Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1925 14.06.2017 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На десети април през две хиляди и седемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Величка
Динкова
като разгледа докладваното от съдията Живко Желев
гражданско дело номер 11003 по
описа за 2016 година.
Предявен е иск с правно основание чл.108 ЗС.
Ищцата Е.Н.Б., поради запрещения представлявана от
настойника си В.Н.А. твърди, че по силата на наследяване и давностно владение е
станала собственик на ½ ид. част от недвижим имот - дворно място от 165
кв. метра, съставляващо УПИ ** за имот ******* по плана на с. Я.***********,
ведно с намиращата се в него двуетажна паянтова жилищна сграда. За правото си
тя се била снабдила с нотариален акт за собственост от 02.06.1999 г.
Съсобственик в същия имот била и племенницата на ищцата Д.Т. Поддържа се, че
чрез пълномощник между ищцата и Д.Т. бил сключен договор за продажба от
02.06.1999г. относно притежаваните от ищцата ½ ид. части. Впоследствие
по гр. дело № 3058/2005г. на Пловдивския районен съд договорът за
покупко-продажба бил обявен за нищожен поради липса на съгласие. Поддържа се,
че исковата молба, по която било образувано това дело, била вписана на
18.10.2005г. в Агенция по вписванията - Пловдив. Независимо от това в хода на
съдебното производство на 10.08.2006г. Д.Т. и нейният с. Н.Т. продали на П.А.М.
целият имот, съставляващ УПИ *******. От своя страна П.М. и неговата съпруга,
отново по време на висящността на производството за обявяване на нищожност на
сделката, прехвърлили целия имот на настоящия ответник И.Г.Т.. Това станала по
силата на договор за покупко- продажба от 21.09.2007 г. Поддържа се, че
праводателите на ответника, както и самият той никога не са били собственици на
целия имот поради нищожността на сделката, сключена между ищцата и Д.Т.
Поддържа се също така, че прехвърлянето в хода на производството по иска за
нищожност е станало след завеждане на делото и вписване на исковата молба,
поради което постановеното решение има действие по отношение на
правоприемниците. Освен това, допълнително се излага и доводът, че поради
нищожността с последващите сделки не са били прехвърлени права върху ½
ид. част от процесния имот, поради което и И.Т. не би могъл да ги придобие. С
оглед това се прави искане да бъде установено по отношение на ответника, че
ищцата е собственик на ½ ид. част от имота и да бъде осъден той да
предаде владението върху тази идеална част.
Ответникът И.Г.Т. твърди, че сделката, по която той е
придобил е изцяло действителна, а той е добросъвестен тъй като не е знаел, че
неговите праводатели не са собственици. Поддържа, че вписването на исковата
молба е загубило действието си тъй като след постановяване на съдебното решение
по делото за обявяване на нищожност, това решение не е било отбелязано в
законоустановения 6-месечен срок, поради което е загубило действието си.
Решението било вписано едва на 08.07.2016 година и за това било
непротивопоставимо на ответника, който придобил права преди тази дата. Освен
това счита, че е придобил владението на правно основание на несобственик без да
знае това, поради което в периода от 21.09.2007г. до завеждане на настоящото
дело 5.08.2016г. е придобил имота чрез кратка придобивна давност. Евентуално
поддържа и възражение, че ако се приеме, че не е придобил имота като
добросъвестен владелец, той го е придобил поради изтичане на общия 10-годишен
давностен срок, тъй като е присъединил към собствените си владения владението
на своита праводатели П.М. и Ц.М., както и на това на техните праводатели Д.Т.
и Н.Т., което било продължило повече от 10 години.
Съдът намери за установено от фактическа страна
следното:
С нотариален акт *********** по описа на н. *********,
с рег. № ***, ищцата Е.Н.Б. била призната за собственик на ½ ид.ч., а Д.З.Т.
и Н.З.Р. на по ¼ ид.ч. от недвижим имот – парцел ************* по плана
на с. Я.************, с площ от 165 кв.м., ведно с построената в него двуетажна
паянтова жилищна сграда със застроена площ от 105 кв. м. при съседи: *****************
/ лист 7 /.
На 02.06.1999г. бил сключен договор за
покупко-продажба между Е.Н.Б., представлявана от пълномощник – С.Н.Т., Н.З.Р.,
като продавачи и Д.З.Т., като купувач.
Предмет на сделката бил описания по-горе недвижим имот находящ се в с. Я.
Сделката била обективирана в нотариален акт № *************** г. на н. *********
/ лист 8 /.
С решение №83 от 17.07.2006г. постановено по гр.д. № 3058/2005г.
по описа на Пловдивския районен съд, влязло в сила на 26.11.2009г. била прогласена
нищожността на договора за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № *************** г. на
н.И.Г., по силата на който Е.Н.Б. действуваща чрез пълномощника С.Н.Т. е
продала на Д.З.Т. правото на собственост върху ½ ид.ч. от процесния
недвижим имот -парцел VІ-226 в кв. 17 по плана на с. Я.********, с площ от 165
кв.м., ведно с построената в него двуетажна паянтова жилищна сграда със
застроена площ от 105 кв. м. при съседи: ************* / лист 9/.
Това решение било постановено по иск предявен от Е.Н.Б. на 17.10.2005г., като
исковата молба за това била вписана на 18.10.2005г., което е видно от
приложеното гр. д. №3058/2005г. на Пловдивския районен съд.
Установява се, че с нотариален акт № *************г.
на н. *********** Н.А.Т. и Д.З.Т. продали на П.А.М. придобития в режим на
семейна имуществена общност имот, представляващ дворно място с площ от 165
кв.м. представляващо УПИ –*******, ведно с построената в него двуетажна
паянтова жилищна сграда със застроена площ от 105 кв. м. при съседи: *************** /лист 13/.
С договор за покупко–продажба обективиран в нотариален
акт №******************г. сключен на 21.09.2007г. П.А.М. и с. му Ц.И.М.,
прехвърлили на ответника И.Г.Т. собствеността върху процесния недвижим имот –
УПИ ************* по плана на с. Я.*********, с площ от 165 кв.м., ведно с
построената в него двуетажна паянтова жилищна сграда със застроена площ от 105
кв. м. при съседи: *************** /
лист 14/.
Според показанията на
свидетелите Н.Т.В. и Г.К. процесният имот в с. Я. към настоящия момент се
владеел от ответника И.Т., който идвал и обирал дърветата, чистел и правел ремонти.
Той бил заключил вратата със синджири, самата къща също била заключена. Преди него в имота пребивавало лице на име П.,
а още преди това – Д. / Т./ и нейния б. Н. Според В. ищцата не била идвала в
селото, откакто се била омъжила – приблизително от 1951г.
Според посочения от
ищцата свидетел В.А. той, с. му и ищцата, която била негова тъща, са посещавали
имота заедно докъм 2010г. След това ищцата се разболяла и не била ходила. При
посещенията си, последното от което било преди месец, свидетелят бил
възприемал, че имотът не се поддържа, а външната дворна врата не била
заключвана. Състоянието на сградата било лошо, покривът й била срутен, а дворът
– занемарен.
Свидетелката А.Х. твърди, че заедно с ищцата и нейните
дъщеря и зет е посещавала имота през 2010г. По-късно, вече само придружена от
свидетеля А. и с. му се били качили до имота за да го разгледат. На
свидетелката направило впечатление, че къщата е почти паднала, имала необитаем
вид, а дворът й бил обрасъл. Достъпът до двора бил свободен, тъй като портата
не била заключена. От самата къща придружителите на свидетелката нямали ключ.
Според Х., ключ от къщата нямала и ищцата.
Лошото състояние на имота се установява и от
показанията на свидетеля Н.Р., п. на ищцата, той потвърждава, че в момента
покривът на къщата бил срутен и тя представлявала „една купчина камъни“. В това
състояние имотът бил от последните 4- 6 години. Поддържа, обаче, че е виждал
ответника И.Т. да пренарежда керемиди в имота, макар да не може точно да каже
какви ремонти е правил. Твърди още, че се е виждал с ответника в двора на
къщата, където той слагал масичка със столове, като заявява, че не знае кои
помещения от къщата е ползвал.
При така установените факти се налагат следните правни
изводи:
Съгласно чл.108 ЗС собственикът може да иска своята
вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това.
Процесният недвижим имот бил придобит по наследяване и
е бил съпритежаван от ищцата Е.Н.Б. за ½ ид.ч. от Д.З.Т. и Н.З.Р. за останалата
½ ид.ч. при равни за тях права. При положение, че имотът е бил
сънаследствен, дори да се приеме, че Т. и Р. са упражнявали фактическа власт
върху него, те са били владелци на своите идеални части и държатели на частта
на ищцата Б..
По силата на продажбата осъществена на 02.06.1999г. Д.З.
не може да се легитимира като собственик на целия недвижим имот, поради
обстоятелството, че с посоченото по-горе съдебно решение тази сделка е обявена
за нищожна в частта си с която е прехвърлена идеалната част на ищцата Б.. Поради
нищожността си сделката не прехвърля права да размера на въпросната ½
ид.ч. Поради това и приобретателката Д.Т. не е могла да прехвърли собствеността
върху целия имот при последващата продажба от 10.08.2006г. Обстоятелството, че
към този момент решението на съда не е било влязло в сила, не променя този
извод, тъй като сделката е осъществена след вписването на исковата молба и по
време на висящността на дело 3058/2005г. по описа на ПРС. Същите съждения са
относими и към договора за продажба сключен на 21.09.2007г. по силата на който
П.М. и Ц.М. са прехвърлили правото на собственост на ответника И.Т.. Тъй като не са могли да придобият права
от Т. върху ½ ид.ч. имота, те не са могли и да ги прехвърлят на
ответника. От друга страна, поддържаното от него възражение, че е добросъвестен
владелец и е придобил имота с кратка давност е неоснователно, тъй като ефектът
на вписване на исковата молба се разпростира относно него, тъй като към момента
към който той е сключил договора за продажба /2007г./ делото все още е било
висящо.
Съдът намира за неоснователно възражението на
ответника, че е придобил правата върху имота по силата на чл.79, ал.1 ЗС по
силата на изтекла в негова полза придобивна давност в период повече от 10
години. Съдът намира за недоказани твърденията за осъществявана в такъв период
фактическа власт върху имота, както от ответника така и от лицата праводатели.
Показанията за осъществявано от ответника непрекъснато, спокойно и безспорно
владение не могат да бъдат възприети за достоверни, предвид потвърденото от
всички свидетели и от веществените доказателства / снимки/ силно разрушено и
занемарено състояние на имота. Това състояние е в противоречие с показанията за
непрекъсвани и постоянни грижи полагани от ответника и праводателите му.
Предвид изложеното съдът намира, че по отношение на
процесните ½ ид.ч. от имота са налице предпоставките на чл.108 ЗС и
предявеният иск следва да бъде уважен.
На осн. чл.78, ал.1 ГПК,
ответникът следва да заплати на ищцата деловодни разноски в размер на 70 лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл.108 ЗС, по отношение на И.Г.Т. ЕГН **********,
с адрес ***, че ищцата Е.Н.Б. ЕГН **********, поради запрещение представлявана
от настойника В.Н.А. ЕГН ********** с адрес *** е собственик, на основание
наследство и давност на ½ /една втора/ ид.ч. от недвижим имот – парцел ***********
по плана на с. Я.***********, с площ от 165 кв.м., ведно с построената в него
двуетажна паянтова жилищна сграда със застроена площ от 105 кв. м. при съседи: ******************;
като ОСЪЖДА ответника И.Г.Т. да
предаде на ищцата Е.Н.Б., поради запрещение представлявана от настойника В.Н.А.
владението върху ½ ид.ч. от гореописания недвижим имот.
ОСЪЖДА И.Г.Т. да заплатят на Е.Н.Б., поради
запрещение представлявана от настойника В.Н.А., на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата
70 лв. /седемдесет лева/, представляваща деловодни
разноски.
На осн. чл.115 ЗС съдът дава на ищците шестмесечен
срок, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение, да отбележат
същото в регистъра по вписванията, след изтичането на който срок вписването на
исковата молба ще загуби действието си.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п./Ж.Желев/
Вярно с оригинала
ВД