Решение по дело №966/2021 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 46
Дата: 22 юли 2021 г. (в сила от 6 октомври 2021 г.)
Съдия: Светослава Иванова Алексиева
Дело: 20211720200966
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 46
гр. Перник , 22.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Светослава Ив. Алексиева
при участието на секретаря Катя В. Тодорова
като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно
наказателно дело № 20211720200966 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

С електронен фиш, серия К, №3444374, издаден от ОД МВР – Перник, на
основание чл.189, ал. 4, във връзка с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП на М. Д. ЕВТ. с ЕГН
**********, е наложена глоба 300 лева за нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.
Против електронния фиш в срок е постъпила жалба от М.Е., в която се излагат
възражения, че е издаден в нарушение на закона, при неспазване на процесуалните
правила, както и че събраните доказателства не установяват описаното в съдържанието
му нарушение. Моли за отмяна на издадения електронен фиш като незаконосъобразен и
необоснован. Претендира за присъждане на направените от него разноски в
производството - заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на жалбата
срещу електронния фиш, съгласно представен договор за правна защита и съдействие.
В съдебното производство жалбоподателят не е участвал лично, не е
представляван и от пълномощник .
Въззиваемата страна – ОДМВР – Перник, не изразява становище по жалбата. В
съдебно заседание, представител не е участвал.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства
по реда на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на
1
страните, намира за установено следното:
На 08.03.2020 г., 14.44 часа, в град Перник, по път I-6, в посока към гр. С., се
движело МПС - л.а. “Ауди А4 Авант“, с рег. №********. В района на км.84+300 на
посочения път, с преносима система за контрол на скоростта с вградено разпознаване
на номера и комуникации, тип АRH САМ S1, №11743d0, насочена към
приближаващия трафик, се извършвало измерване на скоростта на преминаващите
пътни превозни средства чрез заснемане..Преди мястото, на което била установена
системата за контрол на скоростта, на км. 83+860 от пътя имало поставен пътен знак
В26, въвеждащ ограничение на скоростта от 60 км/ч., съгласно възможността в чл.73,
ал.2 от ППЗДвП. В 14.44 часа през обсега на АТСС преминал и горепосоченият
автомобил.
След изтичане времето за контрол, полицейският служител, работил със
системата за контрол на скоростта попълнил протокол /приложение към чл.10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение
по пътищата.
При обработка на заснетите нарушения, въз основа на разпознатия
регистрационен номер на МПС, бил изготвен електронен фиш, в който били въведени
данни за това, че след навлизане на превозното средство в контролираната зоната е
измерена скорост на движение от 97 км/ч. /получена след приспадане на допустимата
техническа грешка при изчисляване скоростта на движение/.
След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство, с което е
извършено нарушението е собственост на ФЛ - М. Д. ЕВТ.. Затова и с оглед
разпоредбата на чл.188, ал.1, предл.1 от ЗДвП срещу собственика на автомобила бил
издаден електронен фиш серия К №3444374 на ОД МВР – Перник, с който на
основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, му била наложена
глоба 300 лв. за извършено нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.
Електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 27.05.2021 г. Същият не подал
декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП или възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин
като взе предвид приетите писмени доказателства: справка от централна база данни –
КАТ, снимков материал от техническото средство – снимка № 11743D0/0211130,
протокол за използване на АТСС, рег. № 1158р-2099/12.03.2020г., снимка на
разположение на уреда, удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
17.09.5126 от 07.09.2017г. за вписване на преносимата система за контрол на скоростта
на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1 в
регистъра на одобрените за използване средства за измерване, с приложение към
удостоверението, извлечение от Търговския регистър, писмо, рег. №20-00-38-
2/19.06.2019г. на БИМ, протоколи за първоначална и последваща проверка №№248-
ИСИ/11.12.2017г. и 52-С-ИСИС/30.09.2019г. на отдел „Изпитване на средства за
измерване и софтуер“ към ГД „Мерки и измервателни уреди“ на БИМ, писмо, рег. №
115800-10997/01.07.2021г. от началник отдел ОП – ОДМВР – Перник, заповед № 313з-
310/14.02.2020г. на директор ОДМВР – Перник, както и писмо, рег. № 11-00-280 от
08.07.2021г. от директор Областно пътно управление – Перник.
Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът
намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява и
основателна.
При извършена служебна проверка за законосъобразност, съдът констатира
2
допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на електронния фиш,
от гледна точка условията за издаването му и изискванията към съдържанието му
регламентирани в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, както и относно правното квалифициране на
нарушението и основанието за наказване.
Обжалваният електронен фиш формално съответства на утвърдения със Заповед
на министъра на вътрешните работи образец, тъй като носи лимитивно установеното в
нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП съдържание, но въпреки това е нередовен от
процесуална страна. Съгласно посочената законова норма, електронният фиш следва да
съдържа данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи,
на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за
доброволното й заплащане. Всички тези данни формално са изложени в съдържанието
на процесния електронен фиш, но в частта относно описанието на нарушението,
нарушената норма и приложената административнонаказателна разпоредба, това е
станало по начин, непозволяващ формиране на несъмнен извод относно правилността
на дадената квалификация на нарушението, пътната структура, при която същото е
установено, законосъобразното посочване на приложимата санкционна норма, реда и
основанието за ангажиране на административнонаказателна отговорност.
Съображенията са следните:
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение по чл.21, ал.2, вр.
ал.1 от ЗДвП. Нарушената законова разпоредба е означена непрецизно. Констатацията
за наличието на пътен знак, установяващ съответно ограничение на скоростта в
контролирания с АТСС участък, е обстоятелство относимо към елементите от състава
на нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, което е самостоятелно такова и различно от
нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП, поради което не следва да се обвързва с него.
На следващо място, за превишаване на разрешената максимална скорост
санкциите са установени в разпоредбата на чл.182 от с.з., вида и размера на които са
определени в зависимост от стойността на конкретното превишаване на скоростта.
Санкциите, предвидени в чл.182, ал.1 и ал.2 ЗДвП са диференцирани с оглед
обстоятелството дали превишаването на скоростта е извършено в населено място /ал.1/
или извън населено място /ал.2/, като в последния случай отговорността е смекчена, с
предвидени по-леки наказания от тези за същото нарушение, извършено обаче в
населено място. Поради това, от гледна точка изискването електронния фиш да
съдържа точно описание на нарушението и ясна констатация относно нарушената
разпоредба, в съдържанието му задължително следва да се посочи дали превишаването
3
на максимално разрешената скорост е извършено в населено място или извън него, тъй
като това обстоятелство е съществен признак от състава на административното
нарушение и предопределя приложимата санкционна норма, т.е., една и съща стойност
на превишението, във всяка от двете хипотези предпоставя различна по тежест
отговорност.
Такава изрична констатация се съдържа в ЕФ, тъй като е посочено, че
нарушението, установено чрез АТС № 11743d0 /преносима система за контрол на
скоростта с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип АRH САМ S1/, е
извършено в град Перник, път I-6, км.84+300, разклона за завод Стомана. Същите
данни относно мястото на контрол са удостоверени и в съставения протокол по чл.10,
ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г., приет като писмено доказателство.
Въпреки ясното и непротиворечиво индивидуализиране на мястото на нарушението,
позволяващо констатация, че то попада в населено място, при наказването е приложена
административнонаказателната разпоредба на чл.182, ал.2 от ЗДвП, относима към
нарушения, извършени извън населено място.
Следователно, установените чрез събраните доказателствени материали
фактически обстоятелства относно мястото на нарушението и съответната пътна
структура са неточно квалифицирани и с електронния фиш незаконосъобразно на
жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл.189, ал.4, вр.
чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП за превишаване на разрешената скорост извън населено място.
Отсъства съответствие между установената фактическа обстановка и вменения на
жалбоподателя административнонаказателен състав.
Констатираното в горния смисъл противоречие в обжалвания
административнонаказателен акт представлява съществено нарушение на
процесуалните правила и ограничава правото на защита на нарушителя, в частност
възможността му да разбере за какво нарушение е наказан, въз основа на какви факти и
каква е правната квалификация на деянието, за което е ангажирана
административнонаказателната му отговорност .
Изложеното е достатъчно основание за отмяна на обжалвания електронен фиш,
поради което въпросите по същество на делото не се разглеждат. Преквалифициране
на нарушението по чл.182, ал.1, вр. чл.21, ал.2 от ЗДвП е недопустимо, тъй като
предвид конкретното превишаване на скоростта /с 37 км/ч./, приложима за
нарушението би била нормата на чл.182, ал.1, т.4 ЗДвП, предвиждаща налагане на
наказание глоба в по-висок размер. Утежняване положението на жалбоподателя не е
възможно, предвид образуването на производството по негова жалба.
По разноските:
4
Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по ал.1 страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Жалбоподателят М.Е. е направил разноски за възнаграждение на адвокат /за изготвяне
на жалба срещу процесния електронния фиш без процесуално представителство/ и е
поискал присъждането им. От приложения договор за правна защита и съдействие
№975320 от 08.06.2021г., сключен между него и адв. Виталий Чаушев, се установява, че
страните са договорили възнаграждение в размер 75 лв., като е отразено заплащането
му в брой при подписване на договора. Поради това и с оглед изхода на делото, на
основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК заплатеното от жалбоподателя
възнаграждение на адвокат, следва да му бъде възстановено от бюджета на органа,
издал отменения електронен фиш. Същото е в размер близък до абсолютния минимум,
предвиден в разпоредбата на чл.18, ал.1, вр. чл.7, ал.2, т.1 от НАРЕДБА №1 от
9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което
съдът не установява основания за намаляването му.
Мотивиран от гореизложеното, на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К, №3444374, издаден от ОД МВР – Перник, с
който на основание чл.189, ал. 4, във връзка с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП на М. Д. ЕВТ. с
ЕГН **********, с адрес гр. С., ж.к. Младост 1, № 145, вх.1, ет.6, ап.20, е наложена
глоба 300 /триста/ лева за нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД МВР – Перник, с адрес гр. Перник, ул. „Самоков“ №1, да заплати
на М. Д. ЕВТ. с ЕГН **********, с адрес гр. С., ж.к. Младост 1, № 145, вх.1, ет.6,
ап.20, сума от 75 /седемдесет и пет/ лева, представляваща направени от него разноски
в производството за заплатено възнаграждение на адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
гр. Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда
на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5