Решение по дело №8036/2015 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№………

гр. София, 18.04.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 15 състав, в закрито съдебно заседание на осемнадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

СЪДИЯ: ГАЛЯ В.

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 8036 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано по реда на чл. 250 ГПК за допълване на издаденото по гр.д. № 8036 по описа за 2015 г. на СГС Решение № 8140 от 28.12.2018г.

 Образувано е по молба от  01.02.2019г. на ищеца Г.Д.Г.. В молбата се твърди, че в решението, в частта, в която се описват предявените в производството искове, съдът е констатирал, че ищецът е претендирал лихва за забава по чл. 86 ЗЗД върху търсените суми от датата на исковата молба до окончателното плащане, съдът не се е произнесъл по претенцията. Моли съда да се постанови решение, съгласно което да бъде осъден ответника „Т.Г.“ ЕАД да плати на ищеца Г.Д.Г. законна лихва върху присъдената сума от 36285,08 лв. – общ размер на договорната лихва за периода до 16.06.2015г., дължима върху главница от 416570 лв., както и законна лихва върху двете присъдени суми от 683,01 лв., считано от 19.06.2015г. до окончателното й изплащане.

Насрещната страна „Т.Г.“ ЕАД е изразила становище в срок, че подадената молба като такава по чл. 247 ГПК е недопустима и неоснователна. Допълнително посочва, че след като молителят е направил правна квалификация по чл. 247 ГПК, същата не може да се променя от съда. Алтернативно, заявява, че дори и квалифицирана по чл. 250 ГПК, молбата е недопустима, неоснователна, просрочена и следва да бъде оставена без уважение.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

От съдържанието на молба вх. № 13299/01-02-2019 г. е видно, че се иска допълване на постановен съдебен акт по отношение на частта, в която се претендира законна лихва от исковата молба по отношение на признатите за дължими възнаградителни лихви по договори за заем. Макар в същата да е погрешно посочено, че искането е по реда на чл. 247 ГПК (за поправка на явна фактическа грешка) не се твърди от страна на молителя да е формирана воля по съществото на спора, която да не е намерила израз в диспозитива на съдебното решение. Ето защо съдът, преценявайки съдържанието на молбата, счита че дължи произнасяне по реда на чл. 250 ГПК.

Като молба по чл. 250 ГПК за допълване на решение, молбата е подадения в законоустановения преклузивен срок от един месец и следва да бъде разгледана по същество.

В производството по гр. д. № 8036 по описа за 2015 г. на СГС ищецът е предявил обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД, чл.240, ал.2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, и при условията на евентуалност - иск по чл.55, ал.1, пр. първо ЗЗД.

Видно от решението, съдът е формирал мотиви и се е произнесъл за наличие на твърдени от ищеца правоотношения по четири договора за заем като е намерил за установено наличието на договорно правоотношение от 21.12.2011 г. за сумата от 59950 лв., два договора от 09.12.2013 г. за сумите от 15000 лв., както и договор от 05.01.2012 г. за сумата от 416570 лв. Установил е, че по първото заемно правоотношение на ищеца е върната част от заетата сума – 50095 лв. и дължима остава сумата от 9855 лв. Не е установил връщане на сумите от 416570 лв., както и на двете суми по 15000 лв. За тези суми предявените искове с правно основание чл. 240, ал. 1, т. 1 ЗЗД, съдът е счел за основателни, уважил е частично предявените претенции по чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 240, ал. 2 ЗЗД като е осъдил „Т.Г.“ ЕАД, ЕИК*********да заплати на Г.Д.Г., ЕГН **********, както следва:

1.                  На основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД:

-          сумата от 416570 лв. – дължима по договор за заем от 05.01.2012 г., ведно със законната лихва, считано от 19.06.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, като е ОТХВЪРЛИЛ иска за разликата до пълния предявен размер от 420000 лв.;

-          сумата от 9855 лв. – дължима по договор за заем от 21.12.2011 г., ведно със законната лихва, считано от 19.06.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, която сума е частично претендирана – 10000 лв. от общо дължимата сума от 59950 лв., като е ОТХВЪРЛИЛ иска за разликата до 10000 лв.;

-          сумата от 15000 лв. – дължима по договор за заем от 09.12.2013 г., ведно със законната лихва, считано от 19.06.2015 г. до окончателното изплащане на сумата;

-          сумата от 15000 лв. – дължима по договор за заем от 09.12.2013 г., ведно със законната лихва, считано от 19.06.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.

2.     На основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД:

-          сумата от 36285,08 лв. – общ размер на договорна лихва за периода до 16.06.2015 г. дължима върху главницата от 416570 лв., като е ОТХВЪРЛИЛ иска до пълния предявен размер от общо 36795,02 лв.;

-          сумата от 683,01 лв. - договорна лихва за периода 09.12.2013 г. – 16.06.2015 г. дължима по договор за заем от 09.12.2013 г. за сумата от 15000 лв., като е ОТХВЪРЛИЛ иска до пълния предявен размер от 693,75 лв.;

-          сумата от 683,01 лв. - договорна лихва за периода 09.12.2013 г. – 16.06.2015 г. дължима по договор за заем от 09.12.2013 г. за сумата от 15000 лв., като е ОТХВЪРЛИЛ иска до пълния предявен размер от 693,75 лв.;

-          на основание чл. 78, ал. 1 ГПК – сумата от 30134 лв., представляваща разноски за първоинстанционното разглеждане на делото.

Съдът не е изложил мотиви относно претенциите за лихви за забава по чл. 86 ЗЗД върху сумите, присъдени като договорни лихви и не се е произнесъл по цялото искане на ищеца Г.Д.Г..

Относно претенцията да се присъди лихва за забава по чл. 86 ЗЗД върху присъдената договорна лихва, съдът намира следното:

Съдът намира, че е принципно допустимо и не съставлява анатоцизъм начисляването на мораторна лихва върху възнаградителната такава. Възнаградителната лихва е цената на ползването на предоставените парични средства. В този смисъл паричното задължение за възнаградителна лихва не се отличава от останалите парични задължения – например от задължението за наемна цена, която се дължи за ползването на индивидуално определени вещи. Длъжникът може да изпадне в забава както относно главницата, така и за задължението за възнаградителна лихва, в който случай върху последната се дължи мораторна лихва (в т.см е Решение № 1001 от 5.07.1999 г. на ВКС по гр. д. № 357/99 г., V г. о.). Задължението за възнаградителна лихва се поражда от факта на предоставяне на паричната сума по договора за заем при наличие на уговорка между страните за плащане на лихва.

По изложените съображения, предявените искове за присъждане на лихва за забава върху присъдената договорна лихва се явяват основателни и следва да бъдат уважени.

Във връзка с гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ДОПЪЛВА Решение № 8140 от 28.12.2018г. на СГС, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 15 състав по гр.д. № 8036 по описа за 2015 г. като

ОСЪЖДА „Т.Г.“ ЕАД, ЕИК*********да заплати на Г.Д.Г., ЕГН **********, както следва:

-          законна лихва върху присъдената на осн. чл. 240, ал. 2 ЗЗД договорна лихва от 36285,08 лв., считано от 19.06.2015г. до окончателното й изплащане,

-          законна лихва върху присъдената на осн. чл. 240, ал. 2 ЗЗД договорна лихва в общ размер от 683,01 лв., считано от 19.06.2015г. до окончателното й изплащане и

-          законна лихва върху присъдената на осн. чл. 240, ал. 2 ЗЗД договорна лихва в общ размер от 683,01 лв., считано от 19.06.2015г. до окончателното й изплащане.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис на страните.

 

 

СЪДИЯ: