Р Е Ш Е Н И Е
№1204/21.3.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Варна 21.03.2018г.
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, тридесет
и първи състав в открито съдебно заседание проведено на двадесети февруари две
хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов
при
секретаря Мария Минкова, като разгледа докладваното от съдията
гр.д.№10994/2016г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Ищцовото дружество
„Е****“ ООД твърди, че по силата на
договор за извършване на строителни и монтажни работи от 1.10.2014г. е встъпил
в правата и задълженията на „К***
”
АД, което е било в качеството си на изпълнител спрямо ответника „А.и.“ ЕООД по
договор за строителство от 1.10.2014г. Сочи се, че на 22.08.2014г. е започнало
строителство на обект „Р***
предназначение на жилищна сграда в офис сграда с ресторант, находяща
се в УПИ V-***, по плана
на 8-ми микрорайон на гр.В***”. Ищецът
сочи, че в изпълнение на договора на 1.07.2016г. е представил на ответника
Протокол 11 за установяване на завършването и заплащане на натурални видове
строителни и монтажни работи за сумата от 11 394.52лв., като ответника е
приел представените му документи, но не е извършил дължимото се по тях плащане.
Сочи се, че в последствие ответникът е отправил покана до ищеца да отстрани
отклонения в договореното строителство по отношение на плоча Б, на което ищецът
е противопоставил твърдение, че посочената плоча е постигнала проектната си
якост.
Моли се, да
се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1 250лв. представляваща
частичен иск от иск целия в размер на 11 394.52лв. и 111.25лв. неустойка
за забава за времето от 8.07.2016г. до 12.09.2016г. и сторените по делото
разноски.
Ответното
дружество в законово установения срок е оспорило иска, като сочи, че е превело
на ищеца сумата от 273 780лв. на 1.10.2014г. и още 50 000лв. на
16.12.2014г., като в последствие е направило предложение към „Е***” ООД за извършване на прихващане със
задължение на последното дружество към него в размер на 137 730.13лв.
представляваща неусвоен аванс по договор за строителство от 25.02.2015г. на
обект „О****“, находяща се в УПИ V*** по плана на 8-ми микрорайон на гр.В****, като е посочил, че след това прихващане задължението на ищеца
се редуцира до 127 051.30лв. Ответника освен това твърди, че от страна на
ищеца е на лице некачествено изпълнение на работата и тъй като същото не е
отстранено счита, че не дължи плащане.
Съдът
прима, че предявения иск намира правното си основание в чл.258 от ЗЗД.
Съдът, след
като се запозна с наведеното в исковата молба и събраните по делото
доказателства на осн.чл.235, ал.2 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е
представен договор за строителство от 1.10.2014г. по силата на който „А.и.“
ЕООД в качеството си на възложител се е договорило с „К****“ АД последното дружество
да извърши груб строеж, строително монтажни и довършителни работи на обект „Р****“ находяща се в УПИ V**** по плана на 8 м.р. на гр.В***, като съгласно чл.1.4 от договора страните по
него са се договорили, че ищцовото дружество в
качеството си на възложител може да сключи договор за подизпълнение
на всички строителни работи по договора с настоящия ответник. Представен е също
така и тристранен договор за извършване на строителни и монтажни работи от
същата дата-1.10.2014г. по който страни
са ищецът в качеството си на възложител, третото неучастващо по делото лице „К****“ АД в качеството му на главен изпълнител и
ответника „Е****“ ООД в
качеството му на подизпълнител. Чл.1 от договора съдържа уговорка по силата на
която ищеца със съгласието на главния изпълнител възлага на ответника в
качеството му на подизпълнител извършването на груб строежа, строителни,
монтажни и довършителни дейности на посочения по-горе обект и освен това с чл.3
страните се договарят, че ответника поема всички права и задължения по главния
договор на главния изпълнител.
Съгласно
уговорката в чл.2.2.1 от главния договор възложителя
заплаща на главния изпълнител сумата от 273 780лв. авансово в срок до
3.10.2014г., което е около 30% от договорената цена, а останалото
възнаграждение ще се заплаща на части на всеки тридесет дни след подписване на приемо-предавателен протокол за извършената работа при
пропорционално приспадане от всяка стойност на съответната част от авансовата
вноска.
Безспорно
установените между страните договорни отношения са такива по договор за
изработка по който работата следва да бъде приемана от поръчващия и това в
конкретния случай следва да става поетапно предвид специфичния характер на
възложената работа – строеж и с оглед на съществуващите изисквания по
нормативна база сред които е и реда за приемане на всяка изградена плоча за
съответната кота.
Страните
спорят конкретно плоча Б в обекта била ли е изградена с предвидените параметри
и при необходимото качество, като по делото е представен протокол №**** [л.181], с който управителите на дружествата страни по
делото са удостоверили, че към датата на изготвянето му са „завършени и
подлежат на заплащане“ строително монтажни работи на обекта находящ
се в гр.В****
представляващ УПИ V*** плоча Б
при обща цена на работите от 35 223.17лв. Посоченият протокол се възприема
от настоящия състав като приемо-предавателен по
смисъла на договора между страните и чл.264, ал.2 от ЗЗД доказващ извършен
преглед на изработеното от страна на възложителя. Същият обаче е последван от
протокол №8 [л.185] за извършени допълнителни работи по плоча Б
включващи и 2м3 бетон. Двата протокола според настоящия състав в своята
съвкупност обуславят извода, че при приемането с протокол №7 са констатирани
недостатъци на изработеното които е следвало да бъдат отстранени с извършеното
и заплатено по протокол №8, като факта, че втория протокол е също двустранно
подписан навежда на извода, че изпълнителят се е съгласил с констатираните
пропуски при изработката. Посочените протоколи обаче водят на още един извод, а
именно, че страните по тях са се договорили за начина на отстраняване на
неизправностите на изработеното, като подходящ и че същият е бил прието от
ищеца. При това положение за правилното решаване на спора следва да бъде
обсъден въпросът недостигането на проектна якост на плочата скрит
дефект-недостатък, който не може да бъде установен при обикновения начин на
приемане на този тип изработка или е неправилно изпълнение което е можело да
бъде установено още към момента на последното приемане при провеждане на
обичайни оглед и изследване.
Решаващия
състав приема, че се касае за скрит недостатък, който не е могло да бъде
установен към момента на приемане на изработеното, още повече, че липсва
представен образец по реда на чл.7, ал.3, т.3 от наредба №3/2003г.
Съгласно
съществуващата стандартизация вложения в процесната
плоча бетон Б25 би следвало да има якост не по-малка от 25МРа, като вещото лице
по приетата СТЕ е посочило, че е констатирало якост от порядъка на 16.4МРа и
19.5МРа. Действително заключението на вещото лице е било оспорено от ищцовата страна, като основната причина наведена от нея за
това е неопитността на вещото лице, а в последствие ответното дружество пък е
възпрепятствало извършването на допуснатата тройна СТЕ, но съдът намира, че
следва да се съобрази с наличното заключение, тъй като то всъщност установява
именно отклонение от проектната якост на плочата.
При това
положение решаващия състав приема, че предявения иск се явява недоказан, тъй
като изработеното се е оказало, че е с недостатък който в последствие е бил
отстранен. Видно е от представеното платежно нареждане от 28.01.2016г. за
сумата от 20 130.76лв., че цената по протокол №7 намалена при условията на
авансово платени 30% е заплатена. Що се отнася до цената по протокол №8
възлизаща на 2 445.69лв., то за нея има издадена между страните фактура
№**********/10.02.2016г., като липсват доказателства за плащане по нея. По
делото е представено платежно от 10.02.2016г. [л.186] за преведени по сметка на ответника 5 052.32лв. като сбор от суми дължими по два броя
фактури от 10.02.2016г., като номерата на тези фактури не съвпадат с номера на
фактурата за сумата по протокол №8.
Тук следва
да се обсъди и изявлението на ответника за направено извънсъдебно прихващане с
вземане към ищеца, като съдът намира, че това изявление е останало неуточнено
по основание на дължимостта на сумата с която се
твърди, че е направено прихващането и по размер на същата. Освен това ищцовата страна не е направила изявление за признаване на
прихващането поради което съдът приема, че не следва да се приема, че е на лице
такова.
Воден от
горното съдът намира, че в хода на делото не се е доказало извършено плащане на
сумата от 1 711.98лв. представляваща дължима стойност за допълнителна изработка
по отстраняване на недостатъците на изработеното след приспадане на авансовата
вноска от 30%, но тази сума следва да се разглежда в смисъла на чл.265, ал.3 от ЗЗД, като направен разход за сметка на изпълняващия с цел отстраняване на
допуснати от него неизправности в какъвто смисъл е направеното от ответното
дружество възражение в отговора по чл.131 от ГПК.
Що се
отнася до претенцията за неустойка за сумата 111.25лв. неустойка за забава за
времето от 5.10.2016г. до 12.09.2016г., то тя е пряко обусловена от приемането
за доказан по основание и размер на главния иск и предвид извода за
неоснователност на същия следва да се приеме, че и тя е останала недоказана по
основание и да се отхвърли.
Воден от
горното съдът приема, че предявения иск следва да бъде отхвърлен като недоказан
по основание.
Ето защо,
съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ
като недоказани предявените от „Е****
***
срещу „А**** със
седалище и адрес на управление *** искове за заплащане на:
сумата от
1 250лв. частичен иск от иск целият в размер на 11 394.52лв. претендирана като дължима стойност на извършени строителни
и монтажни работи по плоча „Б**** по плана
на 8-ми микрорайон на гр.Варна, на осн. чл.258 от ЗЗД
и
сумата от 111.25лв.
неустойка за забава за времето от 5.10.2016г. до 12.09.2016г., на осн. чл.92 от ЗЗД.
Решението
подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от уведомяването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: