Определение по дело №618/2024 на Административен съд - Търговище

Производството е по чл.196, ал.4 от ГПК вр.чл.144 от АПК.

Образувано е по молба на ответника по жалбата – Комисията по чл.23 ЗНЧ при Община Търговище, чрез председателя, с която е направено искане за отстраняване на вещото лице М. Б. от участие по делото поради наличието на обстоятелства, които поставят под съмнение неговото безпристрастие при изготвяне заключението на назначената съдебно икономическа експертиза.

В молбата е обосновано наличието на правен спор по адм.дело №238/2024 г. по описа на съда между същите страни като в заключението си вещото лице не е могло да отговори на част от поставените въпроси. На следващо място се твърди, че вещото лице няма знания в областта на счетоводството. Молбата е да се назначи друго вещо лице, за което не съществуват съмнения в неговата предубеденост и пристрастие. Отделно счита, че ако съда не извърши замяна ще бъде допуснато съществено процесуално нарушение на административното производство.

В писмено становище, на основание чл.196, ал.3, изр.второ от ГПК, вещото лице е взела становище по молбата за отстраняването й като категорично заявява, че тя е неоснователна на основанията предвидени в по чл.22, ал.1 от ГПК.

Съдът, като взе предвид изложеното в молбата и становището на вещото лице и извърши преценка на доказателствата по делото, намира следното:

Искането е направено своевременно, а по същество се явява неоснователно. Разпоредбата на чл.196, ал.1 от ГПК препраща към основанията за отвод по чл.22, ал.1 от ГПК. Изложеното в молбата се свежда до твърдението, че вещото лице не е могло да отговори на част от поставените въпроси по друга експертиза, липса на знания в областта на счетоводството и до съмнения за предубеденост и пристрастие.

Вещите лица се назначават от съда, за да дадат своето заключение по релевантен за делото въпрос, чийто отговор изисква притежаването на специални знания. Подобно на съда, за да може да формира правилно преценката си по обстоятелствата, обхванати от поставените му задачи, вещото лице следва да бъде безпристрастно. Именно по тази причина разпоредбата на чл.196, ал.1 от ГПК препраща към основанията за отвод по чл.22, ал.1 от ГПК, които се отнасят към членовете на съдебния състав, който разглежда делото. Ако такива обстоятелства са налице, то вещото лице е длъжно само незабавно да съобщи на съда за тях (чл.196, ал.3 от ГПК). Отстраняване на вещото лице може да иска и всяка от страните (чл.196, ал.2 от ГПК).

В практиката на ЕСПЧ по чл.6 от ЕКПЧОС, регламентиращ правото на справедлив процес, при извършване на преценка за безпристрастността на съда се прилагат два теста – обективен и субективен (вж. решенията на ЕСПЧ по делата Micallef v. Malta GC, § 93; Nicholas v. Cyprus, § 49). С оглед препращането в чл.196, ал.1 от ГПК, те следва да намерят съответно приложение и за вещите лица.

При субективния тест се изследват поведението на конкретния съдия и дали то показва наличието на предубеденост или пристрастие в полза на някоя от страните по делото. При обективния тест се проверява дали има конкретно установени факти, извън личното поведение на съдията, които могат да доведат до съмнение в неговата безпристрастност. Той се отнася най-вече до наличието на професионални или лични връзки между съответния съдия и друг участник в производството. При извършване на тази преценка решаваща е не гледната точка на засегнатата страна, а това дали нейните опасения могат да се смятат обективно оправдани (вж. решенията на ЕСПЧ по делата Wettstein v. Switzerland, § 44, Pabla Ky v. Finland, § 30, Micallef v. Malta GC, § 96).

Прилагайки тези принципи към разглеждания случай, съдът намира, че искането за отвод на вещото лице не е обосновано с конкретни доказателства. Тук следва да се държи сметка за поставените на експертизата задачи, при което заключението не би било решаващо и единствено за изхода на делото и съответствието на акта с материалния закон и визираните основания в чл.146 АПК, следва да бъде извършено не от вещото лице, а от съда.

Заключението по друго дело между същите страни само по себе си не е основание за отвод, предвид различната фактическа обстановка. Заключение може да се даде при наличие на съществуващ/и факт/и от обективната действителност, а не при липсата им и в каквато насока е било изготвената експертиза.

Вещото лице е с безспорен авторитет в областта си и дългогодишна практика. Служебно известен факт на съда е, че същата е заемала длъжностите главен счетоводител и директор на Дирекция финанси в общините Омуртаг, Русе и Антоново. Независимо, че вещото лице напълно отговаря на изискванията на молителя да притежава опит в счетоводството, следва да се отбележи, че в случая предмет на делото е разпределянето на цялата субсидия за 2024 г., определена от ЦБ за община Търговище и поставените въпроси не са от областта на счетоводството.

Не съществуват съмнения за предубеденост и пристрастие, а същите не се и сочат конкретно, т.е. в какво се изразяват и въз основа на какви факти е налице пристрастие към жалбоподателя -НЧ „Иван Вазов - 1908“ с. Здравец. Изрично вещото лице сочи, че в нито един момент не са били налице основанията по чл. 22, ал. 1 от ГПК при наличието на които е длъжна да поиска да бъда отведена като вещо лице. Няма никакви професионални и лични връзки със страните по делото и/или с някой от членове на комисията по чл. 23 от ЗНЧ, както и с някой близък техен роднина. Никога не е била представител или пълномощник на страните. От повече от три години е пенсионер по ОСВ и упражнява дейност като самоосигуряващо се лице. Постоянният й адрес е в гр. Омуртаг, община Омуртаг.

Опасенията ще бъде допуснато съществено процесуално нарушение в административното производство е безпочвено, доколкото производството пред съда не е административно.

Компетентен да установи материалната законосъобразност на акта в конкретния случай е съда, а не вещото лице. По изложените съображения съдът намира, че не са доказани предпоставките по чл.22, ал.1, т.6 от ГПК за отстраняване на вещото лице, поради което искането за отстраняването на същото от ответника по жалбата следва да бъде отхвърлено.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТХВЪРЛЯ искането на ответника по жалбата – Комисията по чл.23 ЗНЧ при Община Търговище, за отстраняване на вещото лице М.Б., назначена с определение от 31.12.2024 г., от участие в делото.

Определението не подлежи на обжалване.

Препис от него да се връчи на страните и на вещото лице.