Р Е Ш Е Н И Е
№ 29, гр. Д., 20.02.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Д.КИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и втори
януари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛАТЕЯ
ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА Д.
ЕЛИЦА СТОЯНОВА
При участието на секретаря Павлина Пенева, разгледа
докладваното от съдия Елица Стоянова в. гр. д. № 562 по описа на Д.кия окръжен
съд за 2017 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Съдебното
производство е образувано по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба,
рег. № 20524/ 28.11.2017 г., подадена от процесуалните представитела на ищеца Р.Л.С.,
роден на *** г., поданик на О.К.В., ЛНЧ **********, против решение № 1051/
13.11.2017 г., постановено по гр. д. № 766/ 2016 г. по описа на РС гр. Д. в
частта му, с която е била отхвърлена претенцията му против „ВУМ“, Булстат ***,
със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „О.” № *, представлявано от доц.
Т.Р., за осъждането му да му заплати обезщетение за неимуществените вреди,
изразяващи се в претърпените от ищеца болки и страдания от увреждането му -
изкълчване на дясна раменна става и последвали две операции, обусловило трайно
затруднение в движението на горния десен крайник, причинено му при
осъществената на 23.03.2013г. трудова злополука в гр.В., приета за такава с
Разпореждане №19 от 11.04.2013г. на РУСО – Д., за разликата над уважения от
Районния съд размер от 10 000 лв. до предявения такъв от 50 000 лв., ведно със законната лихва, считано от
23.03.2013 г. до окончателното и изплащане. Съобразно изложените в жалбата
оплаквания, решението е неправилно в обжалваната му част, тъй като на
обезщетяване подлежали всички претърпени от ищеца вреди, пряк и непосредствен
резултат от трудовата злополука и нейните усложнения. Не били съобразени в
цялост претърпените от него болки и страдания, периодите на лечението, нуждата
от чужда помощ, последващите оперативни интервенции, икономическата конюнктура
и инфлационните процеси, които, разгледани в своята цялост налагат отменяване
решението в обжалваната му част и уважаване ищцовите претенции изцяло.
Претендирани са разноски.
Ответната
по въззива страна е депозирала писмен отговор, в който се противопоставя на
възведените в жалбата оплаквания и настоява решението да бъде потвърдено като
валидно, допустимо и правилно. Претендират се разноски.
Препис
от обжалваното решение е било връчено на ищеца чрез процесуалните му
представители на 20.11.2017 г. Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259
ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирано лице и е насочена срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Първоинстанционното
производство е образувано по предявени от Р.Л.С., гражданин на Великобритания,
роден на *** г., с ЛНЧ **********,***, чрез процесуалните му представители,
против „ВУМ“ със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „О.“ № *, с БУЛСТАТ
***, за осъждането му да заплати на ищеца обезщетение в размер на 50 000
лв. за претърпените от него неимуществени вреди – болки и страдания в резултат
на трудова злополука, произтекла на 23.03.2013 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането до пълното и изплащане, претендирани са
разноски. Съобразно изложените в исковата молба твърдения, между страните е
било налице трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал
длъжността „преподавател в колеж“. На 23.03.2013 г. при провеждане на редовно
учебно занятие със студенти, при включването на преносим компютър към
захранващата мрежа с цел прожектиране на учебен материал, ищецът бил ударен от
токов удар, в резултат на който паднал върху учебна банка, в резултат на което
получил луксация на дясна раменна става. Незабавно потърсил медицинска помощ,
като в Окръжна болница „Света Анна“ в гр. В. му била извършена репозиция на
ставата. Последвала медицинска операция едва през месец юни 2013 г. в УМБАЛ
„Проф. Д – р Георги Странски“ гр. Пл. поради високата натовареност на лекарския
екип, извършващ подобни оперативни интервенции. До този момент ищецът продължил
да изпълнява трудовите си задължения, за да могат студентите успешно да
приключат учебната година, но ежедневните действия по бръснене, къпане,
поставяне на колан на панталоните, обуване и обличане са били силно затруднени.
