Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 629
27.07.2023 г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Хасково
в открито
съдебно заседание на деветнадесети юли две хиляди двадесет и трета година в
състав:
Председател:
ПЕНКА КОСТОВА
Членове:
АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
БИЛЯНА ИКОНОМОВА
при
секретаря Ивелина Въжарска
и в
присъствието на прокурора Евгения Стефанова,
като
разгледа докладваното от съдия А.
Митрушева
АНД (К) № 527 по описа на
Административен съд – Хасково за 2023 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. чл. 63в от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на И.Г.И., ЕГН : **********,***, подадена чрез адвокат Д.А.,
против Решение № 55 от 10.03.2023 г., постановено по АНД № 689/2022 г. по описа
на Районен съд – Харманли.
В
касационната жалба са релевирани доводи, че обжалваното решение е неправилно,
необосновано и постановено при нарушение на процесуалните правила. Съдът не обсъдил
всички оплаквания на жалбоподателя и не изложил подробни и обосновани
съображения защо не ги приема. Липсвал и пълен и верен анализ на
доказателствените материали. Установената от съда фактическа обстановка била
възприета, без да са спазени процесуалните правила за оценка на доказателствата
и за формиране на вътрешното убеждение на съда по фактите в съответствие с
доказателствата по делото и закона. Делото било решено при неизяснена
фактическа обстановка, като не били уважени относими и допустими
доказателствени искания на жалбоподателя, необходими за изясняване на делото от
фактическа страна. Твърди се още приложимост на разпоредбата на чл. 34, ал. 3
от ЗАНН и издаване на ЕФ в противоречие с този текст. В случая не била
извършена преценка за датата на издаване на процесния ЕФ и дали не е изтекла
предвидената от закона давност от датата на неговото издаване до датата на
връчването му. Твърди се също, че съдът постановил решението си в противоречие със
закона. Нарушена била разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, за описание
на нарушението, датата, мястото и обстоятелствата, при които нарушението било
извършено.
Излагат
се доводи за наличие на неяснота в какво се е изразило неправомерното поведение на наказаното лице – дали че е
нарушило забраната по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, като е допуснало движението на ППС,
без едновременно да са изпълнени задълженията по установяване размера и по
заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, или заради това, че не е
заплатил дължимата пътна такса. Несъответствието на фактите, които били
установени, с посочените като нарушени законови разпоредби, включително и с
тези, с които се регламентирали вида и размера на наложеното наказание, било
основание за отмяна на ЕФ поради допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът
не бил съобразил и факта, че за да възникне задължението за заплащане на
винетна такса, на първо място, следвало да е налице движение по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа. В случая такива твърдения не били изложени,
нито имало данни за това. На второ място, пътят (съответният пътен участък)
трябвало да е обозначен като такъв със съответен пътен знак. В случая липсвали
изложени такива обстоятелства. Налице били и допуснати съществени процесуални
нарушения по отношение неяснотата на вмененото нарушение, касаеща вида на
дължимата такса. На следващо място се твърди, че административно-наказващият
орган не представил доказателства за техническата годност на устройството, с
което било установено спорното нарушение. С оглед на така изложеното, се моли да бъде отменено
обжалваното решение на районния съд, да бъде отменен изцяло обжалвания ЕФ и на
адвоката, оказвал безплатна правна помощ на касатора, да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА за двете съдебни инстанции.
Ответникът
– АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ гр. София, в депозиран по делото чрез
процесуален представител писмен отговор на касационната жалба, оспорва същата
като неоснователна. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, като бъде
потвърдено обжалваното съдебно решение. Моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Участващият
по делото прокурор от ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – Хасково посочва в хода по същество,
че постановеният от Районен съд – Харманли съдебен акт отговаря на изискванията
на материалния и процесуалния закон, като не страда от посочените в жалбата
пороци. Предлага жалбата да бъде оставена без уважение.
Административен
съд - Хасково, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата
по делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е
подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК,
от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С
обжалваното в настоящото производство решение Районен съд - Харманли е потвърдил
Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронната
система за събиране на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от ЗДвП № ********** на
Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Агенция „Пътна
инфраструктура“, с който за нарушение на чл. 139, ал. 5 и 6, вр. чл. 102, ал. 2
от Закона за движението по пътищата и на основание чл. 179, ал. 3, вр. чл. 187а,
ал. 1 от ЗДвП на И.Г.И., ЕГН : **********,***, е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 300 лв. и същият е осъден да заплати на Агенция
„Пътна инфраструктура“ гр. София юрисконсултско възнаграждение в размер на
80.00 лв.
За
да постанови този резултат, в оспореното решение въззивният съд е приел, че на
25.03.2021 г., в 17:28 ч. било установено нарушение с номер (посочен в
електронния фиш) с ППС - лек автомобил Фолксваген Туран 1.9ТДИ, регистрационен
№ X 4700 КР, с обща техническа допустима маса 2190, брой оси 2, категория ППС, в
община Харманли по път А-4 км.62+476, с посока намаляващ километър, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не била заплатена
пътна такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, според категорията на
пътното превозно средство. Нарушението било установено с устройство № 10162,
представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по
чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път А-4 км.62+476. Въз
основа на заснемането бил издаден електронен фиш, с който за извършеното
нарушение по чл. 139, ал. 5 и 6, вр. чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл.
179, ал. 3, вр. чл. 187а, ал. 1 от същия закон на жалбоподателя било наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лв. От правна страна, съдът е
приел, че нарушението по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП е установено по несъмнен начин,
като правилно била приложена и санкционната разпоредба. Приел е, че в
производството по установяване и санкциониране на нарушението са спазени
изискванията на ЗДвП и специфичните условия на ЗП, като нарушението било
установено от снимки от електронната система за събиране на пътни такси.
Цитирана е разпоредбата на чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП, съгласно която отразените в
системата данни се считат за доказателства за мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство,
както и данни, свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни и
наличие или липса на заплащане на дължимите такси. Прието е, че електронният
фиш отговаря на изискванията, определени в закона, и че е издаден по образец, от
компетентен орган, а именно - Агенция „Пътна инфраструктура“, осъществяваща
правомощията на държавата във връзка със събирането на пътните такси, както и
дейността по практическото прилагане, въвеждането, функционирането и контрола
на системата за събиране на пътните такси. Съдът е приел, че в случая не
намират приложение сроковете по чл. 34 от ЗАНН и че значение би имала
единствено изтеклата относителна и абсолютна давност за санкциониране на
нарушителя, която безспорно в случая не била изтекла. Предвид изложеното и
липсата на допуснати в хода на административнонаказателното производство
съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на ЕФ,
съдът е приел, че същият следва да бъде потвърден като правилен и
законосъобразен.
Така
постановеното решението на районния съд е правилно и законосъобразно. Същото е
постановено в съответствие с материалния закон, като изложените в касационната
жалба възражения са неоснователни. За да постанови съдебния си акт, Районен съд
- Харманли е спазил служебното начало, като за изясняване на фактическата
обстановка по делото са събрани допустими, относими и необходими доказателства,
които, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, налагат обоснован извод за
законосъобразност на издадения електронен фиш.
Неоснователни се явяват възраженията на
касатора, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. В тази
връзка следва да бъде посочено, че в чл. 34 от ЗАНН са уредени хипотези на срок
за издаване на АУАН (три месеца от откриване на нарушителя, но не по-късно от една
година от извършване на нарушението) и за издаване на НП (шест месеца от
издаване на АУАН), които обаче не могат да намерят приложение в конкретния
случай, тъй като ЕФ представлява своеобразен властнически акт с установителни и
санкционни функции, който по своето правно действие съчетава в себе си функциите,
както на АУАН, така и на НП, поради което за него не намират приложение нито
сроковете по чл. 34 от ЗАНН за издаване на АУАН, нито тези за издаване на НП. В
този смисъл релевираното в жалбата възражение аргументирано е отхвърлено от
районния съд, като изложените в тази насока мотиви са достатъчно изчерпателни и
задълбочени и напълно се споделят от настоящия касационен състав.
По
приложението на материалния закон решаващият състав на РС – Харманли правилно е
достигнал до обоснован извод за доказаност на административното нарушение,
описано в електронния фиш.
Съгласно
посочената за нарушена правна норма на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, собственикът е
длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са
изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на
съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на
пътното превозно средство. Според чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП таксата за
изминатото разстояние, наред с другите, изчерпателно посочени в същата норма,
обстоятелства, се определя и от броя на осите на ППС. В същия смисъл е и
разпоредбата на чл. 10б, ал. 1 от ЗДвП, която предвижда, че тол таксите се
диференцират в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния
участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство
и броя на осите, екологичните му характеристики и се определят за всеки отделен
път или пътен участък. Съответно разпоредбата на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП
предвижда, че водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса
по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер на 300
лв. В чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП е посочено, че при установяване на нарушения по
чл. 179, ал. 3 – 3б в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното
средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в
свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател –
от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е
управлявано от трето лице.
Районният
съд, след анализ на събраните по делото доказателства, обосновано е приел, че
нарушението е установено по несъмнен начин, като е доказано, че на 25.03.2021
г. в 17:28 ч., с устройство № 10162, представляващо елемент от електронната
система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закон за пътищата,
намиращо се на път А-4 км. 62+476, община Харманли, е установено движение с
посока намаляващ километър на ППС – лек автомобил "Фолксваген Туран"
с регистрационен номер *******, с обща техническа допустима максимална маса 2190,
брой оси 2. Пътят е включен в обхвата на платената пътна мрежа и за движение по
него се дължат такси по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закон за пътищата, които зависят
от категорията ППС и изминатото разстояние. Безспорно за процесното ППС, на
основание чл. 10а ал. 7 от Закона за пътищата, за движението му по платената
пътна мрежа се дължи винетна такса. Настоящата инстанция приема, че конкретното
нарушение е безспорно доказано от представените по делото писмени
доказателства, както и приложения снимков материал. Доказателства, които да
опровергават факта на извършеното нарушение, за което е издаден процесният
електронен фиш, не са представени по делото.
Правилен
е изводът на районния съд, че при установяване на нарушението и провеждането на
особената административнонаказателна процедура по издаване на процесния
електронен фиш няма допуснати съществени нарушения. Наложената глоба от 300
лева съответства на нормативно предвидения в чл. 179, ал. 3q във връзка с чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП вид и размер на наказанието.
Неоснователни
са наведените в касационната жалба доводи, че пред районния съд били направени
редица оплаквания, които останали без обсъждане при постановяване на решението.
Наведените от жалбоподателя възражения са били обсъдени и приети за неоснователни. Неоснователни са и наведените
доводи, че не били събрани всички доказателства от значение за делото.
Касационната инстанция намира, че районният съд е пристъпил към решаване на
делото, след като е събрал всички необходими и относими доказателства за
установяване на правнорелевантните факти и обстоятелства по спора. Изводите на
съда относно релевантните за спора факти се основават на подробен и задълбочен
анализ на всички доказателства, ценени поотделно и в тяхната съвкупност и
възприети според точното им съдържание. Безспорно районният съд има задължение
да съдейства за установяване на обективната истина и служебно да събира
доказателства за това дали има извършено нарушение и дали то е извършено от
лицето, посочено като нарушител, с оглед на цялостната проверка за законосъобразност
на издадения електронен фиш, но без да нарушава общите правила за доказване,
замествайки пасивното поведение на някоя от страните, в чиято тежест е да
докаже твърдените от нея факти и обстоятелства, от които черпи изгодни за себе
си правни последици. В този смисъл, ако жалбоподателят е смятал, че
фактическата обстановка по делото е останала неизяснена, е трябвало да поиска
събирането на други годни доказателства, което той не е сторил. Следователно
непопълването на делото с относими според касатора доказателства не може да се
вменява като допуснато процесуално
нарушение от страна на съда, който, въз основа на съвкупна преценка на
събраните доказателства, е стигнал до обоснования извод за доказаност на
деянието и неговия извършител.
В
този смисъл касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по
делото и са неоснователни. Обжалваното решение е постановено изцяло в
необходимата форма и реквизити, същото е валидно, допустимо и съответстващо на
материалния закон и следва да бъде оставено в сила.
При
този изход на делото и предвид своевременно направеното искане от процесуалния
представител на ответника в настоящото производство, съдът намира, че на
основание чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, във връзка с чл.
37 от Закон за правната помощ, вр. чл. 64д, ал. 4 от ЗАНН, в полза на Агенция
"Пътна инфраструктура" следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева.
Водим
от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 55 от 10.03.2023 г., постановено по АНД № 689/2022 г. по описа на
Районен съд – Харманли.
ОСЪЖДА И.Г.И.,
ЕГН : **********,*** да заплати в полза на
Агенция "Пътна Инфраструктура", юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 (осемдесет) лева.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.