№ 61
гр. гр.Несебър, 29.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Сияна Ст. Димитрова
при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова
като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Административно
наказателно дело № 20222150201046 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Раздел V от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба от „П. 2021“ ЕООД, ЕИК 2067*****, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ул. „М.“ № 2, вх. 4, ет. 1, ап. 2, представлявано от Ж. П. А.,
чрез адв. И. И. от БАК, срещу наказателно постановление № 648992-
F668249/10.10.2022 г. с което на жалбоподателя на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, за
извършено нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства
/Наредбата/ на МФ във вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, е наложено наказание “имуществена
санкция” в размер на 500 лева.
Жалбоподателят излага подробни съображения за нищожност на обжалваното
наказателно постановление, поради отсъствие на компетентност за наказващия орган,
както и за незаконосъобразност, като постановено при съществени нарушения на
процесуалния и материалния закон. Твърди се необоснованост на обжалвания акт, при
несъобразяване от наказващия орган на съществени факти и обстоятелства,
изключващи административно-наказателната отговорност на жалбоподателя. Сочи се
пълно отсъствие на обстоятелства обосноваващи нарушението в АУАН, като се
заявява, че предоставената услуга „паркинг“ се заплащала в деня/момента на напускане
на автомобила, съгласно указателна табела в обекта, тъй като се отчитало времето
престой, което следва да бъде остойностено. Твърди се, че противно на констатациите
в АУАН и протокола към него, л.а. с рег. № СВ 6316 ТЕ не е ползвал услугата
„паркинг“, стоял е пред бариерата на обекта и не е бил регистриран в журнала,
съответно не е било налице основание за издаване на касова бележка. Правят се
оплаквания, че въпреки наличната на пропускателния пункт на паркинга указателна
табела и разясненията на двама представители/служители на дружеството, че плащане
се извършва при напускане на паркинга, проверяващите пристъпили към проверката,
въз основа на която е издадено обжалваното постановление. Заявява се и отсъствие на
1
мотиви за определяне размера на наложената имуществена санкция, като се позовава
на маловажен случай и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. С тези доводи се моли
обжалваното постановление да бъде отменено. Претендират се съдебни разноски.
В проведено по делото открито съдебно заседание, жалбоподателят се
представлява от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата и моли за
уважаването . Ангажира гласни и писмени доказателства. Претендира разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева.
Насрещната страна по жалба – началника на отдел “Оперативни дейности” –
Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП,
чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата
пред съда, в съдебно заседание. Развива подробни мотиви в подкрепа на тезата си.
Моли, обжалваното постановление да бъде потвърдено с крайния съдебен акт, като в
полза на наказващия орган бъде присъдено и юрисконсултско възнаграждение.
Процесната жалба е депозирана в рамките на 14-дневния срок за обжалване по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на жалбоподателя,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено следното:
На 18.07.2022 г., в 12,30 часа, служители на НАП, сред които и свидетеля А. С. -
инспектор по приходите в ЦУ на НАП - Бургас, извършили проверка в сезонен
търговски обект – паркинг „М.“, находящ се в гр. Несебър, к.к. С.Б., до ресторант „М.“,
стопанисван от „П. 2021“ ЕООД, ЕИК 2067*****. Проверката била извършена в
присъствието на С. М. – работник паркинг и Петър А. – упълномощен представител.
Проверяващите извършили контролна покупка в 12,20 часа – 1 бр. престой на
автомобил „Рено Меган“ с рег. № СВ 6316 ТЕ за един ден на стойност 15 лева,
заплатени в брой с банкнота с номинал от 50 лева от св. С., преди легитимацията на
проверяващите. Плащането било прието от работник паркинг С. М., като не била
издадена фискална касова бележка от регистрираното и работещо в обекта фискално
устройство модел DAISI Expert XS01 ИН на ФУ: DY543590 и ФП № 36702063, с
коректни показания за дата и час, нито ръчна касова бележка от кочан с касови
бележки при плащането. След легитимация на органите по приходите била извършена
проверка и бил отпечатан дневен финансов „Х“ отчет с № 000040/18.07.2022 с общ
оборот от 0,00 лева и КЛЕН за 18.07.2022 г., съгласно които продажбата от 12,20 часа
не била регистрирана, чрез издаване на фискален касов бон. За направените
констатации от проверяващите бил съставен протокол за извършена проверка в обект
сер. АА № 00944340 от 18.07.2022 г., подписан без възражения от представителите на
жалбоподателя – М. и А., като били взети и писмените обяснения на работник паркинг
– св. М., в които последният е посочил, че на паркинга е бил паркиран л.а. с рег. № СВ
6316 ТЕ и е била заплатена сумата от 15 лева за еднодневен престой, при което не е
издаден касов бон или друг документ, поради допусната грешка на работника. С оглед
констатираните обстоятелства на дружеството бил съставен АУАН № F668249 от
19.07.2022 г. за извършено нарушение чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства /Наредбата/ на МФ във вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, срещу който
жалбоподателят не е подал писмено възражение в указания срок. АУАН е издаден от
св. С., упълномощена за това със заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на изпълнителния
директор на НАП, като въз основа на него е издадено и процесното НП, предмет на
проверка в настоящото производство.
2
Посочената фактическа обстановка се установява безпротиворечиво от всички
събрани по делото доказателства – в това число и писмените такива / протокол за
извършена проверка в обект сер. АА № 00944340 от 18.07.2022 г.; АУАН № F668249 от
19.07.2022 г.; дневен финансов отчет от фискално устройство и КЛЕН за 18.07.2022 г.;
опис на парични средства в каса; декларация на С. М.; писмени обяснения на св. М.;
декларация от лице, работещо по трудово/гражданско правоотношение на св. М.;
пълномощно с нотариална заверка на подписа рег. № 2319/24.11.2021 г. по описа на
нотариус Марияна Джермова, рег. № 676 при НК, район на действие РС – С., издадено
в полза на Петър А.; копие от тетрадка /журнал/ в търговския обект; договор за
отдаване на помещение под наем от 25.06.2022 г.; договор за наем на паркинг, въз
основа на публичен търг от 07.12.2021 г.; заповед № ЗЦУ – 1149/25.08.2020 г. на
изпълнителния директор на НАП/. Фактическата обстановка се потвърждава и от
показанията на свидетеля С., частично от показанията на св. М. и изявленията на
свидетелите пред съда, събрани по реда на проведена очна ставка.
Във връзка с възраженията на жалбоподателя по повод приетите от наказващия
орган факти и обстоятелства, съдът намира същите за неоснователни и недоказани.
На първо място и по повод възраженията за налична указателна табела в обекта,
че заплащането се осъществява при напускане на обекта, следва да се посочи, че в
графа „Описание на начина на заетост в обекта“ от протокола за извършената проверка
от 18.07.2022 г., органите по приходите изрично са посочили обявените в обекта
работно време и ценоразпис, като отсъства констатация на допълнителни указания във
връзка с начина на плащане. Посочените констатации са извършени в присъствието на
двама представители на дружеството, като нито един от тях не е вписал възражения в
смисъла, изложен в жалбата. Такива възражения не са направени и в срока след
връчване на АУАН, като се релевират за пръв път пред настоящия съд. Що се касае до
анагажираните в подкрепа на оплакването доказателства – заповед № 1/06.06.2022 г. на
управителя на жалбоподателя и два броя снимки, съдът не цени същите с доверие.
Представената заповед съставлява частен документ, удостоверяващ изгодни за
страната факти, като не се ползва с обвързваща съда доказателствената стойност
досежно датата на издаването , а снимковият материал съставлява недопустимо
доказателство, доколкото не е изготвен по реда на НПК, не носи белези за
автентичност /авторство, дата на изготвяне, място на изготвяне/ и не е годен да
установи, че именно към процесната дата – 18.07.2022 г., в проверявания търговски
обект е била поставена табела с надпис „плащане при напускане“. Независимо от
всичко изложено, от съдържащия се в копие по преписката журнал на обекта е видно,
че за автомобил с рег. № СВ 6316 ТЕ е прието плащане на сумата от 15 лева, вписана
срещу номера на МПС-то и потвърдена с изписан знак „тик“, като този факт се
установи безспорно и от показанията на всички свидетели, включително водените от
жалбоподателя – св. М., св. Турлаков и св. Краев, както и по реда на проведената от
съда очна ставка между св. С. и св. М..
Що се касае до възражението, че лекият автомобил на проверяващия екип с рег.
№ СВ 6316 ТЕ не е постъпвал на територията на търговския обект – паркинг,
стопанисван от жалбоподателя, следва да се отбележи, че всички писмени
доказателства сочат в подкрепа на обратното. Видно от вписване в журнала и противно
на твърденията в жалбата, л.а. № СВ 6316 ТЕ е посочен на л. 11, под разделителна
черта и след датата 18.07.2022 г., с отразен час на постъпване – 12,30 часа. Това
обстоятелство е потвърдено в писмените обяснения на св. М. по преписката и е
елемент от описаната в протокола за проверка контролна покупка на престой,
подписан, както бе посочено и по-горе, без възражения от двама представители на
жалбоподателя. Възражения в посочения смисъл не са изложени и срещу АУАН, като
се въвеждат едва с жалбата пред съда. Действително жалбоподателят ангажира
3
показанията на трима свидетели в обратен смисъл, а именно – св. М., св. Турлаков и св.
Краев. Св. М. потвърждава пред съда, че е бил свидетел при съставения протокол за
проверка от 18.07.2022 г. и е разписал същия без да впише възражения, както и че е
направил собственоръчни писмени обяснения по случая, но заявява, че обясненията
дал под диктовка на органите по приходите. Съдът намира това твърдение за
несъстоятелно, а показанията в частта, с която се твърди, че колата на проверяващите
не е постъпвала на стопанисвания от жалбоподателя паркинг /в който и да е от двата
отредени за целта терена/ за ненадеждни, като не им дава вяра. Житейски необосновано
е твърдението, че проверяващите са поставили под натиск св. М. и са го принудили да
даде конкретни писмени обяснения пред втори представител на жалбоподателя –
Петър Алипев, разписал протокола за проверка и още двама твърдени от
жалбоподателя свидетели – св. Турлаков и св. Краев. На първо място, логично би било
такова обстоятелство да бъде надлежно вписано в графа възражения от някой от
свидетелите по проверката или най-малкото да бъде доведено до знанието на
наказващия орган по реда на възраженията срещу съставения впоследствие АУАН.
Видно от писмените доказателства подобни твърдения не са били отправяни в хода
административното производство. На следващо място, посоченото от св. М. поведение
на проверяващите несъмнено съдържа данни и за престъпление, за което е било редно
да бъдат сигнализирани компетентните органи по разследване или най-малко да бъде
подаден сигнал на тел. 112 за осъществената принуда. При подаден надлежен сигнал,
органите на МВР биха установили по официален ред осъществяваната неправомерно
проверка и при посочените в жалбата обстоятелства, че автомобилът не се намира на
паркинга, а проверяващите принудително и под диктовка „снемат“ обяснения.
Доколкото единствения официален документ по случая е протокола от проверката и
същият не съдържа нито едно от посочените възражения, съдът не кредитира
показания на св. М. за посочените обстоятелства.
Като ненадеждни съдът преценява и дадените от св. Турлаков и св. Краев
показания по случая. Свидетелите заявяват, че са посетили паркинга до бившата „М.“,
където работил св. М. около обяд, преди проверката, като св. Турлаков твърди, че за
времето на посещението си е дошла само една кола – на проверяващите, а св. Краев
заявява, че е видял св. М. да вдига бариерата. Същевременно, видно от приложеното
по делото копие от журнал в обекта е видно, че за времето от 11,30 ч. до 12,30 ч., за
датата 18.07.2022 г. са вписани още четири различни автомобила, освен колата на
проверяващите, посочени с регистрационни номера и час на постъпване в паркинга,
като три от тях във времето от 12-12,12 ч. На следващо място, в показанията си св.
Турлаков и св. Краев заявяват, че не си спомнят по време на проверката да е имало
други хора в обекта, същевременно протоколът е разписан от лицето Петър Алипев,
който св. М. определя пред съда за свой шеф и за който по преписката се съдържа
пълномощно. Всичко изложено мотивира съда да не кредитира показанията на св.
Турлаков и св. Краев, предвид съществените им противоречия с останалите
доказателства по делото и за факти, които не са спорни. В допълнение, следва да се
посочи, че и двамата свидетели не са участвали при извършваната проверка, не са
възприели в пълнота водените разговори между проверяващите и св. М., както преди
легитимацията на органите по приходите, така и след това. Важно да се отбележи също
е и, че по делото не се установява с категоричност времето, в което двамата свидетели
са присъствали в проверявания обект, съответно не може да се заключи, дали
възприетите от тях обстоятелства са частични или обхващат времето от първоначалния
контакт на проверяващите със св. М. до приключване на проверката.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган
4
/оправомощен да издава НП по силата на т. 1.1., буква „г” от заповед № ЗЦУ –
1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП/ и в срока по чл. 34, ал. 3
ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени
императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
С депозираната жалба не се релевират конкретни нарушения на процесуалните
правила при съставяне на АУАН и НП, извън тези за неправилно възприета фактическа
обстановка, като съдът по свой подчин и при служебна проверка за законосъобразност
не установи наличието на такива. Разпоредбите на чл. 42, т. 4 и т. 5 и чл. 57, т. 5 и т. 6
от ЗАНН въвеждат задължения за актосъставителя и наказващия орган да опишат в
АУАН и НП нарушението, обстоятелствата, при които е било извършено, както и
законовите разпоредби, които са нарушени, като по този начин се цели гарантиране на
правото на защита на наказаното лице, като деянието и приложимите нарушени норми
следва да бъдат описани по такъв начин, че за него да става ясно извършването на
какво нарушение му се вменява. В процесния случай, жалбоподателят е наказан за
това, че след извършена контролна покупка в 12,20 часа на 18.07.2022 г., на еднодневен
престой за л.а. рег. № СВ 6316 ТЕ, и заплатена в брой стойност от 15 лева не е била
издадена касова бележка или друг документ при извършване на плащането от
служителя в обекта. В този смисъл, за съда се налага извод, че описанието на
нарушението и посочената от наказващия орган норма си кореспондират в достатъчна
степен, за да се установи конкретната наказуема простъпка. Съдът приема, че покупка
на престой за индивидуализирано МПС ясно формулира, че последното е било прието
на паркинга, стопанисван от жалбоподателя, като с оглед обявения ценоразпис и
заявеното време на престоя е била определена и дължимата цена за услугата.
Разпоредбата на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС повелява, че на наказание подлежи лице,
което не издаде документ по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. В чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е
предвидено, че всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да
регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез
издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез
издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен
документ, като получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги
съхранява до напускането на обекта. В чл. 118, ал. 4 от ЗДДС е предвидено задължение
на Министъра на финансите да издаде наредба във връзка издаването на фискални
касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните
реквизити, които трябва да съдържат. Именно на основание чл. 118, ал. 4 от ЗДДС е
издадена и Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства /по аргумент от § 11 от ПЗР към
Наредбата/. С разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата е пояснена нормата на чл.
118, ал. 1 от ЗДДС, предвид което и посочването на чл. 25, ал. 1 от Наредбата във вр.
с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС представлява коректно и изчерпателно посочване на
коректните нарушени правни норми. В случая Наредбата е приета именно на
основание чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, поради което цитирането съставлява привръзка на
нарушения подзаконов нормативен акт със закона, в който се съдържа приложимата
санкция. По тези съображения, за настоящия съд се налага извода, че нарушените
норми са посочени по правилен начин в АУАН и НП и за жалбоподателя не е
съществувала пречка да организира защитата си по адекватен начин.
С разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата се пояснява, че независимо от
документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална
касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата –
плащанията, с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на
5
пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен
паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. Несъмнено процесният
случай не попада в изключенията, предвидени с чл. 25, ал. 1 от Наредбата. От
фактическа страна по делото се установява, че по време на извършената проверка от
използваното от жалбоподателя фискално устройство не е била издадена касова
бележка /фискален касов бон/ за извършената от проверяващите контролна покупка,
като видно от изведен „Х“ отчет оборотът бил 0,00 лева, съответно извършената в
12,20 часа продажба на еднодневен престой на процесния паркинг не е била
регистрирана. При това положение безспорно се установява, че търговецът-
жалбоподател не е изпълнил задължението си по чл. 25, ал. 1 от Наредбата вр. чл. 118,
ал. 1 от ЗДДС, като за извършената продажба в търговския обект и полученото
плащане в брой на 15 лева не е бил надлежно издаден касов бон /касова бележка/ или
друг надлежен документ. Извършеното нарушение правилно е подведено под
санкционната норма на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.
Що се касае до оплакванията на жалбоподателя за необоснованост на
постановлението, съдът намира, че същите се явяват неоснователни. По делото не се
установи, направените оплаквания за неправилно възприети обстоятелства да са били
надлежно доведени до знанието на наказващия орган по реда на възраженията в
производството, предвид което и последният обективно не е имал възможност да се
запознае с тях и да ги обсъди в постановлението си. В преписката по издаване на акт не
се съдържат и доказателства в противоречие на установените от органа обстоятелства,
като ангажираната заповед на управителя на жалбоподателя и приложените към нея
снимки бяха представени едва в хода на процеса. Предвид изложеното, съдът намира,
че обжалваното постановление се явява обосновано и почива на еднозначни
доказателства, съставляващи вцялост преписката по издаване на АУАН № F668249 от
19.07.2022 г.
Извършеното нарушение е подведено и под коректната правна норма на чл. 185,
ал. 1 от ЗДДС. Според тази норма на наказание подлежи лице, което не издаде
документ по чл. 118, ал. 1. Следователно възраженията на жалбоподателя за
материална незаконосъобразност са неоснователни. В случая е определена коректната
санкционна норма, като съобразно предвижданията е наложена определената
имуществена санкция за нарушения, извършени от юридическо лице в предвидените
рамки от 500 лева до 2000 лева. При определяне на наказанието при условията на чл.
27, ал. 2 от ЗАНН, съдът достигна до извод, че наказанието е справедливо определено,
като „имуществена санкция“ в минималния предвиден размер в санкционната норма -
500 лева. Съдът счита, че с оглед липсата на отегчаващи вината обстоятелства налагане
на наказание над предвидения от закона минимум би се явило необосновано и
несправедливо. В случая са налице смекчаващи вината обстоятелства, а именно -
липсата на данни за предходни нарушения на данъчното законодателство. При
наличието единствено на смекчаващи вината обстоятелства съдът прецени, че
наказанието е справедливо определено в случая - „имуществена санкция“ в размер на
500 лева. С така наложеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл.
12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителят, както и генералната
превенция за въздействие върху обществото.
Във връзка с искането на жалбоподателя, настоящият съдебен състав намира, че
в конкретната хипотеза не може да намери приложение и разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН, тъй като не се установява твърдяната маловажност на случая. При определяне
на маловажните случаи при административните нарушения съгласно разясненията,
дадени с ТР № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2007 г., ОСНК, следва да се
съобрази чл. 93, т. 9 от НК, съгласно която разпоредба маловажен случай е този, при
който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните
6
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид. Като се вземе предвид високата значимост на обществените
отношения, свързани с отчетната дейност на търговския оборот и документооборота,
съдът намира, че процесното нарушение не може да се характеризира като такова с
ниска обществена опасност. Фактът, че по делото не са събрани данни на
жалбоподателя да са налагани предходни наказания за нарушения на данъчното
законодателство не може да се приеме като достатъчно смекчаващ, за да е налице
маловажен случай, а се преценява при определяне размера на наложеното наказание.
При изложените съображения, за съда се налага извод, че деянието не се характеризира
с по-ниска степен на обществена опасност от останалите деяния от същия вид, предвид
което и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е неприложима към процесния случай.
С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление следва да бъде
потвърдено, а в полза на наказващия орган да се присъдят съдебни разноски.
По отношение на претендираното юрисконсултско възнаграждение следва да се
има предвид, че разноските се определят по реда на АПК /чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН/. По
смисъла на чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати
производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал
повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение,
определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. В същия смисъл са и
разпоредбите на чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН, съгласно които в полза на
учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование, като размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния
вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Според чл. 37, ал.
1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение
на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането на правната
помощ. Съгласно чл. 27е от цитираната Наредба възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150
лв. Т.е. съдът следва да определи юрисконсултското възнаграждение именно в тези
рамки. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че
за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на
наказващия орган следва да се определи възнаграждение в размер на 150 лв.
Посочената сума следва да се присъди в полза на Национална агенция по приходите,
доколкото последната е юридическото лице на бюджетна издръжка, към което
принадлежи отдел „Оперативни дейности“ – Бургас и неговия началник.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Несебърският
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 648992-F668249/10.10.2022 г.
на началника на отдел “Оперативни дейности” – Бургас, Дирекция „Оперативни
дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което на „П. 2021“ ЕООД, ЕИК
2067*****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „М.“ № 2, вх. 4, ет. 1, ап. 2,
представлявано от Ж. П. А., на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, за извършено
нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства /Наредбата/ на
7
МФ във вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, е наложено наказание “имуществена санкция” в
размер на 500 лева.
ОСЪЖДА „П. 2021“ ЕООД, ЕИК 2067*****, на основание чл. 63д, ал. 4 и ал. 5
от ЗАНН да заплати на Национална агенция по приходите сумата от 150 /сто и
петдесет/ лева, представляваща направени по делото разноски - юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
8