По време на операцията на 27.06.2013 г. се наложило повторно счупване на
зарастналата накриво кост, повторното и наместване и поставяне на ресърфейсинг
протеза. Независимо от стриктното спазване на лекарските предписания за
рехабилитация, упражнения и пр., дясната му ръка не се е възстановила напълно и
към настоящия момент е налице хипотрофия на раменната мускулатура и значително
ограничаване на активните и пасивни движения. Препоръчана е била физиотерапия,
рехабилитация и повторно оперативно лечение. Ищецът е получил и паметови
смущения в краткосрочната памет в период от две години след злополуката. В тази
връзка настоява претърпените от него болки и страдания от физическо и
психическо естество, които ищецът търпи ежедневно от деня на трудовата злополука,
настъпилите усложнения, негативните емоции в следствие на травмата, че е
инвалид и безпомощен в ежедневните си занятия, да бъдат обезщетени посредством
заплащането на обезщетение в размер на 50 000 лв., ведно със законната
лихва върху посочената сума, считано от датата на трудовата злополука до
окончателното изплащане на главното парично задължение. Претендирани са
разноски и адвокатско възнаграждение.
По
реда на чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът „ВУМ“, чрез процесуалния си представител,
е депозирал писмен отговор, в който се е противопоставил на основателността на
заявената претенция с възраженията, че електрическата инсталация в сградата на
учебното заведение, е била изрядна, ежегодно е бил извършван контрол относно
изправността и и токовата защита. Ответникът не може да носи отговорност за
изправността на личното устройство на преподавателя. Не е настъпил токов удар,
тъй като електроуредите не са работели под високо напрежение. Падането не е
било предизвикано от токов удар, а причинените увреждания са се дължали на
предходно заболяване на раменната става, което се е обострило в резултат на
инцидента. Ищецът е допринесъл за претърпените болки и страдания, тъй като е
изчакал три месеца, за да проведе оперативна намеса, през който период не
предприел адекватно лечение и което довело до зарастване накриво на раменната
става, след операцията, което е можело да бъде извършена на много места в
страната, не е изпълнявал физиотерапевтични и рехабилитационни процедури.
Твърденията за затруднения в ежедневното обслужване били преувеличени, тъй като
два месеца след инцидента ищецът пътувал с автобус до Турция по програма
„Еразъм“. Исковата претенция била завишена по размер, след като самият ответник
проявил желание да заплати сумите по лечението на ищеца. Настоява се за
отхвърляне на исковете, претендирани са разноски.
С
оглед релевираните н жалбата оплаквания, доводите и съображенията, развити от
страните в процеса и ангажираните по делото доказателства, Д.кият окръжен съд
приема за установено от фактическа страна следното:
Ищецът
е чужденец със статут на постоянно пребиваващ в страната, считано от
05.09.2007г. и е адресно регистриран в с. Пр., общ. Г.Т.
Страните
по делото не спорят, а и от представения трудов № **/ 30.**.2010 г. се
установява, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата
на което ищецът е изпълнявал длъжността „преподавател в колеж” при ответника, а
считано от 31.05.2011 г. - длъжността „асистент“. Считано от 17.02.2014 г.
трудовото правоотношение между страните е било прекратено по взаимно съгласие.
На
23.03.2013 г., през работно време и на работно място – ВУ „М.К.“, в зала за
обучение № 417, находяща се в гр.В., ул. „О.” №*, ищецът по време на занятия и
обучение със студентите В.Д.Х.и Б.К.П., решил за онагледи преподавания материал, като свърже личния си
преносим компютър посредством Ейч Ди Ем Ай кабел към преносима мултимедия,
поставена на една от масите в залата. При свързването и държал кабела с дясната
си ръка с палеца и показалеца и в момента на съединяване с мултимедията неочаквано почувствал токов удар, от който
издал вик, залитнал назад, паднал по гръб върху масата, в резултат на което порлучил
изкълчване на дясна раменна става.
Работодателят
извършил разследване на злополуката, видно от протокол от 27.03.2013 г.
Разследването било извършено от назначена от него комисия, в която участвал и Д.Д.
в качеството му на електроинженер. В протокола е посочено, че проверените
електроуреди са били в изправност и обезопасени, защитени срещу поражение от
ел. ток. Вероятната причина за токовия удар е била повишената чувствителност на
ищеца към натрупването на електростатични заряди в тялото, ниската влажност на
въздуха в помещението, изолационното подово покритие, носенето на обикновени
обувки, които не отвеждат електрическите заряди. При допир на ищеца до обект
или предмет с различен потенциал е възможно протичането на искров разряд, който
предизвиква силни, но безопасни усещания у индивида. Въз основа на този
протокол работодателят подал декларация за трудова злополука с вх. № ***/
29.03.2013 г., в която описал горната фактическа обстановка. С разпореждане № 19/
11.04.2013 г. на РУСО – Д. било установено, че полученото от Р. Л. С. увреждане
представлява трудова злополука по смисъла на чл. 55 ал. 1 от КСО. В него е
посочено, че „внезапното увреждане на здравето на пострадалия, изразяващо се в
изкълчване на дясна раменна става, е настъпило през време и по повод на
извършваната работа. Увреждането се е получило вследствие на загуба на
равновесие и сблъсък с работна маса.” Разпореждането не е било обжалвано от
страните и е влязло в сила.
Непосредствено
след инцидента на ищеца била оказана спешна медицинска помощ в МБАЛ „Св. Анна“
в гр. В.. Била му е поставена ортеза за 20 дни и предписани обезболяващи. В
листа за преглед на пациент в спешно отделение и в допълнителния лист за
преглед на пациент не се съдържа препоръка за рехабилитация. На 27.03.2013 г.
му е бил издаден болничен лист за 30 дни. От представени два амбулаторни листа
от 17.04.2013 г. и 25.04.2013 г. става ясно, че е провел два курса
физиотерапия, включващи лечение с нискочестотно магнитно поле, с НЧТ и Лечебна
физкултура с леки уреди. Като обективно състояние е посочено, че има
ограничение в движенията на дясна раменна става, лек оток и палпаторна
болезненост.
На
27.06.2013 г. на ищеца била направена операция на дясната ръка в УМБАЛ „ Д – р
Г. Странски“ гр. Пл., при която била отстранена деформираната част от раменната
става и била поставена изкуствена такава. Били препоръчани физиолечение и
рехабилитация 20 дни следоперативно. Препоръката била изпълнена от ищеца, който
провел четири курса физиотерапия, в резултат на което почувствал подобрение,
което е отразено в амбулаторните листи, издадени от общопрактикуващ лекар и
лекар – специалист.
През
месец януари 2016 г. почувствал отново болки в дясното рамо, провел
рехабилитационно лечение в ЛВБЦ „Здравец” при СОК Камчия. Тъй като не настъпило
подобрение, на 23.09.2016 г. бил опериран отново в МБАЛ „ Д – р Теодоси
Витанов“ ЕООД в гр. Т., при която операция бил поставен имплант и назначени
рехабилитационни процедури, които ищецът спазвал. Настъпило подобряване в
състоянието му – намаляване на болковия синдром и увеличено движение на
раменната става.
В
хода на първоинстанционното производство всяка от страните е ангажирала гласни
доказателства по делото в подкрепа на своите твърдения:
Св.
П. С., съпруга на ищеца, заявява, че лечението му е било дълго, болезнено и
причинило голям дискомфорт на Р.Л.С. при ежедневните му действия – не бил в
състояние и бил затруднен при обличане, бръснене, поставяне на колан и пр.
поради болки във водещата ръка. След като напуснал ответното учебно заведение
двамата започнали преподавателска дейност на Индия, където посещавали курорти с
лечебна цел. Свидетелката твърди, че съпругът и имал множество негативни
изживявания, освен продължителния период, през който имал болки в и затруднено
движение на горния десен крайник.
Св.
Б.К.е студентката, която е присъствала в учебната зала, когато е произтекъл
инцидента. В показанията си същата сочи как ищецът хванал кабела с два пръста
на дясната си ръка, за да включи личния си компютър към мултимедийно
устройство, извикал и паднал, заявил, че го е ударил ток. В последствие другият
студент включил апаратурата без проблем. Скоро след това ищецът прекъснал
занятията с обяснение, че чувства силна болка в дясната ръка.
Св.
