Определение по дело №5247/2018 на Районен съд - Стара Загора

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

     Номер   3706               Година   28.12.2018         Град  Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                            XII  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и осми декември                                                                                   Година 2018 

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  И. Р.

Секретар:                

Прокурор:                                   

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 5247 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          След като се запозна с подадения в срок отговор, съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че исковата молба е редовна, а предявеният с нея отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК допустим.

За изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими, допустими и необходими писмени доказателства, представените от страните писмени документи.

Следва да се назначи и исканата от ответника съдебно - техническа експертиза, която да отговори на поставените от него въпроси към същата в отговора му, тъй като за отговора им съдът не разполага със специални знания в областта на метрологията, което обуславя назначаването й (чл. 195, ал. 1 ГПК). За изготвянето й следва да се определи депозит и задължи поискалият назначаването й ответник да го внесе по сметка на съда (чл. 76 ГПК).

Доколкото страните нямат искания за събиране на други доказателства, делото следва да се внесе и насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за доклад на делото, а на ищеца следва да се изпрати и препис от отговора на ответника. За съдебното заседание следва да се призове и вещото лице, след внасяне от ответника на определения депозит за изготвяне на експертизата. Страните следва да бъдат приканени към постигане на спогодба по спорния предмет, като им се разяснят преимуществата й.

 

Воден от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба по спорния предмет на делото, като им разяснява, че всяко доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите си по собствена воля, освен което при спогодба се дължи половината от дължимата се за производството държавна такса.

 

РАЗЯСНЯВА на страните възможността да разрешат спора си и чрез медиация (доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.                    

 

СЪОБЩАВА на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, на които ищецът е основал предявения иск, са посочени в исковата му молба и по същество се изразяват в това, че бил собственик на имот в - и клиент на ответника с № **********, ИТН -. Преди няколко дни получил от него писмо изх. № 6139803-1/12.10.2018 г., с което бил уведомен, че при извършена на 23.02.2017 г., от служители на -, проверка, бил демонтиран и предаден за експертиза електромер с № - от ИТН - на клиент с № **********. Било констатирано, че електромерът бил манипулиран и отчитал с грешка минус 60,11 %, за което бил издаден констативен протокол № 290/30.04.2018 г. на -. В писмото било записано, че на основание чл.48 /1/ и чл.51/1/ ПИКЕЕ, сметката му за ел.енергия щяла да бъде коригирана от 02.09.2016 г. до 01.12.2016 г. за 90 дни. Допълнително му била начислена сума от 130.30 лева, вследствие установено неизмерване, непълно/неточно измерване на количествата ел.енергия. Стриктно спазвал задълженията си за плащане на дължимите месечни суми към ответника. Не бил манипулирал електромера си. Не бил платил начислената му сума и за него възникнал правен интерес от предявения иск. Допълнително начислената му сума за ел.енергия, била недължима. Не бил присъствал на извършената проверка. Не бил уведомен за нея, а електромерът, отчитащ доставянето му ел.енергия, се намирал в заключено ел.табло, извън имота му. Това било видно от приложения към писмото констативен протокол № 337104/01.12.2016 г. Неправомерно му била начислена допълнително ел.енергия, в нарушение ЗЕ и ОУ на Е.Р. и Е.Е., и при неспазване на установените с ПИКЕЕ правила. Не оспорвал, че проверката била извършена в отсъствието му и на полицейски служител. Въпреки това констативния протокол № 337104/01.12.2016 г. бил съставен в нарушение на чл. 47, ал. 3 ПИКЕЕ. Като присъствали на съставянето му, били вписани две лица, посочени единствено с две имена. В този смисъл на можело да се приеме, че проверката била извършена при спазване на чл. 47, ал. 3 ПИКЕЕ. От друга страна от мотивите на решението по адм.д. № 2385/2016 г. на ВАС било видно, че единствената причина ПИКЕЕ да не бъдели отменени изцяло, било оттегляне на оспорването им в същата им част. От изложеното следвал единствения правилен извод, че ПИКЕЕ били изцяло незаконосъобразни. С решението по адм.д. № 3879/2017 г. на ВАС, като незаконосъобразни били отменени и чл.48-51 ПИКЕЕ. В тежест на доставчика на ел.енергия било да установи периода на грешното измерване/неизмерване в резултат на неправомерно действие на потребителя. Иначе му се позволявало да получи цена за недоставена енергия. Липсвала защита на интереса на потребителите при едностранна корекция на сметките им за минал период от дружеството - монополист. В случая не ставало ясно, как точно ответникът бил формирал периода на неточно отчитане на СТИ. Липсвали и данни за виновно поведение на ищеца. Електромерът се намирал извън имота му и само служители на Е.Р. имали физически достъп до него. Дори да били налице неточности при отчитането, същите не били причинени от него. Неизпълнението на задължението за поддържане на СТИ в изправност от електроразпределителното дружество, не следвало да влече ощетяване на потребителя, чрез корекция на сметката му за минал период. Липсвало и законово основание за извършената корекция. По въпроса за правото на доставчика на ел. енергия едностранно да коригира сметките на потребителите в периода след влизане в сила на промените на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и приемането на ПИКЕЕ при условие, че корекцията се извършвала при действието на заварените му общи условия, била налице трайна съдебна практика, според която, със ЗИД ЗЕ ДВ 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., било въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребена ел. енергия, ако бил изпълнил задълженията си по чл. 98, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. , т. 6 ЗЕ, тоест само при предвиждане в ОУ на ред за уведомяване на клиента, че имало основание за корекция и при налични ПИКЕЕ. Параграф 199, ал. 2 ПЗР на ЗИД ЗЕ предвиждал до приемането на ПНА и ОАА по приложението на новата уредба, да се прилагали действащите, доколкото не й противоречали. Общите условия на ответника обаче не съставлявали ПНА или ОАА, поради което посоченият параграф не намирал приложение. В чл. 28, ал. 2 от действащите ОУ на ответника било предвидено задължение за уведомяване, но не и ред за това. Не бил осъществен фактическият състав, пораждащ правото му, да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, тъй като не бил изпълнил задълженията си по чл. 98, ал. 2, т. 6 ЗЕ да издаде и публикува нови ОУ, чието съдържание да отговаряло на изискванията в посочената норма, доколкото в заварените му ОУ липсвал уреден ред за уведомяване на клиента, при наличие на основание за корекция. Тази теза се повтаряла и в новопостановеното решение по адм.д. № 3879/2017 г. на ВАС.

Искането е да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата 130.30 лева за допълнително начислена му ел.енергия, вследствие установено неизмерване, непълно/неточно измерване на количеството й от електромер с № -, за имот в -, с ИТН -, за периода от 02.09.2016 г. до 01.12.2016 г. Претендира разноски.

Правна квалификация на предявения отрицателен установителен иск - чл.124, ал. 1 ГПК.

С подадения в срок отговор ответникът заема становище, че искът бил допустим, но неоснователен и моли да бъде отх­върлен изцяло. На 01.12.2016 г. служители на Е.Ю. (Е.Ю.) извършили проверка на електромер № -, отчитащ доставената ел.енергия в обекта на ищеца с ИТН -. Проверката била из­вършена от двама служители на мрежовия оператор, които демонтирали електромера, поради възник­нали съмнения за нерегламентирано въздействие върху него и го поставили в безшевна торба с цел изпращането му за метроло­гична експертиза в независима лаборатория. На негово място бил монтиран нов, за който отново след извършено контролно замерване с еталонен уред било установено, че измервал с грешка в рамките на допустимата. За тези действия бил съставен констативен протокол № 337104/01.12.2016 г., приложен към исковата молба. Въпреки настоятелните опити на проверяващите да откриели представител на ищеца, такъв не бил намерен, след което протоколът бил съставен и подписан от двама свидетели, които не били служители на Е.Ю., а име­ната им били вписани в протокола. Същият и всички релевантни за корекцията документи били изпратени и получени от ищеца, което било видно от прилагането им към исковата му молба. Процесният електромер бил предаден на - за експертиза, като заключението й било, че имало наличие на отвор в основата му отдолу и осъществен достъп до вътрешността му, където бил срязан един от проводниците на куплунг Х15 за сигнализация при отваряне на капака на клемореда, монтирани допълнително две съпротивления в измервателната му верига между съпротивления R19-R37 и R19-R26, водещо до промяна на метрологичните му характеристики и той не отго­варял на метрологичните изисквания, поради извършената манипулация, като бил установен и точния процент на отрицателна грешка, с която измервал потребената ел. енергия. Поради това отчитал с грешка от -60,11 % консумираната ел.енергия. За тези конста­тации бил изготвен от - констативен протокол № 290/30.04.2018 г., приложен към отговора. Налице били предпоставките на чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ и операторът на разпределителната ел.мрежа извършил преизчисление на количеството ел. енергия, при спазване на инструкциите в чл. 48, ал. 1, т. 1 б. „а” ПИКЕЕ, като начислил допълнително на клиента 901 kWh ел.енергия, като дължимата сума за същата била 130.30 лева с ДДС. Периодът от време, за който била извършена корек­цията, бил 90 дни, като първата му дата 09.11.2016 г. била на регулярен отчет на показанията му, който бил най-близкият до и попадащ в максималните 90 дни корекционен период назад от датата на проверката, в която била констатирана манипулацията, а последната дата била на извършената техническа проверка на 01.12.2016 г. Е.Ю. предоставило тази информация на ответника, който издал процесната фактура № **********/12.10.2018 г., която била приложена към отговора, за допълнително начислената сума, вследствие на установеното непълно измерване на ел.енергия и с писмо с изх. № 6139803-1/12.10.2018 г., изпратил същата на адреса за кореспонденция на ищеца с уведомление за извършеното допълни­телно начисление. В случая ставало дума за спор за сума, начислена вследствие на т.нар. „корекция на сметка за елек­трическа енергия" (иск по чл. 124, ал. 1 ГПК), които спорове били изключи­телно добре познати на съда, но за съжаление, към момента, въпреки ясната и последователна прак­тика на ВКС, някои състави зачитали мотиви от стари решения, постановени при действието на различна нормативна уредба и съдебна практика и масово уважавали искове на клиенти, по отношение на които било установено, че електромерите им били манипулирани и отчитали доставяната им енергия с грешка, която винаги водела до отчитане и съответно заплащане на по-малко от реално доставеното количество. Съществувало законово основание за начисляване на процесната сума. КЕВР имала правомощието да приеме ПИКЕЕ, които, наред с другото, да регламентирали условията и реда за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия (вж. чл. 83, ал. 2 ЗЕ, вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ). Именно на това основание КЕВР приела ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98 от 2013 г.). Раздел IX от тях бил посветен на случаите и начините за извършване на преизчисление на количеството ел.енергия от операторите на съответните мрежи. В случая приложение намирал чл. 51, ал. 1, във вр с чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ, тъй като ставало дума за битов клиент и от извършената от - метрологична експертиза бил установен точния про­цент на грешка. А формулата, която се прилагала при изчисляването на количеството за корекцията, се съдържала в чл. 48, ал. 1, б. "а" ПИКЕЕ. Стойността на дължимата сума била изчислена при стриктно спазване на инструкциите в чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ. Описаните норми били и законовото основание за преизчисление на сметката на ищеца. Нямал задължение да доказва виновното му поведение. Неоснователни били доводите му, че имало съществено значение, кой точно бил извършил това въздейс­твие, което не можело да му се вмени във вина. Установяването на извършителя и вината му, били от компетентността на разследващите органи и прокуратурата, доколкото имало данни за осъществяване на състава на чл. 234в НК. В случая било ирелевантно кой бил конкретният му извършител, защото в посочените норми не се съдържали изисквания и условия за това. Било обратното. Единственото условие за упражняване правото на енергийният доставчик да извършел едностран­на корекция било да бъдело установено по съответния ред, че бил налице случай на неизмерена, неправилно и/или неточ­но измерена ел.енергия, за да се пристъпело към такава корекция. Във всички случаи на неизмерена/неточно измерена ел.енергия обаче, правото на доставчика й да извършел едностранна корекция, не било обусловено от доказването на виновно поведение на потребителя, защото корекцията целяла възстановяване на настъпилото без основание имуществено разместване, а не ангажиране отговорността му за виновно поведение. Този въпрос бил разглеждан многократно от ВКС след приемане на ПИКЕЕ и съставите били единодушни, че законът давал възможност на крайният снабдител да извърши едностранна корекция на сметка на клиент в случай на констатирано неправомерно въздействие върху СИ, като при подобен род корекции не следвало да се доказва виновно поведение на клиента и чл. 82 ЗЗД бил непри­ложим. В ОУ на ответника бил предвиден изричен ред за уведомяване на клиентите му при извършена корекция. В качеството си на краен снабдител, съгласно чл. 98а, ал. 1 ЗЕ, продавал ел.енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите такива за процесния период били ОУ, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-13/10.05.2008 г. (ОУ на Е.Е.). Те представлявали договори при общи условия, на базата на които се уреждали отношенията му с клиентите му, свързани с транспортирането, продажбата и доставката на ел.енергия. В чл. 28, ал. 2 от тях изрично бил уреден реда, по който уведомявал клиента за дължи­мите от него суми при извършена корекция на сметката му, като разпоредбата имала посоченото в отговора му съдържание. Не можел да сподели разбирането на този съд, че спазването на изискването в ОУ да имало ред за уве­домяване (чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ), можело да се обоснове само, ако ОУ били изменени след добавянето на тази разпоредба на 17.02.2012 г. Това било изцяло погрешно и нелогично, тъй като законът действително поставял изискване за наличие на ред за уведомяване, но не вменявал в задължение на крайните снабдители да променели общите си усло­вия (в ПЗР на ЗИДЗЕ, обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г.). Още повече, че такъв ред бил предвиден. Това тълкуване се споделяло и от ВКС, който приемал, че в чл. 24 от ОУ на -, което също бил краен снабдител с ел.енергия, но за територията на -, бил предвиден ред за уведомяване на потребителя на ел.енергия за извършената корекция, което било прието в посоченото в отговора му решение. ОУ на -" били одобрени с решение № ОУ-061/07.11.2007 г. на КЕВР, преди влизане в сила на изменението на чл. 98а ЗЕ от 2012 г., а дословно чл. 24 имал посоченото в отговора му съдържание. При сравнението им ясно се виждало, че били напълно еднакви и нямало особена логика при идентична фактическа обстановка ВКС да приемал, че изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ било изпълнено, а този съд да възприемал диаметралнопротивоположна теза, че за целта крайните снабдители следвало да изменят общите си условия. Следвало разпоредбата на чл. 28 от ОУ на Е.Е. да се прилага ведно с общия ред за съобщаване, предвиден в ОУ, а именно този по чл. 42 от ОУ на ответника. Тъй като били налице всички изискуеми от закона предпоставки за валидно извършване на корекцията в случая, искът бил неоснователен и следвало да се отхвърли, като в полза на ответника бъдели присъдени сторените разноски.

Тежестта за доказването на твърдените от страните горепосочени обстоятелства се разпределя между тях по делото, както следва: ищецът носи тежестта да докаже по делото всички обстоятелства, твърдени в исковата му молба, тъй като на тях е основал възраженията си за недължимост на отричаното с иска му вземане, а ответникът носи тежестта да докаже всички обстоятелства, твърдени в отговора му, тъй като пък на тях той е основал това претендирано от него вземане, респективно - основанието за възникването и съществуването му, и неговия размер.

На основание чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът указва на ответника, че не е представил като писмени доказателства по делото цитираните в отговора му общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на Е.Р. и общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на Е.Р., както и доказателства за влизането им в сила, а те не представляват печатни материали по смисъла на чл. 187 ГПК.

 

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: писмо до ищеца; констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № 337104/01.12.2016 г.; констативен протокол за метрологична експертиза на средство за измерване № 290/30.04.2018 г.; справка за коригиране на сметката за електроенергия и фактура № **********/12.10.2018 г.

 

НАЗНАЧАВА по делото съдебно-техническа експертиза, като за вещо лице определя Д.Д.Д., което след като се запознае с доказателствата по делото, извърши проверка при страните и там, където това стане необходимо, да представи по делото заключение, с което да отговори на всички въпроси поставени към тази експертиза от ответника в отговора му, при депозит в размер на 100 лева, вносим от ответника по сметка на Старозагорския районен съд в 3-дневен срок от получаване на призовката с препис от настоящото определение и представяне в същия срок по делото на документа, удостоверяващ внасянето му, като му указва, че ако в дадения срок депозита не бъде внесен в цялост, експертизата няма да бъде изготвена, а той ще загуби възможността да поиска назначаването на друга такава по-късно в процеса, освен ако пропускът му се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

         

          ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 13.02.2019 г. от 10.00 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, а на ищеца да се изпрати и препис от отговора на ответника. За тази дата да се призове вещото лице, след внасяне от ответника на определения от съда депозит за изготвяне на експертизата. 

 

          ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. 

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: