№ 186478
гр. София, 17.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА П.А
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА П.А Частно
гражданско дело № 20241110150040 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление, подадено от „А1 България“ ЕАД за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Г. Н. З..
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за част от вземанията за цени на
предоставени услуги, неустойка, непогасени вноски по договори за продажба на изплащане,
мораторна лихва върху главниците и законна лихва, както и за разноските, съразмерно с
уважената част, но съдът намира, че следва да откаже издаването на такава за сумите: 27, 85
лв. – такса за събиране на дължими суми за периода от 23.10.2021 г. до 22.11.2021 г., 7, 45
лв. – мораторна лихва върху сумата от 27, 85 лв. за периода от 27.11.2021 г. до 14.08.2024 г.,
14, 97 лв. – неустойка за допълнителна услуга екстра, предоставена към основната услуга
201001694908, договор М6311411, както и 3, 83 лв. – мораторна лихва върху сумата от 14, 97
лв. за периода от 05.02.2022 г. до 14.08.2024 г.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
В хипотезата на заявление по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за
съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично
вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение № 974 от
07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т. о., ВКС/.
По отношение на таксата за събиране на дължими суми, видно от заявлението същата
се претендира като част от вземането, дължимо за електронни съобщителни услуги. Не става
ясно обаче за какви конкретно услуги се дължи тя или какво фактически е извършено.
Извънсъдебното събиране на задълженията или уведомяване за тях изобщо не е услуга,
която се предоставя на потребителя. Това е дейност, извършвана от мобилния оператор в
негов интерес и за охраняване на неговите интереси, поради което и разходите за нея не
следва да бъде понесени от потребителя. Следва да се отбележи и че няма никаква яснота
как се формира въпросната „такса“, а именно въз основа на какви действия. Посочването на
математическата формула и процент за изчисление не обосновава наличие на основание.
Всъщност се оказва, че не става въпрос за такса, защото не се дължи заради извършени
разходи или услуга, а самото наименование покрива неистинската цел на клаузата да служи
за обезщетение за вреди от забавата, респ. неизпълнението.
1
По отношение на претендираните неустойки: съгласно чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК съдът
разглежда заявлението в закрито заседание и издава заповед за изпълнение в тридневен
срок, освен когато искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани
допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението. В случая с разпореждане от
04.10.2024 г. съдът изрично е указал на заявителя да уточни как е формирана и какво
представлява неустойката за допълнителната услуга, а в молба от 24.10.2024 г. отново е
преповторено съдържащото се в предходни молби. Заповедният съд не е длъжен да изследва
приложените от заявителя документи, за да уточнява волята му. В случая за разлика от
останалите претенции изобщо не става ясно тази неустойка цена на услуга за определен
период ли е, отстъпка от цената ли или нещо друго.
Отхвърлянето за заявлението за главното вземане води до отхвърляне на
претендираните акцесорни вземания за мораторна лихва.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 267383/20.08.2024 г., подадено от „А1 България“ ЕАД
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Г. Н. З., ЕГН ********** за
сумите: 27, 85 лв. – такса за събиране на дължими суми за периода от 23.10.2021 г. до
22.11.2021 г., 7, 45 лв. – мораторна лихва върху сумата от 27, 85 лв. за периода от 27.11.2021
г. до 14.08.2024 г., 14, 97 лв. – неустойка за допълнителна услуга екстра, предоставена към
основната услуга 201001694908, договор М6311411, както и 3, 83 лв. – мораторна лихва
върху сумата от 14, 97 лв. за периода от 05.02.2022 г. до 14.08.2024 г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
След влизане в сила на разпореждането заявителят може да предяви осъдителен
иск за вземането си по чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2