А.К.е счетоводител при ответника и е посочил в своите показания, че около два
месеца след инцидента ищецът е пътувал с автобус до Турция за участие в
международен конгрес по програмата „Еразъм“.
Св.
Д.Д е също служител на ответника, с електротехническо образувание, който е
участвал в проверката, назначена от учебното заведение по повод инцидента.
Същият е посочил, че вероятно токовият удар е причинен от натрупването на
статично електричество.
В
тази връзка първоинстанционният съд е назначил и СТЕ, от заключението по която
се установява, че теоретично, възможни причини за инцидента могат да бъдат: а/
директен допир до част, която нормално е под напрежение /например фазов
проводник без изолация или с компрометирана изолация/; б/ индиректен допир до
токопроводима част, която нормално не е под напрежение /например метален
корпус, екран на проводник/, но поради някаква причина се е оказала под
напрежение; в/ разряд на статични заряди, натрупани по тялото и облеклото.” Вещото
лице също допуска, че една от трите възможни причини за инцидента е натрупано в
ищеца статично електричество /в тялото и/или облеклото на ищеца/.
Показанията
на св. Д. и заключението по СТЕ фактически са без значение за изхода на с пора,
доколкото се касае за трудова злополука, за установяването на която
законодателят е предвидил специален ред. Надлежният ред за установяване на
трудова злополука като елемент от фактическия състав на обективната и
безвиновна отговорност на работодателя на основание чл. 200 ал. 1 КТ е нормативно определен с
разпоредбите на чл. 57 и сл. КСО и Наредбата за установяване, разследване,
регистриране и отчитане на трудовите злополуки. Съгласно този ред работодателят
/осигурител/, от една страна и пострадалият /осигурен/ или неговите наследници,
от друга страна, следва да декларират /първият в 3-дневен срок от настъпване на
злополуката, а вторият в 1-годишен срок/ пред съответното териториално
поделение на НОИ по регистрация на осигурителя настъпването на злополуката.
След извършване на проверка, по нормативно определен ред, длъжностното лице по
чл. 60, ал. 1 КСО издава разпореждане за приемане или за неприемане на
злополуката за трудова по утвърден от управителя на НОИ формуляр. Разпореждането
на органа по чл. 60 ал. 1 КСО представлява индивидуален административен акт
относно наличието или не на трудова злополука и е официален удостоверителен
документ за установените в него факти. В административното производство по
издаването на този индивидуален административен акт са участвали и двете страни
в настоящото производство, нито една от тях не го е обжалвала и той е влязъл в
законна сила, поради което не подлежи и на косвен съдебен контрол в
гражданското съдопроизводство. Поради това е изпълнен изцяло фактическия състав
на трудовата злополука по смисъла на чл. 200 ал. 1 от КТ.
Първоинстанционният
съд е назначил СМЕ, от заключението по която се установява, че обичайно
лечението на неусложнена луксация на раменна става включва три етапа:
наместване на луксацията и обездвижване на крайника с ортеза, период на външтно
имобилизиране и период на рехабилитация. При ищеца се наблюдавала усложнена
луксация, тъй като в период от три месеца след инцидента се е наложило
оперативно лечение, след което са били проведени четири курса на физиотерапия,
както и ново оперативно лечение, наложително за отстраняване на получените сраствания
и подобряване движенията на раменната става, след което отново е провел курс
рехабилитация и физиотерапия. Вещите лица са категорични, че въпреки клиничните
данни за подобрение, последиците от получената травма не са отшумели напълно и
до настоящия момент и въпреки провежданата рехабилитация и физиотерапия е
възможно да се достигне до пълно възстановяване на функциите на крайника.
Досежно структурата на раменната кост и съответната раменна става, вещите лица
сочат, че е невъзможно пълното и възстановяване, тъй като поставената
изкуствена става е чуждо за организма тяло и като такова отстъпва на
естествената кост и хрущял. Според експертите, получените при трудовата
злополука увреждания на ищеца са му причинили множество болки и страдания с
различна интензивност през дългия период на лечение, които, макар и в по –
ниска степен, продължават и към настоящия момент. Освен болките, ограничената
подвижност в дясната раменна става е причинявала и продължава да причинява
неудобства от различен характер, напр. затруднена лична хигиена – миене,
бръснене, сресване, затруднено обличане и затруднения от битов характер, които
оказват, освен всичко, и неблагоприятно отражение върху психическото му
състояние. При наличната медицинска документация не се установяват предходни
увреждания на горния десен крайник. Вещите лица са прогнозирали, че се очаква
подобрение в състоянието на ищеца в период от 6 до 12 месеца след последната
оперативна интервенция на 23.09.2016 г.
По
делото са представени амбулаторни листи на ищеца, в които е посочена диагноза
„Разстройство на вегетативната нервна система, неуточнено“, като анамнеза е
посочено, че в резултат на електротравма е бил в безсъзнание два – три часа,
каквито данни по делото липсват. В тях са посочени субективните оплаквания на
ищеца, че от около 2014 г. страда от паметови смущения в краткосрочната памет.
Представил е психологично изследване, като по този повод първоинстанционният
съд е назначил СПЕ, от заключението по която се установява, че ищецът има проблем
с краткосрочната памет или паметта за текущи събития. Независимо, че инцидентът
е оказал влияние върху психо – физиологичното състояние на ищеца, не се
установява категорична причинно – следствена връзка с инцидента, а вероятно се
касае за дементен процес.
Предвид
така изложените фактически данни Д.кият окръжен съд достига до следните правни
изводи:
Предявената от Р.Л.С. против „ВУМ“ претенция
черпи правното си основание от нормата на чл. 200 ал. 3, вр. ал. 1 от КТ. Искът
е допустим, страните са легитимирана да участва в процеса. Решението е
постановено от законен състав в рамките на предоставените му от ГПК правомощия,
поради което при извършената служебна проверка въззивната инстанция намира
решението за валидно и допустимо.
Относно
правилността му, Окръжният съд приема следното:
Първоинстанционният
съд е удовлетворил ищцовата претенция частично, до размер от 10 000 лв.,
като е отхвърлил иска за разликата до предявения му размер от 50 000 лв.,
приемайки, че уваженият от него размер удовлетворява по справедливост
претърпените от ищеца болки и страдания.
Решението
е обжалвано единствено в отхвърлителната му част, като повдигнатият пред
въззивния съд спорен въпрос касае единствено характера и интензитета на
причинените на ищеца вреди и размера на обезщетението, което по справедливост
да ги репарира.
На
първо място следва да бъде отбелязано, че Окръжният съд споделя изложените от първоинстанционния съд
мотиви, че липсват категорични доказателства в пряк и непосредствен резултат от
причинената трудова злополука да са оплакванията на ищеца относно настъпили
паметови смущения. На първо място,
липсват изобщо данни след инцидента Р.Л.С. да е изпадал в безсъзнателно
състояние, което да е довело до психически нарушения. Констатираните от вещото
лице по СПЕ нарушения в краткосрочната памет са в резултат на независим
дементен процес, който обаче не е в причинно – следствена връзка с претърпяната
трудова злополука.
По
отношение на причинените на ищеца болки и страдания, както физически през
значителен период от време, настъпилите усложнения, претърпените допълнителни
оперативни интервенции, също свързани с допълнителни физически болки,
затрудненията, свързани с ежедневното обслужване и то в значителен период от
време, така и емоционалните страдания, свързани с чувството за безпомощност,
сочат, че обезщетение в размер на 10 000 лв. е занижено и не е в състояние
да ги обезщети изцяло.
При
определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди следва да се
вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят. На обезщетяване
подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането.
Техният размер се определя според вида, характера и тежестта на увреждането.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с
обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична
оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от
съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на
моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която
засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на
всички конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер
и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителност и степен на интензитет. При определяне размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди се преценяват вида и тежестта на причинените
телесни и психични увреждания, продължителността и интензитета на претърпените
физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до
разстройство на здравето, а ако увреждането е трайно - медицинската прогноза за
неговото развитие. – в този смисъл изрично Решение № 202 от 24.06.2015 г. на
ВКС по гр. д. № 6375/2014 г., IV г. о.
Интензитетът
на претърпените от ищеца страдания, на физическите болки от прякото увреждане на неговото здраве
в резултат на претърпяната трудова злополука, както и в резултат на настъпилите
усложнения, претърпените две оперативни интервенции, заключението на вещото
лице, че се очаква подобрение в период около година след последната операция,
както и общото затруднение в ежедневното обслужване за период от няколко
години, водят въззивният съд на извода, че справедливо би било обезщетение в
общ размер на 30 000 лв., като следва да се присъди и законовата лихва,
претендирана от ищеца, считано от датата на непозволеното увреждане до
окончателното и изплащане. В тази връзка въззивната жалба е частично
основателна и следва да бъде уважена, като Окръжният съд отмени решението в
обжалваната му част за сумата от 20 000 лв. и ги присъди допълнително на
ищеца.
Предвид
обстоятелството, че делото е трудово и ищецът е освободен от заплащане на
държавна такса, същата в общ размер на 1200 лв. /800 лв. допълнително за
първоинстанционното и 400 лв. за въззивното производство/ следва да бъде
възложена на дружеството – ответник.
Нему
следва да бъдат възложени и сторените от ищеца разноски във въззивното
производство съобразно уважената част на жалбата в размер на 1 050 лв.
Работодателят
– въззиваем също е претендирал разноски, които следва да му бъдат възложени
съобразно отхвърлената част на жалбата в размер на 1 260 лв.
Водим
от горното и на основание чл. 271 и сл. от ГПК, Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 1051/ 13.11.2017 г., постановено по гр. д. № 766/ 2016 г. по описа на
РС гр. Д. в частта му, с която е била отхвърлена претенцията му против „ВУМ“,
Булстат ***, със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „О.” № *,
представлявано от доц. Т.Р., за осъждането му да му заплати обезщетение за
неимуществените вреди, изразяващи се в претърпените от ищеца болки и страдания
от увреждането му - изкълчване на дясна раменна става и последвали две
операции, обусловило трайно затруднение в движението на горния десен крайник,
причинено му при осъществената на 23.03.2013г. трудова злополука в гр.В.,
приета за такава с Разпореждане №19 от 11.04.2013г. на РУСО – Д., за разликата
над уважения от Районния съд размер от 10 000 лв. /десет хиляди лева/ до сумата
от 30 000 лв./тридесет хиляди лева/,
ведно със законната лихва, считано от 23.03.2013 г. до окончателното и
изплащане, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
„ВУМ“, Булстат ***, със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „О.” № *,
представлявано от доц. Т.Р., да заплати на Р.Л.С., роден на *** г., поданик на О.К.В.,
ЛНЧ **********, сумата от 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/,
представляващи обезщетение за претърпените от него в резултат на претърпяна от
него на 23.03.2013 г. трудова злополука в гр.В., приета за такава с
Разпореждане №19 от 11.04.2013г. на РУСО – Д., изразяваща се в болки и
страдания в следствие изкълчване на дясна раменна става, последвали две
операции, трайно затруднение в движението на горния десен крайник, физически и
емоционални страдания, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
23.03.2013 г. до окончателното и изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 1051/ 13.11.2017 г., постановено по гр. д. № 766/ 2016 г. по описа на
РС гр. Д. в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА
„ВУМ“, Булстат ***, със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „О.” № *,
представлявано от доц. Т.Р., да заплати допълнителна държавна такса в размер на
1200 лв. /хиляда и двеста лева/.
ОСЪЖДА
„ВУМ“, Булстат ***, със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „О.” № *,
представлявано от доц. Т.Р., да заплати на Р.Л.С., роден на *** г., поданик на О.К.В.,
ЛНЧ **********, сумата от 1 050 лв. /хиляда и петдесет лева/, представляващи
сторени разноски и платено адвокатско възнаграждение във въззивното
производство съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА
Р.Л.С., роден на *** г., поданик на О.К.В., ЛНЧ **********, да заплати на ВУМ“,
Булстат ***, със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „О.” № *, сумата от
1 260 лв. /хиляда двеста и шестдесет лева/, представляващи сторени
разноски и платено адвокатско възнаграждение във въззивното производство
съобразно отхвърлената част от иска.
Решението
подлежи на обжалване при условията на чл. 280 ал.1 и ал. 2 от ГПК в едномесечен
срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.