в размер на 153 260,00 лева
по следния начин:
1.Вземания по
чл.136,ал.1,т.1 от ЗЗД: 728 лева-разноски по изпълнението , направени от
взискателя ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК АД;
2.Вземания по
чл.136,ал.1,т.2 от ЗЗД: 657,79 лева – местен данък на Община Луковит;
3.Вземания по чл.136,
ал.2, т.3 от ЗЗД: 139 434,10 лева вземане на взискателя ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК
АД, обезпечено с ипотека;
4.Вземания по чл.136,
ал.1, т.6 от ЗЗД:960,00 лева-вземане на НАП , определено към 18.07.2014г.
Или сума в общ размер на
141,779,89 лева.
Същото като
заместващо акта на съдебния изпълнител,
следва да съдържа произнасяне по следните въпроси:
-първо, кои са взискателите
и кои техни вземания се признават и подлежат на удовлетворяване,
-второ, кои от
признатите вземания са привилегировани и с каква привилегия същите се ползват,
респективно кои вземания са хирографарни;
-трето, какъв е редът за
удовлетворяване на вземанията и каква сума се полага за пълното или частично
изплащане на всяко едно от признатите вземания.
В разпределението се
включват само тези вземания, които са били предявени до деня на изготвянето му
– вземанията на първоначалния взискател, вземанията на присъединените
взискатели/присъединени по тяхно искане или по право /, както и разноските по
изпълнението в това число и тези, които не са предварително внесени от
взискателя и които съдебният изпълнител има право служебно да събере от
длъжника съобразно чл. 79, ал. 2 ГПК. Редът за удовлетворяване на вземанията се
определя съобразно реда на привилегиите по чл. 136 ЗЗД, а степента на
удовлетворяването им - от правилото за съразмерно удовлетворяване на вземания с
еднакъв ред съгласно ал. 3 на чл. 136 ЗЗД.
В съдебната практика са
изведени основания за нищожност на съдебния акт: постановяване от орган, който
не е на длъжност, даваща му право да го издаде; постановен извън
правораздавателната власт на съда; когато не е подписан от съдията или
болшинството на съдебния състав или не е съставен в писмена форма; при
абсолютна неразбираемост волята на съда, когато тя не може да бъде изведена и
по пътя на тълкуването; когато повелява изпълнение на нещо, което е неизпълнимо
с оглед научните и технически постижения на съвременната цивилизация или
изпълнение на действие, което съставлява престъпление и изобщо, ако е
несъвместимо с основите на нашия правопорядък (в този смисъл са разясненията,
дадени с т. 8 от Постановление № 1 от 10. XI. 1985 г., Пленум на ВС, Решение №
880 от 16.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2697/2008 г., IV г. о., ГК, Решение №
361 от 7.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 706/2008 г., I г. о., ГК, Решение № 1188
от 19.11.2008 г. на ВКС по гр. д. № 4694/2007 г., I г. о., ГК, мотивите към
Тълкувателно решение 1/2011 г. на ОСГК на ВКС и др.).
С Решение №90 от
03.11.2020г. на ВКС по ГРД№3647/2019,2 г.о, ГК, се посочва и, че нищожността е
най-тежкия порок на съдебните решения и тя е налице когато волята на съда
изобщо не е надлежно формирана, или ако е формирана, тя е така изразена, че
съдържанието й не може да бъде установено дори и по пътя на тълкуването / в
този случай се говори за неразбираемо решение/.
За да бъде основателен
предявеният иск ищецът следва да установи наличието на твърдения от него порок,
обосноваващ нищожност на атакуваното решение, но преди това правен
интерес-неправилен размер на вземането на банката, приет въз основа на оспорена
експертиза и имащо значение за остатаъка на дълга по изпълнителното дело;
влязло в сила решение-частично съгласно отметката на стр.302 на 27.04.2020г.,
касаещо ищцовото дружество. Подробно съдът е указъл доказателствената тежест по
чл.140 ГПК за страните.
В случая ищецът се позовава на липса на
правораздавателна власт на съда, поради което в негова тежест е да установи, че
атакуваното решение е постановено от орган, който не е бил компетентен (извън
неговата правораздавателна власт е било) да разгледа и да се произнесе по жалба
по реда на чл. 436, ал. 1 ГПК. При съобразяване формата и съдържанието на
атакуваното решение, които се установяват от изисканото в цялост дело, съдът
намира, че решението е постановено в законоустановената писмена форма, от
надлежен съдебен състав /разпределено на докладчика Ем. Еремиев с Протокол от
18.02.2020г. и е подписано от всички членове на състава.
Навеждат се множество
доводи, че в проворечие със закона и диспозитивното начало, съдът е определил
въобще размера на дълга в полза на първия взискател, на следващо място, че е
определен в неправилен размер и на трето-изказва се твърдение за друг размер на
дълга. В потвърждение на последното сочи, че
претендирания от кредитора размера на дълга, обективиран в справка на
кредитополучател на „КМТ" ЕООД, издадена от БНБ с изх.№БНБ-89178/
16.08.2018 г. /стр.525, 557, д.№716/17г./, изготвена на основание писмо на
изпълнителния директор на банката-кредитор до БНБ на основание Наредба №22 на
БНБ, представляваща официален документ от вида на чл.179 от ГПК и имащ
удостверителна сила за задължение на „КМТ" ЕООД към 17.10.2017г. към
„Интернешънъл асет банк"АД по договор за кредит по кредитна линия №002740
002/20.02.2007 г. за сумата от 10 554 лв., от която: 7554 лв. главница и 2800
лв. лихви и разноски по изп.д. №2014879040001, преструкториран от Кредитната
институция на основание чл.13, ал.5 от Наредба №9 на БНБ като се поддържа и в
писмените бележки, че Дълга на „КМТ" ЕООД към „Интернешънъл Асет
Банк"АД е бил в размер на 7554 лв. към 13.01.2015г., т.е. 24 месеца преди
образуването на гр.д. №716/2017 г. на ЛОС, съответно че документа не е съобразен
още в тази инстанция.Възразява се, че ВТАС в мотивите и диспозитива на Решение
122/27.04.2020г. приема дълг на „КМТ" ЕООД в размер на 139 434,10 лв., в
който размер е включена сумата от 51 435.57 лв., представляваща, съгласно
заключението на вещото лице Николина Русева, дълг на физическо лице в размер на
51 435,57 лв. /на стр.З, ред 5 отгоре надолу в заключение от 19.03.2018г. по
ГРД №716/17 г./, което според Н. не почива на никакви първични документи още
повече, че по същото дело е приложена и справка от БНБ ЦР, че няма информация
за Румяна Тошева Несторова.Тук е мястото да се отбележи обаче, че според съда, същата
не фигурира при ЦК щом не е в качеството си на кредитополучател, а има съвсем
друго качество – залогодател, авалист, ипотекарен кредитор и това не е
съществен мотив въобще за дълга, ведно със справката, която не може да бъде
изследвана в настоящия процес.
Друго оплакване - в
нарушение на принципа на законността, ВТАС в мотивите и диспозитива на Решение
№122/27.04.2020 г., е изготвил разпределение в нарушение на чл.136, ал.1,т.1 и
т.2 от ЗЗД, тъй като не може да се изготви такова на 27.02.2020г., защото
съгласно Решение №2346/30.11.2015г. на САС по ч.гр.д. №4200/2015г. и решение
№36/07 февруари 2014г. на БАС по гр.д.№27/2014г.: „ не може да се включват в
разпределението вземания, неуточнени по размер към момента на изготвяне на
разпределението, а в случая се цитира именно друго търговско дело по друг
изпълнителен лист, за което се сочи, че не е влязло в законна сила. Развивайки
тези доводи пред съда и сочейки конкретни доказателства в подкрепа за различния
размер на дълга, се пледира за абсолютно незаконосъобразно решение, в което той
е определен без всякаква мотивировка и обсъждане на горепосочените, особено в
посока на намаляване на размера му и най-вече определяне в точния размер,
пледиран от ищеца, което също не може да е предмет на настоящото производство.
Следва да се кредитира и
становището по писмения отговор за категоричност на практиката-основанията за
нищожност на решение трябва да се основават не на материално-правната му
незаконосъобразност, а на процесуалната му валидност.
За да отговори на
горните съда посочва: че разпределението се извършва в зависимост от вземанията
по изпълнителните титули и в случая ИД №84/2009г. при ДСИ Н.Антонова е
образувано с Молба вх.№620/16.12.2009г. на ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК срещу КМТ
ЕООД, с която са представени ЗНИ по чл.417 ГПК въз основа на
документ–извлечение от сметка и издаден в негова полза изпълнителен лист от
09.11.2009 г., с който КМТ ЕООД е осъден
да му заплати сумата 279 960 лева –
неплатена главница по договор за кредитна линия №*********/20.02.2007г., ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението в съда-30.10.2009г.
до окончателното изплащане на сумата; сумата 12 687,54 лева-просрочена лихва за
периода: 31.07.2009г.-29.1.2009г. на осн. чл.417,т.2 вр. чл. 418,ал.1 от ГПК,
както и сумата 9 004,45 лева-представляваща сторените от заявителя разноски
пред СРС/5852,95 лева–заплатена д.т. и 3 151,50 лева – юриск.в-е/, на
осн.чл.78,ал.1 ГПК.
Не е спорно, че между
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК и КМТ ЕООД като кредитополучател са били сключени два
вида договори:
за предоставяне на инвестиционен кредит в лева
№*********/20.02.2007г. /стр.36, дело 48/20г./за сумата 120 000,00 лева с краен
срок 20.02.2010г., с обезпечения по него: Договорна ипотека върху дворно място
п-л3,кв.233 и административна сграда
1170кв.м.- съставляваща част от Кооперативно консервно
предприятие/бивше/, собственост на ЕТ ТЪРГОВИЯ НА ЕДРО – Румяна Несторова с пазарна
ст. 304 600,00 лева;запис на заповед на стойност 120 000,00 лева, авалиран
от ЕТ ТЪРГОВИЯ НА ЕДРО – Румяна
Несторова; залог по реда на ЗОЗ на автоматична линия за производство на
бисквити със собственост ЕТ ТЪРГОВИЯ НА ЕДРО – Румяна Несторова; и
за предоставяне на кредитна линия в лева
№*********/20.02.2007г. за сумата 180000,00 лева със срок 12 месеца и опция за
удължаване още 12 м. с обезпечения: залог по реда на ЗОЗ на автоматична линия
за производство на бисквити със собственост ЕТ ТЪРГОВИЯ НА ЕДРО – Румяна
Несторова-206000,00 лева; запис на заповед за 180 000,00 лева, авалиран от ЕТ
ТЪРГОВИЯ НА ЕДРО – Румяна Несторова, договорна ипотека върху недвижим имот в
гр. Луковит, п-л 3, кв.233 и построена в него адм.сграда 1170кв.м.-съставляваща
част от Кооперативно консервно предприятие/бивше/, собственост на ЕТ ТЪРГОВИЯ
НА ЕДРО – Румяна Несторова с пазарна ст. 304 600,00 лева. Сключен е и анекс между страните на
15.10.2007г. – за срок 20.02.2009г. с възможност за анексиране още 12 мес. и
поемане на допълнително обезпечение- дог.ипотека в/у недвижим имот-склад за
готова продукция /Картофохранилище №1/ със ЗП 720 кв.м, находящо се в бивше
Кооперативно консервно предприятие/бивше/, собственост на ЕТ ТЪРГОВИЯ НА ЕДРО –
Румяна Несторова, УПИ-3,КВ.233 с паз.ст. 220 000,00 лева. Именно във връзка с
втория кредит е издадения изпълнителен лист срещу КМТ ЕООД.
Съответно са
издадени изпълнителен листи в полза на банката: срещу последното дружество на 09.11.2009г. по грд №48832/2009 г. на СРС,
64с-в, предмет на изпълнителното дело и
срещу КМТ ЕООД и Румяна ТОШЕВА –авалист по гр.д. №45594/2010г. на СРС, с-в36,
въз основа на Запис на заповед /стр.99, ЛОС/,
които са осъдени да заплатят солидарно на банката сумата от 50 000,00 лева –
главница, законна лихва върху тази сума от 20.09.2010г. до изплащане на
вземането, 100,00 лева-юриск.в-е и 1000,00 лева-д.т. Именно във връзка с
последния са твърденията, че е налице неприключило производство по установяване
на вземането по чл.415 ГПК и образувано
тд. №1008/2011г. на СГС, постановено
решение №1052/29.06.2015г. на СГС, с което е уважен иска на банката, съответно
е обжалвано и потвърдено от САС и недопуснато до касационно о-ване /справка в
ЦУБИПСА по Определение №504/24.07.2018г. по т.д. №3139/17г. на ВКС/, т.е е влязло
в сила, а не както се твърди от ищеца и същото според съда не може да е
основание за неизвършване на разпределението-, който извод съда прави съгласно
мотивите му-„… ЗЗ е издаден във връзка с договора за кредитна линия от
20.02.2007г., въз основа на издадения запис на заповед, който го обезпечава и е
прието за допустимо снабдяването с ИЛ по менителничния ефект след издаване на такъв по казуалното
правоотношение, което обезпечава, при липса на плащане по главницата по
каузалното правоотношение както и, че то може да доведе до увеличаване на
дълга/ стр.4 от общо 292 647,54 на общо 336 808,56 лева.
Безспорен съществен факт,
изграждащ ищцовите доводи е: съгласно у-ние на банката 10-775/26.08.2011г. на
24.08.11г. в последната е постъпила сумата от 280 000,00 лева от КМТ ЕООД по
сметка IBAN ***а задълженията му към банката /стр.93,ЛОС/ като обаче от
вносната бележка /т.2, стр.522 е видно, че наредител е ЕТ ТЪРГОВИЯ НА ЕДРО –
Румяна Несторова, основание „договор за заем с КМТ ЕООД“ и получател
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК, т.е сумата не постъпва по самото изпълнително дело, а в
полза ан банката и банката е извършила погашенията с тази сума на задълженията
на КМТ ЕООД по собствени правила, а не ЧСИ, т.е размера на дълга по ИД е
съответно редуциран, но от страна на
банката и продължено изпълнението.
Затова съдът приема, че
размера на задължението може да бъде само предмет на установяване по исков ред
– чл.439 ГПК доколкото изпълнителното дело е образувано по изпълнителен лист, с
който кредитора се е снабдил по реда на чл. 417 ГПК и се твърди плащане след
образуване на изпълнителното дело – възможност от която не се е възползвал ищеца,
въпреки, че самия той развива по
исковата молба тезата, че размера на дълга може да се разреши със сила на
присъдено нещо в исково производство,
особено давността. В него може да се реши въпроса за правилното погасяване от
банката на внесената сума от 280 000 лева по задълженията към съответната дата
и като се има предвид, че от страна на ипотекарния длъжник е внесена сума без
пояснение към кой кредит, какво задължение е заплатено най – напред, неговия
обем и т.н. и изчисляване на дълга само по ИЛ, предмет на изпълнителното дело.
Нещо повече-по
изпълнителното дело, още преди преобразуването му пред ЧСИ В. Петров към 06.03.2012г. /т.2,стр.519/, ипотекарния
длъжник съобщава за внасянето на сумата 280 000,00 лева и моли за уточняване на
размера на дълга, но не изпълнява указанията за внасяне на депозит за в.л.
150,00 лева, нито сторва това длъжника, в чийто интерес е намалянето на дълга.
Едва с молба №07635 от 29.03.2017г., след отмяна от ОС–ЛОВЕЧ на Постановление
за възлагане на недв. имот и въвод във владение в полза на банката и извършен
обратен въвод във владение на ипотекарния длъжник, длъжника КМТ ЕООД чрез у-ля
поддържа, че дълга е 21 579,99 лева и лихви за забавено плащане – 52 851,17,
лева, на което взискателя изготвя справка: главница 139 434,13 лева и лихва -
79 865,21 лева за периода от 30.08.2011г. до 10.04.2017г. Последва и нова
справка към 28.08.2017г. към същия размер, но не и активни действия на длъжника
за изчислението й.
Длъжника оспорва е-зата
на в.л. Русева, но бездейства да реализира възможността си да иска повторна
е-за или разширена пред ЛОС при положение, че взискателя не оспорва и го приема
в дадените по заключението размери, т.е интереса е за него от продължаването на
това изследване, а както съда посочи по-горе, в практиката се приема именно за
изчисленията да се ползва в.л.
При тези съображения горните
му доводите са неоснователни и следва да се отхвърлят.
С Решение №90 от 03.11.2020г. на ВКС
по ГРД№3647/2019,2 г.о, ГК, се посочва, че нищожността е най-тежкия порок на
съдебните решения и тя е налице когато волята на съда изобщо не е надлежно
формирана, или ако е формирана, тя е така изразена, че съдържанието й не може
да бъде установено дори и по пътя на тълкуването / в този случай се говори за
неразбираемо решение/. Според настоящата инстанция е видно, че АС – В.Търново,
коментирайки е-зата на в.л. Русева, стр.7,8, не е възприел размера на
вземането по постановлението на ЧСИ за разпределнието-237,146,54
лева, а е приел, че задължението е в размер на 139,434,10 лева-главница,т.е по
заключението, прието пред ОС-Ловеч. По справка том 6, стр.2377, изходяща от
взискателя съгласно която размера на дълга към 28.08.2017г. възлиза на 237 146,54 лева, от които: остатък от присъдена главница по ИЛ от
09.11.2009г. – 146 988,33 лева; законна лихва върху главницата от 25.08.2011 до
28.08.2017 – 90 158,21 лева; или общо 237
146,54 лева, заложена и от ЧСИ при разпределяне на сумите като при този
размер получената сума е недостатъчна за удоволетворяването на взискателите.
Или, приемайки друг размер на дълга за главницата-139,434,10 лева по
заключението, не посочва лихвата по чл.136,ал.4 ЗЗД във вр. с ал.1,т.3, не се
позовава въз основа на кой документ я изключва от вземането на взискателя стр.9
и сл./ въпреки, че тя се цитира като изложение на заключението и подробно се
обсъжда размера на дълга/ и няма решаваш мотив, тя включва ли се във вземането
на банката след като се ползва с право на предпочтително удоволетворение по
ал.4 на чл.136 ГПК във вр. с т.3. По възприетото на стр.7,8 заключение дълга е
в общ размер 227 633,48 лева:
139 434,10 лева-главница; 87 421,38 лева-законна лихва от 25.08.2011 до 17.10.2017г.
/ датата на постановяване на Постановление за разпределение на постъпили суми
от 17.10.2017г. /; 728,00 лева-разноски по ИД. Или при тези мотиви няма данни,
правото на предпочтително удоволетворение по чл.136, ал.4 ГПК да е съобразено
при постановяване на решението и не става ясно как е формирана волята за пълния
размер на вземането на първоначалния кредитор.
Справка – том 1, стр.121 – нот.акт за учредяване на договорна ипотека
върху недвижим имот - т.2 – за
обезпечаването на вземането на кредитора съгласно подписания договор
*********/20.02.2007г. за предоставяне на кредитна линия и Анекс към договора,
а именно в размера на увеличението-100 000,00-главница, както и лихви и всички
разноски, включително принудителното им събиране, ипотекарните длъжници РУМЯНА
НЕСТОРОВА, в качеството на ЕТ ТЪРГОВИЯ НА ЕДРО – РУМЯНА НЕСТОРОВА и съпруга й С.Н.
учредяват в полза на кредитора договорна ипотека върху имота по п.1, т.е въпроса за лихвите
като част от вземането е останал и необсъден с оглед прилагането на на второ
място не са определени съгласно разпоредбата и вземанията по чл.136, ал.1, т.3,
които следвало да включат и техния размер, въпреки недостатъчната сума за
покриване на всички вземания. Още повече, че в практиката се приема, че проверката
на закоосъобразността на разпределението може
да обхване и установяването на
точен размер на определяемите в титулите вземания /начисляване на законна лихва
до момента на разпределението/ или актуален размер на приетото публично
задължение на длъжника, определено въз основа на актуално издадено към момента
на разпределението у-ние от ТД на НАП или съответната община. Съдът следва да
определи и дали получената сума по изпълнителното дело сума е недостатъчна да
покрие всички задължения за главница, лихви и разноски, да извърши
разпределение, в което посочи кои кредитори се ползват с привилегия като спази
реда за удоволетворение на вземанията по чл.136 от ЗЗД, остават ли
неразпределени суми и в какъв размер, които да бъдат разпределени по
съразмерност между кредиторите.
По този начин според
настоящата инстанция се стигна до извод, тъй като: размера на дълга е бил
определен от банката още в т.2,стр.481, който към 24.11.2011г. - 139 434,13
лева – главница и 3 673,01 лева-лихва от 24.08.2011г. до 24.11.2011г. и
неоспорван от длъжника по исковия ред. Това е редуцирания размер от страна на
взискателя по самото изпълнително дело, съобразил по своите правила плащането
на 24.08.2011г. в размер на 280 000,00 лева; на факта, че по изпълнителното
дело няма постъпили плащания, и че съгласно чл.86 ЗЗД следва да се олихвява
главницата със законна лихва до изплащането на вземането, т.е лихвата следва да
се включи във вземането при разпределението и то да е дадено и в общ размер.
Какъв е тогава той или решаващия съд , не приемайки справка за размера на стр. 2377,том
6 от ИД към 28.08.2017г. – 237 146,54
лева, обсъждайки заключението на в.л.
Русева, не формира воля по въпроса за лихвите, въпреки констатацията й в тази
част–„дължимата законна лихва по изп.лист е погасена само за периода до
24.08.2011г.“ В такъв случай дължимата върху остатъка от главницата 139 434,13
за периода от 25.08.2011г. до 17.10.2017г. е или в изчисления от нея в размер
на 87 421,38 лева или в друг / съда например я изчисли за периода от
25.08.2011г. до 17.10.2017г. онлайн за сведение 87 421,28 лева/, съответно
разноски по изпълнението – 728,00, лева
или общо от трите пера 227 633,48 лева/.
Непроизнасянето по това
привилигировано вземане на първоначалния кредитор – лихви и период / самия той
е поискал дълга да се изчислява към съдържанието на писмо от 12.04.2017 г. ,
тъй като било по-благоприятно за длъжника.../, според съда е достатъчно да
приеме, че решението е нищожно, тъй като по чл.136, ал.4 вр. с ал.1, т.3 няма
надлежно формирана воля на съда. Порока е съществен защото в резултата на него
незаконосъобразно е определено вземането на взискателя–банката и, ако не е е
допуснато, ще е определено в друг размер и с оглед недостатъчност на получената
сума по изпълнението при този вариант, съответно разпределянето на сумите привилегите и
съразмерността на удоволетворението на отделните кредитори ще следва и да е
различна.
Затова следва да се
уважи исковата молба и се прогласи за нищожно процесното решение.
По разноските:
При този изход на делото
се дължат такива на ищеца, който е поискал такива, но при липса на списък по
чл.80 ГПК и разходо-оправдателни документи не следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА за нищожно съдебно решение №122/27.04.2020г., постановено по к.гр.дело № 48/2020 г.
по описа на АПЕЛАТИВЕН СЪД – В.Търново, гражданско и търговско отделение по
предявен иск от „КМТ" ЕООД, ЕИК ********* седалище и адрес: гр.София, ул.
„В-Друмев" №26 с представител С.Й.Н. против „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК"
АД, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. "Тодор
Александров" № 81-83, регистрирано по партида в Търговския регистър към
Агенция по вписванията, ЕИК: *********, представлявано от Румен Георгиев
Сираков - Главен изпълнителен директор и Мария Андреева Гунева - Изпълнителен
директор, чрез пълномощника си Калин Василев Стоев - юрисконсулт, упълномощен с
пълномощно с per. № 2940 и per. № 2941/06.04.2020г. на нотариус Богдана
Бъчварова, peг. под № 515 на Нотариалната камара и служебен адрес: гр. София
1303, бул. "Тодор Александрова" № 81-83, дирекция "Проблемни
кредити".
Решението
подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок , считано от
датата на връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :