РЕШЕНИЕ
№ 1434
гр. Велико Търново, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20214110102447 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на*, в която се излагат твърдения, че от
01.04.2019г. се е намирал в трудово правоотношение с ответника като е заемал длъжността
*, с основано месечно трудово възнаграждение от 1500 лв. Навеждат се доводи, че на
05.04.2021г. правоотношението е прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, като
работодателят не е изпълнил задълженията си да изплати на ищеца трудово възнаграждение
в нетен размер на 5399,38 лв. както следва: за месец ноември 2020г. в размер на 810,62 лв.,
за месец декември 2020г. в размер на 1310,62 лв., за месец януари 2021г. в размер на 1310,62
лв., за месец февруари 2021г. в размер на 1310,62 лв. и за месец март 2021г. в размер на
656,90 лв. Ищецът твърди, че предвид основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение за него е възникнало правото да претендира от ответника и заплащане на
обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ в размер на 849 лв. С оглед неизпълнението на
горепосочените задължения на работодателя се отправя искане до съда за постановяване на
решение, с което той да бъде осъден да заплати на ищеца претендираните суми, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от предявяването на исковете до окончателното
изплащане на задълженията, както и направените по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който
оспорва основателността на предявените искове без да излага съображения за това.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 128 от КТ и чл. 221, ал. 1 от КТ.
1
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На 01.04.2019г. между страните възникнало трудово правоотношение, по силата на което
ищецът е назначен на длъжността *, с основано месечно трудово възнаграждение от 1500 лв.
и допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит от 180 лв. Със
заповед на работодателя от 05.04.2021г. правоотношението е прекратено на основание чл.
327, ал. 1, т. 2 от КТ, като е разпоредено на ищеца да се изплати обезщетение по чл. 221, ал.
1 от КТ в размер на 849 лв. От извършената проверка в счетоводството на ответника по
допуснатата съдебно - счетоводна експертиза се установява, че за отработените дни от
ищеца за периода от месец ноември 2020г. до месец април 2021г. му е начислено нетно
трудово възнаграждение от 5962,13 лв., а размерът на дължимото обезщетение по чл. 221,
ал. 1 от КТ е определен на 849 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Правото на работника да претендира заплащане на трудово възнаграждение от работодателя
възниква при наличие на трудово правоотношение и при изпълнение на задължението на
работника да престира труд в негова полза на работодателя. За периода от 01.04.2019г. до
05.04.2021г. ищецът се е намирал в трудово правоотношение с ответника и е изпълнявал
възложената му работа, което е довело до възникване на задължение за последния съгласно
чл. 124 и чл. 128, т. 2 от КТ да му заплати трудово възнаграждение в нетен размер от 5399,38
лв. за месеците ноември 2020г., декември 2020г., януари 2021г., февруари 2021г. и март
2021г. На основание чл. 270, ал. 3 от КТ, работодателят е следвало да изплати на работника
по ведомост или срещу разписка дължимото трудово възнаграждение като по делото
липсват доказателства за изпълнение на задължението му. Предвид гореизложеното искът
по чл. 128 от КТ е основателен и следва да бъде уважен в претендирания нетен размер от
5399,38 лв.
След като трудовото правоотношение е прекратено по реда на чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, това
е довело до възникване правото на ищеца да претендира от ответника заплащане на
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието от
849 лв. Предвид липсата на изпълнение и на това задължение на работодателя, претенцията
на ищеца по чл. 221, ал. 1 от КТ също е основателна и следва да бъде уважена за сумата от
849 лв.
Поради липсата на изпълнение в срок на паричните задължения на ответника за заплащане
на трудово възнаграждение и на обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ, на основание чл. 86, ал.
1 от ЗЗД, той следва да бъде осъден да заплати на ищеца и обезщетение за забавено
изпълнение в размер на законната лихва върху главниците, считано от предявяването на
исковете - 18.08.2021г. до окончателното изплащане на задълженията.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 950 лв., представляваща направени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение. Претенцията на ищеца за присъждане на разноски
за заплатени такси по образуваното във връзка с обезпечението на исковете изпълнително
2
дело е неоснователна. Съгласно т. 5 от Тълкувателно решение №6/2012г. на ОСГТК на ВКС,
само направените от страните разноски в обезпечителното производство се присъждат с
окончателното съдебно решение по съществото на правния спор. В разглеждания случай
заплатените такси представляват разноски по изпълнението по смисъла на чл. 79, ал. 1 от
ГПК и следва да бъдат събрани от съдебния изпълнител.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да заплати в полза на
Великотърновския районен съд сумите от 265,97 лв., представляваща сбор от държавните
такси за уважените обективно съединени искове и от 200 лв. за разноски за възнаграждение
на вещо лице.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, следва да бъде постановено предварително изпълнение
на решението в частта относно присъденото трудово възнаграждение.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Осъжда *, да заплати на с ЕГН: ********** *, сумите от 5399,38 лв. /пет хиляди триста
деветдесет и девет лева и тридесет и осем стотинки/ - главница, представляваща
неизплатено трудово възнаграждение за месеците ноември 2020г., декември 2020г., януари
2021г., февруари 2021г. и март 2021г., 849 лв. /осемстотин четиридесет и девет лева/ -
главница, представляваща обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва
върху главниците, считано от 18.08.2021г. до окончателното изплащане на задълженията,
както и сумата от 950 лв. /деветстотин и петдесет лева/, представляващи направени по
делото разноски.
Осъжда *, да заплати в полза на Великотърновския районен съд, сумата от 265,97 лв. /двеста
шестдесет и пет лева и деветдесет и седем стотинки/, представляваща сбор от дължимите
държавни такси за уважените обективно съединени искове, 200 лв. /двеста лева/ за разноски
за възнаграждение на вещо лице, както и 5 лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, постановява предварително изпълнение на решението в
частта относно присъденото трудово възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3