РЕШЕНИЕ
№ 4087
гр. Пловдив, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Веселин Пл. Атанасов
при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева
като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело №
20215330102311 по описа за 2021 година
Предмет на делото са искове с правна квалификация чл.415 вр. с чл. 422 ГПК вр. чл.
79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД
Ищец „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. – кл. България чрез юрк. Н.М.иска да
се признае за установено по отношение на отв. Д. М. Р., че последният дължи сумата от 3
242,58 лева – главница по договор за кредит № ********сключен на 14.11.2018г., 348,36
лева – възнаградителна лихва за периода от 20.03.2019г. до 20.11.2019г., 314.70 лева –
мораторна лихва за периода от 20.04.2019г. до 20.05.2020г. ведно със законната лихва за
забава върху главницата считано от датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК -
01.06.2020г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е била издадена
заповед № 2592/03.06.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 5926/2020г. по описа на РС – Пловдив.
Евентуално се иска осъждането на ответника за горните суми в случай че бъде
прието, че предсрочната изискуемост на дълга е ненадлежно обявена.
Ищецът поддържа, че с ответника е бил сключен договор за кредит № ********* на
14.11.2018г. по който бил отпуснат заем в размер на сумата от 4000 лева за срок от 12
месеца, който следвало да се изплати на 12 месечни вноски.
Ответникът преустановил плащането на задължението на 20.03.2019г. като към този
момент били погасени 3 вноски като ищецът заявява, че задължението по кредита станало
изискуемо считано от 20.04.2019г. /при просрочие на две или повече вноски/ като за
1
събирането му било подадено заявление по чл. 410 ГПК, като заповедта била връчена по
реда на чл. 47, ал.5 ГПК поради което и бил предявен настоящия иск.
Ангажират се доказателства.
Претендират се разноски.
Ответник Д. М. Р. чрез особен представител – адв. М.Д. оспорва предявения иск като
се позовава на чл. 5 ЗПК и заявява, че към договора за кредит не е представено Предложение
за сключване на договор за паричен заем и разясняване на условията по договора, освен това
текстът на договора за кредит не отговарял на изискването на чл. 5, ал.4 ЗПК като се
заявява, че шрифтът е по-малък от 12.
Оспорва се предаването на заемната сума.
Оспорва се настъпването на предсрочната изискуемост.
Иска се отхвърлянето на предявения иск.
Съдът след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК намира за установено от
фактическа и правна страна следното.
Със заповед № **********за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 5926/2020г. по описа на РС – Пловдив е разпоредено длъжника и ответника в
настоящето производство да заплати процесните суми предмет на заповедта по чл. 410 ГПК.
Заповедта по чл. 410 ГПК е връчена при условията на чл. 47, ал.5 ГПК като в срока
по чл. 415, ал.1, т.2 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията предмет
на заповедта, които се явяват редовни и допустими.
Видно от приетият по делото договор за потребителски паричен кредит № PLUS-
16538032/14.11.2018г. ищецът е отпуснал паричен заем в полза на ответника за сумата от
4000 лева с ГПР 38,45% и лихвен процент 26,14% с падеж 20.11.2019г.
Видно от приетата по делото съдебно-техническа експертиза с вещо лице С. С., която
съдът кредитира изцяло е че процесния договор за заем от 14.11.2018г. е напечатан на
шрифт “********” и е по-малък от 12, респ. всички приложения към него – медицински
въпросник за приемане на застраховка, сертификат *********, сертификат № *
********декларация за предоставяне на лични данни, и Приложение № 2 към чл. 5, ал.2
ЗПК са на шрифт по-малък от 12.
Следователно на основание чл. 22 вр. с чл. 10, ал.1 ЗПК договорът за потребителски
кредит е недействителен, тъй като не е спазено изискването на закона напечатания шрифт
на договора да е не по-малък от 12 като на основание чл. 23 ЗПК в този случай потребителят
дължи само чистата стойност на дълга, без лихви и други такси.
Видно от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице Й. П.
усвоената от ответника главница по негова банкова сметка с IBAN *********** е в размер
на 3 860 лева, а видно от приложеното извлечение по кредит – получените плащания на л.39
от делото в полза на ищеца са в размер на 3 вноски от по 406.46 лева всяка или общо сума в
размер на 1 219,38 лева, вещото лице П. е констатирало и постъпило плащане в размер на
сумата от 250 лева на 01.02.2022г. или общо по договора са платени 1 469,38 лева които
следва да се приспаднат от чистата дължима главница, при което искът следва да бъде
2
уважен до размера на сумата от 2390,62 лева.
Целта на разпоредбата на чл.23 от ЗПК е да уреди отношенията между страните по
договора за потребителски кредит при недействителност на последния, включително като
намери приложение по предявен от кредитора срещу длъжника установителен иск,
основаващ се на сключения договор, тъй като въпросът за недействителността на договора
обичайно възниква и се разглежда именно в производството по такъв иск. В противен
случай самостоятелното съществуване на разпоредбата в ЗПК би било безпредметно, тъй
като същата възпроизвежда общите правила на чл.34 и чл.55, ал.1 от ЗЗД, които биха могли
да намерят приложение поради което и присъждането на чистата стойност на главницата не
представлява произнасяне на съда по непредявен иск – така Решение № 1249/13.10.2022г. по
в.гр.д. № 1502/2022г. по описа на Окръжен съд-Пловдив.
На основание чл. 78 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски по
съразмерност на уважената част на предявените искове, а именно сума в размер на 507,84
лева за настоящата инстанция и за заповедното производство;
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ Д. М. Р. с ЕГН ********** с адрес:
гр.*********** ДЪЛЖИ в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А“ – клон България
с ЕИК ******** със седалище и адрес на управление: гр.******* с представляващ Д.
Димитров чрез юрк. Н. М.сумата от 2 390,62 – чиста стойност на главницата по договор за
потребителски паричен кредит № *********за която сума е издадена заповед №********за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 5926/2020г. по описа на РС
– Пловдив КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените искове за сумата над 2 390,62 лева до пълния
претендиран размер от 3 242,58 лева – главница, както и исковете за сумата от 348,36 лева –
възнаградителна лихва за периода от 20.03.2019г. до 20.11.2019г., 314.70 лева – мораторна
лихва за периода от 20.04.2019г. до 20.05.2020г. като неоснователни и недоказани - на
основание чл. 22 вр. с чл. 10, ал.1 вр. с чл. 23 ЗПК договорът за потребителски кредит е
недействителен, защото не е спазено изискването на закона напечатания шрифт е не по-
малък от 12;
ОСЪЖДА Д. М. Р. с ЕГН ********** с адрес: гр.********** ДА ЗАПЛАТИ в полза
на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А“ – клон България с ЕИК ******** със седалище и
адрес на управление: гр. ******* с представляващ Д. Д.рез юрк. Н. М. сумата 507,84 лева
разноски по съразмерност на уважената част на исковете за настоящата инстанция по гр.д.
№ 2311/2021г. по описа на РС – Пловдив и за заповедното производство по ч.гр.д. №
5926/2020г. по описа на РС – Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните.
3
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
4