Определение по дело №6860/2018 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1694
Дата: 22 ноември 2018 г. (в сила от 29 януари 2019 г.)
Съдия: Методи Неделчев Антонов
Дело: 20185330206860
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 29 октомври 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 1694                                           22.11.2018 г.                                         гр. Пловдив 

 

                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                  VІІ наказателен състав

На двадесет и втори ноември        две хиляди и осемнадесета година

в закрито съдебно заседание, в състав :

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : МЕТОДИ АНТОНОВ

 

след като се запозна с материалите по ЧНД № 6860/2018 г. по описа на ПРС, VІІ н.с., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243 ал.5 от НПК.

Образувано е по жалба на Е.А.Н. ***, магазин № 9 като изпълнителен директор на „АГРОСТАР“ АД с ЕИК *********, в качеството му на пострадало лице по досъдебно производство № 29/2013г. по описа на ОСлО при ОП-Пловдив, против Постановление от 05.10.2018г. за прекратяване на наказателно производство по досъдебно производство № 29/2013 г. по описа на ОСлО при ОП - Пловдив, образувано и водено срещу М.С.К. с ЕГН ********** за престъпление по чл.210, ал.1, т.5, вр. чл. 209, вр. чл.26,ал.1 от НК за това, че за периода от 05.09.2008г. до 15.09.2008г. в с. Брани поле, община Родопи, област Пловдив, при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага възбудила и поддържала заблуждение у Е.А.Н. *** и с това е причинила имотна вреда в размер на 366 370,74 лева на „АГРОСТАР“ АД гр. София с представител Е.А.Н. като причинената вреда е в големи размери – престъпление по чл. 210, ал.1, т.5 вр чл. 209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.

В жалбата се излагат съображения за необоснованост и недопустимост на прокурорския акт и се моли съдът да го отмени.

 

Съдът, след като се запозна със съображенията на прокурора, изложени в атакуваното постановление, с аргументите в депозираната жалба, и като разгледа събраните по делото доказателства, намира следното:

ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Досъдебното производство е било образувано на основание чл.212, ал.1 от НПК на 12.02.2013г. срещу М.С.К. за престъпление по чл. 210, ал.1, т.5, вр. чл.209, вр.чл.26, ал.1 от НК, за това, че за периода от 05.09.2008г. до 15.09.2008г. в с. Брани поле, община Родопи, област Пловдив, при условията на продължавано престъпление с цел да набави за себе си имотна облага възбудила и поддържала заблуждение у Е.А.Н. *** и с това е причинила имотна вреда в размер на 366 370,74 лева на „АГРОСТАР“ АД гр. София с представител Е.А.Н. като причинената вреда е в големи размери

В хода на разследването са били разпитани свидетелите М.К., Е.Н., Д.К., К.Н. и Й.В. Били приобщени относими документи в значителен обем, била изготвена и комплексна експертиза.

Въз основа на така събраните по делото доказателства била установена следната фактическа обстановка:

Свидетелката М.К. била земеделски производител, като стопанисвала земеделска земя в землището на с. Брестник. Основно реколтата се състояла от моркови. Семената закупували от „АГРОСТАР“ АД, с които имали установени трайни търговски отношения от 2006г. Първоначално св.К. и съпургът и – св. К. получавали семената от представител на „АГРОСТАР“ АД, който доставял стоката на място в базата им в с.Брани поле. Първоначално получената стока по фактури се заплащала редовно от тях, но през 2007г., поради лоши климатични условия и некачествени семена от „АГРОСТАР“АД, реколтата била лоша, поради което К. забавили плащанията си по фактури към „АГРОСТАР“АД. През 2006г, 2007г. и 2008г. по устни заявки на св. М.К. или на св. Д. К. „АГРОСТАР“ АД доставяли на Земеделския производител св. К. стоки по следните фактури, които ЗП М.К. заплатила: фактури №8471/09, фактура №8472/12.10.2006г., фактура №898/19.11.2007г., фактура №899/19.11.2007г,. фактура №900/20.01.2007г.,фактура №940/03.12.2007г., фактура №941/03.12.2007г., фактура №942/03.12.2007г., фактура №943/03.12.2007г., фактура №1766/10.08.2008г., фактура № 1866/05.08.2008г. Между двете страни съществувало взаимно доверие, породено от дългогодишните им търговски взаимоотношения. Практиката на „АГРОСТАР“ АД била те да доставят на Д. и М. К. стоката, а цената да се заплаща до ден-два след издаването на фактурите или най-късно до един месец от тази дата. Съгласно установената практика стоките на ЗП М.К. били доставяни в тяхната база в с.Брани поле, обикновено от свидетеля К. Н. и свидетеля Й. В.. Съществували и отделни случаи, в които служители на св.К. вземали стоки от сладовете на „АГРОСТАР“АД в гр. София и гр. Сливен. От доставените на св.К. стоки, неизплатени от нея останали 9 броя фактури : №1942/05.09.2008г., №1991/15.09.2008г., №1998/15.09.2008г., №1997/15.09.2008г., №1994/15.09.2008г., №1993/15.09.2008г., №1992/15.09.2008г., №1996/15.09.2008г. и №1995/15.09.2008г. на обща стойност в размер на 366 370,74 лева. По въпросните 9 броя фактури било извършено едно плащане на 26.08.2009г. за сумата от 18 963,02 лева по банков път, по фактура №1992/15.09.2008г., след което доброволните плащания спрели. Впоследствие било извършено частично погасяване на задълженията на св.К. в частта на направените разноски по образуваното по молба на „АГРОСТАР“АД изпълнително дело № 20108250400555/2010г. по описа на ЧСИ С. Г.. По посоченото изпълнително дело била извършена публична продан на селскостопанска техника, собственост на ЗП К.. Въз основа на Разпореждане от 09.09.2011г. по изпълнително дело № 20108250400555/2010г. от посочената публична продан били погасени чрез прихващане вземания на „АГРОСТАР“АД за разноски по делата в размер на 35 339,20 лева. Служители на дружеството провели множество разговори със свидетелите Д. и М. К. относно техните неизпълнени задължения, като основно с тази функция били натоварени бившите служители на „АГРОСТАР“АД – св. К. Н. и св. Й. В.. Изпълнителният директор на дружеството – св. Е.Н. също провел разговори със св. К. и съпругът и – св. К.. Вследствие на тези разговори, в началото на месец май 2009г. в качеството си на изпълнителен директор на „АГРОСТАР“АД, св. Н. инициирал среща с Д. и М. К., която се провела в базата им в с. Брани поле. Свидетелят Н. изискал от тях плащане на задълженията, но те били категорични, че не могат да платят дължимата сума изцяло. Оплаквали се от лоша реколта, ниски изкупни цени и молели за отсрочка, за прилагане на погасителен план. Уверявали св.Н., че ще си изпълнят задълженията с твърдението, че имали достатъчно недвижими имоти. В разговорите за начина на погасяване на задълженията дори обсъждали възможност св. Д. и М. К. да прехвърлят на „АГРОСТАР“АД собствеността на 44.166 декара земя, находящи се в землището на с. Брани поле. Св. Н. се съгласил да подпише споразумение за разсрочване на задължението им. Преговорите за подписването на споразумението приключили в края на месец юни, когато окончателно двете страни договорили падежите и конкретните суми на съответните вноски и на 01.07.2009г. подписали споразумението в с. Брани поле. Впоследствие това споразумение останало неизпълнено от страна на св. К., която не изплатила в срок дори първата вноска от споразумението. С писмо изх. №С32/17.08.2009г., св. Н. изпратил покана за плащане по споразумението, която била получена от св. М.К. на 20.08.2009г. с обратна разписка, но не последвал никакъв отговор, нито пък плащане. През месец октомври 2009г., св. Н. възложил на адвокатите на „АГРОСТАР“АД да проучат възможностите за предявяване на иск срещу ЗП М.К. и неговото обезпечаване и при тази проверка се установило, че впоследствие Д. и М. К. извършили множество прехвърляния на имотите, тяхна собственост. По делото била назначена комплексна експертиза, целта на която била да установи доколко св.К. е имала възможност като земеделски производител да съхранява и реализира закупените стоки, респективно как ги е реализирала, какъв икономически резултат е постигнала и разполагала ли е с възможност да се издължи по съставените и фактури. Видно от заключението на вещото лице, към инкриминирания период св. М.К. и св. Д. К. са собственици на общо 1122.528 дка земеделски зами в землището на с.Брестник, както и недвижими имоти, сред кито дворно място в с.Брани поле с площ от 867 кв.м. със застроените в него сгради, поради което са имали възможност да съхраняват и реализират закупените стоки по фактурите. Общата реализация на произведеното през стопанската 2007г. от семена моркови вид „Кортес“ и вид „Америго“ е 30 018 кг. На стойност 15 009.00 лева без ДДС. Съгласно нормативите за добив от декар по извършени сеитби на семена от въпросните видове, вещото лице е направило извод за много слаба реколта, която е възможно да се дължи на неблагоприятни метеорологични условия, на лошо качество на посевното семе или на комбинация от тези два фактора. По отношение на площите, засяти с карфиол, вещото лице сочи също за загуба. По отношение на засетите семена от сорта „Дордоне“, вещото лице е констатирало реализиран добив от 11% кълняемост и загуба на 89% от засетите семена. С протокол за бракуване от 27.12.2012г. били бракувани 154 пакета с по 2500 бр. семе за моркови от сорта „Америго“ на стойност 8 985.60 лева и 134 бр. пакета семена по 500 000 броя семена моркови от сорта „Дордоне“ на стойност 59 797.50 лева или общо са били бракувани семена на стойност 68 783.10 лева. Според вещото лице, св. К. не е разполагала с възможност да се издължи по съставените фактури, предвид доходите от реализираната продукция от доставените от „АГРОСТАР“ АД семена за посев, съпоставени с разходите по земеделските дейности по обработката на терените за посев, сеитбата, торовете и препаратите за растителна защита, както и за труда, наема на работна ръка и други разходи. Съгласно извършената проверка от вещото лице, при предаването на семената от „АГРОСТАР“АД не са изпълнени изискванията по Закона за посевния и посадъчен материал, където в чл. 21, ал.1 е посочено, че посевният и посадъчният материал се придружават с документи и етикети, удостоверяващи неговата категория, автентичност и сортова чистота, както и технологичните характеристики и здравно състояние. Такива данни не са били представени от доставчика „АГРОСТАР“АД.

 Според прокурора, въпреки извършените възможни и необходими действия по разследването, по настоящото досъдебно производство не били събрани  доказателства за осъществен състав на престъпление по чл.210,ал.1,т.5 вр. чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК от страна на М.С.К.. За да е осъществен визираният престъпен състав, е необходимо от субективна страна деецът, ползващ договорните отношения като средство за възбуждане на заблуждение, поначало да няма никакви намерения да изпълнява поетите от него договорни задължения – към момента на постигане на договорката. Липсват доказателства, че към момента на постигнатата с „АГРОСТАР“АД договорка за доставка на стоки и семена, св. К. не е имала никакво намерение да изпълни поетото от нея задължение да заплати стойността на закупените стоки. Подобен извод силно се разколебава както от установените дългогодишни търговски отношения между св. К. и „АГРОСТАР“АД, така и от констатираната слаба реколта в инкриминирания период, за което има доказателства, че в известна степен се дължи на доставени некачествени посевни семена от „АГРОСТАР“АД, които не са били съпроводени с необходимите документи, удостоверяващи качеството им. Сам по себе си фактът, че една от страните по договорно правоотношение не изпълнява задължението си, не означава непременно, че е реализиран съставът на престъплението „измама“. В конкретния случай се касае за гражданскоправни отношения, споровете по които страните следва да разрешат със средствата и способите на гражданското право.

Правилно и законосъобразно представителят на Районна прокуратура е приел, че става въпрос за възникнал гражданскоправен спор, вследствие на частично неизпълнение на договорни задължения по облигационно отношение, което не означава, че е осъществен състав на престъпление по НК. От така установената фактическа обстановка е видно, че към 2007г. св. К. редовно заплащала закупените от нея семена на „АГРОСТАР“АД, като впоследствие, поради лоши климатични условия и некачествени семена, доставени от „АГРОСТАР“АД, както и поради лошата реколта, св. К. забавила плащанията си по фактурите към дружеството. Видно от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, на 26.08.2009г. било извършено още едно плащане по банков път от страна на св. К. на сумата от 18 963.02 лева. Това обстоятелство още веднъж доказва липсата на обективната и субективната страна от състава на престъплението „измама“. За да е налице съставомерност на деянието, се изисква деецът, използвайки договорните отношения като средство за осъществяване на изпълнителното деяние – въвеждането в заблуждение, още към момента на сключването на договора да е бил наясно, че няма да го изпълни. Нещо, което по настоящото дело не се установи, а дори напротив – има доказателства за извършени както първоначални, така и последващи плащания по фактури от страна на свидетелката М.К.. Следва да се отбележи, че само по себе си неизпълнението на облигационен договор, и то в конкретния случай частичното неизпълнение, не придава съставомерност на деянието. В чл.9, ал.1 от НК се съдържат петте основни (атрибутивни) свойства на престъпленията. Всички те следва да бъдат налице кумулативно, като липсата дори на едно от тях прави деянието несъставомерно. В конкретния случай по безспорен и категоричен начин се установява, че св. М.К. не е осъществила изпълнителното деяние на престъплението по чл. 210,ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК, а именно – въвеждане в заблуждение или поддържане на такова. От субективна страна липсват както виновно поведение, така и специалната цел, визирана от законодателя, а именно набавянето за себе си или за другиго на имотна облага.

Водим от гореизложеното, съдът възприема и кредитира изцяло изводите на представителя на Районна прокуратура – гр. Пловдив в обжалвания прокурорски акт.

В тази връзка, неоснователно е възражението на Е.А.Н. от жалбата относно наличието на елементите на фактическия състав на чл.210, ал.1 т.5, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.

В тази връзка правилни са всички изводи на представителя на Районна прокуратура относно липсата на осъществен състав на престъпление по смисъла на наказателния закон.

 Резултат от горното е, че изложените съображения в жалбата на Е.А.Н. се явяват неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.

Предвид изложените мотиви, съдът е на становище, че постановлението на РП – гр. Пловдив за прекратяване на наказателното производство по ДП № 29/2013г. по описа на ОСлО при ОП - Пловдив е обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Ето защо съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 05.10.2018г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 29/2013г. по описа на ОСлО при ОП - Пловдив, образувано срещу М.С.К. за престъпление по чл.210, ал.1,т.5, вр.с чл.209 ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК за това, че за периода от 05.09.2008г. до 15.09.2008г. в с. Брани поле, община Родопи, област Пловдив, при условията на продължавано престъпление с цел да набави за себе си имотна облага възбудила и поддържала заблуждение у Е.А.Н. *** и с това е причинила имотна вреда в размер на 366 370,74 лева на „АГРОСТАР“ АД гр. София.

 

Определението подлежи на обжалване и протест в седемдневен срок от получаването му пред Пловдивски окръжен съд.

Препис от определението да се изпрати на жалбоподателя, обвиняемия и на РП гр. Пловдив.

 

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ :

Вярно с оригинала!

МГ