Р Е Ш
Е Н И Е
№……………
гр. Варна
..................2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна, в публично заседание на двадесети януари две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Милачков
ЧЛЕНОВЕ: Кремена Данаилова
Мария Даскалова
при секретаря Нина
Атанасова и с участието на прокурора Силвиян Иванов, като разгледа докладваното
от съдия Кремена Данаилова к.н.а.х.д. № 2643/2021 г. по описа на
Административен съд - Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба от Областна дирекция на МВР - Варна, чрез ст. юрисконсулт
К.Л.А., срещу Решение № 721/19.10.2021 г., постановено по н.а.х.д. №20213110202891/2021
г. по описа на Районен съд – Варна, с което е отменено Наказателно
Постановление № 21-0819-002088/04.06.2021 г. на Началника на група в сектор
„ПП“ при ОД-МВР-Варна, с което на С.Б.М. е наложено административно наказание
"Глоба" в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 6 месеца на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДП.
Жалбоподателят
сочи, че решението е постановено при допуснато нарушение на материалния закон.
Не споделя мотивите на въззивният съд за отмяна на наказателното постановление.
Излагат се доводи, че уведомяването на лицето за прекратяване на регистрацията
на автомобила, не е част от фактическия състав на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Посочва,
че след като М. е бил правоспособен водач, той е бил запознат с разпоредбите на
чл.140, ал.1 и чл.143, ал.10 от ЗДвП, като е следвало да се убеди, че
автомобила отговаря на изискванията на закона. Иска се от съда да отмени
решението и да потвърди наказателното постановление. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – С.Б.М., чрез адв. В. С. в отговор
по касационната жалба е изразил становище за нейната неоснователност и пледира
за оставяне в сила на първоинстанционното решение. В съдебно заседание, чрез
процесуалния представител становището се поддържа.
Представителят
на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен
съд – Варна, при преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши
касационна проверка на обжалваното решение, с оглед наведеното с жалбата
касационно основание и правомощията си по чл.218 ал.2 от АПК, установи
следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 от АПК от надлежна страна и е
процесуално допустима.
Районният съд е
установил следното: На 07.05.2021 г. около 00,04 ч. С.Б.М. управлявал собственият си л.а.
„ БМВ 1 ЕР Рейхе“ с рег. № ***, като се движел в гр. Варна, по бул.“***“ в
посока кк “Златни пясъци“. При проверка от служители на ОД – МВР – Варна е
установено, че регистрацията на автомобила е била служебно прекратена от
24.03.2021 г., поради липса на задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“. Съставен е АУАН на М. за нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДП. Впоследствие
била образувана проверка, материалите от която били изпратени във ВРП. С
Постановление на ВРП от 28.05.2021 г. бил поставен отказ да се образува
наказателно производство, като в обстоятелствената част на прокурорския акт бил
направен анализ на действията на М. и нормата на чл.345 ал.2 от НК. Било
прието, че действително автомобилът е бил със служебно прекратена регистрация,
поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. До М. като
собственик на автомобила било изпратено уведомление за това, но без обратна
разписка, като липсвали доказателства за това, че е получено. С оглед
установеното било прието, че деянието му не е съставомерно от субективна
страна, тъй като нямало никакви данни той да е знаел, че превозното средство е
с прекратена регистрация. По тези съображения бил поставен отказ да се образува
наказателно производство, а материалите били върнати в сектор „ПП“ при
ОД-МВР-Варна по компетентност за преценка за налагане на административно
наказание, доколкото М. като собственик е бил длъжен да провери дали за
автомобила му има сключена застраховка „Гражданска отговорност“.
РС – Варна е приел от правна страна следното: НП е
издадено от компетентен орган. От съдържанието на акта и на постановлението на
ВРП се установява, че автомобила поради липса на задължителната застраховка е
бил с прекратена регистрация. Превозното средство е било закупено от М. с
договор за покупко-продажба на 02.12.2020 г., и за него имало сключена валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ от 01.07.2020 г. с крайна дата 01.07.2021 г.
Този договор бил прекратен на 17.01.2021 г., което се установявало и от постановлението на ВРП. Съдът е приел, че е следвало
да бъде получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от КЗ, както
и да е налице уведомяване на собственика на превозното средство за това,
съобразно изричната норма на чл.143, ал.10 от ЗДвП и приложимата Наредба № I-45
от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне
на данни за регистрираните пътни превозни средства. В случая е настъпил
единствено факта на прекратена служебна регистрация за процесния автомобил, за
което е представено получено по електронен път уведомление от Гаранционния фонд
по чл.574 ал.11 от КЗ за това, че ППС не е застраховано, като няма данни собственикът
на автомобила, да е бил уведомен за това. С тези съображения е прието, че не е
извършено вмененото нарушение.
Оспореното решение е
законосъобразно.
Възраженията на
касатора са неоснователни. Настоящата инстанция споделя напълно мотивите на
районния съд, довели до отмяна на издаденото наказателно постановление.
Нарушението за което е ангажирана отговорността на М. и за което е издадено процесното наказателно постановление, е свързано с императивното задължение, предвидено чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
Следвало е са
съберат доказателства от АНО, че автомобилът е със служебно прекратена
регистрация и собственикът на автомобила е уведомен за това, съгласно
разпоредбата на чл.143, ал.10 от ЗДвП. За да се приложи санкциониращата норма
на чл.175, ал.3 от ЗДвП, следва да са настъпили предпоставките на чл.143, ал.10
от ЗДвП. Налице са доказателства само за служебно прекратена регистрация на
автомобила на 24.03.2021 г., но няма данни собственикът на автомобила е бил
уведомен за това. След като не се доказва по безспорен и категоричен начин, че
собственикът е уведомен, че служебно е прекратена регистрацията на автомобила
му, то не е изпълнен фактическият състав на чл.143, ал.10 от ЗДвП.
Решението на РС
– Варна е постановено при правилно установена фактическа обстановка и при
спазване на съдопроизводствените правила, не са
налице отменителни основания и същото следва да бъде оставено в сила.
Предвид
изхода на спора и по арг. на противното на чл. 63д, ал.1 и 3 от ЗАНН вр.
чл.143, ал.1 от АПК искането на касатора за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е неоснователно, поради което се отхвърля от съда.
Водим от горното и
на основание чл.221 ал.2 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 721/19.10.2021
г., постановено по НАХД № 20213110202891/2021 г. по описа на Районен съд -
Варна.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.