Р Е Ш Е
Н И Е
№ ………/……….
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд – Варна- четвърти тричленен състав, в публично заседание на четиринадесети
юли две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА ШИРВАНЯН
НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при
секретаря Деница Кръстева и с участието на прокурора Катя Петрова, като
разгледа докладваното от председателя канд. № 1402 по описа на Административен
съд гр. Варна за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба от „Тийм пауър Европа“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. Варна , ***, срещу
решение № 625 от 09.05.2022 г. на Районен съд - Варна, постановено по н.а.х.д.
№698/2022г., по описа на Варненския районен съд / ВРС/.
В жалбата се релевират
две касационни основания за обжалване по чл. 348, ал.1 т. 1 и 2 от НПК във вр.
с чл. 68в от ЗАНН- допуснато нарушение на закона и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Касаторът
твърди, че не са обсъдени доводите и
твърденията в жалбата до ВРС
относно задължителните предписания по протокол
за извършена проверка от
30.06.2020г. и от сключеното писмено
споразумения на наказаното дружество с
работника Р.Г. за разсрочено изплащане на
обезщетението за неизползван платен годишен отпуск. Липсват мотиви в атакуваното решение относно
оплакването за погрешно посочена дата на
извършване на нарушението. Няма обсъждане на възражението за немотивираност на
НП в съответствие с изискванията на ЗАНН.
Според касационния
жалбоподател събраните данни за подписано допълнително писмено споразумение
между работодателя и работника за разсрочено изплащане на обезщетението
изключва съставомерност на деянието, защото срокът за плащане е бил удължен до
31.12.2020г. Освен това се цитира
съдебна практика на ВАС в насока, че
при прекратено трудово правоотношение
се касае за имуществени спорове ,които следва да се разрешават по общия
исков ред . В жалбата са развити доводи, че
юридическите лица могат да бъдат адресати на административнонаказателно
санкциониране , само ако бъде доказано виновно нарушаване на установения правов
ред от техни длъжностни лица. Този аргумент се обосновава с чл. 6, ал.2 от
ЕКПЧ.
Твърди се, че закъснението
в изплащане на начисленото обезщетение за неизползван отпуск е резултат от
непреодолима сила , понеже дружеството не е разполагало с приходи поради
прекратените трудови договори с всички
негови работници по повод обявената извънредната епидемична обстановка в
България и Германия.
Отправеното искане
към касационната инстанция е за отмяна на обжалваното съдебно решение с
присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Ответникът по касация – директор
на дирекция „ Инспекция по труда“ гр. Варна, чрез процесуален представител изразява
становище за неоснователност на жалбата. Претендира се присъждане на юриск. възнаграждение.
Представителят на Варненска
окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и
за правилност на атакувания съдебен акт.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от
фактическа и правна страна:
Касационната жалба е допустима,
тъй като изхожда от процесуално легитимирано лице – страна в
първоинстанционното производство и е подадена при спазване на разписаните
процесуални срокове по упражняване правото на жалба, а разгледана по същество
тя е основателна.
С обжалваното съдебно решение на
Районен съд – Варна е било изменено наказателно
постановление № 03-013033/08.07.2020 г. на директора на дирекция „Инспекция по
труда“ – Варна, с което на „Тийм пауър Европа“ ЕООД на основание чл. 414, ал.1
във вр. с чл. 224 , ал.1 , чл. 228, ал.3, чл. 107х, ал.1, т. 12 и чл. 107ч от КТ , като на основание чл. 415в от КТ е била наложена имуществена санкция в
размер на 2000 /две хиляди/ лева.
От доказателствата,
представени ведно с административната преписка, както и тези, събрани в хода на
въззивното производство, районният съд е приел , че наказаното дружество е предприятие,
осигуряващо временна работа по смисъла на § 1, т.17 от ДР на КТ, притежаващо
Удостоверение № 207/ 29.06.2017 г. за осъществяване на дейност по осигуряване
на временна работа.
Това дружество е сключило
трудов договор с работника Р.М.Г. на 17.01.2019 г. При прекратяване на това
правоотношение работодателят не е
изплатил начисленото по ведомост за м. април 2020г. обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск .
На 01.07.2020г. наказаното дружество и работникът Г. са
сключили писмено споразумение за
разсрочено изплащане на обезщетението до 31.12.2020г.
На 20.06.2020г. е бил
съставен АУАН за констатираното нарушение , а на 08.07.2020 г. ответникът по касация е издал
НП, с което е наложил имуществена санкция на
дружеството на основание чл. 414, ал.1 във вр. с чл.224 ал.1 вр. чл.228
ал.3, чл.107х ал. 1, т.12 и чл.107ч от КТ. Посочено било , че нарушението е
извършено в гр. Варна, на 04.05.2020 год., към който момент следвало дължимото
обезщетение да е изплатено на работника.
При така установените
факти съдът приел, че санкционираното дружество е осъществило състава на
описаното в НП административно нарушение. Като неоснователни били отхвърлени
всички аргументи на „Тийм пауър Европа“ ЕООД, изложени във въззивната жалба,
досежно липсата на компетентност у издателя на НП както и за допуснати
нарушения на процесуалните правила и на материалния закон при издаване на
наказателното постановление. Независимо от това, като съобразил изтъкнатите от
санкционираното лице причини за извършване на нарушението – затруднено
материално положение поради въведената в страната извънредна епидемиологична
обстановка, както и обстоятелството, че дружеството е проявило активност и,
макар и със закъснение, е изплатило на Г.
дължимото обезщетение, липсата на данни
за извършени предходни нарушения от дружеството, районният съд е счел, че
извършеното нарушение се отличава с изключително ниска степен на обществена
опасност в сравнение с останалите
нарушения от същия вид, поради което се явява „маловажен случай“. Мотивиран
така, съдът е постановил решението си, прилагайки разпоредбата на чл. 415в от КТ и налагайки имуществена санкция в размер на
100 лв.
Касационната
инстанция прецени атакуваното съдебно решение за валидно, допустимо , но
неправилно поради погрешно тълкуване и
прилагане на закона . Предмет на съдебно обжалване пред Варненския районен съд
е било издадено наказателно
постановление от директора на дирекция „ Инспекция по труда „ гр. Варна. Наказателното постановление според правното
си естество е правораздавателен акт , дори и да е издаден от орган на
изпълнително-разпоредителната власт / виж Л. К. , Административен процес, С,
Фенея, с. 45. /. След като правната природа на НП е правораздавателен акт, в неговите мотиви следва да има аргументация
за неговата обоснованост откъм установени юридически факти и позоваване на
приложима правна уредба, които да убеждават в законността на предприетото
административнонаказателно санкциониране.
В потвърждение на
това съждение е съдържанието на нормативното предписание на чл. 57, ал.1 т. 5
от ЗАНН . Задължително в обстоятелствена
част на НП следва да има описание на нарушението, посочване на дата и място на неговото извършване, ; обстоятелствата , при които е извършено ,
както и доказателствата , които го потвърждават.
В настоящия случай директорът
на дирекция „ Инспекция по труда“ – Варна се е задоволил да изпълни това законово изискване с включване в
мотивите на издаденото НП на едно
единствено съобщително изречение , което представлява повдигнатото на „Тийм
пауър Европа“ ЕООД административнонаказателното обвинение. Това
съобщително изречение не кореспондира с понятието „ описание на нарушението“,
тъй като конкретиката на казуса свидетелства за възникнало и впоследствие
прекратено трудово правоотношение между
жалбоподателя и работника Р.Г. , по
повод на което се дължи обезщетение за неизползван отпуск на работника . Посоченото
съобщително изречение не дава информация за дата на сключване на трудовия
договор и за дата на прекратяване на трудовия договор . Датата на прекратяване
на правната връзка между тези лица е начало на срока по чл. 228, ал.3 от КТ ,
която правна норма е част от дадената от
наказващия орган правна квалификация на извършеното нарушение. В този смисъл
посочването на дата на прекратяване на трудовото правоотношение има значение ,
защото способства за определяне на крайния срок
за изплащане на обезщетението . От изложението става ясно, че в даденото
от наказващия орган описание на нарушението липсва и посочване на
периода , в който работодателят е имал правно задължение съобразно разпоредбата
на чл.228, ал.3 КТ да изплати на Р.Г. обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск. След като формата на изпълнителното деяние е бездействие , директорът
на дирекция „ Инспекция по труда“ – Варна е следвало да посочи периода, в
който деецът е следвало да изпълни нормативно вмененото му правно задължение.
На следващо място, даденото
описание на правонарушението в мотивите на НП е следното : „…не е изплатил в законоустановения срок / без конкретизация
на този срок, както бе посочено по-горе в изложението/ дължимия размер парично
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск ,пропорционално на
времето , което се признава за трудов стаж
при прекратяване на трудовото правоотношение на лицето Р.М.Г. на длъжност „
машинен оператор“ , което е
начислено във ведомостта за заплати за м. април 2022г. в размер на 555.20 лв. „ . Подобен подход на изложение на относимата информация само в
едно съобщително изречение създава
неяснота за всеки читател какъв е дължимия размер на обезщетението – този,
който е начислен или различен размер. Такъв начин на назоваване на признаците
на адм. нарушение от обективна страна не само не позволява на нарушителя да
узнае за какви точни негови действия или бездействия е ангажирана юридическата
му отговорност, но съща така пречи и на
съда да осъществи ефективна проверка за обоснованост и законосъобразност на
наказателното постановление.
Непълното описание на
съставомерни признаци на нарушението , липсата на изложение на обстоятелствата ,
при които е извършено деянието и посочване
на доказателствата , които го потвърждават - всички тези елементи, които са задължителни
реквизити на всяко НП предвид чл. 57, ал.1 т. 5 от ЗАНН, обосновават правен извод за допуснато
съществено процесуално нарушение в хода на протеклото
административнонаказателно производство. Подобно нарушение на процедурата има правната
характеристика на съществено , понеже е довело до ограничаване правото на
защита на наказаното дружество.
За пореден път ,
осъществявайки инстанционен контрол по реда на чл. 63в от ЗАНН, касационната
инстанция констатира, че директорът на дирекция „ Инспекция по труда“ не излага
никаква обосновка относно определения размер на наложеното административното
наказание или имуществената санкция. Индивидуализацията на наказанието следва
да се осъществи в съответствие с регламентацията на раздел V от ЗАНН , но и в
процесното НП няма посочване на информацията , въз основа на която наказващият
орган е достигнал до извод, че справедливият размер на санкцията е 2000 лв. , който
размер надвишава законоустановения минимум. Подобен подход на упражняване на
нормативно предоставена компетентност по индивидуализация на наказанието без
излагане на аргументи не само рефлектира
неблагоприятно върху авторитета на този
орган на държавна власт, но също така и пречи на съда да извърши проверка за правилност на взетото решение .
Предвид действието на принципа за разделение на властите съдът, като орган на съдебната
власт , не може да замества орган на изпълнително-разпоредителната власт
по обосноваване на актове на последния, а
само да проконтролира тяхното съответствие с приетите от законодателя нормативните правила.
Неоснователно е заявеното
в касационната жалба на „ Тийм пауър Европа“ ЕООД оплакване за допуснато от ВРС
съществено нарушение на процесуалните правила поради отсъствие на обсъждане на
възраженията на дружеството относно дата на извършване на нарушение и за липса
на анализ на събраните като писмени доказателства протокол с дадени задължителните
предписания от 30.06.2020г. и сключеното писмено споразумения на наказаното дружество с работника Р.Г. за
разсрочено изплащане. На страница 5 от
обжалваното съдебно решение се обективира правен анализ на тези
възражения на дружеството. Лишено от основание е и оплакването на касатора за
отсъствие на осъществен анализ от ВРС за
спазване на чл. 43 и 57 от ЗАНН, понеже на стр. 4 от посочено решение има
обективирана аргументация на предходната съдебна инстанция за съответствие на
АУАН и НП с тези законови разпоредби.
В обобщение наличието
на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в досъдебна фаза
на административнонаказателното
производство рефлектира върху законосъобразността на издаденото НП . В тази
връзка обжалваното съдебно решение , с което е било изменено процесното НП, подлежи
на отмяна по реда на инстанционния съдебен контрол.
Предвид изхода на правния
спор и искането на ответника за присъждане на разноски в полза на „Тийм пауър
Европа “ ЕООД следва да бъдат присъдени разноски само за касационната инстанция
в размер на 400 лв., съгласно
представен договор за правна защита и
съдействие № 394379/08.07.2022г. , в който е отразено, че сумата е заплатена в
брой, тъй като в представения пред ВРС договор за правна защита №
394358/0404.2022г. няма вписана
информация за плащане в брой ,нито за
договорено заплащане по банков път с ангажиране на доказателства за направено
подобно плащане.
Водим от горното и на
основание чл. 221, ал.2, пр. първо от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН,
Варненският административен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 625 от 09.05.2022 г. на Районен съд
- Варна, постановено по н.а.х.д. №6982022г., по описа на същия съд като вместо
него постановява:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 03-013033/08.07.2020 г. на директора на дирекция „Инспекция по
труда“ – Варна, с което на „Тийм пауър Европа“ ЕООД за основание чл. 414, ал.1
въ вр. с чл. 224 , ал.1 , чл. 228, ал.3, чл. 107х, ал.1, т. 12 и чл. 107ч от КТ
е наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева.
ОСЪЖДА Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ да заплати на „Тийм пауър Европа“ ЕООД сумата
от 400 /четиристотин/ лв., представляваща съдебно-деловодни разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: