Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Плевен, 11.10.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд в публичното заседание на тринадесети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Венелин Николаев

 

при секретаря Иглика Игнатова  и в присъствието на прокурора … , като разгледа докладвано от съдия Николаев н.а.х.д. № 1490 по описа за 2018 год., и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление № 004/29.03.2018г. на Директора на Р.и.п.о.с.и в. ***, на „***” ЕООД със седалище и адрес на управление:***, ЕИК ***, представлявано от Ж.Г.С. – управител, с ЕГН ********** е наложена на основание чл.143, ал.1, т.1 от Закона за управление на отпадъците имуществена санкция в размер на 3000,00 лв. /три хиляди лева/ за това, че на 15.02.2018г. при извършена проверка на „***“ ЕООД, в присъствието на г-жа Ж.Г.С. - ***на дружеството, е констатирано, че в имот с адрес ***, собственост на Ж.Г.С., се съхраняват 13 броя излезли от употреба моторни превозни средства (ИУМПС) в различна степен на разкомплектуване; Дейностите по събиране, съхраняване, разкомплектуване, компоненти и материали от тях се извършват на неразрешени за това места, на площадка, неотговаряща на изискванията на ЗУО, а именно наличните автомобили са без регистрационни номера, в имота не е изградена трайна настилка и каломаслоуловител; Конкретните изисквания към площадките за извършване на такива дейности са посочени в Приложение №3 към чл.7, т.2 и чл.21, ал.1 и ал.2 от Наредбата за излезли от употреба МПС. Разпоредбата на чл.21, ал.1 от посочената Наредба предвижда изрично, че площадките за събиране и съхраняване и центровете за разкомплектуване на ИУМПС трябва да отговарят на изискванията на ЗУО, на подзаконовите нормативни актове по прилагането му и на минималните технически изисквания съответно по т.1 от Приложение №3; Също така, за имота с горепосочения адрес, няма издадено разрешение от директора на РИОСВ-Плевен по чл.67 от ЗУО във вр. чл. 35, ал.1, т.1 от същия закон – неизпълнение на задължение по чл.143, ал.1, т.1 от ЗУО.

Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останала жалбоподателят „***“ ЕООД, представлявано от Ж.С., която го обжалва и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно.

Ответникът по жалбата - редовно призован – не се представлява в съдебното заседание.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Акт за установяване на административно нарушение  №004 е съставен на 15.02.2018г. от И.Б.Х. на длъжност старши експерт в Дирекция „Контрол на околната среда“ към РИОСВ- Плевен  срещу „***” ЕООД със седалище и адрес на управление:***, ЕИК ***, представлявано от Ж.Г.С. – управител, с ЕГН **********, за това, че на 15.02.2018г. на основание чл.119, ал.1 и ал.2 от ЗУО е извършена проверка на „***“ ЕООД. В присъствието на управителя на дружеството – г-жа Ж.Г.С., е констатирано, че в имота с адрес: ***, собственост на Ж.С., са налични 13 броя излезли от употреба моторни превозни средства (ИУМПС) в различна степен на разкомплектуване. За извършване на дейностите по събиране, съхраняване, разкомплектуване, компоненти и материали от тях на неразрешени за това места, на площадка, неотговаряща на изискванията на ЗУО, няма издадено разрешение по чл.67 от ЗУО, във връзка с чл.35, ал.1, т.1 от същия закон.

Нарушението е констатирано с Констативен протокол от 15.02.2018г. на РИОСВ – Плевен, за нарушение на чл.143, ал.1, т.1 от ЗУО.

Жалбоподателката е подписала акта и е записала, че допълнителни обяснения и възражения ще бъдат представени в рамките на нормативно предвидения тридневен срок.

От показанията на св. И.Б.Х. се установява, че заема длъжността старши експерт в Дирекция „Контрол на околната среда” към РИОСВ-Плевен. Заявява, че   на  15.02.2018г. съвместно със  С.Я. и Р.И. извършили проверка  в имот, находящ се  ***. Проверката била извършена по повод подаден сигнал  в РИОСВ –гр. Плевен във връзка с нерегламентирано изгаряне на отпадъци,  разкомплектоване на  автомобили и горене на масла.

В хода на проверката установили 13 броя излезли от употреба МПС, които били  в различна степен на разкомплектоване  и се намирали на площадка без трайна настилка, без снабдени съоръжения каломаслоусвоители. За тази площадка в РИОСВ -  гр. Плевен нямало издадено разрешение за  дейности по разкомплектоване на автомобили. Автомобилите били със свалени регистрационни номера и били собственост на „***” ЕООД  по думите на Ж.С., която   присъствала по време на проверката.Заявява, че С. заявила още, че  процесните автомобили се използвали за сваляне на компонентни  и материали от тях, с цел влагането им в  ремонтни дейности на други автомобили. Резултатът от проверката бил обективиран в констативен протокол.

 От показанията на свидетелката С.Д.Я.,  се установява, че заема длъжността *** в РИОСВ-гр.Плевен. Заявява, че по повод получен  сигнал в РИОСВ – гр. Плевен относно изгаряне на отпадъци,  разкомплектоване на автомобили и източване на масло на площадка, находяща се в с. Брестовец, ул. „Ловешка” №2 извършили проверка на обекта. Установили, че на площадката се намират 13 броя излезли от употреба МПС, които били в различна степен на  разкомплектоване. Посочва, че управителката на „***” ЕООД, която присъствала по време на проверката, заявила пред тях, че това са автомобили на самата фирма, но не представила документи, удостоверяващи произхода им като обяснила, че се вземали части от тези автомобили, за да се използват при ремонта на други МПС. Сочи, че за осъществяването на тези дейности нямало разрешение по чл.35 от Закона за  управление на отпадъците.

От показанията на св. Р.И.И. се установява, че заема длъжността ***на ***в РИОСВ – Плевен. Заявява, че в РИОСВ – гр. Плевен бил получен сигнал за изгаряне на отпадъци и източване на масла, получени от разкомплектовани автомобили. На 15.02.2018г. извършили проверка на автокъща,  находяща се на  ***. Констатирали, че има изгаряне на отпадъци и източване на масла, а също така, че на площадката се намират 13 броя излезли от употреба МПС,  които били без регистрационни номера и в различна степен разкомплектовани, разположени на площадката на каменна настилка. Управителката на дружеството С. представили нотариален акт, които удостоверявал, че имотът е нейна собственост и заявила, че 13 автомобила са  собственост на фирмата. Сочи, че С. не представила документ за разрешаване, събиране  на излезли от употреба МПС  съответно разрешение за ползване на площадка за такава дейност, поради което  бил съставен АУАН.

Съдът кредитира показанията на всички разпитани по делото свидетели,  а така също отчита и писмените доказателства по делото, приобщени към доказателствената съвкупност. Показанията на свидетелите са достоверни, най-вече с оглед съпоставката им с останалите доказателства и като последица от това са и убедителни, тъй като са последователни, непосредствени и непротиворечиви относно обстоятелствата, ангажиращи административно наказателната отговорност на дружеството, още повече че същите са дадени от позицията на незаинтересованост от изхода на делото и са пряка последица от изпълнението на служебните им задължения по ЗУО.

Съдът намира, че съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити, касаещи съдържанието им, като подробно е описано констатираното административно нарушение и законовите норми, които са нарушени. В обстоятелствената част на наказателното постановление е направено описание на нарушението, посочени са датата и мястото, когато и където е извършено, както и в какво точно се състои нарушението, а именно, че „***” ЕООД е извършвало дейности по събиране, съхраняване, разкомплектуване, оползотворяване и/или обезвреждане на ИУМПС, компоненти и материали от тях на неразрешени за това места или на площадки, неотговарящи на изискванията на този закон или подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Датата на извършване на нарушението е точно и ясно посочена и в АУАН, и в НП, като това е датата – 15.02.2018г.

Анализът на събраните доказателства  води до обоснован и логичен извод, че по делото безспорно и несъмнено е установено, че част от намиращите се в стопанисвания от дружеството обект автомобили действително са представлявали излезли от употреба моторни превозни средства по смисъла на в §1, т.1 от наредбата за изискванията за третиране на отпадъците от мпс. според §1, т.42 от  ЗУО „съхраняване“ е дейност, свързана със складирането на отпадъците от събирането им до тяхното третиране, за определен срок. Доколкото дружеството-жалбоподател не е разполагало със съответно разрешение по чл. 35 от ЗУО за извършване на дейности по оползотворяване на ИУМПС и няма данни да е извършвало подобно третиране, следва да се приеме, че същото действително е складирало процесните автомобили, представляващи „отпадък“ по смисъла на § 1, т. 17 от допълнителните разпоредби (ДР) на ЗУО, т.е. съхранявало е такива в обекта си. Безспорно е, че разпоредбата на чл. 143, ал.1, т.1 от ЗУО включва в себе си едновременно забраната за извършване на определено поведение и санкционна част на същата норма – какво е наказание, което се следва ще бъде наложено на нарушителя при нарушаване на забраната, съдържаща се в първата част на същата правна норма. В обстоятелствената част на акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление пълно, точно и непротиворечиво е посочено административното нарушение, което е извършено и съответна санкцията, която се налага на нарушителя за така извършеното от него административно нарушение.

     По изложените съображения съдът приема, че като е съхранявало излезли от употреба моторни превозни средства, компоненти и материали от тях на площадка, неотговаряща на изискванията на ЗУО, дружеството-жалбоподател е извършило неизпълнение на административно задължение, установено с чл. 143, ал.1, т.1 от ЗУО. Посочената разпоредба предвижда специална санкция за юридическо лице, което извършва дейности по съхраняване на ИУМПС, компоненти и материали от тях на площадки, неотговарящи на изискванията на този закон или подзаконовите нормативни актове по прилагането му, какъвто е и настоящият случай. За констатираното неизпълнение на административно задължение дружеството правилно и законосъобразно е санкционирано с обжалваното наказателно постановление с предвидената в закона  имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000 лв.   

При определяне на наказанието наказващият орган е съобразил разпоредбата на чл. 27, ал.2 от ЗАНН и при наличието единствено на смекчаващи вината и отговорността обстоятелства е наложил наказанието в минималния размер, предвиден в закона, а именно 3000 лв.

 По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно е законосъобразно, и като такова следва да бъде потвърдено.

В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай, не указват на маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. За да е налице "маловажен случай" на административно нарушение, то следва извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Съдът намира, че в хода на производството не се изтъкнаха доводи и не са ангажираха доказателства, които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност на извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно е законосъобразно, и като такова следва да бъде потвърдено.

Предвид горното, съдът     

 

Р   Е   Ш    И :

ПОТВЪРЖДАВА  на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН наказателно постановление № 004/29.03.2018г. на Директора на Р.и.п.о.с.и в. ***, с което на „***” ЕООД със седалище и адрес на управление:***, ЕИК ***, представлявано от Ж.Г.С. – управител, с ЕГН ********** е наложена на основание чл.143, ал.1, т.1 от Закона за управление на отпадъците имуществена санкция в размер на 3000,00 лв. /три хиляди лева/ за неизпълнение на задължение по чл.143, ал.1, т.1 от ЗУО, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Плевенски регионален административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН  СЪДИЯ: