№ 12140
гр. ..., 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА П. ПОПОВА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА П. ПОПОВА Гражданско дело №
20221110109048 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл.422
от ГПК, вр.чл.79 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД, и чл.86 от ЗЗД – за признаване за
установено между страните, че ответникът дължи на ищеца суми – стойността на
ползвани далекосъобщителни услуги и неустойка по договор за
далекосъобщителни услуги, както и искове с правна квалификация чл.422, вр.чл.
345 от ТЗ, вр.чл.232 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД – за установяване задължения –
лизингови вноски и неустойки по договор за лизинг, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,
Ищецът твърди, че по силата на договор за далекосъобщителни услуги е
доставил на ответника същите, който не изпълнил задълженията си за плащане.
Поради това дължал суми за ползвани услуги, ведно с предвидените неустойки по
договора. Твърди освен това, че между страните е сключен договор за лизинг, по
силата на който ищецът предоставил на ответника мобилно устройство, като
оставащите вноски по договора за лизинг не били платени. Цели установяването
им, ведно с дължимите неустойки по договора за лизинг. Претендира разноски.
Ответникът оспорва предявените искове като неоснователни.
1
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По реда на чл. 410 и сл. ГПК, въз основа на подадено заявление срещу
ответника в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение за суми, дължими
по договор за далекосъобщителни услуги и договор за лизинг.
Основателността на предявения предявените искове с правна
квалификация чл.422 от ГПК, вр.чл.79 и чл.92 от ЗЗД, и чл.86 от ЗЗД, се
обуславя от кумулативното наличие на предпоставките сключване между страните
на посочения в исковата молба договор; изпълнение на задълженията си по него;
наличието на валидна клауза за неустойка; размера на претенцията си, както и
релевирано от длъжника неизпълнение.
Според изложеното в исковата молба, исковата претенция се основава на
задължение, възникнало от сключен между страните договор, представен по
делото, поради което съдът приема за доказано съществуващо облигационно
отношение между страните.
От представения по делото договор и приложенията към него се установява,
че страните в чл. 5 са уговорили валидна неустоична клауза, съгласно която при
неизпълнение на задълженията на абоната в срока на договора, което доведе до
прекратяване на услугите и правоотношението, последният заплаща неустойка на
оператора в размер на всички стандартни месечни такси – без отстъпка, дължими
до изтичане на срока на ползване на съответния номер, както и стойността на
отстъпките, получени от абоната от цената, дължима за предоставените по
договора услуги. При прекратяване на договора, страните са уговорили, че
абонатът следва да върне предоставеното от оператора оборудване, а ако то не
бъде върнато – да бъде заплатено обезщетение, равно на неговата стойност
съгласно ценоразпис на оператора.
По делото от изслушаното и прието заключение на вещото лице по СТЕ
установи реалното доставяне на далекосъобщителни услуги за процесния период,
поради което съдът намира, че от ответната страна в полза на ищеца се дължи
претендираната по делото сума, представляваща задължение за плащане на
стойността на потребени далекосъобщителни услуги.
От представените по делото приемо-предавателни протоколи се установява
предоставяне на оборудване от оператора на потребителя, като по делото не се
представиха доказателства същото да е било върнато.
От заключението на вещото лице по приетата ССчЕ се установява, че
2
размерът на процесните вземания за далекосъобщителни услуги по процесния
договор и разкритите по него две партиди с титуляр ответника, са правилно
фактурирани и остойностени, съгласно сключения между страните договор. От
направените от вещото лице изчисления се установява, че претендираните от
ищеца неустойки за предсрочно прекратяване са изчислени правилно, като
правилно е изчислена и неустойката за невърнато оборудване, съобразно
представения от мобилния оператор ценоразпис.
Предвид изложеното исковете с правна квалификация чл.422 от ГПК, вр.
чл.79 от ЗЗД, мл. 92 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД– за признаване за установено между
страните, че ответникът дължи на ищеца суми по договор за далекосъобщителни
услуги по партида ... – 4 032,25 лева и по партида ... – 927,81 лева, като и за
признаване за установено, че ответника дължи неустойка по партида ... – 9 777,92
лева и по партида ... – 2 194,32 лева, са основателни и следва да бъда уважени в
цялост.
Предвид основателността на главния иск, следва да бъде уважена и
претенцията на законна лихва за забава от датата на депозиране на заявлението по
чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.
Основателността на предявените искове с правна квалификация чл.422 от
ГПК, вр. чл. 345 от ТЗ, вр.чл.232 от ЗЗД, се обуславя от кумулативното наличие
на предпоставките: сключване между страните на посочения в исковата молба
договор за лизинг; изпълнение на задълженията си по него.
Установено е по делото наличието на договорно отношение между страните,
по силата на което ищецът е предоставил на ответника мобилно устройство, като с
положения си подпис абонатът е декларирал, че му е предадена годна за употреба
вещ (мобилно устройство), която отговаря на съответните технически
характеристики. С договора веща е предоставена за ползване срещу месечно
възнаграждение в размер на определени лизингови вноски по описания в договора
погасителен план, който е следвало да се заплаща. Вече в тежест на ответника е да
докаже своето изпълнение по договора, а именно- че е заплащал месечните вноски
за лизинга на устройствата. Доказателства обаче в тази насока не са представени,
поради което след като не е установил пълно погасяване на задължението,
ответникът следва да бъде осъден да заплати цената на устройството. Отделно от
това, лицето не доказва, че е върнало вещта, поради което следва да се приеме, че
е останало държател на същата, без да я плати. Именно поради неизпълнение на
задълженията си по договора за лизинг и предвид настъпилия падеж на всички
3
лизингови вноски към момента на предявяване на исковата молба, ответникът
дължи заплащането на същите.
Предвид изложеното искът с правна квалификация чл.422 от ГПК, вр.чл.
345 от ТЗ, вр.чл.232 от ЗЗД – за заплащане на дължими суми по договор за лизинг
следва да бъде уважен в цялост.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се
дължат сторените от него разноски в заповедното и исковото производства.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ..., ЕИК ..., седалище и
адрес на управление в гр...., гр. ..., УЛ.... (...) 1 срещу „...“ ООД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление в гр. ..., ЖК ..., ... искове с правна квалификация
чл. 422 от ГПК, че ответникът следните суми, представляващи незаплатени
задължения по договори за електронни съобщителни услуги, а именно по договор
№ ... за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане със системен
партиден номер ... за периода от ... г. до ... г. в общ размер от 14655,99 лв., от
които неплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги в размер на
4032,25 лева, неплатени суми за устройство по договор за продажба на
изплащане на обща стойност от 845,82 лева, неустойка в общ размер от 9777,92
лева поради предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, по договор
№ ... за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане със системен
партиден номер ... за периода от ... г. до ... г. в общ размер от 3122,13 лв., от които
неплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги в размер на 927,81
лева, неустойка в общ размер от 2194,32 лева поради предсрочно прекратяване на
договора по вина на абоната, ведно със законна лихва върху главниците от ... г. до
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК „ ...“ ООД, ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление в гр. ..., ЖК ..., ... да заплати на ..., ЕИК ..., седалище и адрес
на управление в гр...., гр. ..., УЛ. ... (...) 1, сумата 405,56 лева - разноски в
заповедното производство, както и 2 911,12 лева – разноски в исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5