№ 672
гр. София, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря ГАБРИЕЛА КР. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20211110138014 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно и пасивно субективно съединени
искове с правно основание чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от
**************,**************,със седалище и адрес на управление
гр.С**************,представлявано от ************** А.,против Н. Н.
В.,ЕГН ********** – за сумите от 842,25 лева главница за топлинна енергия
за периода м.05.2017 г. до м.04.2019 г.,122,41 лева лихва за забава върху
главница за топлинна енергия за периода 15.09.2017 г. до 20.10.2020 г.,13,27
лева сума за дялово разпределение за периода м.09.2017 г. до м.04.2019 г.,2,68
лева лихва за забава за периода 30.10.2017 г. до 20.10.2020 г.,против Л. П.
М.,ЕГН ********** – 280,75 лева главница за топлинна енергия за периода
м.05.2017 г. до м.04.2019 г., 40,80 лева лихва за забава за периода 15.09.2017
г. до 20.10.2020 г.,4,42 лева сума за дялово разпределение за периода
м.09.2017 г. до м.04.2019 г.,0,89 лева лихва за забава върху сума за дялово
разпределение за периода 30.10.2017 г. до 20.10.2020 г.,против М. П. М.,ЕГН
********** - 280,75 лева главница за топлинна енергия за периода м.05.2017
г. до м.04.2019 г., 40,80 лева лихва за забава за периода 15.09.2017 г. до
20.10.2020 г.,4,42 лева сума за дялово разпределение за периода м.09.2017 г.
до м.04.2019 г.,0,89 лева лихва за забава върху сума за дялово разпределение
за периода 30.10.2017 г. до 20.10.2020 г.,против М. П. М.,ЕГН ********** -
280,75 лева главница за топлинна енергия за периода м.05.2017 г. до
м.04.2019 г., 40,80 лева лихва за забава за периода 15.09.2017 г. до 20.10.2020
г.,4,42 лева сума за дялово разпределение за периода м.09.2017 г. до м.04.2019
г.,0,89 лева лихва за забава върху сума за дялово разпределение за периода
30.10.2017 г. до 20.10.2020 г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на исковете до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди,че между ищцовото дружество и
1
наследодателката на ответниците Л. К. М. е съществувало договорно
правоотношение към процесния период,при което за ответницата е
възникнало задължение да заплаща стойността на доставена топлинна
енергия в срока по общите условия. Сочи се,че за процесния период цената на
доставена топлинна енергия не е заплатена и възлиза на 1684,49 лева,а за
заплащането й ответниците отговарят при съобразяване на наследствените им
дялове. Ищецът поддържа,че предвид неплащането на цената на топлинна
енергия в срок е начислявал и претендира заплащането на мораторна лихва. С
исковата молба са заявени и искове за заплащане на сума за дялово
разпределение и за мораторна лихва върху сума за дялово разпределение.
Ищецът моли съда да уважи исковете.
В срока за писмен отговор е постъпил такъв от адв.Г.,като
пълномощник на ответницата М. ************** със становище за
допустимост,но неоснователност на исковете – твърди се,че не е доказано,че
наследодателката Л. М. е имала качеството клиент на топлинна енергия,сочи
се,че липсва сключен писмен договор между страните,формулирано е
възражение за настъпила погасителна давност. Моли се съдът да отхвърли
исковете.
В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от адв.Н.,като
особен представител на ответниците Л. М.,М. М. и Н. В.,със становище за
неоснователност на исковете – твърди се,че не е доказано Л. М. да е имала
качеството клиент на топлинна енергия,не е доказано кога е починала Л. М. и
кои лица са нейни наследници. Оспорва се доставеното количество топлинна
енергия,твърди се,че договорът,сключен с ************** е с изтекъл
срок,формулирано е възражение за настъпила погасителна давност.
Ответниците молят съда да отхвърли исковете.
Третото лице помагач ************** не изразява становище по
исковете.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Представени са съобщения към фактури от 31.07.2018 г. и от 31.07.2019
г.,издадени от **************.
Приет е договор № 1767/03.09.2002 г.,сключен между етажните
собственици в бл.49 на ж.к.“Д**************“,като възложители,и
**************,като изпълнител,страните са постигнали съгласие да бъдат
обвързани от правоотношение,според което изпълнителят приема да
реализира дейност по дялово разпределение на топлинна енергия,а
възложителите се съгласяват да поставят индивидуални разпределители.
Договорът е сключен в изпълнение на прието решение на общото събрание на
етажните собственици.
Видно от договор,сключен между **************,като възложител,и
**************,като изпълнител,изпълнителят приема да реализира дейност
по дялово разпределение на топлинна енергия в сгради в режим на етажна
собственост,а възложителят се съгласява да определя задълженията на
отделните съконтрагенти въз основа на данните от дялово разпределение.
2
Представени са общи условия на ************** за продажба на
топлинна енергия за битови нужди.
Установява се,че Л. К. М. е починала на 15.10.2020 г. и е оставила като
наследници по закон Н. Н. В. – син и Л. П. М.,М. П. М. и М. П. М. –
внуци,деца на починал преди наследодателката син Пламен Н. М..
Видно от документи за главен отчет,същите съдържат отчетени
показания и са подписани за абонат.
Със заповед № ДИ-84-3157/07.02.1991 г. е заповядано държавен
недвижим имот в ж.к.“Д**************“ ************** да бъде продаден
на Л. К. М..
Представен е договор от 06.03.1991 г.,сключен въз основа на заповед №
ДИ-84-3157/07.02.1991 г.,съгласно който Л. К. М. се легитимира като
собственик на ************** на ж.к.“Д**************“.
От приетото заключение по изслушаната съдебно-техническа
експертиза се установява,че общият топломер се отчита на първо число всеки
месец,след което се приспадат технологичните разходи,които са за сметка на
доставчика,топломерът е преминавал периодична метрологична проверка със
заключение за съответствие,дяловото разпределение е реализирано при
спазване изискванията на нормативната уредба,главницата за топлинна
енергия възлиза на 1715,84 лева,без да са включени задължения извън
процесния период.
Според заключението по съдебно-счетоводната експертиза
непогасените задължения за топлинна енергия възлизат на 1680,82 лева,а за
дялово разпределение – 26,54 лева,лихвата за забава е в размер от 298,56 лева
върху главница за топлинна енергия и 5,82 лева върху сума за дялово
разпределение.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ е
регламентиран като иск за реално изпълнение на договорно
задължение,когато липсва доброволно изпълнение. С исковата претенция по
иск за реално изпълнение едната страна по договорното правоотношение
реализира правото си да получи дължима по договора престация,когато
нейният съконтрагент е допуснал неточно изпълнение на договорното си
задължение. Уважаването на иска е предпоставено от провеждането на
доказване,че договорно правоотношение съществува,от доказване
уговорените права и задължения,докато ответната страна следва да установи
или точно изпълнение на договорното си задължение като
възражение,изключващо основателността на иска или да докаже наличието на
обстоятелства,изключващи дължимост на паричната сума.
Софийският районен съд приема,че е доказано,че страните са обвързани
от правоотношение по доставка и продажба на топлинна енергия –
дружеството ищец реализира доставка на топлинна енергия в сградата,където
се намира топлоснабденият имот,а ответниците са клиенти на топлинна
енергия като съсобственици на топлоснабдения имот. Съгласно чл.153,ал.1 от
ЗЕ клиент на топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно право
на ползване върху имота. Договорното правоотношение се счита възникнало
3
с оглед притежаваното право на собственост или ограничено вещно право на
ползване,без да се изисква наличието на сключен договор в писмена форма по
отношение на имотите,които са топлоснабдени към влизане в сила на ЗЕЕЕ (
отм.) и ЗЕ. Съдът счита,че от представените по делото писмени доказателства
може да бъде формиран извод,че Л. К. М. е придобила право на собственост
върху недвижимия имот – ************** на ж.к.“Д**************“,в която
насока по делото са представени заповед,с която е разпоредено имотът да
бъде продаден на Л. М. и договор за продажба на държавен имот с купувач Л.
М.. Неоснователен е доводът на ответниците чрез назначения им особен
представител,че не се доказва дали Л. М. е единствен собственик на имота,в
която насока следва да бъде отчетено,че ************** е посочен в
договора за продавач,а видно от договора единствен купувач на имота е Л. К.
М.. С оглед обстоятелството,че Л. К. М. е придобила имота на основание
сключен договор за продажба на държавен недвижим имот,както и предвид
настъпилото наследствено правоприемство,съдът счита,че е доказано,че
ответниците притежават право на собственост върху имота,респективно
отговарят за заплащане цената на доставена топлинна енергия. Съдът счита,че
ответникът Н. В. притежава право на собственост върху ½ идеална част от
недвижимия имот,докато другите трима ответници притежават при равни
дялове другата ½ идеална част от имота,т.е. всеки от тях отговаря до размера
на 1/6 от задължението,в която насока съдът взе предвид,че към настъпването
на наследственото правоприемство общата наследодателка е оставила като
наследници по закон ответникът В.,който е неин син,както и внуците си –
другите трима ответници по право на заместване от починал син. Страните не
твърдят да са уговорени индивидуални условия,при което приложение
намират общите условия. Съгласно чл.150,ал.1 от ЗЕ правата и задълженията
на страните по договора за продажба на топлинна енергия се уреждат от
общите условия на доставчика. За да бъде изпълнението на задължението за
заплащане цена на топлинна енергия точно,необходимо е цената да бъде
заплатена в срока по общите условия. Доказването на факта на плащане на
цената на топлинна енергия е възложено на ответниците,а в хода на
производството не са представени доказателства,че ответниците са изпълнили
задължението си да заплатят цената на доставена енергия. Съвкупният анализ
на доказателствата позволява да бъде възприето,че в сградата е въведена
система за дялово разпределение,респективно собствениците на
индивидуалния обект – апартамент дължат заплащане на стойността на
топлинна енергия,определена от дялово разпределение. В тази насока
неоснователен е доводът на ответниците чрез особения представител,че
договорът,сключен между етажните собственици и ************** е
прекратен поради изтичане на срока – следва да се посочи,че съгласно чл.24
от представения договор прекратяването на правоотношението е допустимо
ако бъде поискано от някоя от страните поне един месец преди годишните
отчитания,а ако не бъде отправено искане за прекратяване,договорът се счита
продължен. С оглед липсата на твърдения да е поискано прекратяване на
договора,съдът счита,че същият е продължен,а и в подкрепа на
разбирането,че договорно правоотношение съществува са представените
доказателства,че до процесния имот е осигурен достъп и са реализирани
главните отчети,тъй като действията по осигуряване отчитането на
индивидуалните разпределители и водомера представляват действия в
4
изпълнение на договорни задължения. Наличието на документи за главен
отчет,изготвянето на изравнителни сметки,както и заключението по съдебно-
техническата експертиза,според което дяловото разпределение е реализирано
при спазване на нормативната уредба,позволяват да бъде възприето,че
исковата претенция в частта за главницата за топлинна енергия е доказана по
основание,а и по размер предвид заключението по съдебно-техническата
експертиза,което сочи,че консумираната за процесния период топлинна
енергия възлиза общо на 1715,84 лева като в тази сума не са включени
задължения извън процесния период. Софийският районен съд приема,че и
исковете за заплащане сума за дялово разпределение са доказани по
основание и по размер предвид клаузата на чл.36,ал.2 от общите
условия,както и с оглед заключението по съдебно-счетоводната експертиза.
Клаузата на чл.36,ал.2 от общите условия позволява да бъде възприето,че
паричната сума за дялово разпределение купувачите на топлинна енергия
заплащат на продавача,който впоследствие превежда тази сума на
дружеството,което реализира дялово разпределение. Изводът на съда,че
исковите претенции за заплащане главница за топлинна енергия и сума за
дялово разпределение са доказани по основание и по размер налагат да бъдат
разгледани своевременно формулираните в писмените отговори възражения
за настъпила погасителна давност. Погасителната давност е уредена в полза
на длъжника,който може да се позове на давност,ако е изминал определен
период от време,считано от изискуемост на вземането,както и ако кредиторът
е бездействал. Приложимата погасителна давност към вземания за топлинна
енергия е тригодишната давност при съобразяване Тълкувателно решение по
тълк.дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. В настоящия случай давността се
явява прекъсната с предявяване на иска на 30.06.2021 г.,което означава,че
погасени по давност са вземанията,за които към тази дата е изминал
период,по-дълъг от три години,считано от изтичане срока за изпълнение.
Според общите условия,които са в сила от м.07.2016 г.,цената на топлинна
енергия е платима в срок от 45 дни,считано от изтичане месеца на доставката.
При това положение съдът счита,че са погасени по давност паричните суми за
главница за топлинна енергия за периода м.05.2017 г. до м.04.2018 г.,докато
задълженията за периода м.05.2018 г.,платимо в периода 01.06.2018 г. до
15.07.2018 г.,както и по-новите задължения не са погасени по давност. Съдът
счита,че погасени по давност са и задълженията за суми за дялово
разпределение за периода м.09.2017 г. до м.05.2018 г. Така мотивиран,съдът
намира,че възражението за давност е основателно за сумата от 687,86 лева и
искът следва да бъде уважен,както следва : за ответника В. – за сумата от
498,52 лева,а спрямо всеки от другите ответници – за сума в размер на по
166,17 лева,а в частта за сумата за дялово разпределение исковата претенция
подлежи на уважаване за сумата от 7,65 лева за ответника В. и в размер на по
2,55 лева за всеки от другите ответници.
Уважаването на искова претенция с правно основание чл.86 от ЗЗД е
обусловено от доказване,че парична сума не е заплатена на падежа,нито в
срока за плащане,при което за периода на забава длъжникът отговаря пред
кредитора за заплащане на обезщетение. Ако задължението няма падеж или
срок,за да бъде поставен в забава длъжникът,кредиторът следва да изпрати
покана. Съдът счита,че исковете за заплащане на мораторна лихва върху сума
за дялово разпределение подлежат на отхвърляне,защото не се доказва да е
5
уговорен срок за изпълнение на тези задължения,а същевременно не се
установява дружеството ищец да е отправило покана до ответниците,с която
да ги постави в забава. Софийският районен съд счита,че исковете за
заплащане на мораторна лихва върху главница за топлинна енергия са
доказани по основание – общите условия регламентират срок за изпълнение,а
именно 45 дни,считано от изтичане месеца на доставката,а цената не е
заплатена в срок,при което за периода на забава ответниците отговарят пред
ищеца за заплащане на мораторна лихва. Съдът приема,че исковете за
мораторна лихва подлежат на уважаване за сумата от 46,06 лева за ответника
В.,а спрямо другите трима ответници – в размер на по 15,35 лева,а за
разликата до пълния претендиран размер исковете подлежат на
отхвърляне,тъй като при наличието на погасена по давност главница за
топлинна енергия погасени се явяват и акцесорните задължения.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски съдът приема,че следва да
бъдат присъдени такива в размер от 1013,40 лева,а в полза на ответницата М.
************** не следва да бъдат присъждани разноски предвид липсата на
представени доказателства по делото,че уговореното адвокатско
възнаграждение е заплатено.
По изложените съображения Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. Н. В.,ЕГН **********,с адрес
гр.София,ж.к.“Д**************“ **************да заплати на основание
чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД на
**************,**************,със седалище и адрес на управление
гр.С**************,представлявано от ************** А., сумата от 498,52
лева ( четиристотин деветдесет и осем лева петдесет и две стотинки )
главница за топлинна енергия за периода м.05.2018 г. до м.04.2019 г.,сумата
от 7,65 лева ( седем лева шестдесет и пет стотинки ) за дялово разпределение
за периода м.06.2018 г. до м.04.2019 г.,сумата от 46,06 лева ( четиридесет и
шест лева и шест стотинки ) мораторна лихва върху главница за топлинна
енергия за периода 15.09.2019 г. до 20.10.2020 г.,ведно със законната лихва
върху главницата,считано от предявяване на иска – на 30.06.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането,като отхвърля исковете в частта за
разликата над 498,52 лева до пълния претендиран размер от 842,25 лева
главница за топлинна енергия,в частта за разликата над 7,65 лева до пълния
претендиран размер от 13,27 лева сума за дялово разпределение,в частта за
разликата над 46,06 лева до пълния претендиран размер от 122,41 лева лихва
за забава върху главница за топлинна енергия и за сумата от 2,68 лева лихва
за забава върху сума за дялово разпределение.
ОСЪЖДА Л. П. М.,ЕГН **********,с адрес
гр.София,ж.к.“Д**************“ **************да заплати на основание
чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД на
**************,**************,със седалище и адрес на управление
гр.С**************,представлявано от ************** А., сумата от 166,17
6
лева ( сто шестдесет и шест лева и седемнадесет стотинки ) главница за
топлинна енергия за периода м.05.2018 г. до м.04.2019 г., сумата от 2,55 лева (
два лева петдесет и пет стотинки ) за дялово разпределение за периода
м.06.2018 г. до м.04.2019 г.,сумата от 15,35 лева ( петнадесет лева тридесет и
пет стотинки ) мораторна лихва върху върху главница за топлинна енергия за
периода 15.09.2019 г. до 20.10.2020 г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на иска – на 30.06.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането,като отхвърля исковете в частта за
разликата над 166,17 лева до пълния претендиран размер от 280,75 лева
главница за топлинна енергия,в частта за разликата над 2,55 лева до пълния
претендиран размер от 4,42 лева сума за дялово разпределение,в частта за
разликата над 15,35 лева до пълния претендиран размер от 40,80 лева
мораторна лихва върху главница за топлинна енергия и за сумата от 0,89 лева
лихва за забава върху сума за дялово разпределение.
ОСЪЖДА М. П. М.,ЕГН **********,с адрес
гр.София,ж.к.“Д**************“ **************да заплати на основание
чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД на
**************,**************,със седалище и адрес на управление
гр.С**************,представлявано от ************** А., сумата от 166,17
лева ( сто шестдесет и шест лева и седемнадесет стотинки ) главница за
топлинна енергия за периода м.05.2018 г. до м.04.2019 г., сумата от 2,55 лева (
два лева петдесет и пет стотинки ) за дялово разпределение за периода
м.06.2018 г. до м.04.2019 г.,сумата от 15,35 лева ( петнадесет лева тридесет и
пет стотинки ) мораторна лихва върху върху главница за топлинна енергия за
периода 15.09.2019 г. до 20.10.2020 г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на иска – на 30.06.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането,като отхвърля исковете в частта за
разликата над 166,17 лева до пълния претендиран размер от 280,75 лева
главница за топлинна енергия,в частта за разликата над 2,55 лева до пълния
претендиран размер от 4,42 лева сума за дялово разпределение,в частта за
разликата над 15,35 лева до пълния претендиран размер от 40,80 лева
мораторна лихва върху главница за топлинна енергия и за сумата от 0,89 лева
лихва за забава върху сума за дялово разпределение.
ОСЪЖДА М. П. М.,ЕГН **********,с адрес
гр.София,ж.к.“Д**************“ **************да заплати на основание
чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД на
**************,**************,със седалище и адрес на управление
гр.С**************,представлявано от ************** А., сумата от 166,17
лева ( сто шестдесет и шест лева и седемнадесет стотинки ) главница за
топлинна енергия за периода м.05.2018 г. до м.04.2019 г., сумата от 2,55 лева (
два лева петдесет и пет стотинки ) за дялово разпределение за периода
м.06.2018 г. до м.04.2019 г.,сумата от 15,35 лева ( петнадесет лева тридесет и
пет стотинки ) мораторна лихва върху върху главница за топлинна енергия за
периода 15.09.2019 г. до 20.10.2020 г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на иска – на 30.06.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането,като отхвърля исковете в частта за
разликата над 166,17 лева до пълния претендиран размер от 280,75 лева
главница за топлинна енергия,в частта за разликата над 2,55 лева до пълния
7
претендиран размер от 4,42 лева сума за дялово разпределение,в частта за
разликата над 15,35 лева до пълния претендиран размер от 40,80 лева
мораторна лихва върху главница за топлинна енергия и за сумата от 0,89 лева
лихва за забава върху сума за дялово разпределение.
ОСЪЖДА Н. Н. В.,ЕГН **********, Л. П. М.,ЕГН **********, М. П.
М.,ЕГН ********** и М. П. М.,ЕГН **********,всички с адрес
гр.София,ж.к.“Д**************“ ************** да заплатят на основание
чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на **************,**************,със
седалище и адрес на управление гр.С**************,представлявано от
************** А., сумата от 1013,40 лева ( хиляда и тринадесет лева и
четиридесет стотинки ) сторени съдебноделоводни разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач
**************.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8