РЕШЕНИЕ
№ 2821
гр. Варна, 19.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Виолета Кожухарова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Виолета Кожухарова Гражданско дело №
20223110104946 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на предявен от „Ч. К. - С.“
ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: * срещу „Е.П. К.“ ООД,
с искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати
на ищеца сумите както следва:
- 3993.97 лв., представляваща дължима наемна цена, по фактури,
издадени в периода 23.10.2019 г. – 26.06.2020 г.;
- 289.51 лв., представляваща дължима цена за консумирана ел. енергия;
- 599.10 лв., представляваща договорна неустойка;
- 49.09 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от
289.51 лв., начислено за периода 24.07.2020 г. – 13.03.2022 г., ведно със
законната лихва върху горепосочените главници, считано от датата на
депозиране на исковата молба, до окончателното изплащане на задълженията.
В исковата молба се излага, че страните са обвързани от договор за
наем, по силата на който срещу цена от 600 лева, месечно, на ответника е
предоставено ползването на самостоятелен обект. Падежът на задължението
за заплащане на наемната вноска е 15- то число на месеца, платима по банков
път. Уговорено е още, заплащане от наемателя на т. нар. режийни разноски за
електроенергия. Твърди се още, че дължими наемни вноски и задължения за
1
ел. енергия не са заплатени от ответника. Излага се също, че между
съконтрагентите е постигнато съгласие за заплащане на неустойка, при забава
в плащанията повече от 15 дни, в размер на 1 % на ден, но не повече от 15 %.
Ответникът – „Е.П. К.“ ООД, не депозира писмен отговор в срока по чл.
131 ГПК.
Ответната страна депозира писмено становище, с което заявява
признание на предявените искове.
Съдът, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявени са обективно съединени искове, с правно основание чл. 232,
ал. 2 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да
установи да установи наличие на валидни облигационни отношения между
страните, по които е изправна страна, и в изпълнение на задължения, по които
на ответника е предоставено ползването на процесния имот; настъпване
падежа на вземанията; размера на всяко от задълженията. В тежест на
ответника, че в негова тежест е да установи погасяване на дълга.
Съдът, след като взе предвид направеното от ответника с отговора
признание на иска, намира следното:
В случая е налице изрично заявено от ответника по делото признание на
иска, както и отправено от ищеца искане за постановяване на съдебно
решение при признание на иска.
Не е налице и някоя от ограничителните хипотези, визирани в
разпоредбата на чл. 237, ал. 3 ГПК.
По изложените съображения се налага изводът, че са налице
предпоставките на чл. 237, ал. 1 ГПК за постановяване на решение съобразно
направеното признание, поради което и предявените искове следва да бъде
уважени, като бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумите, както
следва:
- 3993.97 лв., представляваща дължима наемна цена, по фактури,
издадени в периода 23.10.2019 г. – 26.06.2020 г.;
- 289.51 лв., представляваща дължима цена за консумирана ел. енергия;
- 599.10 лв., представляваща договорна неустойка;
- 49.09 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от
289.51 лв., начислено за периода 24.07.2020 г. – 13.03.2022 г., ведно със
2
законната лихва върху горепосочените главници, считано от датата на
депозиране на исковата молба, до окончателното изплащане на задълженията.
Независимо от заявеното с отговора признание на иска, доколкото с
поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото, то последният
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1366.77 лв., от които:
заплатена държавна такса в размер на 50.00 лв., заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 600.00 лв., заплатена държавна такса по
обезпечително производство по ЧГД № 3202/2022 г. на ВРС в размер на 40.00
лв., заплатено адвокатско възнаграждение по ЧГД № 3202/2022 г. на ВРС в
размер на 400.00 лв., такси за образуване на изп. дело № 626/2022 г. в размер
на 76.77 лв. и адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело в размер на
200.00 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
В предвид релевираното възражение за прекомерност от процесуалния
представител на ответника възражение за прекомерност, след съобразяване на
цената на иска, минималните размери, визирани в чл. 7, ал. 2 от Наредба №
1/2004 год. на Висшия адвокатски съвет, извършените от пълномощника
процесуални действия, фактическата и правна сложност на спора, се налага
извода, че не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 5 ГПК за редуциране на
претендираното адвокатско възнаграждение, чийто размер незначително
надвишава минималния праг.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Е.П. К.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:
*, да заплати на „Ч. К. - С.“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на
управление: *, сумите както следва: сумата от 3993.97 (три хиляди
деветстотин деветдесет и три лева и деветдесет и седем стотинки) лева ,
представляваща дължима наемна цена, по фактури, издадени в периода
23.10.2019 г. – 26.06.2020 г.; сумата от 289.51 (двеста осемдесет и девет лева
и петдесет и една стотинки) лева, представляваща дължима цена за
консумирана ел. енергия; сумата от 599.10 (петстотин петдесет и девет лева
и десет стотинки) лева, представляваща договорна неустойка; сумата от
49.09 (четиридесет и девет лева и девет стотинки) лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата от 289.51 лв., начислено за периода
24.07.2020 г. – 13.03.2022 г., ведно със законната лихва върху горепосочените
главници, считано от датата на депозиране на исковата молба, до
окончателното изплащане на задълженията, на основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД
и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД .
3
ОСЪЖДА „Е.П. К.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:
*, да заплати на „Ч. К. - С.“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на
управление: *, сумата от 1366.77 (хиляда триста шестдесет и шест лева и
седемдесет и седем стотинки) лева, представляваща извършени разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4